Р Е
Ш Е Н И Е
№ 43
гр.Дряново, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 65 по описа за 2017 г.
на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба на
*** **, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, *** ***, представлявано от Б. П., П. С., Я. Д. и Г. К., чрез пълномощник юрисконсулт Н.Д., против Б.А.А., ЛНЧ ******,***, се излага, че ответникът е клиент на ***, клиентски номер № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен № **********, находящ се на адрес ***, общ. Дряново. Отношенията се регламентирали от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на *** ***, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от
Управителния съвет на ***и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Съгласно чл. 16, ал. 2 от приложимите Общи условия за продажба на
електрическа енергия на ***/ОУПЕЕ/, клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия,
като сроковете са регламентирани в чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ,
а неполучаването
на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата
сума в срок. Потребителят изпадал в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32
от ОУПЕЕ, в
случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението.
Към момента на подаване на исковата молба ответникът имал
задължения за посочения обект в общ размер на 263,41 лв.,
включващи 222,21 лв. –
главница, представляваща незаплатени ел. енергия и такси за
възстановяване по фактури, издадени за периода от 08.08.2014 г. до 20.07.2015 г., както
и мораторна лихва върху главницата в общ размер от 41.20 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
ѝ до 09.02.2017 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по
кл. № **********.
Направено е
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество следните
суми: 222,21 лв. – главница, представляваща незаплатени ел. енергия и такси за възстановяване по
фактури, издадени за периода от 08.08.2014 г. до 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 41,20 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура, издадена за периода от 08.08.2014 г. до 20.07.2015 г., от падежа ѝ до 09.02.2017
г. Претендират се направените съдебни и деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
При
връчване на ответника на исковата молба и приложенията към нея на посочения в заявлението адрес ***, общ. Дряново, съобщението е върнато с отбелязване,
че лицето е починало. Служебно е изискана справка от ОДМВР Габрово, Група
Миграция, за адресната регистрация на ответника на територията на Р България,
дали същият е починал и кога. От получената справка става ясно, че ответникът Б.А.А. е гражданин на ***, ЛН ***, продължително пребиваващ в Република България и
граждани на ЕС до 15.04.2013 г. Адресна регистрация на територията на Република
България е в обл. Габрово, общ. Дряново, ***, ***, като няма данни, че лицето е
починало, кога и акт за смърт. С оглед допустимостта на исковата
молба, във връзка с неофициалните данни по делото, че ответникът е починал, до
съда в гр. *** по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001
г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането
на доказателства по граждански или търговски дела, е изпратено искане /формуляр
А/ за събиране на информация и доказателства за гражданския статус на ответника,
което е било прието, но не е било изпълнено в срок. След изпратено напомнително
писмо, съдът е бил уведомен, че искането за събиране на доказателства за
гражданския статус на ответника е било препратено към правния отдел на
Министерството в Лондон за насоки кой отдел трябва да го разгледа. Посочено е,
че към Министерството е изпратено ново писмо, но в ДРС не е постъпила
информация във връзка с искането и същото не е изпълнено. С оглед на това, че
по делото липсват доказателства ответникът да е починал, съдът е приел, че
исковата молба е редовна, а предявените с нея искове процесуално допустими. На
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител, на
когото са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. В
едномесечния срок е представен писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват, като неоснователни и недоказани с мотив, че не става ясно
за кой имот - собствен или обитаван на друго основание от ответника, е консумирана
електроенергията, тъй като не бил посочен адрес на имота. В представените фактури адресът на ответника бил в ***, ул. *** а от събраните по делото доказателства било видно, че адресната
регистрация на ответника на територията на Република България била в ***, ***.Направено е възражение, че задълженията
са погасени по давност.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са
