№ 143
гр. Габрово, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Въззивно гражданско дело №
20234200500154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Х. Ш. против Решение № 4/13.01.2023 г.,
постановено по гр.д. № 116/2022 г. по описа на Районен съд Трявна, В ЧАСТТА, с която
искът с основание чл. 200 от КТ предявен срещу „СТИЛ - МС” ООД е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 8 057.06 лева до пълния предявен размер от 62 565.00
лева. Според жалбоподателя в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно като не кореспондира със събраните по делото доказателства. Счита, че
неправилно съдът приел нА.чието на проява на груба небрежност от страна на работника и
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %. Неаргументирано и в
противоречие със съдебната практика е отхвърлен иска за заплащане на имуществени вреди
до края на срока на инвА.дизацията на ищеца определен с решение на ТЕЛК, а определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди е явно несправедлив. Изразява се
несъгласие и с началната дата, от която е присъдена законна лихва върху определеното
обезщетение.
Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 62 565.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от 07.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА за двете инстанции.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „СТИЛ - МС”
ООД, с който същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.
Прави се искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира се и за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ ЕАД гр.София с ЕИК: *********. Третото лице не е
взело становище по въззивната жалба
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 200 от КТ предявен от
А. Х. Ш., ЕГН ********** против „СТИЛ - МС” ООД, ЕИК *********, със седА.ще гр.
Трявна, с искане за заплащане на обезщетение за причинени вреди от трудова злополука в
размер на 50 000 лева за неимуществени вреди и 12 565 лева за имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 07.11.2017г.
Във връзка с направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност за
претендираните вземания първоинстанционният съд е приел, че се касае за иск по трудов
спор, извън посочените в чл.358, ал.1 т.1 и т.2 от КТ, който съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ
следва да бъде предявен в 3 годишен срок. Съгласно чл.358, ал.2, т.2 от КТ този срок
започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло
да бъде упражнено. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, съдът е приел, че
изискуемостта на вземането, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, даваща
начало на давностния срок, настъпва в деня на влизане в сила на акта за признаване на
трудовата злополука. До признаване на злополуката за трудова по съответния ред не е
породено годно за защита вземане по чл. 200 КТ, поради което към датата на депозиране на
исковата молба - 28.02.2022г. не е изтекла исковата давност за предявяване на претенциите
по съображения, че между страните се водил спор относно характера на злополуката, който
е приключил с влязло в сила на 05.02.2021г. Решение по адм.дело №8980/2020г. на ВАС, с
което съдът окончателно потвърдил Решение № 37/16.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Габрово, с което е приета за трудова злополуката, станала на 07.11.2017г. с ищеца Ш..
От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че с
трудов договор № 21 от 10.11.2016г. ищецът А. Х. Ш. е назначен на длъжност „Машинен
оператор, дърводобив“ на пълно работно време в ответното дружество „Стил – МС“ ООД.
На същата дата му е връчена длъжностна характеристика. Управителят на ответното
дружество е утвърдил информация за опасности при работа с моторен трион, Инструкция
№7 за безопасна работа с моторен трион и Инструкция за общите задължения и права на
работниците и служитЕ.те за изискванията по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при трудовата дейност. Ищецът Ш. притежава удостоверение рег.№
167/08.04.2014г. за завършен курс на обучение по част от професия Механизатор – работа с
преносима земеделска и горска техника – моторни триони и храсторези и има придобита
2
специалност: „Механизация на горското стопанство“. Преминал е инструктаж за безопасни
условия на труд на 11.11.2016г.
На 25.10.2016г. е сключен договор между „Енерго-Про Мрежи“ АД гр.Варна и „Юкос
– С“ ЕООД гр.В.Търново за извършване на почистване и направа на просеки по трасета на
въздушни електропроводи с тригодишен срок на изпълнение. С договор за услуга от
06.01.2017г. „Юкос – С“ ЕООД се е споразумяло със „Стил МС“ ООД да възложи на
последното дружество, част от дейностите, които е следвало да извърши по договора с
„Енерго-Про Мрежи“ АД гр.Варна. Между двете дружества е подписано и споразумение за
партньорство от 09.01.2017г., уреждащо правата и задълженията на страните във връзка с
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Въз основа на горепосочените договори през есента на 2017г. на ищеца Ш. е било
възложено почистване на просеки в РОЦ – Габрово. На 07.11.2017г. сутринта ищецът
следвало да извърши оглед, съвместно със служитЕ. на „Енерго-Про Мрежи“ на участъци от
електропроводи в района на с. С., Т. и Л., обл. Габрово. Ищецът пътувал с личния си
автомобил, заедно със жена си, а двамата служитЕ. на „Енерго-Про Мрежи“ със служебен
автомобил. Участъците не били подготвени за започване на сеч и почистване, като не били
изготвени необходимите документи за целта. В района на РОС – с. Л. ищецът забелязал
нА.чието на опасно надвиснА. към жиците дървета, които следвало да бъдат почистени. Тъй
като носел моторния си трион, решил да провери дА. може да отреже някое дърво. Привел в
работен режим триона и започнал да реже едно дърво, без да си е поставил предпазни
средства и без да са предприети действия по обезопасяване на дървото. При падане на
дървото в резултат на извършения разрез, трионът на ищеца отхвръкнал, както бил в
работен режим и веригата на същия причинила разрез на дясната му ръка в областта на
предмишницата. Последвал силен кръвоизлив, който бил временно овладян от един от
техниците – св. С..н С., чрез стягане с въже. Св. С. незабавно откарал ищеца в МБАЛ „Д-р
Тота Венкова“ гр. Габрово, където му била извършена операция и проведено последващо
лечение. Тъй като ищецът бил с прекъснати здравно-осигурителни права, поради неплатени
здравни вноски за период преди започване на работа в ответното дружество, управителят на
последното, след като бил уведомен от жената на ищеца, заплатил в полза на същия сумата
от 1076,94 лева за възстановяване на здравно-осигурителните му права. В резултат на
злополуката на ищеца било причинено трайно затруднение на движението на десния горен
крайник и същият бил в отпуск по болест до 05.05.2018г. След изтичане на болничните,
ищецът Ш. не се явил на работа в ответното дружество, поради които с писмо от
06.08.2018г. управителят му изискал писмени обяснения. След като не получил такива, със
заповед № 66 от 12.11.2018г. прекратил трудовото правоотношение на ищеца, чрез
дисциплинарно уволнение.
По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-
р Я. К.. Съгласно приетото заключение, в резултат на трудовата злополука на ищеца са
причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана с размери около 10см. на ниво
средна долна трета на предмишницата на дясната ръка, невъзможни движения в 3-ти и 4-ти
3
пръсти на дясната ръка; увреждания на лакътната артерия и тежки увреждания на лакътния
нерв, средния нерв и умерено увреждане на лъчевия нерв на дясната ръка, разкъсвания на
флексорните мускули на дясната ръка. Установяват се усложнения, изразяващи се в
периферно-стволова увреда на лакътния нерв, срединния нерв и лъчевия нерв на дясната
ръка, с нарушена сетивност и моторика на ръката. Допълнително, вследствие на възпА.телен
процес на трети пръст е извършена ампутация на крайната му фаланга и част от средната
фаланга. Последното е предизвикано от една страна от убождане на пръста от пострадА.я,
но усложненията са настъпили при съпричиняване и в резултат на нарушената нервна и
съдова трофика на пръста, което увЕ.чава значително риска от инфекции и затруднява
оздравяването им. Причинено е трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник, което се очаква да остане за постоянно и може да се прецени като осакатяване на
крайника.
Предвид изброените трайни увреждания на здравето на ищеца, съпроводени с
търпени болки и страдания и постоянно състояние на невъзможност за пълноценно
използване на водещата ръка, първоинстанционният съд е приел като справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди сумата от 40 000лева.
С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ – Бургас № 3391/22.10.2021г. на ищеца
била определена 50% трудова неработоспособност в резултат на трудова злополука. След
влизане в сила на решението на ТЕЛК, с разпореждане от 29.12.2021г. на ТП на НОИ Бургас
на Ш. била отпусната пенсия за инвА.дност поради трудова злополука в първоначален
размер 300.00 лева, считано от 23.08.2021г., който от 25.12.2021г. бил увЕ.чен на 370 лева.
От 01.07.2022г. минималният размер на пенсията за инвА.дност поради трудова злополука и
професионална болест е 467 лева.
По време на работата си в „Стил МС“, ищецът бил застрахован от работодателя за
вреди от трудова злополука в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ ЕАД гр.София с
максимална стойност на застрахователното покритие в размер на 7 брутни годишни
заплати. Въз основа на подадено заявление от ищеца застрахователното дружество
опредЕ.ло и му изплатило застрахователно обезщетение в размер на 19 320.00 лева,
преведено на 16.06.2021г. по сметка на процесуалния му представител. Същото е
определено на база 50% от седемкратния размер на брутната годишна заплата на лицето към
датата на инцидента, предвид определената с влязлото в сила решение на ТП на НОИ 50%
неработоспособност.
