Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №5526 по
описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.02.2020 год., постановено по гр.дело №37014/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 126 с-в, „Т.Д.“ ООД е осъдено да заплати на Т.Д.С. по иск с правно
основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата от 2
500 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова
книжка за периода от 26.07.2013 год. до 23.06.2014 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
26.01.2016 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК направените разноски по делото в размер на 626.98 лв., като искът е
отхвърлен в останалата му част за периода от 08.07.2013 год. до 25.07.2013 год.,
а ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 150 лв. – държавна такса.
Срещу
решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Т.Д.“
ООД. Жалбоподателят поддържа, че СРС бил приел, че причинените на работника или
служителя вреди в резултат на задържане на трудовата му книжка подлежат на
обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ при наличие на следните предпоставки:
1/ прекратено трудово правоотношение; 2/ незаконно задържане на трудовата
книжка на работника или служителя; 3/ наличие на причинени вреди и 4/ причинна
връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
Неправилен бил обаче изводът, че тези предпоставки са налице в случая. Не било
налице незаконно задържане на трудовата книжка. Работодателят бил изпълнил
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата на трудовата книжка и трудовия стаж
/НТКТС/, като на 11.07.2013 год. бил изпратил покана до ищеца да се яви за
получаването на трудовата книжка, която покана се опитал двукратно да му връчи –
на 16.07.2013 год. и 22.07.2013 год. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1
от 02.12.2019 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2019 год.,
ОСГК, в тази хипотеза и когато работникът не бил потърсил книжката, която бил
предал за оформяне на работодателя не била налице хипотезата на незаконното й
задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. По делото не било
установено ищецът да е потърсил трудовата си книжка, като съобразно твърдението
му в исковата молба се бил явил в предприятието на работодателя, но не бил
допуснат. Показанията на свидетелката К.не можело да се възприемат като
доказващи това твърдение, доколкото те установявали само, че ищецът не бил
допуснат до администрацията, но това недопускане било от страна на охранителя
на входа на предприятието. Това обстоятелство не представлявало отказ или
възпрепятстване от страна на работодателя да предостави на ищеца трудовото
книжка. Това било така, тъй като от
показанията на свидетелката К.-Б.било установено, че
пропускателния режим, наложен от работодателя в сградата на администрацията,
изисквал охранителят да бъде уведомен от служител в предприятието да допусне в
сградата конкретно посочено от него лице. Ищецът не бил предприел необходимото,
за да изпълни този ред – не се бил свързал с никой от администрацията на
работодателя нито преди явяването си, нито в момента на явяването си и по този
начин сам се бил поставил в ситуацията да не бъде допуснат от охранителя до
администрацията на работодателя, където да поиска трудовата си книжка. Липсвали
каквито и да е доказателства, че ищецът бил поискал трудовата си книжка и на
срещата, която била проведена на 26.07.2013 год. Първоинстанционният съд
неправилно бил приел, че явяването на ищеца давало възможност на ответника да
му връчи трудовата книжка и след като не го е направил е изпаднал в забава. От
показанията на свидетелката К.-Б.било видно, че срещата преминала конфликтно,
като ищецът демонстративно бил напуснал предприятието без дори да получи
трудовото си възнаграждение. Очевидно било, че в тази ситуация работодателят
нямал каквото и да е реална възможност да връчи трудовата книжка на ищеца със
съответното удостоверяване на този факт в дневника за издаване на трудовите
книжки по приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, изр. 2 НТКТС. След като нямало
доказателства, че на тази среща ищецът бил потърсил трудовата си книжка,
изводът на СРС, че на 26.07.2013 го. ответникът е изпаднал в забава на изпълнението
по чл. 350 КТ бил неправилен. Не били налице и вреди за ищеца в резултат на
поведение на работодателя. Нямало вреди във формата на пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение /ищецът не бил изложил конкретни твърдения в
исковата молба в какво се състоят претендираните от него вреди, но според
съдебната практика се презумирали като такива/.
