№ 35069
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150333 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, вх. №
192115/15.09.2022 г., подадена от Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд за
заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
в периода 18.08.2020 г. – 06.08.2022 г. неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени от него психични страдания – чувство на отчаяние, страх, безизходица,
безнадеждност, безпомощност, унижение, ужас, нарушена вярата в правосъдието и в
държавата, вследствие на противоправно поведение на ответника, с което е нарушено
правото на ЕС, ООН и НПК, което противоправно поведение се изразява в бездействие
– неизпращане на Прокуратурата на Република България на подадена от ищеца жалба
вх. № 6461/2020г. по описа на ВКС за възобновяване на КНОХД № 1018/2019г. на
ВКС, в която се съдържат твърдения за извършени от магистрати и свидетели
престъпления във връзка с наказателното производство. Излага се, че ВКС е бил
длъжен да препрати жалбата на Прокуратурата на Република България, по
компетентност, и като не сторил това, с бездействието си е причинил на ищеца
описаните неимуществени вреди. Претендира се и законна лихва върху главницата от
15.09.2022 г. до окончателното й изплащане (уточнителна молба от 26.04.2023 г.),.
С отговора на исковата молба и с молби от 30.05.2023 г. и от 25.06.2024 г.,
подадени от ответника Върховен касационен съд, чрез юрк. Здравко Стойков, се прави
възражение за недопустимост на исковото производство, на основание чл. 126 ГПК,
тъй като между същите страни, на същото основание и същото искане има висящи
други дела, образувани пред СРС, заведи преди завеждане на настоящото - гр.д. №
50327/2022г. и гр.д. № 50329/2022г. по описа на СРС.
Възражението е основателно.
От служебно извършената справка се установи, че гр.д. № 50327/2022г. по описа
1
на СРС е образувано по подадена от Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд искова
молба вх. № 192109/15.09.2022 г., със съдържание идентично на искова молба вх. №
192115/15.09.2022 г., по която е образувано настоящото гр.д. № 50333/2022 г.
И с двете искови молби е предявен за разрешаване един и същи правен спор –
налице е обективен и субективен идентитет. По подадената от ищеца жалба вх. №
6470/18.08.2020 г. до ВКС (във връзка с която е образувано настоящото дело) и по
жалба вх. № 6781/14.09.2020 г. до ВКС (във връзка с която е образувано предходно
заведеното дело), както и по още 30 бр. идентични жалби, подадени от Е. Д. М. до
ВКС, е постановено разпореждане от 11.09.2020 г. на ръководителя на НК на ВКС, с
което е констатирано, че жалбите са с идентично съдържание и е отказано образуване
на производство за възобновяване на КНОХД № 1018/2019г. на ВКС. Според единната
и непротиворечива практика на ВКС разликата във входящите номера на подадени от
страната жалби с искания за възобновяване на наказателно производство не променя
извода за идентичност на гражданските дела, образувани въз основа на различни
искови молби за присъждане на обезщетение за вреди от бездействието на ВКС. От
значение за предмета на спора по предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди е бездействието на ВКС, което е мотивирано по отношение на всички жалби в
един акт (цитираното разпореждане от 11.09.2020 г.) и с едни и същи съображения. В
този смисъл е определение № 1481 от 28.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1082/2024 г. на ВКС,
III ГО, и цитираните в него определения на ВКС (определения № 35 от 4.01.2024 г. по
к. ч. гр. д. № 5350/2023 г. на IV ГО, № 4007 от 12.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4952/2023
г. на III ГО, № 3343 от 2.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4478/2023 г. на III ГО, № 2624 от
19.09.2023 г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023 г. на III ГО, № 2128 от 13.07.2023 г. по к. ч. гр.
д. № 2471/2023 г. на III ГО на ВКС и др.)
По гр.д. № 50327/2022г. по описа на СРС е постановено решение № 17798 от
31.10.2023 г., срещу което е подадена въззивна жалба, по която е образувано в.гр.д. №
5680/2024 г. на СГС, ГО, II-Д възз. състав, насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание за 08.11.2024 г.
Налице е основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на по-късно
заведеното дело – в случая настоящото гр.д. № 50333/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, като недопустимо
производството по гр.д. № 50333/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3