В обжалваното решение съдът е приел, че периодът за който следва да бъде
присъдено обезщетение за имуществени вреди, следва да се ограничи до реално изтеклия
такъв към момента на приключване на делото. Счетено е, че обезщетение за бъдещ период
не може да се опредЕ., тъй като същото зависи от бъдещи несигурни събития, а именно дА.
ищецът ще продължи да бъде без работа, доколкото състоянието му, отразено в експертното
решение не е на пълна неработоспособност, а на намалена такава. Същевременно не може да
се предвиди какви биха били размерите на минималната работна заплата и на получаваната
от ищеца пенсия и други добавки за претендирания период до октомври 2024г., тъй като
4
същите се променят периодично. По тези съображения съдът е приел, че следва да опредЕ.
размера на обезщетението до 31.12.2022г., като за останА.я претендиран период отхвърли
иска, тъй като в останалата част не се касае за реално настъпили към момента вреди. Съдът
служебно е извършил изчисление на общия размер на заплатата, която ищецът би получил,
в случай, че би работил на пълен работен ден при минимална работна заплата за периода от
13.11.2018г. до 31.12.2022г., като е опредЕ.л сумата на 23 150 лева. От нея са приспаднати
получените за същия период пенсии и добавки към тях, включително коледни и вЕ.кденски,
които съдът е изчислил на 6242 лева. С оглед на тези изчисления е определен размер на
претърпените имуществени вреди в конкретния случай 16908 лева.
Прието е, че настъпилите вреди, както имуществени, така и неимуществени са
възникнА. при съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради проява на груба
небрежност, тъй като ищецът самоволно е решил да извърши пробно отрязване на дърво,
без да е била извършената подготовка на сечището и без да е взел необходимите мерки за
безопасност. Самият той е заявил, че се е касаело за опасни дървета. Същевременно
присъствА.те служитЕ. на електроразпредЕ.телното дружество, не са били такива със
специалност и умения в извършването на сечи, изпълнявА. са други задачи и не е имало кой
да му съдейства за обезопасяване на дейността. При оперирането с моторния трион ищецът
не ползвал предпазни средства. По отношение на последващите обстоятелства, релевантни
за настъпване на вредите, съдът е отчел, че ищецът самоволно не се е явил на работа, след
изтичане на отпуска му по болест, което е довело до дисциплинарното му уволнение и по
този начин по своя вина се е лишил от възможност да получи обезщетение за безработица.
Допринесъл е за настъпване на усложненията, свързани с последващи възпА.телни процеси,
довЕ. до ампутация на част от пръста, чрез убождането си по невнимание, отразено в
експертизата.
При съвкупна преценка на изброените обстоятелства, съдът е преценил, че ищецът е
проявил груба небрежност и следва да се опредЕ. 50% съпричиняване от негова страна за
настъпване на имуществените и неимуществени вреди, вследствие на злополуката.
С оглед приспадането на платеното от застрахователя обезщетение, от определения
размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, съдът е опредЕ.л към
31.12.2022г. общ размер на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди и от
него е приспаднал платеното от застрахователя обезщетение или от общия размер на
определеното обезщетението за вреди - 56 908 лева, намалено с 50% поради груба
небрежност и съпричиняване до размер на 28 454 лева, след приспадане на полученото от
застрахователя обезщетение от 19 320.00 лева и прихващане на сумата от 1076,94 лева, е
прието, че ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 8057,06 лева.
Възражението за прихващане с дължимото обезщетение по чл.221 ал.2 от ГПК е отхвърлено,
поради погасяване на вземането по давност.
За горницата над 8057,06 лева до пълния претендиран размер от 62 565 лева
предявеният иск е отхвърлен.
По отношение на дължимата лихва, съдът е приел, че ответникът следва да бъде
5
осъден да плати законна лихва, считано от датата на постановяване на решението, тъй като
не се касае за еднократно настъпили вреди на определена дата, а за продължаващ период на
търпене на болки и страдания и съответно на загуба на трудово възнаграждение. Прието е,
че за част от периода правото да се претендират лихви е погасено, а част от вредоносните
последици, имащи съществен ефект върху размера на обезщетението са настъпили на по-
късен етап – напр. оставане на ищеца без работа и ампутацията на част от пръста му, поради
което не могат да се определят конкретни дати на настъпване на конкретизирани по паричен
размер части от вредите, за да се опредЕ. друг начален етап за лихвите по части от
присъдената сума. По тези съображения съдът е опредЕ.л по справедливост за начална дата
на дължимост на лихва върху обезщетението датата на съдебното решение е отхвърлил
исковата претенция за присъждане на лихви от 07.11.2017г. до датата на постановяване на
решението.
