РЕШЕНИЕ
№ ………, 5 юли 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Енчев т.д. 5473 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
По
реда на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени установителни искове по
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.58, ал.2 от ЗКИ.
Ищецът
„Б.П.Б.“ АД твърди, че в нейна полза има издадена заповед за изпълнение от
Софийски районен съд срещу ответниците, в качеството им на кредитополучател и
поръчители, да заплатят солидарно 215 760 евро, представляващи неплатена
главница, 1 718,59 евро възнаградителна лихва, 57 911,47 евро
наказателна лихва, 1 532,73 евро административна такса за имуществена
застраховка, както и законна лихва. Твърди, че постъпило възражение от
ответниците в заповедното производство е предпоставка за предявяване на
установителни искове за признаване на установено, че ответниците дължат
претендираните суми. Исковете си срещу ответниците основава на договор за инвестиционен
кредит № 658/2007, сключен с ответника „К.“ ООД на 29.05.2007г., впоследствие
изменен с три анекса, както и на обстоятелството, че останалите двама ответници
са поръчители, поели солидарна
отговорност към банката с втория от анексите. Усвоените средства по договора и
анексите са били в размер 561 591,78 евро. Поддържа, че според договора и
анексите крайният срок за издължаване на кредита е бил 30.11.2011г., но
задълженията по тях не са погасени изцяло, защото кредитополучателят е направил плащания в общ
размер 345 831,78 евро. Твърди, че с изтичането на посочения падеж всички
неизпълнени задължения по договора и анексите са изискуеми и дължими. Твърди
освен това, че след образуване на изпълнително дело на основание издадената в
негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е прехвърлил вземанията
си, произтичащи от договора и анексите към него на трето лице. Моли да бъде
признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите 215 760
евро, представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро възнаградителна лихва за
времето от 30.10.2011г. до 29.11.2011г., 57 911,47 евро наказателна лихва за
времето от 30.11.2011г. до 14.04.2013г. и 1 532,73 евро административна такса
за имуществена застраховка за времето от 28.04.2012г. до 14.03.2013г, както и
законна лихва, считано от 15.05.2013г. Претендира освен това разноски за
заповедното производство в размери 10 832,28лв. държавна такса и 600лв.
адвокатски хонорар. Претендира и разноски за исковото производство.
Ответниците
„К.“ ООД, П.В.А. и Д.К.Б. оспорват изцяло предявените искове като
неоснователни. Твърдят, че банката не е изпълнила изцяло задължението си по
договора за инвестиционен кредит да предостави кредита в пълен размер и в
определените срокове, че е нарушавала договора и конкретно в нарушение на
уговорките относно лихвата е начислявала по-високи от уговорените лихви, които
те са били принудени да платят. Твърдят освен това, че при сключване на
договора и анексите към него не са им били предоставени за запознаване общите
условия и тарифата на банката. Поддържат също така, че в резултата на
забавянето на бланката не са успели да
завършат строителството на жилищна сграда в срок, което е наложило да подпишат анекс към договора и така да се
увеличи размерът на дължимата месечна вноска. Оспорват размера на претендираната
главница, като твърдят, че предвид извършеното от тях надплащане на лихви,
главницата следва да е в по-малък размер. Твърдят, че не дължат възнаградителна
лихва, защото посочения размер е необосновано висок. Оспорват претенцията за
наказателна лихва, като поддържат, че с настъпването на падежа договорът се
прекратява и от този момент не се дължат и лихви. Отделно от това оспорват тази
претенция и по размер. Оспорват и претенцията за такси за имуществена застраховка, като смятат, че с
прекратяване на договора тя не се дължи, като същевременно твърдят, че такова
задължение не е уговорено. Поддържат, че част от клаузите на договора и
анексите, отнасящи се до начина на формиране на лихвите, са нищожни, защото
противоречат на закона и защото в противоречие с изискванията за
добросъвестност и с принципа на добрите нрави банката си е запазила правото
едностранно да променя условия по кредита. По отношение на двамата ответници –
физически лица поддържа доводи, че клаузите на чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора,
т.3 и т.8 от анекс А1, т.6 от анекс А2, т.8 от
анекс А3 и т.2.3, ал.4 и ал.5 от общите условия на банката са неравноправни
