№ 7574
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110105712 по описа за 2023 година
Ищецът Р. Р. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 15.4.2021 г. сключил с ***, чиито правоприемник е ответното дружество *** договор за
револвиращ потребителски кредит, по силата на който ответникът му предоставил
револвиращ кредит в максимален размер 1000лева, при неопределен срок на договора,
фиксиран ГЛП, ГПР 49,84 %. Твърди, че не дължи нищо на ответното дружество, но
установил въз основа издадена справка, че му е начислена сумата от общо 282,50 лева, на
основание чл.19,ал.2 от договора,-113 пъти по 2,50 лева, която клауза счита за нищожна,
поради което предявява иск за връщане на платеното, при изначална липса на основание .
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на договорно
отношение с ответника, като счита, че добрите нрави не са накърнени, относно твърдението
за нищожност на клаузата, като неравноправна, сочи, че ищецът е получил стандартен
европейски формуляр, размерът на разходите е определен просто, не създава затруднения в
преценката, невярно е твърдението, че съставляват обезщетение за забава. Твърди, че е
спазена разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, като размерът не е надвишен, защото разходите не
са предвидени като елемент на ГПР, а същите се дължат само ако кредитополучателят не
заплати в посочения в договора срок, пълен размер на минимална вноска. Навеждат се
твърдения за недопустимост на иска за нищожност, какъвто иск не е предявен. Прави се
искане да се предостави информация за банкова сметка, каквато е посочена в исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: С определението по чл.140
1
ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между страните е сключен договор за револвиращ потребителски кредит, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца ползване на кредитна карта с максимален лимит
1000лева, безспорно е, че за период от 6.2.2022г. до 24.11.2022г., ответното дружество, е
начислило 113 „разходи за събиране” от 2,50 лева.
Видно от представения договор, в разпоредбата на чл.19,ал.4 е предвидено, че при
забава в плащане на пълния размер на минималната погасителна вноска,
кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задълженията
в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на пълния размер на съответната
минимална погасителна вноска.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съдът приема, че оспорената клауза на договора, по същество, представлява
обезщетение на кредитора при забавено плащане. Същата е свързана с действия на
заемодателя при забава в плащанията, т.е., представляват обезщетение за забавено плащане,
защото са уговорени, че при забавено плащане , като в случай на настъпване на
конкретното юридическо събитие – неплащане на минимален размер на погасителна вноска,
кредиторът начислява автоматично, отнапред определени разходи за действия по събиране
на задължението. Съгласно чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и комисионни трябва да бъдат ясно и
точно определени. Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат
от заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Установява се от самата клауза, че
същата е изцяло свързана със забавата на длъжника. С предвиждане и начисляване на тези
такси, по същество, се цели заобикаляне ограничението за въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед
горното, съдът приема, че клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от процесния договор са нищожни,
защото, съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.), респ. чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (Обн. ДВ. бр.18 от 5
Март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Следователно, допълнително възникващите
вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по
вид, така и по размер, от самия закон. Предвиждането на друга парична последица води до
частична нищожност съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД – съответните клаузи се
заместват от императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за
забава, не се дължат. При нищожността наличието на индивидуално договаряне е без
значение. В чл.19, ал. 4 от процесния договор не е уговорена такса (цена на услуга), а сума,
2
която се дължи автоматично при забава, без срещу нея кредиторът да дължи никакви
конкретни действия или резултат. Срещу уговорените разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, видно от самия договор, не се дължи никакво поведение, а точно обратно –
изискуемостта на вземането по кредита следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Следователно, безспорно е, че не се касае за такса, защото не се дължи
заради извършени разходи, а самото наименование на клаузите прикрива истинската им цел
да служат за обезщетение за вреди от забавата. Тоест, в случая е налице клауза за неустойка
за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. По изложените съображения клаузата на чл.19, ал. 4 е в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна, а
платеното, въз основа нищожната разпоредба, следва да се върне на ищеца, на основание
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД-като платено, при липса на основание.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Доказани са разноски
за 50 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер 680 лева, платено на 23.1,
съгласно вписаното в договора. Възражението на ответната страна за прекомерност на
възнаграждението, е основателно. Съдът е сезиран с осъдителен иск, който иск е оценяем.
Следователно, минималното възнаграждение, определено въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ,
възлиза на сумата от 400 лева, а доколкото делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, то и съдът присъжда минимума. Договореното и платено възнаграждение
включва сумата 600 лева, платена за процесуално представителство по делото, и сумата 80
лева, на основание чл.6,т.13 НМРАВ, за заверка, извършена от адвокат, на документи.
Доколкото сумата се претендира като разход, свързан с делото, то следва да се прецени дали
се доказва заверката да е свързана с делото, съгласно особеното изискване на същата
разпоредба, документите да са свързани с осъществената защита на клиента. Към исковата
молба са представени 26 страници документи, с направена заверка от процесуалния
представител, за които заверки, съгласно чл.6,13 от Наредбата, се следва сумата от 3 лева за
първа страница, и по 2 лева на всяка следваща. Следователно, се следва сумата от 53 лева,
която следва да се добави към сумата 400 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,правоприемник на
***, заличен търговец с ЕИК ***, да върне, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД на Р. Р. М.
ЕГН ********** с адрес *** сумата 282,50 лева, съставляваща платена за периода
6.2.2022г.- 24.11.2022г., начислена на основание чл.19,ал.4 от договор за кредит axi
card/15.4.2021г., сума за разходи за събиране от 2,50 лева месец, заедно със законната лихва
от предявяването на иска – 1.2.2023г. до плащането, както и да му заплати сторените
разноски от 453 лева.
3
Сумата е платима от ответника по банкова сметка: BG72UNCR70001523120516.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4