РЕШЕНИЕ
№ 2236
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330204532 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-
001061/12.10.2021г. на Началник Първо РУП към ОДМВР гр.Пловдив, с което
на Й. И. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Жалбоподателят П., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния
му представител излага съображения за отмяна на наказателното
постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Първо РУП, не изпраща представител, но в
писмена молба-становище по делото намира жалбата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на атакуваното НП. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение и моли Съда да го намали до минимално предвидения
размер.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.09.2021 г. около 23:00ч жалбоподателят П. управлявал в
1
гр.Пловдив на ул.“Димитър Талев“ до № 35, в посока юг-север, лек
автомобил "Хонда Сивик" с рег. № *******, чужда собственост. На
посоченото място и време бил спрян за проверка от полицейски служители от
участък Първенец към Първо РУП-Пловдив. При извършената проверка
полицейските служители установили липсата на застраховка "Гражданска
отговорност" за автомобила, за което св.С. Б. съставил срещу жалбоподателя
АУАН за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Въз основа на така съставения акт
било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свид. С. М. Б., който макар и да не си спомня случая,
поддържа съставения от него акт и направените констатации. Съдът
кредитира показанията на полицейския служител, за когото не се установиха
данни да е заинтересован от изхода на делото. Фактологията по делото се
установява и от представените писмени доказателства, които Съдът
възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си. Нещо повече освен, че фактите са отразени
ясно в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила, същото не се обори от самия жалбоподател, нито се
ангажираха доказателства в такава насока.
При тази категорично установена фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че правилно жалбоподателя е бил санкциониран по чл. 638,
ал.3 от КЗ, тъй като по делото се установи, че чрез действията си по
управление на МПС без застраховка, е извършил нарушението. Съгласно
посочената норма лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Изхождайки от текста на
цитираната правна норма, Съдът не споделя становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, че същата регламентира единствено
задължение на АНО да наложи конкретна санкция при извършено нарушение.
Видно от съдържанието й, разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ представлява
сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и
санкцията за нарушаването му. Нормата предписва правило за поведение на
определени субекти, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост.
За разлика от нея, разпоредбата на чл.483, ал.1, пр.2 от КЗ, която
процесуалния представител сочи като коректна, не вменява задължение за
всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи
застрахователния договор, а предоставя възможност. В случая автомобила е
чужда собственост – видно от справката за регистрация от масивите на ПП,
като не бе представено доказателство, че е станала собственост на
жалбоподателя. Жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС по
смисъла на §6, т.25 от ЗДвП, като доказателства в обратната насока не бяха
представени. Като водач жалбоподателят е бил длъжен да се убеди, че МПС
което управлява, е изправно и снабдено с всички нужни документи. Като е
2
бездействал по отношение проверката за наличие на гражданска отговорност,
сам се е поставил в ситуация да извърши нарушението изразило се в
действие, а именно управление на МПС без застраховка. Ето защо Съдът
приема дадената от актосъставителя и приета и от наказващия орган правна
квалификация на деянието за правилна, а възражението на жалбоподателя в
тази насока за неоснователно.
Правилно е приложена санкционната норма от наказващия орган, който
не е имал възможност да индивидуализира наказанието по размер, тъй като
той е абсолютно определен от законодателя – глоба от 400 лева. Такава е и
наложена в процесния казус.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Този извод не може да бъде променен от
последващото поведение по сключване на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", доколкото случаят е типичен като други от същия
вид, поради което и правилно наказващия орган не е ползвал тази
диференцирана процедура в настоящия казус.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са довели до
опорочаване на процесното НП. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 за
задължителното съдържание на АУАН и НП, както и сроковете по чл.34 от
ЗАНН. По отношение на възражението за нечетимо връчено копие от АУАН,
съдът счита за необходимо да посочи, че оригиналът е четлив и е връчен за
запознаване от нарушителя. В тази връзка жалбоподателят се е подписал и не
е посочил каквито и да било възражения, включително и такива, касаещи
нечетливо изписан акт. Освен това при нечетлив акт е разполагал с
възможността да изиска четлив препис от същия, което не е сторил. Затова и
съдът намира, че същия е запознат с фактите и нормите, за които е
ангажирана административнонаказателна му отговорност, а нечетливото
копие на АУАН не нарушава правата му и възможността му да организира
адекватно и своевременно своята защита.
Не може да бъде споделено и възражението, че НП е антидатирано, а
производството по проверка на обстоятелствата по установяване на
нарушението и съставяне на административните актове е симулирано. В
случая жалбоподателят не представя доказателства, подкрепящи това му
твърдение. Ето защо, простото изявление за "антидатиране" на наказателното
постановление не съставлява достатъчно основание за съда да не кредитира
отразената датата на издаден по съответния ред официален документ, какъвто
съставлява наказателното постановление.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са
3
поискани, не следва да бъдат присъждани.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0432-
001061/12.10.2021г. на Началник Първо РУП към ОДМВР гр.Пловдив, с което
на Й. И. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4