поради противоречие със ЗЗП. Правят и
възражения за прихващане за следните суми и на следните основания: 1) 33 685
евро надплатени недължими лихви поради едностранно увеличение на лихвите от
банката в противоречие със закона. Твърдят, че тази сума се дължи от банката солидарно на
тримата или евентуално – при условията на разделност; 2) 46 705,19 евро
имуществени вреди за тримата ответници, представляващи последица от
неизпълнение на задълженията на банката по договора, което е попречило на
ответниците да погасят изцяло задължението в първоначално уговорения срок и е
наложила всички те да плащат и допълнителни лихви. Твърдят, че тази сума се
дължи от банката солидарно на тримата или евентуално – при условията на
разделност. 3) 46 920 евро пропуснати ползи от ответника „К.“ ООД,
представляващи разлика между пазарните цени на обектите в жилищната сграда към
края на 2008г. и към края на 2009г. Това възражение е обосновано с твърдението,
че при точно и срочно изпълнение на задължението на банката, дружеството е щяло
да продаде още през 2008г. обекти в строящата се сграда на желаещи лица; и 4) 121
693,78 евро претърпени загуби, изразяващи се в това, че неизпълнението на
задълженията на банката ги е принудило да сключат няколко договора за паричен
заем с трети лица в общ размер на посочената сума, които са погасени изцяло. От посочената сума
ответникът П.А. претендира 45 000 евро, за които е сключил договор за заем, а
ответникът „К.“ ООД претендира 76 693,78 евро, за които е сключил общо три
договора за заем. Уточняват, че в изпълнение на задълженията по посочените
договори за заем са прехвърлили на третите лица право на собственост върху
идеални части от недвижим имот, което представлява разход и с което са се
увеличили пасивите на имуществата им Претендират и разноски за производството.
Ищецът
„Б.П.Б.“ АД оспорва изцяло направените възражения за прихващане като
неоснователни и недоказани, а освен това твърди, че предявените чрез тях
вземания са погасени по давност. По това възражение ответниците поддържат, че
приложима е общата 5-годишна давност, която следва да тече от 30.11.2011г. и
към датата на подаване на отговора на исковата молба още не е изтека.
Софийски
градски съд намира за установени следните факти от значение за решаване на
правния спор:
На
29.05.2007г. „Б.П.Б.“ АД и „К.“ ООД са сключили договор № 658/2007г. за
инвестиционен кредит, по силата на който банката е следвало да предостави на
дружеството кредит от 973 344 евро
за целево финансиране на строителни дейности за изграждането на жилищна сграда. Кредитът е следвало да бъде
отпуснат на пет транша, първият от които в размер 200 000 евро след представяне на фактури, издадени след
1.05.2007г. или след акт-образец 19, от които банката финансира 100% без ДДС. Вторият транш също е
следвало да бъде в размер 200 000 евро, платим след представяне на фактури,
издадени след 1.05.2007г. или след акт-образец 19, от които банката финансира
76,67% без ДДС и при представяне на пазарна оценка, доказващи инвестиране на средства в
строителството не по малко от 375 444 евро. Уговорена е годишна лихва от тримесечния Юрибор с добавка от 4%,
която да се променя ежемесечно. В чл.4 от договора са включени клаузи за
дължими от дружеството административни
такси по обслужване на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е
уговорен на 30.05.2010г., като издължаването е следвало да става на равни
месечни вноски, съгласно погасителен план. Не се установява погасителен план да
е бил съставен, приет и подписан от страните. От името на дружеството договорът
е подписан от управителя П.А..
С
анекс А1 към договора от 20.05.2009г. е продължен крайният срок за погасяване
на кредита и е уговорено поемане на
солидарна отговорност към банката в
качеството на поръчители от лицата П.В.А. и Д.Б.К.. Променен е и начинът на
определяне на лихвата – базисен банков
лихвен процент с добавка от 3,5%, както и е следвало да бъде изготвен
нов погасителен план. Анексът не носи подписи на П.В.А. и Д.Б.К. в качеството
им на поръчители.
С
договор от 20.05.2009г. сключен между банката и „К.“ ООД, дружеството е
учредило особен залог върху вземания в полза на банката за обезпечение на
задълженията си по споменатия договор за инвестиционен кредит. На същата дата
три физически лица, сред които П.В.А. и Д.Б.К., са сключили с банката и писмен
договор за поръчителство, с който са приели да отговарят солидарно с
дружеството за задълженията му към банката по договора.
С анекс А2 към договора от
15.04.2010г., сключен между банката, „К.“ ООД и П.В.А. и Д.Б.К. като поръчители
е продължен гратисният период за издължаване на кредита и са уговорени условия
за предсрочна изискуемост на кредита.
С анекс А3 към договора от
1.11.2010г. банката и тримата ответници са се съгласили, че П.В.А. и Д.Б.К.
отговарят солидарно към банката за задълженията на дружеството към нея и че
продължаването на срока на договора спрямо кредитополучателя има действие и за
солидарните длъжници. Всички страни са постигнали съгласие срокът за погасяване на кредита да се промени на
30.11.2011г., да има допълнителен гратисен период до 30.1.2011г., да се заплаща
административна такса за обслужване на кредита и главницата по кредита да
сеиздължи на една вноска на посочения падеж. Тримата ответници са декларирали
писмено, че са им предоставени и че приемат без възражения действащите общи
условия и тарифата на банката.
На основание подадени от „К.“ ООД
нареждания за отпускане на средства по инвестиционен кредит на 27.08.2007г.
банката е отпуснала сумата 200 000 евро, а впоследствие в периода 10.01.2008г. – 27.11.2009г. многократно
е отпускала по-малки суми, вариращи от 958,30 евро до 41 500 евро.
Със застрахователна полица №0820 019
12 0059 от 2.04.2012г. на ЗАД „Виктория“ е сключен договор за застраховка „Индустриален
пожар“ при застрахован „К.“ ООД и ползващо се от застраховката лице „Б.П.Б.“
АД. Договорът е бил със срок на действие от 28.04.2012г. до 27.04.2013г. и при
застрахователна премия от 1 262,43 евро. С друга застрахователна полица от
12.07.2012г. на „И.Б.“ ЗЕАД е сключен
договор за застраховка „Пожар и допълнителни рискове“ за времето от
12.07.2012г. до 11.07.2013г. Застраховащ по този договор е бил „К.“ ООД,
застрахован е бил П.К., а ползващо се от застраховката лице е бил ищецът.
Застрахователната премия по този договор е била в размер 270,30 евро. Двете
застраховки са сключени при
посредничеството на застрахователен брокер. Плащанията на посочените
застрахователни премии са извършени от ищеца по банков път, заедно с плащания
по други застраховки, съответно на 11.05.2012г. и на 17.08.2012г.
На 24.04.2013г. по гр.д.
16602/2013г. Софийски районен съд е издал в полза на банката заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, като е осъдил тримата ответници да й заплатят
солидарно сумите 215 760 евро, представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро
възнаградителна лихва за времето от 30.10.2011г. до 29.11.2011г., 57 911,47
евро наказателна лихва за времето от 30.11.2011г. до 14.04.2013г. и 1 532,73
евро административна такса за имуществена застраховка за времето от
28.04.2012г. до 14.03.2013г., както и законна лихва върху главницата, считано
от 15.05.2013г. и 11 432,28лв. разноски. На основание заповедта за
изпълнение е издаден изпълнителен лист и
е образувано изпълнително производство № 20138380408184 при частен съдебен
изпълнител с рег. № 838. След получени покани за доброволно изпълнение тримата
ответници са подали възражения по чл.414 от ГПК в срок. В изпълнение на
дадените му указания по чл.415 от ГПК ищецът е предявил исковата си молба по чл.422
от ГПК в срок – на 28.08.2015г.
След издаване на заповедта по чл.417
от ГПК в полза на банката, на 12 и 13.06.2013г. в полза на банката са наредени
преводи от 30 816 евро, 32 015 евро и 31 459 евро за погасяване на задължения
по договора за кредит. Преводите са наредени от „К.“ ООД, Д.Б. и от трето лице.
С договор за прехвърляне на вземане
от 30.04.2015г. банката е прехвърлила в полза на Д.И.Т.вземания си по посочения по-горе
договор за кредит, предсдтавляващи главница от 54 865 78 евро и законова лихва от 21 860,52 евро.
Договорът за цесия е съобщен на тримата ответници с нотариални покани, връчени
на 15 и на 18 май 2015г.