представени фактури, издадени от ищцовото дружество *** АД във връзка със заплащане на потребена електроенергия за обект с
абонатен № **********, клиентски № **********, находящ се на адрес
***, №/бл. 0.366. Във фактурите,
като получател е посочен Б.А.А. ***. Фактурите са издадени за период на потребление от 28.06.2014 г. до
27.03.2015 г., както следва:
фактура № **********/08.08.2014
г. за
периода от 28.06.2014 г. до 28.07.2014 г. на стойност 30.77 лв., с падеж 26.09.2014 г.;
фактура № **********/08.09.2014
г. за
периода от 29.07.2014 г. до 26.08.2014 г. на стойност 23.82 лв., с падеж 28.10.2014 г.;
фактура № **********/07.10.2014г. за периода от 27.08.2014 г. до 25.09.2014 г. на стойност 74.02 лв., с падеж 26.11.2014 г.;
фактура № **********/10.11.2014 г. за периода от 26.09.2014 г. до 23.10.2014 г. на стойност 18.29 лв., с падеж 30.12.2014 г.;
фактура № **********/08.12.2014 г. за периода от 24.10.2014 г. до 24.11.2014 г. на стойност 37.07 лв., с падеж 27.01.2015 г.;
фактура № **********/19.01.2015 г. за периода от 22.12.2014 г. до 12.01.2015 г. на стойност 0.12 лв., с падеж 26.02.2015 г.;
фактура № **********/08.04.2015г. за периода от 26.02.2015 г. до 27.03.2015 г. на стойност 0.12 лв., с падеж 26.05.2015 г.
Представени
са и фактура № **********/24.11.2014 г. на стойност 19.00 лв. за възстановяване на захранването, с падеж 24.11.2014 г. и фактура № **********/ 20.07.2015 г. на стойност 19.00 лв. за
възстановяване на захранването, с падеж 20.07.2015 г.
Във връзка
с дадените от съда указания за изясняване на спорния въпрос бил ли е ответникът клиент на *** през процесния
период, с какъв обект на потребление и на какъв адрес,
процесуалният представител на ищеца заяви, че този клиент е от
много отдавна и в дружеството не се пази документ/заявление, подаден от него за
откриване на партида.
От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице доц. д-р инж. К. И., се установява, че ответникът Б.А.
А. е титуляр на партида с абонатен № ********** от преди 31.06.2006 г. и в
архива на *** ** няма налична документация за подавани заявления. В
информационната система на дружеството *** ** мястото на потребление е
отбелязано ***.
От изслушването на
вещото лице в съдебно заседание става ясно, че не се е запознал лично с
документи, свързани с партидата на ответника, дали има документ/заявление, подаден от
него за откриване на партида, както и с документи, свързани с обект с абонатен № **********, тъй като практиката на
ответното дружество била да се подаде на гише заявление за исканата информация,
след което самото дружеството предоставяло съответната справка. В предоставената
ва вещото лице справка било посочено, че обектът на потребление се намира на
адрес ***, ул. ***
Съгласно
заключението на вещото лице за обект с
абонатен № ********** в с.***, с титуляр Б.А. А., има незаплатени задължения за
консумирана ел. енергия и такси на обща стойност 222,21 лв., за които през периода от 08.08.2014 г. до 20.07.2015
г. са
издадени описаните по-горе фактури. Законната лихва за забава върху
горепосочените суми, считано от датата на падежа на всяко вземане до 09.02.2017
г. е в общ размер от 41,20 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими, но
разгледани по същество за неоснователни и недоказани.
Въз основа на приетите
доказателства, съдът намира за основателни възраженията на процесуалния
представител на ответника, че по делото не се доказа, че именно ответникът е
бил клиент на *** ** и то за процесния обект на
потребление.Установяването на тези обстоятелства е безспорно необходимо, тъй
като електрическата енергия е движима вещ и продажбата ѝ се подчинява на
общите правила на договора за продажба, в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ищецът *** ** е търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Въпреки възложената му доказателствена тежест
за установяване по делото на оспорените от ответната факти, ищецът не ангажира
доказателства, които да удостоверяват изложените в исковата молба твърдения, че
към процесния период ответникът Б.А. А. е бил клиент и абонат на ***
** и именно той е ползвал като потребител – физическо лице, ел. енергия в обект с абонатен № ********** в ***, съгласно договор за
продажба и доставка на ел. енергия. Липсват доказателства че към момента на
приемането на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение ОУ–061/07. 11. 2007 г., ответникът Б.А. А. да е бил заварен потребител по смисъла на чл. 4,
ал. 1 - физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електрическата мрежа и чл. 6, ал. 2 - друго лице, на което собственикът е дал
съгласие в нотариално заверена форма пред *** ** да бъде потребител за
определен срок, от тези Общи условия.
В случая не
може да се приеме, че твърденията, че ответникът е бил заварен потребител
/абонат/ се установяват от заключението на вещото лице, доколкото, както беше
посочено и по-горе, на вещото лице не е даден достъп до документацията,
свързана с партидата на ответника, а само справка от ответното дружество,
подкрепяща твърденията на процесуалния му представител. На следващо място тези
твърдения се опровергават от представеното от ищеца заверено копие от
извлечение за фактури и плащания към 20.02.2017 г. на клиент А. Б.А., адрес ***, клиентски № **********,
съгласно което първата фактура на този клиент е издадена на 14.08.2012 г.
Ищецът не ангажира доказателства,
от които да се установи, че количествата ел. енергия, описани в процесните
фактури, са реално доставени на ответника, съответно – потребени от него като
битов потребител, по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и то именно на посочения
обект. В този смисъл основателни се явяват възраженията на процесуалния
представител на ответника, че не се доказа последният,
като физическо лице, да е бил собственик или ползвател на недвижим имот,
намиращ се ***, ул. ***и да е подавал заявление за
продажба на ел. енергия за посочения адрес. От служебно изисканата справка от
ОДМВР Габрово, Група Миграция, се установи, че адресната регистрация на
ответника на територията на Р България е в ***, ***, а не на ул. *** Освен това, както в представените фактури, така и
в справката за потреблението, адресът на обект с абонатен № ********** е
посочен най-общо в ***, без улица или други индивидуализиращи признаци.
Поради изложеното съдът приема,
че по делото не се доказа през процесния период между страните да е съществувало
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях
договор за доставка /продажба/ на електроенергия за обект на потребление,
намиращ се в ***,
по партида, заведена на името на ответника Б.А. А., с клиентски № ********** и абонатен № **********, като основание за начисляване на
претендираната от ищеца сума от 222,21 лв.,
представляваща потребена ел. енергия за периода от 28.06.2014 г. до 27.03.2015 г. и
такси за възстановяване на
захранването, за която сума са издадени процесните фактури.
Доколкото претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от 222,21 лв., представляваща незаплатени ел. енергия и такси за възстановяване по
фактури, издадени за периода от 08.08.2014 г. до 20.07.2015 г. за обект на потребление с абонатен № **********, находящ се на адрес ***,
общ. Дряново, се основава на договорни отношения между страните,
каквито не се доказаха, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен. В този смисъл неоснователен е и акцесорният иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 41,20
лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главниците по всяка фактура, издадена за периода от 08.08.2014 г. до
20.07.2015 г., за периода от падежа до 09.02.2017 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, сторените от ищеца разноски остават за негова
сметка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ***
**, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. ***, *** ***, представлявано от Б. П., П. С., Я. Д. и Г. К., против
А.Б.А., роден на *** г., гражданин
на ***,
ЛН ***, адресна
регистрация на територията на Република България обл. Габрово, общ. Дряново, ***, ***, искове за заплащане на сумата
от 222,21 лв. – главница, представляваща
незаплатени ел. енергия и такси за възстановяване
за обект с абонатен № **********,
находящ се в ***, общ. Дряново, по фактури, издадени за
периода от 08.08.2014
г. до 20.07.2015 г., ведно със законната лихва от
27.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 41,20 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главниците по всяка фактура, издадена
за периода от 08.08.2014 г. до 20.07.2015 г., за периода от падежа до 09.02.2017 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
се обжалва пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: