Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 19.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1000 по описа за 2018 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото се
води между А.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** и Ф.В.М. с ЕГН ********** с
адрес ***.
Ищецът
излага в исковата молба, че страните имат общо дете Ф.А.А., ЕГН **********, като са съжителствали заедно в
периода 2005г. – 2015г.. В началото на връзката им страните работили заедно в
чужбина, но през последните две години от нея само ищецът работел. М. се
върнала в ***** заедно с дъщеря си като заживяла при родителите си заедно с
детето. Страните се отчуждили. Ищецът твърди, че през цялото време е изпращал
пари за издръжка на дъщеря си, като полагал и физически грижи за нея, когато
можел, като я водил на лекар, купувал и лекарства. Последно ищецът изпрати пари
през м.03 или м.04.2018г. по брат си. Твърди се, че ответницата е отказала на
ищеца да се вижда с дъщеря си от няколко месеца, което не било добре за детето.
Твърди, че ответницата живяла в отделно домакинство с новия си партньор, като
за детето се грижела нейната майка.
Ищецът твърди, че притежава дом в с.*****,
където детето може да живее с него, че ще успее да задоволи нуждите на детето.
Твърди се, че живее с жена на семейни начала, която също би допринесла за
доброто възпитание на детето.
Иска се съдът да предоставите родителските права по отношение на детето Ф.,
на нейния баща и законен представител А.А.М.; Местоживеене ***; Режим на
контакт на детето с другият родител, а именно майката да има право да се вижда
с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. до 18:00 ч.
и двадесет дни през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск;
ответницата Ф.В.М., да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за детето Ф.,
чрез нейния баща и законен представител А.А.М., считано от датата на
предявяване на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване и издръжка за минал период в размер на 150 лв., считано една
година назад преди предявяването на иска - 13.09.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че заведените искове са
допустими, но неоснователни. Не се спори по факта, че страните са родители на детето Ф.. Оспорва се изцяло
изложената фактическа обстановка в исковата молба. Твърди се,
че бащата никога не е живял с детето и не се е грижил за него, както и че след
раздялата на родителите бащата рядко проявява интерес към детето и почти не
контактува с него. Детето от раждането си живяло с майка си в с.***** в дома на
майката на отвентицата. Твърди се, че след завръщане от чужбина ответницата с
помощта на майка си отглеждали детето Ф.. Връзката между бащата и дъщерята била
прекъсната.
Твърди се, че до края на 2017г. М. редовно
давал пари за издръжка на детето според своя преценка, които били недостатъчни.
От 01.01.2018г. спрял да дава пари за издръжка на детето. Детето Ф. била
ученичка и разходите й били увеличени. Майката била безработна. Претендира се
издръжка в размер на 200 лева месечно считано от 01.01.2018г.
В срока по чл.131 ГПК са предявени насрещни
искове, с които се иска да предоставяне упражняването на родителските права върху детето Ф. на Ф.В.М.,
с адрес *** като майка и законен представител на децата; да се
определи местоживеенето на детето в с. *****, община
Провадия, област Варна; да се постанови режим на свиждане на децата с другия
родител, като бащата да има право да се вижда с децата всяка първа и трета
седмица от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч. в неделя, с преспиване и двадесет дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор
на насрещните искове, с който се оспорва предявения насрещен иск. Твърди се, че
бащата А.А.М. притежава необходимия родителски капацитет, има
необходимите жилищно-битови условия за отглеждане на дете, има достатъчно
средства за да подсигури всичко необходимо за детето, както и подкрепата на
близки и роднини. Заявява, че твърденията в насрещния иск са неоснователни, че
не се обажда и не търси детето Ф.. Той винаги е търсил контакт с детето и е
осигурявал финанси за задоволяване потребностите на детето.
В
проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват, процесуалните им
представители поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане №
0186/18.07.2008 г.; Удостоверение изх. № 276/06.08.2018 г. се установява, че детето Ф.А. е родена на ***г. от родители Ф.В.М.
и А.А.М.. Детето е записано през учебната 2017/2018г. в ОУ „Васил Левски“ с.*********.
От
изготвения по делото социален доклад се установява, че детето Ф.А. от 2015г.
живее с майка си и нейните родители в дома им в с.*****. Основни грижи за
детето полага майка му, която е подпомагана от своите родители. Детето е силно емоционално
привързано към майка си и поддържа отношения с близки и роднини от кръга на
майката. Детето от няколко месеца не контактува с баща си, но иска да му
гостува в дома му в с.*****. Детето е в добро здравословно състояние,
хигиенно-битовите условия в дома на майката и бащата са добри. Бащата
съжителства с друга жена от гръцки произход. Майката полага адекватни грижи по
отношение отглеждането на дъщеря си. Майката получава възнаграждение за
полаганата от нея грижа за възрастни хора в размер на 350-400 лева месечно и е
подпомагана от ДСП Провадия по чл.7 ЗСПД в размер на 40 лева месечно. Бащата
работи в сферата а строителството и получава месечен доход от 700 лева.
