Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.07.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			І-ви граждански	състав
На		Двадесет и втори юни				Година	2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАНКА КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Евгения Попова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

1326

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе взе предвид следното:  

                Постъпила е искова молба от адв.К.Т. *** като пълномощник на  И. *** и Н.Н.Н. *** за признаване за установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на идеална част от поземлен имот с идентификатор № с.,  общ.Р застроен и с площ от 5 дка на основание наследство и давност.Претендират се и разноски..

                В срока по чл. 131 ГПК от  ответната община,представлявана от кмета В.Р. е постъпил отговор,с който не оспорват предявения иск.

                Искът е с правно основание .чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС.

      В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си адв.К.Т. *** е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като непретендира заплащане на направените по делото разноски.

       Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното                                                                                                                                                                                                                                                                                   

       Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

      Съдът намира, че предвид направеното в писменото становище от ответникът, чрез процесуалния му представител признание на исковата претенция и искането на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.

    С оглед горното съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, представеното заключение на вещо лице и приложената към същото скица, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността й.

    По отношение претенцията на ищците за заплащане на направените от тях разноски съда намира същата за неоснователна.Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.Не са събрани доказателства,а и в исковата молба  ищците не твърдят ответника да е дал повод за завеждане на настоящия иск,поради което направените от ищците разноски остават така, както са направени.

             Мотивиран от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

                             Р  Е  Ш   И:

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124 от ГПК вр. чл.79 ЗС  по отношение на Община Р., че И. *** и Н.Н.Н. *** са собственици на идеална част от поземлен имот с идентификатор № с. М. р. ,общ.Р. застроен и с площ от 5 дка .

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от  съобщението  до страните,че е изготвено.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :