Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 19.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 2912 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу Разпореждане за приети по делото
разноски от 15.11.2019 г. на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело
№ 20198510402353 съгласно получено съобщение с вх.№ ЧСИ-16705/22.11.2019 г. с
което СИ е намалил размера на адвокатския хонорар от 350 лв. на 300 лв.
Частният жалбоподател излага, че определеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, дори и след намаляването му, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния
представител на взискателя е депозиране на молба за
образуване на изп.дело, поради което моли
възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв. Моли да бъде и
намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски,
в това число юрк.възнаграждение.
Взискателят по
изпълнителното дело „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, чрез процесуалният му представител адв. Н.И., счита жалбата за неоснователна с подробно
изложени съображения по същество. Искането му към съда е жалбата да бъде
оставена без уважение.
В приложените
по делото от ЧСИ мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските
са доказани по размер и са съобразени с минималните размери. В тази връзка той
моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените
действия по изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20198510402353 на
ЧСИ М.П., с рег. № 851 е образувано по молба на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******–
като взискател, срещу „Т.С.“ ЕАД – като длъжник, въз
основа на изпълнителен лист от 19.07.2019 г. на основание съдебно решение по
гр.д. № 54819/2016 г. на СРС, 174 с-в за сумата 360 лв. – присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложено споразумение за адвокатско възнаграждение, от което е видно, че взискателят е договорил и заплатил по банков път сумата от 350
лв. за адвокатско възнаграждение на Адвокатско съдружие „И.“ с БУЛСТАТ *******.
На 16.10.2019 г. е изпратена до длъжника Покана за
доброволно изпълнение за сумата от изп.лист – 360 лв.,
356,91 лв. – разноски по изп.дело и 170,03 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 30.10.2019 г.
На 25.10.2019 г. от длъжника „Т.С.“ ЕАД е подадено възражение
за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение, с искане същото да
бъде намалено на 200 лв., както и да бъде намалена таксата по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ.
С Разпореждане от 15.11.2019 г. възражението е частично
уважено, като адв.хонорар е намален от 350 на 300 лв.
за което длъжника е уведомен на 22.11.2019 г.
На 04.12.2019 г. взискателят е
депозирал молба пред ЧСИ М.П., с която моли с оглед бързина и процесуална
икономия и с цел неутежняване на изп.процес
разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера, съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
С разпореждане от 04.12.2019 г. молбата е уважена, като
адвокатския хонорар е намален от 300 лв. на 230 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира,
че същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред
съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя,
чрез процесуалния му представител адв. Н.И.. Пред вид
изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и
т. 2 от Наредбата взискателят има право на
разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. От представения договор за правна защита и съдействие се установи, че
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е размер на 350 лв., но
следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и че съдебния изпълнител е
намалил същото до размера на 230 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай
се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените
материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие,
извършено от пълномощника на взискателя е депозиране
на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи
от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да
попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В
тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното
от ЧСИ Петков възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали
до 200 лв.
Жалбата срещу постановлението за разноски, в частта на
определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ обаче се
явява частично основателна.
Това е така, защото, съгласно т. 26, б. „б“ от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от 100 лв. до 1000 лв. е
10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включван авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси
и разноски по самото изпълнителното дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и мотивите на решение №
517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това следва да се
има пред вид, че в понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет
на изпълнението, но не и разноските по него. Да се приеме обратното, би
означавало да се събират такси върху разноските, което не отговаря на
законодателната идея. Следователно материалният интерес по изпълнителното
производство е сумата, която е присъдена с изпълнителния лист, в случая 360 лв.
Ето защо, задължението на жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната
такса по т. 26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ от 43,20 лв. / с вкл. ДДС/. За разликата
над посочената сума постановлението на СИ относно разноските се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
наличието на потестативно право на жалбоподателя да
се постанови отмяна на действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да
прецени законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос. Субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тези действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването
им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той, обаче ,не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и
общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая
е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. По
тези съображения в това производство не се разпределят разноски за страните.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
Разпореждане за приети по делото разноски от 15.11.2019 г. на ЧСИ М.П., рег.№
851 на КЧСИ по изп.дело № 20198510402353 съгласно
получено съобщение с вх.№ ЧСИ-16705/22.11.2019 г., в частта с която в тежест на
длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението,
представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 230 лв. до
размера на 200 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за
разликата над сумата от 43,20 лв. с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.