От
показанията на св.К. и св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните
имат дете Ф., като те живели и работили в *****, но след като се разделили
преди около 6 години майката и детето се върнали в ***** и заживели при
родителите на ищцата. В началото на раздялата бащата се виждал с детето, като
идвал да го взема от майка му за няколко часа, но от около 6-7 месеца бащата не
е виждал дъщеря си и не се е чувал с нея по телефона. След раздялата бащата е
плащал пари за издръжка на дъщеря си. Ищцата и семейството й са водили Ф. на
срещи с баща си в с.*****, но срещи не са се осъществявали. Звънели му по
телефона, за да уговорят среща между детето и баща му, тъй като детето искало,
но бащата не си вдигал телефона. Детето е чакало баща си, за да се видят, за
рождения му ден, но той не е дошъл, от което детето се разстроило. Ищцата се
грижела за св.К. и съпруга й, за което получавала месечно възнаграждение от тях
около 400-600 лева. Детето посещава училище редовно. Детето е сърдито на баща
си и не желае да се види с него в деня на съдебното заседание проведено на
06.03.2019г..
От
показанията на св.А. и св.Т., които са кредитирани от съда се установява, че
страните са разделени от около 3 години. Ответникът дълго време работи в *****
като от края на 2018г. се установил в с.***** за постоянно. Преди това се
връщал в ***** за 2-3 месеца. Страните имат дете Ф., което живее при майка си.
Бащата от доста време не се виждал с дъщеря си и не се чувал с нея по телефона.
След раздялата бащата давал пари за
издръжка на дъщеря си, давал и няколко пъти през 2018г., но св.А. не знае колко
пари е изпращал и кога. Ответникът купил дрехи и обувки за дъщеря си и отишъл в
училището, където тя учи, за да й ги даде, но не му позволили да види детето
си. Ответникът живее на семейни начала с жена от гръцки произход. Детето се е
виждало с баща си през 2018г..
От правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127 от СК - за
определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо детето Ф.А.А., определяне
на местоживеенето на детето, чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да
заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 150 лева месечно за детето Ф., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване и по чл. 149 от СК – за осъждане на ответника да
заплати в размер на 150 лв. издръжка за минало време
за детето Ф. чрез нейния баща, издръжка за минал период в размер на 150 лв.,
считано една година назад преди предявяването на иска - 13.09.2018 г..
Иск по чл.143 СК за осъждане на бащата да заплаща на детето чрез неговата
майка издръжка в размер на 200 лева месечно
и чл.149 СК за осъждане на бащата да заплаща издръжка на дъщеря си чрез
нейната майка в размер на 200 лева месечно за минал период от 01.01.2018г. до
предявяване на исковата молба – 06.08.2018г. .
Насрещни
искове по чл. 127 от СК - за определяне родител, който да упражнява
родителските права спрямо детето, определяне на местоживеенето на детето.
В тежест на
ищците е да докажат, че страните са родители на детето Ф.А., момента на
раздялата по между си, лицето, което полага грижи за детето, родителския си
капацитет, качества, възможности за отглеждането на детето, наличието на жилище, където да живее детето,
възможността на ответника да дава исканата издръжка.
В тежест на
ответниците е да докажат положителните факти, на които се позовават -
родителския си капацитет, качества, възможности за отглеждането на детето,
наличието на жилище, където да живее
детето.
От
събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са
родители на детето Ф.А., родена на ***г.. Родителите на детето за разделени от
около 4-6 години видно от показанията на свидетелите по делото и изготвени по
делото социален доклад. След раздялата на страните Ф. е заживяла с майка си и
баба си и дядо си в дома на последните в с.*****. Между детето и майка му има
изградена силна емоционална връзка. Детето поддържа контакт с роднини и близки
от страна на майка си. Жилището, в което живее детето е с добри битови условия,
детето посещава редовно училище и е в добро здравословно състояние. Всичко това
свидетелства за наличие на родителски капацитет у майката и за полаганата
адекватна грижа от нея за дъщеря й. В началото на раздялата между страните
бащата е поддържал личен контакт с дъщеря си, но от около 5-6 месеца бащата не
поддържа никакъв контакт с детето си, което се дължи на поведението и на
двамата родители. Детето Ф. е сърдито на баща си, било е разочаровано, че той
не е дошъл на рождения й ден, но въпреки това е заявила пред социалния работник,
че желае да се вижда с баща си и да му гостува в дома му в с.*****. Предвид
гореизложеното, пола на детето, липсата на доказателства за отношенията между
детето и съжителстващата с баща му жена от гръцки произход съдът намира, че
родителските права спрямо детето следва да се предоставят за упражняване на
майка му, като и местоживеенето му се определи при нея в с.*****. На бащата
следва да се определи подходящ режим на лични отношения с дъщеря си, за да
възстанови и поддържа връзка с нея необходима за правилното израстване,
възпитание и развитие на детето. Съдът намира за подходящ обичайният режим на личен
контакт: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка
нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година, един месец през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск.
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е
недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна за страната. С Постановление № 320 от 20.12.2018г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната тя е в размер на 560 лева от 01.01.2019г. Според това
минималния размер на издръжка от 01.01.2019г. е в размер на 140 лева.
От събраните
по делото доказателства се установи, че след като родителите са се разделили и
детето е заживяло с майка си, тя е полагала основна грижа за него. Бащата е
изпращал пари за издръжката на детето през период след раздялата между
страните. Показанията на св.А. по отношение на заплащаната от бащата издръжка
на дъщеря му през 2018г. са недостатъчни, за да се счете за доказан този факт,
предвид липсата на конкретност по отношение размера на заплащаната издръжка и
периода, за който е заплащана.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на детето, което е на 10 години и е ученичка, което
обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки, храна, учебни пособия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че детето има нужда от месечна издръжка в
общ размер на 410 лева, които следва да бъдат разпределени между нейните
родители предвид получавания от тях доход – майката около 400-600 лева месечно
предвид показанията на св.К., а бащата 700 лева, предвид социалния доклад. От
така определения размер на издръжка следа да се приспаднат получаваните от
майката 40 лева по ЗСПД. Предвид това бащата следа да заплаща на дъщеря си
издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от подаване на исковата молба за
издръжка – 06.08.2018г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено
плащане, като остатъка от 170 лева
следва да се поеме от майката.
По отношение на предявения иск по
чл.149 СК съдът го намира за основателен предвид липсата на доказателства за
заплащана издръжка от бащата през периода м.01.2018г. – 05.08.2018г. – деня
преди подаване на исковата молба в размер на 200 лева месечно или сума за
периода в общ размер на 1432,26 лева.
Предвид гореизложеното предявените
искове от А.М. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, предявените
искове от Ф.М. са основателни и следва да бъдат уважени.
Ищецът е направил искане за присъждане
на разноски и такива му се дължат
предвид изхода по делото. Сторените разноски от ищеца са в размер на: 300 лева
адвокатски хонорар, 25 лева държавна такса. На ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 325 лева.
На основание чл. 69,
ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, М. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по исковете за издръжка в размер на общо 345,30 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Ф.А.А. с ЕГН **********
на майка му Ф.В.М. с ЕГН **********, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ф.А.А. с ЕГН ********** при майка му Ф.В.М.
с ЕГН ********** на адрес ***, на основание
чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.А.М. с ЕГН ********** с детето Ф.А.А. с ЕГН **********
както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка
нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година, един месец през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск, на основание чл.127 вр.
с чл.59 СК.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********,
с адрес *** да
заплаща в полза на детето си Ф.А.А. с ЕГН********** чрез неговата майка
и законен представител Ф.В.М. с ЕГН ********** с адрес *** издръжка в размер на
200 лв. месечно, считано от 06.08.2018г.,
с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване, на
основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на детето си Ф.А.А.
с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ф.В.М. с ЕГН **********
с адрес *** издръжка в размер на 1432,26
лева за периода м.01.2018г. – 05.08.2018г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване, на
основание чл.149 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ф.В.М. с
ЕГН ********** с адрес *** искове по чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 СК - за
предоставяне на бащата да упражнява родителските права спрямо детето си Ф.А.А., определяне на местоживеенето
на детето при баща му в с.*****, по чл. 143 от СК – за осъждане на Ф.В.М. да
заплаща на Ф.А.А., чрез нейния баща и законен представител, месечна издръжка в
размер на 150 лева за детето считано от датата на предявяване на исковата молба
и за осъждането й за заплащане на издръжка за минал период от 1 година преди
предявяване на иска.
ОСЪЖДА А.А.М.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Провадийски районен съд
държавна такса по иска за издръжка в размер на 345,30 лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.А.М.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Ф.В.М. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 325 лева, разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………