№ 327
гр. Търговище, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СИСПЕД“ ЕООД - гр.Търговище,
представлявано от управителя В. Й. С., чрез пълномощника адв.Д.П. – АК -
Търговище против Наказателно постановление № 38-0000931 от
09.04.2021г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе. Считайки същото за
необосновано, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з.
жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна – РД „АА“- Русе, редовно призована, не
изпраща представител в с.з. В съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
На 19.02.2021г. при извършена комплексна проверка на „СИСПЕД“
ЕООД - гр.Търговище, контролни органи от РД „АА“ -Русе установили, че
дружеството притежава лиценз на Общността № 19644 от 01.08.2018г.,
1
валиден до 31.07.2028г. за извършване на международен автомобилен превоз
на товари. При проверката било установено, че транспортното предприятие
не е организирало работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват изискванията на Глава II, чл.7 от Регламент /ЕО/
№561/2006г. чл.8, § 2, изр.2, като е допуснал водачът Йордан Веселинов
Петров при управление на товарен автомобил Скания RLA с рег.№Т1182МТ,
оборудван с дигитален тахограф, да управлява над 4часа и 30 минути, без да
направи прекъсване от минимум 45 минути. На дата 07.08.2020г. водачът е
започнал управление в 06.15ч. и е управлявал до 13.35ч. – 7 часа, като е
надвишил времето за управление от 4 часа и 30 минути със 150мин.-2часа и
30 минути. С оглед така установените обстоятелства, ст.инспектор в РД „АА“
– Русе съставил на дружеството АУАН №286651/19.02.2021г. за нарушение
на чл.10, § 2, изр.1 пр.2 от Регламент 561/2006 от 15.03.2006г. на Европейския
парламент и на Съвета. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе
издал Наказателно постановление № 38-0000931 от 09.04.2021г., с което за
нарушение на чл.10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78,
ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
писмените доказателства, приложени по делото и показанията на свидетелите
Г.М.. Видно от обясненията на управителя С. при постъпване на работа всеки
един служител подписвал трудов договор и длъжностна характеристика в
която е описано и задължението му да следи работното си време и времето за
шофиране. Провеждал се и инструктаж на всеки два месеца. Имало и
санкционирани шофьори за неспазване на времето на шофиране.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
Основателно е възражението, че между АУАН и НП е налице
несъответствие по отношение на визираните като нарушени разпоредби.
Според АУАН, с деянието си дружеството - жалбоподател е нарушило
чл.10, § 2, изр.1 пр.2 от Регламент 561/2006, а според НП е нарушило чл.10,
§ 2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Видно е, че в АУАН липсва отбелязване, че е нарушен текст от ЗАвПр.
2
Посочените обстоятелства са ограничили правото на защита на наказаното
лице, включително правото му на възражения срещу АУАН, доколкото
същото е било лишено от информация коя точно разпоредба не е спазило.
Съдът намира, че посоченият порок на АУАН не е преодолим по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, който допуска издаване на НП и при нередност на акта,
но само при условие, че по безспорен начин е установено нарушението.
Последното изисква на първо място да е налице яснота относно визираната
като нарушена правна норма.
Според обжалваното НП, жалбоподателят е нарушил чл.10, § 2,
изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. При
справка с посочените текстове се установява, че чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр
съдържа задължение за превозвача да спазва изискванията на Регламент
561/2006. От своя страна чл.10, § 2, изр.1 , предл.2 от последния гласи:
„Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II
от настоящия регламент.“ Видно е, че в НП е конкретизиран и текстът от
глава II на Регламент 561/2006, за чието спазване превозвачът е следвало да
създаде съответна организация, а именно - чл.7. Последният гласи : „ След
период на управление от четири часа и половина водачът ползва
непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не
ползва почивка.
Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по време
на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от
поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв
начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени.“
При така изложените данни, съдът намира, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42, т.3 и 4, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Този извод следва от факта, че в АУАН и НП не са посочени на първо място
- дата и място на нарушението. Липсва и пълно описание на нарушението,
доколкото е видно, че както в АУАН, така и в НП не са посочени
действията или бездействията на превозвача, от които контролните органи
са направили извод, че последният не е организирал работата на водача така,
че последният да е в състояние да спазва съответните нормативни
изисквания. Липсата на посочените данни в АУАН и НП също ограничава
правото на защита на наказаното лице, доколкото защитата се осъществява
3
срещу факти, а не срещу правна квалификация. Недопустимо е факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в
съдебната фаза на производството. Въпреки това, за пълнота следва да се
посочи, че такива действия или бездействия не се и доказаха по делото. За
да се приеме, че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на
вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредби за работното време и почивките от страна на водача, а следва да
се установи, че това неизпълнение е било в резултат от създадената от
работодателя организация на работа, респ. от липсата на такава, а не на
виновно поведение на самия водач. От материалите по делото е видно, че в
случая този въпрос не е изследван изобщо от контролните органи. От
събраните доказателства се установява само, водачът не е спазил
установеното в чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент 561/2006 изискване, но не
и че това се дължи на неправомерно действие или бездействие от страна на
транспортното предприятие. По делото е приложена длъжностна
характеристика на длъжността шофьор където в т.II, 3 е записано, че
служителят е длъжен сам да следи и контролира времето за почивки и за
работно време, спазвайки разпоредбите на Регламент (ЕО) 561/2006. Това се
установи и от обясненията на управителя на жалбоподателя.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.
От жалбоподателя е направени искане за присъждане на разноски За
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН искането е основателно. От представеното пълномощно с
договор за правна защита и съдействие, и от списъка на разноските е видно,
че направените разноски на жалбоподателя възлизат на 300 лева - за
адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.04 г за минимални размери на адвокатските
възнаграждения, то не е налице прекомерност на разноските. При така
изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в
посочения размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38–0000931 от 09.04.2021г.,
издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „СИСПЕД“ ЕООД
ЕИК ********, представлявано от управителя В. Й. С. гр.Търговище,
********** на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна Администрация“ гр.София да заплати на
„СИСПЕД“ ЕООД ЕИК ********, представлявано от управителя В. Й. С.
гр.Търговище, ********** сумата от 300лева, представляващи направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5