С
договор за паричен заем от 1.12.2008г. П.А. е получил в заем от М.М.сумата 45
000 евро за срок от една година и при годишна лихва от 10% от заетата сума. С
договор за паричен заем от 16.12.2008г. „К.“ ООД е получил в заем от „Б.-М“
ЕООД сумата 40 000лв. за срок от една година и при годишна лихва от 10%. Между
същитите две дружества и при същите условия са сключени и договор за заем от
6.03.2009г. за 60 000лв. и договор за заем от 10.04.2009г. за 50 000лв. Плащанията
от „Б.-М“ ЕООД към „К.“ ООД на посочените суми се установяват от извлечения от
банковата сметка на ответника. Не се установява реално плащане на уговорената в
заем сума от ответника А., въпреки че в данъчната си декларация за 2010г. той е декларирал непогасен заем към М.М.в
размер 88 012,35 лв.
С нотариален акт № 29 от
30.03.2011г. на нотариус с рег. № 620 „К.“ ООД е прехвърлило на „Б.-М“ ЕООД
идеални части от недвижим имот вместо изпълнение на задълженията си за
договорна лихва от 8 750 лв. към 31.12.2010г. и главница от 60 000лв. по
договори за парични заеми от 16.12.2008г., 6.03.2009г. и от 10.04.2009г. и
допълнителните споразумения към тях. С нотариален акт № 70 от 31.05.2011г. на
нотариус с рег. № 620 „К.“ ООД е прехвърлило на „Б.-М“ ЕООД идеални части от
недвижим имот вместо изпълнение на задълженията си връщане на получени в заем
суми от 40 000лв. и 50 000лв. по договори за парични заеми от 16.12.2008г. и от
10.04.2009г. и допълнителните споразумения към тях.
Според частна експертиза, извършена от „Я.И.“
ООД по възлагане на ищеца, пазарната оценка към 27.12.2007г. на недвижим имот,
представляващ УПИ с предвидени СМР за изграждане на жилищна сграда в гр.София, ул. „*******е 2 196 295лв.
С констативен протокол от 12.06.2008г. на район „Възраждане“ е установено, че
строежът на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи по плана на гр.София,
ул. „*******е изграден в груб строеж.
Съдебно оценителната експертиза дава
заключение, че разликата в индивидуалните пазарни стойности през 2008г и 2009г.
на обектите в построената от ответника „К.“ ООД сграда, останали непродадени
към края на 2009г. е общо 91 767лв. или 46 920 евро.
Според заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза усвоената от „К.“ ООД сума по договора за кредит е 561 591,78 евро,
като плащанията не са станали на уговорените пет транша, а на общо 32 броя
плащания. За погасяване на задължения по кредита преди подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК са постъпили 345 831,78 евро за главницата, 118 942,82 евро за
възнаградителни лихви 5,11 евро за наказателни лихви и 20 621,12 евро за такси.
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 14.03.3013г. неиздължената главница по кредита е била 215
760 евро, неиздължената възнаградителна лихва е била 1 718,58 евро, дължимата
наказателна лихва е била 57 911,47 евро, а дължимата административна такса за
имуществени застраховки е била 1 532,73 евро. За периода от 30.09.2007г. до 20.05.2009г.
дължимата лихва по договора за кредит съгласно уговореното е 45 172,02 евро, а
реално погасената сума е била 46 864,92 евро или надплатени са 1 692,90 евро.
За времето от 20.05.2009г. да 29.11.2011г. начислените по договора от банката
лихви са били 72 077,90 евро, а дължимите, ако се спази първоначалната уговорка
за размера на лихвите, би била 70 657,26 евро. За погашение на кредита е
платена първата сума или би било налице надплащане от 1 420,68 евро. Така общо
надплатената сума за лихви би била 3 113,58 евро. За времето след подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК са постъпили допълнителни плащания по банков път
за погасяване на задължения по кредита, които през 2013г. са общо 154 747 евро,
а заедно с плащания през 2015г. са 215 760 евро. Едно от плащанията по договора
е с произход договор за цесия, а друго такова е резултат от проведено
принудително изпълнение Ако се приеме, че възнаградителната лихва следва да се
начислява към всяка дата на падеж, а не за всеки ден, нейният размер би бил 70
657,26 евро, а от ответниците е платено 72 793,16 евро или е налице
разлика от 2 135,90 евро.
Съдебно-счетоводната експертиза
установява също така, че за целия период от сключването на договора до
28.08.2015г. са постъпили общо 561
591,78 евро за погасяване на главницата, т.е. тя е изцяло погасена. За същия
период са погасени задължения за възнаградителна лихва от общо 124 527,17 евро.
Присъдените със заповедта по чл.417 от ГПК възнаградителна и наказателна лихва
в размери 1 718,59 евро и 57 911,47 евро са погасени изцяло в общ размер 59
630,06 евро, съгласно извлечение за състояние на сметката на кредитополучателя
към 16.12.2016г. От страна на ответника са погасени 20 621,12 евро за
административни такси, както и 13 901,38 лв. разноски за заповедното производство.
На 26.06.2013г. е постъпила от кредитополучателите сумата 1 532,73 евро, която
е отнесена за погасяване на задълженията по такси за имуществена застраховка.
Експертизата не е установила неизплатени задължения за главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва или административни такси.
Възнаградителната лихва по договора, изчислена според първоначалната уговорка
между страните би била 85 257,82 евро, при което положение, при отчитане на платените
суми, би била налице разлика от 33 685 евро в повече. От установените от
експертизата плащания 461 414,22 евро за погасяване на главницата са платени от
„К.“ ООД. Дружеството освен това е платило и 118 942,82 евро за възнаградителна
лихва, 5,11 евро наказателна лихва, 20 621,12 евро за такси и разноски, 744,18 евро законна
лихва и 32 019 евро присъдени лихви. Ответникът П.А. е заплатил общо 30 816
евро, платени от негово име от съпругата му. Ответникът Д.Б. е платил общо 31
459 евро.
При така установените обстоятелства
Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Между
„Б.П.Б.“ АД и тримата ответници са били учредени валидни правоотношения по
договор за банков кредит, отпуснат с определена цел, и по съпътстващия го
договор за поръчителство, по силата на който П.А. и Д.Б. са поели солидарна отговорност за
задълженията към банката на „К.“ ООД. Част от условията по връщане на кредита са били променени по
взаимно съгласие на страните със сключените впоследствие три анекса. По силата
на посочените договори основно задължение на банката е било да отпусне кредит
на ответното дружество при уговорените условия. Основни задължения на
ответниците е било да върнат отпуснатия кредит на падежа, заедно с уговорената
възнаградителна лихва и банкови такси и разноски. При неизпълнение на тези задължения за ответниците са възниквали
и задължения за платят предварително уговореното обезщетение за забава под
формата на наказателна лихва.
Клаузите
на договора, анексите към него, договора за поръчителство и общите условия, при
които те са сключени, в това число и клаузите относно начина на определяне на
лихвения процент и начисляване на дължимите лихви, са валидни и пораждат
действието си. Неоснователни са възраженията на ответниците за нищожност на
тези клаузи. Не е налице твърдяното противоречие със закона, защото не
съществува императивна законова норма, на която въпросните клаузи да
противоречат. В частност, не съществува правило в закон, което да забранява уговарянето
на променлив лихвения процент по отпуснат кредит в съответствие с измененията
на финансово-икономическите условия в страната, ако предпоставките за това са
ясно и подробно посочени в договора и страните са се съгласили за тях, което в
случая е сторено. В допълнение следва да се посочи, че чл.58, ал.3-5 от ЗКИ
изрично допускат промяна на лихвения процент, уговорен от страните по договор
за банков кредит, при настъпване на определени предпоставки и при съблюдаване
на определени изисквания. В разглеждания казус съгласие за начина на определяне
на лихвения процент по кредита е постигнато от страните както в първоначалния
договор, така и в анекс А1 към него и в резултат на постигнатото съгласие на
страните лихвения процент по кредита е бил определен или най-малко определяем и
то при спазване на законовите разпоредби.
Част от оспорените
от ответниците клаузи от договора и общите условия всъщност
представляват изявление на страните, че ответниците са получили екземпляри от
тарифата на и от общите условия на банката и ги приемат безусловно (т.2.3 от
общите условия, т.8 от анекс А1). Спрямо тези клаузи също не е налице порок, който да води до тяхната
нищожност. По същината си те представляват признание на ответниците за определени факти и поемане на
конкретни задължения от тяхна страна. Не съществува императивна законова норма,
която да забранява подобни договорни клаузи, поради което те също са породили
действието си. Същевременно отразеното в тези клаузи признание опровергава
твърдението на ответниците, че не са запознати с общите условия и с тарифата на
банката.
