Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34
гр. Брезник, 24.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БРЕЗНИК, в открито заседание на дванадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, I-ви
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН
НИКОЛОВ
при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа
н.а.х.дело № 21 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
По изложените в жалбата на Б. А. Ч.
***, с ЕГН: ********** съображения, последният моли да бъде отменено
наказателно постановление № 17-0249-000622 от 19.12.2017 г. на Началник РУ
„Полиция“ гр. Брезник, с което на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за това, че като лице, което не е
собственик управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Иска се отмяна на постановлението.
Въззиваемата
страна не изразява становище по жалбата.
Районен
съд Брезник след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
На 26.11.2017 г., в 13.20 часа в
гр. Брезник, на ул. „Андрей Михайлов”, пред № 108 в гр. Брезник управляваният
от жалбоподателя лек автомобил „Тойота“
„Корола“ с ДК № С 84-43 ВХ собственост на В.Н.Г.бил спрян за проверка от
служители на РУП-Брезник, в рамките на която било установено, че за МПС няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За
това нарушение бил съставен АУАН, в който е прието, че Ч. е осъществил нарушение по чл. 638, ал. 3
от КЗ, тъй като управлява посоченият автомобил – собственост
на В. Н. Г., без сключена валидна застраховка ГО. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
По делото няма
противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен
начин да се приеме описаната фактическа обстановка, след анализ на показанията
на свидетеля М. Р. З., както и писмените доказателства и писмените
доказателствени средства, приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, от
правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Доводите в тази насока в жалбата не се приемат за
основателни.
Неоснователно е и възражението, че описанието на
нарушението е неясно и затруднява нарушителя да разбере какво административно
нарушение му е вменено. Съдът не констатира нарушение на изискването по чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на
всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, поради което правото на защита на жалбоподателя и в
най-малка степен не е ограничено.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е законосъобразен
и обоснован, тъй като съответства на установеното по казуса фактическо
положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети по-горе се
установяват по безспорен начин от събраните доказателствени материали по
делото. Те еднозначно сочат, че към датата на проверката – 26.11.2017 г., Б. А.
Ч. е управлявал превозно средство – лек автомобил „Тойота“ „Корола“ с ДК № С
84-43 ВХ, собственост на В.Н.Г.регистрирано
на територията на Р. България и не спряно от движение, за което не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Това задължение безусловно произтича от нормата на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ и е без значение дали ще бъде изпълнено от собственика
или от друго лице, несобственик.
Нарушението на предписанието в горепосочената норма
безспорно се потвърждава от събраните доказателства – гласни и писмени, които
не си противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват, като изясняват всестранно
и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на установяване и доказване в
настоящото производство. Свидетелят М. З., който е актосъставител последователно,
детайлно и по обективен начин излага обстоятелствата по случая, като посочва,
че при проверката водачът на автомобила не е представил документ за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, в липсата на каквато се е уверил и след
електронна справка в регистъра на Гаранционния фонд. Тези му изявления налагат
убедителен извод, че формираната констатация за това, че по отношение на
управляваното от Б. А. Ч. ППС не е било изпълнено задължението за сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, е базирана на всестранна
проверка на обстоятелствата по случая. Затова, съдът кредитира отразените в
съставения акт за нарушение фактически обстоятелства и приема, че са установени
обективно и съответстват на действителното положение.
В горната насока от страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, обосноваващи различна констатация, въпреки указаната
му от съда възможност за това.
При това положение съдът приема, че нарушението е
безспорно доказано. Доказано е също, че жалбоподателят, като несобственик на
управляваното МПС, за което не е била сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, е субект на това нарушение. Същото правилно, в съответствие с
установеното фактическо положение, е квалифицирано по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, тъй като
извършената проверка от контролните органи относно собствеността на МПС (въз
основа данните в представеното свидетелство за регистрация) е установила, че
собственик е друго лице, различно от водача. При тези обстоятелства, актосъставителят
е формирал законосъобразен извод, че жалбоподателят е лице, което не е
собственик, но управлява моторно превозно средство, за чието притежание или
ползване се изисква сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Затова и с оглед диференцираната уредба по чл. 638, ал.
1, вр. чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ и чл. 638, ал. 3 от КЗ преценката, че Б. А. Ч. следва да понесе
административно-наказателна отговорност на основание чл. 638, ал.3 от КЗ, в качеството му на водач, несобственик на
моторното превозно средство, се явява законосъобразна и правилна.
По отношение вида и размера на административното
наказание:
За констатираното нарушение – неизпълнение на
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, от лице, което не е собственик на управляваното моторно
превозно средство, какъвто е Б. А. Ч., нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда глоба от 400 лв. Предвид
определянето на наказанието в абсолютен размер, именно такова наказание следва
да понесе жалбоподателят, каквото е наложил и административно-наказващият
орган. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0249-000622 от 19.12.2017
г. на Началника на РУ Брезник, с което Б. А. Ч.
***, с ЕГН: **********, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за това, че като лице, което не е собственик управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :_________________