Въззивният съд намира, че така постановеното първоинстанционно решение е вА.дно
и допустимо, като в обжалваната част същото е частично неправилно.
По делото е безспорно установено, че ищецът А. Х. Ш. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество „Стил – МС“ ООД, по силата на трудов договор №
21 от 10.11.2016г., като изпълнявал длъжността „Машинен оператор, дърводобив“ на пълно
работно време, както и че на 07.11.2017 г. с Ш. е настъпила злополука, която с Решение №
37/16.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр. Габрово, потвърдено с Решение по адм. дело
№8980/2020г. на ВАС, влязло в сила на 05.02.2021г., е призната за трудова.
Към момента на постъпване на работа А. Ш. е притежавал удостоверение рег.№
167/08.04.2014г. за завършен курс на обучение по част от професия Механизатор – работа с
преносима земеделска и горска техника – моторни триони и храсторези и има придобита
специалност: „Механизация на горското стопанство“. Видно от приложеното копие на
лично кадрово досие на работника преди да започне работа в „Стил – МС“ ООД, той не е
работил по трудово правоотношение и не му е издавана трудова книжка.
При постъпването си на работа на 11.11.2016г., жалбоподателят Ш. е запознат срещу
подпис с длъжностната характеристика за длъжността „Машинен оператор, дърводобив“ и
му е проведен първоначален инструктаж, за което му е издадена служебна бележка №
291/11.11.2016г. Съгласно Протокол за извършена проверка от 30.11.2017г. на Дирекция
„ИТ”- Габрово / л. 114 от адм. дело 58/2018г. на ГАС/, на Ш. са проведени и инструктаж на
работното място и периодичен инструктаж.
В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че Управителят на
ответното дружество е утвърдил информация за опасности при работа с моторен трион,
Инструкция № 7 за безопасна работа с моторен трион и Инструкция за общите задължения и
права на работниците и служитЕ.те за изискванията по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при трудовата дейност. По делото обаче няма доказателства А.
Ш. да е запознат с тези инструкции. Съгласно т. 8 от длъжностната характеристика,
подписана от жалбоподателя, той е длъжен да познава само Правилника за безопасни и
6
противопожарни условия на труд и Вътрешния правилник на Дружеството.
С длъжностната характеристика работникът е задължен също да използва
задължително работно облекло и лични предпазни средства, но по делото не са представени
доказателства работодателят да му е осигурил такива. При разпита му от
първоинстанционния съд, в съдебното заседание на 19.09.2022г. Ш. изрично е заявил, че не
е имал предпазни ръкавици или други предпазни средства и че такива не са му предоставяни
от фирмата. Резачка, бензин, масло, превоз – всичко е било от него.
За да приеме, че на 07.11.2017г. в деня на трудовата злополука, жалбоподателят е
трябвало единствено да извърши оглед на дърветата попадащи под електропровода в с. Л.,
съдът е кредитирал обясненията на управителя на ответното дружество М. М. и на
служителя на „Енерго– Про Мрежи” АД С..н С.. Не е отчетено, че тези свидетЕ. са
пристрастни, тъй като от една страна работодателят е заинтересован от изхода на делото, а
от друга страна ако свидетелят С. заяви, че е участвал в рязането на дървета в деня на
злополуката, то той би бил извършител поне на административно нарушение, доколкото е
безспорно установено, че не е имало издадени разрешителни за извършване на сеч и направа
на просека за тази дата.
В същото време изцяло са игнорирани обясненията на жалбоподателя Ш. и
свидетелката К., че на 05.11.2017г., управителят на „Стил – МС“ ООД им е разпоредил да
отидат да работят в района, който им бъде посочен от служитЕ.те на „Енерго– Про Мрежи”
АД, гр. Севлиево, и на 06.11.2017г. двамата, заедно с двама техници дружеството са
работили по прочистване на просеки под електропровод в землището на с. Л., като са
продължили с работата на следващия ден 07.11.2017г., когато е настъпила злополуката с Ш..