Липсата на вреди се установявала от показанията на свидетелката Кръстева, която
сочела, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът
заминал за Англия, където полагал труд срещу възнаграждение. В този смисъл дори
и хипотетично да се приемело, че е налице незаконно задържане на трудовата
книжка на ищеца, то това задържане не било довело до причиняването на вреди във
формата на пропуснати ползи /неполучено възнаграждение/. А ако ищецът бил
претърпял вреди, то те не били настъпили в резултат на поведение на ответника.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Т.Д.С. счита, че решенето на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че по делото било безспорно, че бил предал трудовата
си книжка на представител на ответника, за да бъдат вписани данните, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение на 08.07.2013 год., че същата не била
попълнена и върната незабавно /в същия ден/ от работодателя, както го
задължавал чл. 350 КТ. След като ищецът не бил получил трудовата си книжка
същия ден, работодателят го поканил да се яви, за да я получи. Безспорно било,
че на 26.07.2013 год. ищецът ес явил в дружеството и отказал да получи
трудовите си възнаграждения за периода м.март 2013 год. – м.юни 2013 год. ,
като отказал да подпише и декларация, че отказва да получи тези възнаграждения.
Правилно СРС бил приел, че във всички случаи на незаконно задържане на
трудовата книжка работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след
направеното вписване на данните е било възможно предаването на книжката на
работника или служителя, който е бил в предприятието. Въпреки че ищецът се бил
явил в предприятието на 26.07.2013 год., работодателят не му бил връчил
трудовата книжка. В тежест на работодателя било да установи, че е предложил на
ищеца връщането на трудовата му книжка. Доказателства за това липсвали по
делото, както и такива, че ищецът е отказал да я получи, респ. да подпише
протокол за това. Ако това било така, то щяло да е удостоверено с подписи на
служители на дружеството, които са установили отказа му да получи трудовата си
книжка. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че липсват доказателства
ответникът изобщо да е правил опит да връчи трудовата книжка на ищеца на 26.07.2013
год. Свидетелката Каранешева-Брущилска, която била
служител на ответника, била присъствала на срещата и трудовата книжка на ищеца
се намирала в нейно държане. Налице било и недопускане на ищеца от охранителя,
който бил служител на ответника, което по същество било възпрепятстване на
ищеца да получи трудовата си книжка. Ирелевантно за спора било какъв е
пропускателния режим в предприятието на работодателя. Не било допустимо
въвеждането на допълнителни изисквания за достъп от работодателя да води до невъзможност
на служителя или работника за се свърже с него. Неоснователно било оплакването
на жалбоподателя, че не е имал реална възможност да връчи трудовото книжка на
ищеца, тъй като нямало данни по делото, че изобщо е направил такъв опит, а
напротив доказано било, че изобщо не бил предлагал връщането й. Установено било
и настъпването на твърдените вреди. От показанията на свидетелката К.било
видно, че ищецът бил възпрепятстван да започне работа при друг работодател и
бил принуден да замине за Англия, където трудовата книжка не му била необходима
и то след процесния период. Освен това законът презумирал
настъпването на вредите и причинната връзка между тях и незаконното задържане
на трудовата книжка. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. с ал. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Според разясненията
по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2019 год., ОСГК, задължението по чл. 350, ал.
1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква
в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка
се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.
350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение
трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за
изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата
си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла
на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил
на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и
работодателят не я върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да
заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при
него, и от деня на предоставяне на трудовото книжка за оформянето й, когато тя
се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването
на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
В мотивите
на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че след като работодателят е
изпълнил добросъвестно задълженията си чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата, задържането на трудовата книжка поради неявяване на работника или
служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на
забавата, когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото
не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното
изпълнение. За избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение
относно обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за
връщане на трудовата книжка, след вписване на необходимите данни, законодателят
е въвел в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Наредбата изискването – датата на предаване
на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя да се отбележи в
дневника за издаване на трудовите книжки по приложение № 1. По този начин
работодателят удостоверява изпълнението на задължението си за незабавно
предаване на трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на
трудовото правоотношение. Във всички случаи е налице незаконно задържане на
трудовата книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато
след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката
на работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчакал
получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има основателни
причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или
възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно
изпълнение на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка и за
да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата
по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна
разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай
обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от
работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно
поканеният работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си
трудовата книжка да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността
е негова, а не на работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал.
3 от Наредбата се освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази
хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е
предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й
задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в
забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал.