Неоснователно
е и възражението за противоречие на разглежданите клаузи на добрите нрави.
Добрите нрави представляват система от неписани общи правила за поведение,
които са възприети в даден момент от обществото като общоважими и които
отговарят на обществените възприятия за добро и справедливо. Не съществуват възприети
в обществото неписани правила, които да забраняват на банките да определят
лихвения процент в зависимост от финансово-икономическото състояние в страната
и на банкови пазар в частност. Напротив, съществува утвърдена, известна на
обществото и законосъобразна практика на определяне на променлив лихвен процент
при договори за банков кредит, като лихвеният процент се поставя в зависимост
от променлива база, определена или определяема съобразно предварително
уговорени от страните критерии, и в зависимост от фиксирана от страните
надбавка. Именно такава е и уговорката между страните при сключване на договора
за кредит и на анексите към него. Ответниците, в чиято тежест е да установят
това обстоятелство, не са представили доказателства за твърдяното противоречие
с добрите нрави.
Клаузите на
договора и анексите не са нищожни и на някакво друго основание. От справката в
търговския регистър се установява, че солидарно отговорните поръчители П.А. и Д.Б.
са били съдружници в „К.“ ООД още преди да поемат отговорност за задълженията
на дружеството към банката по договора за инвестиционен кредит, а в допълнение П.А.
е и управител на дружеството. Дружеството с ограничена отговорност се създава и
с цел личното участие на съдружниците в търговската дейност и личната им
обвързаност по отношение на тази дейност, макар и този личен елемент да не е така
ясно изразен, както, например в едно събирателно дружество и да е ограничен
посредством ограничаването на личната им отговорност. Независимо от това личната
обвързаност на съдружниците е ясно видима и от конкретни законови норми –
чл.123 и чл.124 от ТЗ, които създават за съдружника в дружество с ограничена
отговорност право и задължение да участва в управлението на дружеството и го
задължават да оказва съдействие за дейността на дружеството. При това положение
действията на двамата ответници – физически лица Б. и А. по учредяване на
поръчителство пред банката за задълженията на „К.“ ООД следва да се разглеждат
като такива, осъществени изцяло в интерес на дейността на търговското
дружество. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че двамата са станали
поръчители по задължение по договор за инвестиционен кредит, който е имал за
цел единствено финансиране на търговска дейност – строеж на жилищна сграда с
цел продажба. Следователно, тези двама ответници са учредили договорни правоотношения
с банката само и единствено с оглед търговска дейност и не са действали извън
посочената търговска дейност. Съгласно законовото определение за потребител в
§13,т.1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Трайно установената практика на Съда на Европейския съюз възлага на
националните съдилища във всеки конкретен случай да изследват дали при
сключване на конкретен договор едно физическо лице действа в рамките на
упражнявана от него търговска дейност или занятие или не, съответно дали случаят
излиза извън пределите на закрилата на потребителите или въпросното лице се
явява потребител и се ползва с установената в националното право, като проекция
на европейското право, закрила за потребителите (в този смисъл решения Costea, C‑110/14;
Asbeek Brusse и de Man Garabito, C‑488/11, и Šiba, C‑537/13).
Извършената в настоящия случай преценка не дава основание за извод, че
ответниците А. и Б. са действали при сключване на договора за поръчителство с
банката, водени от интереси, различни от интересите на притежаваното от тях
търговско дружество. При установената единствена цел на действията на
ответниците А. и Б. – осъществяване на търговска дейност чрез подпомагане на
търговската дейност на дружеството с ограничена отговорност, в което двамата са
съдружници - ответниците не отговарят на критериите за потребители по смисъла
на закона. Следователно, предоставената от закона закрила на потребителите не
намира приложение спрямо тях и оспорените клаузи на договорите и анексите, предмет
на настоящото дело, не подлежат на проверка относно неравноправност по смисъла
на ЗЗП.
Събраните
доказателства по делото сочат на настъпило частно правоприемство след издаване
на заповедта за изпълнение и преди предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК. При това положение съгласно т.10б от тълкувателно решение №4/2013 от
18.06.2014г. надлежно легитимирана страна в процеса е цедентът „Б.П.Б.“ АД при
отчитане на нормата на чл.226 от ГПК.