В тази насока не са отчетени и саморъчните обяснения на техниците от „Енерго– Про
Мрежи” АД С..н С. и М. В. дадени пред Дирекция „ИТ” – Габрово по повод извършена
проверка, които кореспондират и с приложените пътни листи на С..н Т. С. и М. Е. В. за
датите 06 и 07.11.2017г. /л.45,46, 149 -159 и 161-164 от от адм. дело 58/2018г. на ГАС/. В
обясненията си служитЕ.те на „Енерго– Про Мрежи” АД твърдят, че са били само на оглед,
но присъствието им на едно и също място в два последователни дни дава основание да се
приеме, че достоверни са именно обясненията на жалбоподателя и на свид. К., че се е
извършвала работа по прочистване на просека. Според приложената по административното
дело присъствена форма на „Стил – МС“ ООД за м. ноември 2013г., датата 06.11.2013г. за
А. Ш. е била неприсъствен ден, но съдържанието на този частен документ, съставен от
работодателя се опровергава от останА.те доказателства по делото.
С оглед на всички тези доказателства вззивният съд намира, че е неправилен извода
на първата инстанция, че жалбоподателят Ш. е проявил груба небрежност и е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат като самоволно, е решил да извърши пробно
отрязване на дърво, и че негова е отговорността за неизползването на предпазни средства. В
мотивите на първоинстанционното решение е прието още, че при настъпването на трудовата
злополука жалбоподателят е работил със собствения си моторен трион, който е бил
неизправен, но изобщо не е коментирано установеното от обясненията на Ш. и показанията
7
на К., което не се опровергава от други доказателства, че работодателят въобще не е
предоставил работно оборудване на работника. Тук съдът отново е кредитирал показанията
на свид. С., без да отчете, че при разследването на трудовата злополука никъде не е
посочена като причина за настъпването й неизправност на техниката, с която пострадА.ят е
работил и това не е било обект на изследване.
Не може да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че чрез
убождането си по невнимание, жалбоподателят е допринесъл за настъпване на
усложненията, довЕ. до ампутация на част от третия пръст на дясната ръка. В тази насока
заключението на съдебно –медицинската експертиза, прието по делото е категорично –
усложненията са настъпили поради нарушената нервна и съдова трофика на пръста в
резултат на травмата, получена при трудовата злополука, което увЕ.чава значително риска
от инфекции и затруднява оздравяването.
С оглед на всичко изложено по- горе настоящият съдебен състав намира, че не са
нА.це предпоставките на чл. 201 ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди :
За да опредЕ. размера на обезщетението за неимуществени вреди,
първоинстанционният съд е взел предвид заключението на съдебно – медицинска
експертиза, съгласно което, в резултат на трудовата злополука на ищеца са причинени
следните увреждания: разкъсно-контузна рана с размери около 10см. на ниво средна долна
трета на предмишницата на дясната ръка, невъзможни движения в 3-ти и 4-ти пръсти на
дясната ръка; увреждания на лакътната артерия и тежки увреждания на лакътния нерв,
средния нерв и умерено увреждане на лъчевия нерв на дясната ръка, разкъсвания на
флексорните мускули на дясната ръка. Установяват се усложнения, изразяващи се в
периферно-стволова увреда на лакътния нерв, срединния нерв и лъчевия нерв на дясната
ръка, с нарушена сетивност и моторика на ръката. Допълнително, вследствие на възпА.телен
процес на трети пръст е извършена ампутация на крайната му фаланга и част от средната
фаланга. Последното е предизвикано от една страна от убождане на пръста от пострадА.я,
но усложненията са настъпили при съпричиняване и в резултат на нарушената нервна и
съдова трофика на пръста, което увЕ.чава значително риска от инфекции и затруднява
оздравяването им. Причинено е трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник, което се очаква да остане за постоянно и може да се прецени като осакатяване на
крайника.
Предвид изброените трайни увреждания на здравето на ищеца, съпроводени с
търпени болки и страдания и постоянно състояние на невъзможност за пълноценно
използване на водещата ръка, е прието, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди е такъв от 40 000 лева.
Въззивният съд намира, че този размер на обезщетението съответства на търпените
от жалбоподателя сериозни по интензитет физически и психически болки и страдания в
резултат на получените травми. Размерът на обезщетението е съобразен и със социално
8
икономическите условия към момента на злополуката 07.11.2017г., с възрастта на
жалбоподателя, с периода на нетрудоспособност, през който е ползвал болничен отпуск -
седем месеца, както и с определената намалена с 50 % трудоспособност за срок до
01.10.2024г, съгласно ЕР № 3391/22.10.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ ”Бургас” АД.
Въззивният съд обаче счита, че неправилно е определено обезщетението за
имуществени вреди.
С оглед на това във въззивното производство е назначена съдебно икономическа
експертиза, от чието заключение, прието като обосновано и законосъобразно и неоспорено
от страните се установява, че за периода от 12.11.2018 г., когато е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца със „Стил – МС“ ООД поради дисциплинарно уволнение, до
01.10.2024 г. – крайната дата на определената инвА.дизация на Ш. по ЕР №
3391/22.10.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ ”Бургас” АД, брутното трудовото възнаграждение
на база МРЗ, което би получил жалбоподателят е в размер на 48 912.79 лв. Брутното
трудовото възнаграждение за периода от 12.11.2018 г. до 19.06.2023 г. - дата на изготвяне на
заключението е в размер на 36 377,48 лв., а брутното трудовото възнаграждение за периода
от 12.11.2018 г. до 30.06.2023г. – 36 744.79 лева /таблица 2 - гърба на л. 3 от заключението/.
Размерът на пенсията за инвА.дност поради трудова злополука и професионална
болест, която А. Х. Ш. трябва да получи за периода от 12.11.2018 г. до 01.10.2024 г.,
изчислен в условия на евентуалност на пенсията за инвА.дност поради трудова злополука и
професионална болест, видно от заключението на експертизата, е в размер на 17 091,91 лв.
Съгласно Удостоверение №1029-07-722/19.06.2023 г. от НОИ Габрово размерът на
получените плащания от НОИ в следствие на намалена работоспособност до 19.06.2023 г. -
дата на изготвяне на заключението е 10086,91 лева, от които 9 126.91 лева пенсия и 960,00
лева добавки.
Размерът на дължимото обезщетение, изчислен съобразно възнаграждението, което
ищецът би получил, ако работеше по трудово правоотношение в периода от 12.11.2018 г. до
датата на изготвяне на заключението, от който са приспаднати получената пенсия и
изплатеното застрахователно обезщетение би бил 6 970.57лв.
От показанията на свидетЕ.те З. К. и И. К., които не се опровергават от останА.те
събрани по делото доказателства се установява, че след уволнението му от „Стил – МС“
ООД, жалбоподателят Ш. не е започвал работа и не е разполагал с други доходи освен
пенсията за инвА.дност поради трудова злополука и професионална болест. Следва да се
отчете, че съществува и възможност за извършване на проверка в масивите на НАП за
регистрирани трудови договори на името на жалбоподателя, каквато ответникът би могъл да
поиска предвид оспорванията си, но такива искания не са направени.
С оглед на горното въззивният съд намира, че обезщетението за имуществени вреди,
което работодателят дължи на жалбоподателя за периода от 12.11.2018 г. до 30.06.2023г. е в
размер на 26 657.88 лева / БТВ до м. юни 2023г. вкл., от което са приспаднати получените
пенсии до м. юни 2023г. вкл./, а за периода от 01.07.2023 г. до 01.10.2024г. – 5 163 лева.
9
НА.це е трайна съдебна практика, според която при доказана трайна
нетрудоспособност се дължи обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука за
бъдещ период, изразяващи се в пропуснати ползи.
Обезщетението следва да се опредЕ. на база брутно трудово възнаграждение. В този
смисъл е Решение 489/12.11.2009г. по гр.д. 1349/2008г. на ІІ г.о. на ВКС, съгласно което
„имуществените вреди обхващат както претърпяната загуба, т.е. реалното намаление на
имуществото на пострадалото лице, така и пропуснатата полза - т.е. разликата между
получаваното брутно възнаграждение и пенсията, получавана по силата на осигурително
правоотношение. Характерът на това обезщетение - пропусната полза, предполага, че се
касае до имуществена облага, която би се следвала на увреденото лице, ако не бе настъпило
професионалното му увреждане. Тази облага се следва ежемесечно, защото касае дължими
периодични плащания /от една страна на пенсията, от друга - на онова трудово
възнаграждение, което би получавал ако не бе настъпило увреждането/, т.е. нейната
изискуемост настъпва ежемесечно само в рамките на дължимия за месеца размер. Ето защо
това обезщетение следва да се присъди като периодично /ежемесечно/ плащане, в рамките
на дължимата за месеца сума, т.е. на равни месечни вноски.
С оглед на така възприетата практика, обезщетението за трайно намалена
работоспособност за бъдеще време - за периода от 01.07.2023 г. до 01.10.2024г. в размер на
5 163 лева, следва да се присъди на ежемесечни вноски по 344.20 лева всяка, дължими на
първо число на месеца, за който се отнасят.
От общия размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди дължимо
към 30.06.2023г. / 40 000.00 плюс 26 657.88 лева/, така както е възприет от
първоинстанционния съд начинът на изчисляване на дължимото обезщетение, следва да се
приспадне полученото от жалбоподателя застрахователно обезщетение в размер на 19 320
лева, с оглед на което общият размер на дължимото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди възлиза на 47 337.88 лева.
От страна на ответника са направени възражения за прихващане на вземането на
жалбоподателя за обезщетение със сумата 1 076,94лв. – внесена от управителя на
дружеството работодател сума за здравни осигуровки в полза на жалбоподателя и със сумата
от 460.00 лева – дължимо и неплатено обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.
Въззивният съд счита тези възражения за основателни.
По делото няма спор, че преди да започне работа в „Стил – МС“ ООД,
жалбоподателят не е работил по друго трудово правоотношение, поради което е следвало
сам да заплаща здравните си осигуровки. Поради това, че не го е правил, след настъпването
на трудовата злополука и за да може да се лекува в болнично заведение работодателят е
заплатил дължимите от Ш. здравни осигуровки, ведно с натрупаната лихва на обща
стойност 1 076.94 лева Доказателства за това са приложени в първоинстанционното
производство, а и Ш. не оспорва това плащане.
Също така по делото е безспорно установено, че със Заповед № 6/12.11.2018г. на
10
управителя на „Стил – МС“ ООД, А. Х. Ш. е уволнен дисциплинарно от заеманата в
дружеството длъжност, поради неявяване на работа след изтичането на болничния му
отпуск. Със същата заповед е определено работникът да заплати на работодателя
обезщетение на осн. чл. 221 ал.2 от КТ в размер на една брутна работна заплата, която
съгласно възражението за прихващане се претендира да е в размер на 460.00 лева. Заповедта
не е обжалвана и е влязла в сила, поради което възражението за прихващане е основателно.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че вземането за сумата от 460.00 лева е
погасено по давност, доколкото предявяването му чрез възражение не са ограничава със
срок за разлика от предявяването по исков ред.
След извършване на прихващанията общият размер на дължимото обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди възлиза на 45 800.94 лева.
По отношение на началния период на дължимост на законната лихва за забава, с
първоинстанционното решение неправилно е прието, че за част от лихвата вземането е
погасено по давност.
В конкретния случай вземането на ищеца за обезщетение е станало изискуемо от
05.02.2021г. - момента на влизане в сила на Решението по адм. дело № 8980/2020г. на ВАС,
с което съдът окончателно потвърдил Решение № 37/16.10.2019г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Габрово, с което е приета за трудова злополуката, станала на 07.11.2017г. с ищеца
Ш.. От същата дата е изискуемо и вземането по акцесорния иск за заплащане на лихва за
забава, което обаче е възникнало на датата на настъпване на злополуката, съобразно
непротиворечивата съдебна практика.
С оглед на изложеното по- горе въззивният съд намира, че предявеният от А. Х. Ш.
иск е основателен за сумата от 50 970.25 лева, от които 45 800.94 лева обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, дължимо към 30.06.2023г. и 5 163.00 лева
обезщетение за имуществени вреди за бъдеще време от 01.07.2023г. до 01.10.2024г. Или на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени още 37 743.88 лева представляващи обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди за периода 07.11.2017г. – 30.06.2023г., в резултат от
трудова злополука, настъпила на 07.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на злополуката, както и за обезщетение за имуществени вреди в резултат на същата трудова
злополука за периода от 01.07.2023г. до 01.10.2024г., в общ размер на 5 163.00 лева, платимо
на равни месечни вноски по 344.20 лева всяка и дължими на първо число на месеца, за
който се отнасят.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските
като бъде постановено ново, с което :
С оглед изхода на делото „Стил – МС“ ООД , следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Габровски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса от 2 38.81
лева съобразно уважения размер на иска, както и 244.40 лева разноски за икономическата
експертиза.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че поради липсата на
11
договор за правна защита и съдействие сключен между А. Х. Ш. и процесуалния му
представител адв Д. на последната не следва да се присъжда възнаграждение по чл. 38 ал.2
от ЗА, тъй като процесуалното представителство е осъществено въз основа на приложено в
първоинстанционното производство пълномощно. С оглед на това „Стил – МС“ ООД следва
да заплати на адвокат Е. С. Д. от АК - ВЕ.ко Търново, сумата 2059.11 лева възнаграждение
по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА за първата инстанция /съобразно Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ДВ бр. 68/20г. / и сумата 4 083.05 лева
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца А. Х. Ш. във въззивната
инстанция / съобразно чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ДВ бр. 88/22г. /
От страна на „Стил – МС“ ООД са представени доказателства за заплатено в първата
инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева както и за заплатен депозит за
съдебно медицинска експертиза в размер на 500.00 лева, като съразмерно на отхвърлената
част на иска А. Х. Ш. следва да му заплати разноски в размер на 747.04 лева.
