Р Е
Ш Е Н
И Е № 100
гр. Стара Загора, 15.05.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Георги Николов
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 76 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
Р.Г. *** чрез адв. К.Б. против Решение № 41/ 01.02.2023
г. по АНД № 1246/2022 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 22-1228-000189/ 14.02.2022 г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания, че решението
е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 във вр. с ал.2 и ал.3 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Касаторът намира за неправилен изводът на съда, че неназначаването на преводач в
административоннаказателното производство не е довело до нарушение на правото
му на защита като чуждестранен гражданин, който не владее български език.
Посочва, че не са обсъдени в дълбочина противоречията в свидетелските показания
относно разбирането на българския език в конкретната ситуация. Счита, че няма
извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като няма изричен отказ за
тестване по някой от предвидените в закона начини поради липса на умисъл
доколкото не е разбрал/осъзнал значението на направения отказ. Позовава се на
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспореното решение на Районен съд Стара Загора и обжалваното НП.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави искане за
намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора , чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. с подадено писмено
възражение оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено, тъй като
не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Стара Загора е потвърдил
като законосъобразно НП № 22-1228-000189/ 14.02.2022 г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Стара Загора, издадено въз основа на АУАН № 525978/
01.01.2022 г., с наложени на касатора административни наказания за нарушение на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок то две години; на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10л
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 01.01.2022г, в гр.Стара Загора по
ул.“Марин Дринов“ до № 1 в посока изток-запад около 09:20ч по данни на
свидетели-очевидци Р.Г. управлява л.а. „Рено“ с рег. № ***, собстевност на Д.В.М.като
категорично отказва в 09:35ч да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510, издаден е талон за медицинско изследване с
връчени холограмни стикери, но не е дал кръв за изследване. Не носи контролен
талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на управляваното МПС.
За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора приема
след съвкупна преценка на събраните писмени и гласни
доказателства, че описаните в НП деяния са извършени виновно от касатора,
а в процедурата по ангажиране на
отговорността му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя оплакването
му, че като литовски гражданин не владее български език и е имал езикови пречки
да разбере в какво е обвинен и да се защити, а не му е назначен преводач. Съдът
се мотивира с дадените показания от полицейските служители и от работодателя на
наказаното лице, за да приеме, че касаторът е разбрал в какво се изразяват
нарушенията му, за които е съставен АУАН и защо му е издадено НП. Преценката е
направена при посочено съобразяване с принципа на върховенството на закона,
отразен в чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 и чл.48 от Хартата на основните права на ЕС,
както и с Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.201г относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство. Прието е, че производството не е същинско
наказателно такова, а подаването в срок на жалба до съда срещу НП чрез упълномощен адвокат показва, че
въпреки липсата на превод на АУАН и НП не е имало пречки наказаното лице да
реализира в пълна степен правото си на защита. По
съображения за правилна правна квалификация на деянията и съответно ва закона
индивидуализиране на наказанията намира за законосъобразно санкционирането на
касатора за трите административни нарушения. Присъдено е юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лв, обосновано с броя на
нарушенията и на проведените съдебни заседания с участие на процесуален
представител на наказващия орган.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационният състав на Административен съд Стара Загора
не споделя извода на районния съд, че образуваното срещу Р.Г.
административноказателно производство не представлява в цялост същинско
наказателно производство. Категорично в практиката на ЕСПЧ и СЕС е застъпено
становището, че наказателноправният характер на търсената отговорност се
определя по три критерия, сред които е естеството на нарушението и степента на
тежест на санкцията /решения по дело C‑524/15 и по дело C‑439/19,
решение по дело Й. срещу
Федерална Република Германия/. В този аспект административната отговорност за
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с наказателноправен характер
по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, защото засегнатите
обществени отношения от деянието са с важна значимост и предвидените наказания
са значителни по размер и имат възпираща цел – глоба в размер на 2000лв и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години.
Въпреки изложеното, в производството по налагане на
административни наказания на Р.Г. с НП № 22-1228-000189/ 14.02.2022 г, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неосигуряване на превод
и водещи от отмяна на обжалваното НП само на това основание. Липсата на преводач по време на предявяване на АУАН и
връчване на НП на чужденец не съставлява по презумпция процесуално нарушение.
Както правилно е отбелязано в мотивите на съдебния акт, правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем език е част от правото му на справедлив
процес и на зачитане правото му на защита. По делото са налице достатъчно
доказателства, сочещи, че чужденецът владее български език в достатъчна степен,
за да разбере отправеното му обвинение. Р.Г. е със статут на постоянно
пребиваващ в България от 2018г, притежава българско свидетелство за управление
на МПС, работи по трудов договор, съдействал
е на полицейската проверка до момента, в който е бил поканен за тестване с
техническо средство за употреба на алкохол. Изложеното е достатъчно да обоснове
субективните възприятия и преценка на актосъставителя, че лицето владее
български език на ниво, което му позволява да разбере в какво се състои
обвинението срещу него. В хода на съдебното производство необходимостта от
назначаване на преводач също не се
потвърждава. От данните по преписката е видно, че чужденецът е подал възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу
процесния АУАН чрез упълномощен адвокат. Приложеното пълномощно е подписано собственоръчно
от лицето без подпис и на преводач, ако е бил извършван превод. Аналогично, в
съдебното производство е приложено подобно пълномощно и едва след дадени
указания от съда е представено в превод. Изложеното, преценено в съвкупност със
свидетелските показания за поведението при проверката, сочи, че чуждият
гражданин разбира български език в достатъчна степен, не е било възпрепятстван
да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен, да ангажира и организира
защитата си. В този смисъл неоснователно се поддържа също в касационната жалба,
че няма извършено съставомерно деяние, защото липсва умисъл за отказа лицето да
бъде тествано за употреба на алкохол по предвидените от закона начини.
Невръчването на екземпляр от АУАН, необсъждането в НП на
подадено възражение и на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН не
съставляват съществени нарушения на процесуалните правила. В случая са установени и доказани всички елементи
от обективна и субективна страна на вменените три нарушения на ЗДвП. За
деянията са наложени наказания по вид и размер, съответстващи на фиксираните в
закона. По отношение нарушенията на чл.100, ал.1 т.1 и т.2 от ЗдвП не се сочат
други конкретни оплаквания и при служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че съдебният акт в тази част
е мотивиран с доводи за всички аспекти от значение за преценката за
законосъобразност на едно НП.
Решението е правилно и в
частта за присъдените разноски. Законосъобразно и аргументирано е определено
юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган в размер над
минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ, приложим на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, предвид фактическата и правна сложност на спора.
По така изложените
съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че
обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено атакуваното пред него НП, е постановено при правилно приложение на материалния закон и на
процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора и своевременно направеното искане на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН
следва в полза на ОД на МВР Стара Загора, чийто орган е ответникът, да се
присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита в касационното
производство в размер от 80лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/ 01.02.2023 г., постановено по АНД № 1246/2022 г. на Районен
съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Р.Г. ЕНЧ ********** с постоянен адрес *** да заплати на Областна дирекция
на МВР Стара Загора сумата 80 /осемдесет/лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.