Затова спрямо ищеца следва да се преценява наличието или липсата на вземанията,
предмет на издадената заповед.
Възраженията
на ответниците за несвоевременно и неточно отпускане на траншовете от кредита
от страна на банката не ги освобождават от отговорност за изпълнение на техните
задължения. Преди всичко следва да се отбележи, че задължението на банката да
отпуска траншове от кредита е поставено в зависимост от настъпването на
определени предпоставки. Доказателства за настъпването им липсват, поради което
не може да се направи извод, че банката е била в забава или не е изпълнила
задължението си точно. Дори и да е налице обаче подобно неточно изпълнение от
страна на банката по отношение на падеж и/или на размер на отпуснатия кредит,
последиците от това неизпълнение биха били отговорност за вреди и освобождаване
на кредитополучателя от неговото задължение да върне кредита и да плаща лихви,
докато банката не изпълни съобразно уговореното. След като обаче уговореният
кредит е предоставен, макар и частично, за „К.“ ООД и за двамата негови
поръчители се пораждат задълженията да върнат получения кредит с лихва,
съгласно договореното. Между страните е безспорно, а и от доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин, че банката е отпуснала на „К.“ ООД кредит в общ размер 561 591,78 евро и че това
е станало в периода 2007-2009г., т.е. много преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Следователно, за така предоставения кредит в
полза на ответниците е възникнало задължение да го върнат, заедно с уговорените
лихви, като за пораждане на това задължение е без значение дали кредитът е
предоставен съобразно уговорените срокове.
Неоснователни са
съображенията на ответниците, че с настъпване на падежа на задълженията на
кредитополучателя договорът за кредит е прекратен, поради което отпадат и
задълженията по него. Настъпването на падежа на едно задължение не води до
прекратяването му, а единствено прави това задължение изискуемо и поставя
длъжника в забава. В този смисъл с настъпването на падежа 30.11.2011г. нито
договора за инвестиционен кредит, нито съпътстващите го договори и анекси са
прекратени, напротив, те продължават да действат и да обвързват страните.
Неоснователни са
и доводите на ответниците за неправилно начисляване на договорните лихви. Както
беше посочено, лихвите са определяни съобразно изричните уговорки между
страните, които са валидни и са произвели действието си. Затова няма основание
за друг начин на определяне на дължимите лихви. В частност, няма и основание възнаградителната
лихва да се начислява към всяка дата на падеж, а не за всеки ден, каквато
задача ответниците са поставили към счетоводната експертиза. При установеното
обстоятелство, че страните не са постигнали съгласие за погасителни планове и
следователно подобни дати на падеж липсват, този подход е неприложим.
На
основание изложеното следва извод, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК - 15.04.2013г. „Б.П.Б.“ АД е била кредитор на ответниците за
вземанията, предявени чрез заявлението и за които е издадена в нейна полза
заповед по чл.417 от ГПК. Тези вземания са включвали 215 760 евро,
представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро възнаградителна лихва за
времето от 30.10.2011г. до 29.11.2011г., 57 911,47 евро наказателна лихва за
времето от 30.11.2011г. до 14.04.2013г. и 1 532,73 евро административна такса
за имуществена застраховка за времето от 28.04.2012г. до 14.03.2013г., както и
законна лихва върху главницата, считано от 15.05.2013г. и 11 432,28лв.
разноски. Ответниците физически лица са били солидарно отговорни към банката за
посочените вземания, тъй като са имали качеството на поръчители за дълга на „К.“
ООД.
Според т. 9 от
тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене. Събраните доказателства сочат, че още преди посочения момент,
нещо повече, дори и преди предявяването на исковата молба по реда на чл.422 от ГПК на 28.08.2015г., са настъпили относими към правния спор факти, които следва
да бъдат отчетени от съда. Такива факти са доказаните многобройни частични
плащания, извършени от ответниците и от трети лица след подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК и до 28.08.2015г., в резултат на които посочените вземания по
договора за инвестиционен кредит и анексите към него са погасени изцяло.
Погасяването се отнася за всички
вземания, които са били изискуеми към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК, заедно със натрупаната законна лихва и сторените разноски. Следователно,
макар и посочените вземанията да са съществували към датата на подаване на
заявлението, тези вземания впоследствие са погасени чрез плащане.