За въззивната инстанция ответникът е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3 600.00 лева, като съразмерно на уважената част
на жалбата А. Х. Ш. следва да му заплати разноски в размер на 237.54 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4/13.01.2023 г., постановено по гр.д. № 116/2022 г. по описа на
Районен съд Трявна, В ЧАСТТА , с която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск с основание чл.
200 от КТ от А. Х. Ш., ЕГН: **********, с адрес: с. Р., общ. С., ул.“Я.“ * и съдебен адрес гр.
В. Търново, ул. „П.К.Яворов” № 34, офис 2,– чрез адвокат Е. С. Д., против „Стил МС“ ООД,
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66,
със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Найден Геров” № 22, чрез адвокат Н. С., за сумата над
размер на 8 057,06 лева до размер на 50 970.25 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди за периода 07.11.2017г. – 01.10.2024г.,
вследствие на трудова злополука от 07.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2017 г. до изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „СТИЛ МС“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление в
гр. Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66 със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Найден Геров” № 22,
чрез адвокат Н. С. ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. Ш., ЕГН ********** с адрес с. Р., общ. С.,
ул.“Я.“ * и съдебен адрес гр. В. Търново, ул. „П.К.Яворов” № 34, офис 2 – чрез адвокат Е. С.
Д., още 37743.88 лева /тридесет и седем хиляди седемстотин четиридесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки/ представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди за периода 07.11.2017г. – 30.06.2023г., вследствие на трудова злополука
от 07.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2017г. до изплащане на
12
вземането, както и сумата 5 163.00 лева /пет хиляди сто шестдесет и три лева/ обезщетение
за претърпени имуществени вреди от същата трудова злополука за периода от 01.07.2023г.
до 01.10.2024г., последната сума платима на ежемесечни вноски всяка в размер на 344.20
лева /триста четиридесет и четири лева и двадесет стотинки/ и дължима на първо число на
месеца, за който се отнася, на осн. чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА „СТИЛ МС“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление в
гр. Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Найден Геров” №
22, чрез адвокат Н. С. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. С. Д. от АК - ВЕ.ко Търново, ЕГН
********** с адрес гр. В. Търново, ул. „П.К.Яворов” № 34, офис 2 сумата 2059.11 лева / две
хиляди петдесет и девет лева и единадесет стотинки/ адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ал.2 от ЗА за първата инстанция, определено съобразно Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ДВ бр. 68/20г. и сумата 4 083.05 лева / четири
хиляди осемдесет и три лева и пет стотинки/ възнаграждение за въззивната инстанция по
реда на чл. 38 ал.2 от ЗА, определено съобразно чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ДВ бр. 88/22г. /, съобразно уважената част на
жалбата.
ОСЪЖДА А. Х. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: с.Р., общ. С., ул.“Я.“ * и съдебен
адрес гр. В. Търново, ул. „П.К.Яворов” № 34, офис 2,– чрез адвокат Е. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ
на „СТИЛ МС“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление в гр. Трявна,
ул.“Христо Ботев“ № 66, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Найден Геров” № 22, чрез
адвокат Н. С. сумата 747.04 лева / седемстотин четиридесет и седем лева и четири стотинки/
разноски за първата инстанция и сумата 237.54 лева / двеста тридесет и седем лева и
петдесет и четири стотинки/ разноски във въззивната инстанция/, съобразно отхвърлената
част на жалбата, на осн. чл. 78 ал.3 ат ГПК.
ОСЪЖДА „СТИЛ МС“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление в
гр. Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Найден Геров” №
22, чрез адвокат Н. С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Габровски окръжен съд държавна такса от 2038.81 лева / две хиляди тридесет и осем лева и
осемдесет и една стотинки/ съобразно уважения размер на иска, както и 244.40 лева / двеста
четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ разноски за икономическата експертизи.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на третото лице ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншуърънс Груп“ ЕАД гр.София с ЕИК: *********, със седА.ще и адрес на управление гр.
София, пл.”Позитано” № 5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14