1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Прието е също
така, че изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне
трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 05.04.2006 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2005 год., ОСГТК, „задържането на трудовата
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, е една от формите
на нарушение на задълженията по трудовия договор между страните“. Обезщетението
по чл. 226, ал. 2 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или
служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него
вреди, защото той е нормативно определен.
В
разглеждания случай е безспорно във въззивното
производство, а и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
било прекратено в края на м.юни 2013 год. На 03.07.2013 год. работодателят
поканил ищеца да представи трудовата си книжка за оформянето й. Ищецът се явил
на 08.07.2013 год. и предал на работодателя трудовата си книжка, след което
напуснал офиса на ответното дружество, без да изчака оформянето и връщането й.
С писмо от 11.07.2013 год. ответникът поканил ищеца да се яви в офиса му и да
получи трудовата си книжка, но на 16.07.2013 год. и 22.07.2013 год. последният
отказал да го получи. На 26.07.2013 год. ищецът се явил в офиса на
работодателя, като отказал да получи трудовите си възнаграждения за периода от
м.март 2013 год. до м.юни 2013 год. /за което бил поканен с писмо от 19.07.2013
год./, а работодателят не му предал трудовата книжка, нито му отправил
предложение за изпълнение в тази насока. Трудовата книжка била предадена на
ищеца на 25.06.2014 год.
При така
установеното първоинстанционният съд е формирал законосъобразните изводи, че са
налице следните елементи от фактическия състав на чл. 226, ал. 2 КТ –
прекратено трудово правоотношение, задържане на трудовата книжка на работника
през периода от 26.07.2013 год. до 23.06.2014 год., вреди от това – в размер на
2 500 лв. /определен при съобразяване на правилото на чл. 162 ГПК и
принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес/, както и наличие на причинна връзка между незаконното задържане на
трудовата книжка и причинените вреди, а за периода от 08.07.2013 год. до
25.07.2013 год. е счел, че работодателят се е освободил от последиците на
забавата си относно задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ, тъй като ищецът след
като е предал трудовата си книжка, не е пожелал да изчака оформянето и
получаването й същия ден, а след това, въпреки че е бил надлежно поканен, не се
е явил, за да я получи.
Във връзка
с оплакванията във въззивната жалба следва да посочи, че за да се освободи от
последиците на забавата си след 26.07.2013 год. – когато ищецът се е явил в
предприятието, ответникът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е предложил изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 ГПК /но ищецът неоправдано не го е приел/ или че го е изпълнил, при положение
че е несъмнено по делото, че на посочената дата предаването на трудовата книжка
е било възможно. Данни в тази насока не са били ангажирани, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест настоящият съдебен състав приема, че
за времето от 26.07.2013 год. до 23.06.2014 год. работодателят незаконно е
задържал трудовата книжка на ищеца.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че за ищеца не са настъпили вреди в резултат на
незаконното задържане на трудовата книжка през процесния период. Както вече бе
посочено, размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е нормативно определен
– той се съизмерва с брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или
служителя. Изхожда се от разбирането, че непредаването на трудовата книжка на
работника или служителя от страна на работодателя препятства работника или
служителя да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира
трудов доход, засегнати са и осигурителните му права. Увреждане няма, ако
въпреки непредаването на трудовата книжка, работникът започне работа по трудово
или служебно правоотношение /от времето, когато възникне новото
правоотношение/. В частност по делото е установено въз основа на показанията на
свидетелката Д.К., които обосновано са били кредитирани от СРС като ясни,
последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен
материал, че през процесния период ищецът не е могъл да започне друга работа
поради невръщането на трудовата му книжка от ответника – работодател.
Следователно
релевираната претенция се явява основателна и подлежи
на уважаване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както е приел и първоинстанционния съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден
да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 486 лв.
/своевременно релевираното от жалбоподателя
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, тъй като заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар от 600 лв. не съответства на сравнително ниската фактическа
и правна сложност на делото – въззивното производство
се е развило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства,
поради което и следва да бъде намален до минималния размер от 405 лв.,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която сума е дължима ведно с ДДС – виж
§ 2а от ДР на Наредбата/.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.02.2020
год., постановено по гр.дело №37014/2019 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.Д.“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Д.С. с ЕГН **********, с
адрес: гр.София, кв.“*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 486 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/