Доказаните по
делото плащания имат погасителен ефект, независимо от извършеното междувременно
от банката прехвърляне на вземанията си от по договора за кредит към трето
лице. Основание за този извод дава както обстоятелството, че плащанията са извършени преди съобщаването на
договора за цесия на ответниците, така и това, че банката е осчетоводила всички
тези плащания като погашения по кредита. Следователно, към датата на подаване
на исковата молба, както и към момента на приключване на съдебното дирене по
делото посочените вземания са погасени и не съществуват повече.
Предвид
установените факти на погасяване чрез плащане на всички претендирани в
заповедното производство задължения, включително и на съдебните разноски,
всички предявени от ищеца искове подлежат на отхвърляне. Макар и ищецът да е
притежавал такива вземания към момента на подаване на заявлението, той повече
не ги притежава. След като търсените от ищеца вземания са погасени и като
последица от отхвърлянето на исковете за тях, направените от ответниците
възражения за прихващане следва да се оставят без разглеждане. Независимо от
това дали ответниците действително притежават предявените от тях чрез
възражения вземания, прихващане е невъзможно да бъде извършено, защото ищецът
вече не притежава насрещни вземания спрямо тях.
Съгласно
разрешението в т.12 от цитираното Тълкувателно решение съдът дължи произнасяне
и по разноските, сторени в заповедното производство. С оглед формираните изводи
за наличие на изискуеми вземания в полза на банката от 215 760 евро,
представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро възнаградителна лихва за
времето от 30.10.2011г. до 29.11.2011г., 57 911,47 евро наказателна лихва за
времето от 30.11.2011г. до 14.04.2013г. и 1 532,73 евро административна такса
за имуществена застраховка за времето от 28.04.2012г. до 14.03.2013г., както и
законна лихва върху главницата, считано от 15.05.2013г., на основание чл.69 и
чл.78 от ГПК и във вр. с НМРАВ банката е имала право на разноски, които обаче
изцяло са заплатени. Затова и искането й за присъждане на разноски за
заповедното производство също подлежи на отхвърляне.
С оглед
формираните изводи за неоснователност на предявените искове към момента на
подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК поради това, че всички вземания в
полза на банката по договора за инвестиционен креди към този момент са били
погасени чрез плащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски за исковото производство. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят сторените разноски в
производството в размер 19 700лв. неоснователен е доводът на ищеца за
недоказаност на разноските за адвокатско възнаграждение. В договора за правна
защита и съдействие, подписан от тримата ответници е удостоверено, че платената
сума за адвокатско възнаграждение е в размер 17 000лв. Това отбелязване,
съгласно разрешението, дадено в т.1 от тълкувателно решение № 6/2012г. от
6.11.2013г., е достатъчно доказателство за реално извършени разноски. Ето защо
претендираните от ответниците разноски следва да им се присъдят в пълен размер.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ установителните
искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК от „Б.П.Б.“ АД, *** Е, сграда
Е, за признаване за установено, че „К.“
ООД, ***, П.В.А., ЕГН **********,*** и Д.К.Б., ЕГН **********,***, тримата със
съдебен адрес ***, дължат солидарно
на „Б.П.Б.“ АД на основание договор за
инвестиционен кредит № 658/2007г. от 29.05.2007г. и анекси към него сумите: 215
760 евро, представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро възнаградителна
лихва за времето от 30.10.2011г. до 29.11.2011г., 57 911,47 евро наказателна
лихва за времето от 30.11.2011г. до 14.04.2013г. и 1 532,73 евро
административна такса за имуществена застраховка за времето от 28.04.2012г. до
14.03.2013г., както и законна лихва, считано от 15.05.2013г.
ОТХВЪРЛЯ
искането, предявено по реда на чл.422 от ГПК от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, за
осъждане на „К.“ ООД, ЕИК ********, П.В.А.,
ЕГН ********** и Д.К.Б., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, да
заплатят солидарно като разноски за заповедното
производство сумите 10
832,28лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“
АД, *** Е, сграда Е, да заплати на „К.“ ООД, ***, П.В.А., ЕГН **********,*** и Д.К.Б.,
ЕГН **********,***, тримата със съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 19 700лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „К.“ ООД, ***,
П.В.А., ЕГН **********,*** и Д.К.Б. възражения за прихващане.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му.
Съдия: