№ 1020
гр. Пазарджик, 08.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220103204 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със сегашно
наименование „Йеттел България“ ЕАД, редовно призовано не изпраща
процесуален представител.
Ответника В. ИЛ. АТ. не се явява, редовно призован чрез назначеният
му особен представител адв. К., която се явява в съдебната зала.
АДВ.К.:Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна на спора.
По делото е постъпила молба- становище от ищцовото дружество с вх.
№ 13922/06.07.2022 г., в която се посочва, че не възразяват да се даде ход на
делото в тяхно отсъствие, поддържат изцяло изложеното в исковата молба.
Нямат възражение по доклада и правят доказателствено искане, да бъде
допусното провеждането на съдебно- техническа експертиза, като вещото
лице да отговори на въпроса: За процесния период на потребление от
1
05.05.2019 г. до 04.07.2019 г., да установи представено ли е потребление на
ползвания от абоната мобилен номер +359********* и какъв обем е то? В
случай, че бъде допусната съдебно –счетоводна експертиза, вещото лице да
отговори на следните въпроси: 1. Да установи какви са дължимите суми за
мобилни услуги, фактурирани за процесния период от 05.05.2019 г. до
04.07.2019 г.; 2. Да посочи какъв е размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на ползвания абонаментен пакет. Изложено е
становище по отговора на исковата молба, както и е изложено становище по
същество. Претендират се разноски, подробно посочени в молбата.
АДВ. К.: Поддържам подадения отговор.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба няма как да бъде постигната по делото, тъй като адв. К. се
явява в качеството си на особен представител на ответницата.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, с която твърдят, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В. ИЛ. АТ. е
образувано ч.гр.д № 1354/2021 г., 19-ти състав по описа на PC Пазарджик.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 383.85 /Триста осемдесет и три лева и 85 ст./лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
и ответника В. ИЛ. АТ. са сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги, изброени по-долу, по силата на които ответника е абонат на
дружеството.
Твърди се, че по повод договор за мобилни услуги от дата 26.02.2019 г.,
сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът В.
ИЛ. АТ. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
+359********* с избрана абонаментна програма Тотал 38.99 лв., с уговорен
2
срок на действие 24 месеца до 26.02.2021 г.
Счита се, че с оглед сключения договорен абонамент от дата 26.02.2019
г. във връзка с мобилен номер +359*********. както и с оглед качеството
абонат на дружеството на ответника е предоставено за ползване мобилно
устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK, с отстъпка от стандартната
цена, видно от т.7 от договора за мобилни услуги от дата 26.02.2019 г., както
следва:
-Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е
329.90 лв.;
-Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал 38.99 лв. е 49.99 лв., следователно отстъпката от
страндартната цена, която ответникът с получил възлиза на сума в
размер на 279.91 лв.
Твърди се, че въз основа на посочените договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Сочи се, че
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода
от 05.05.2019 г. до 04.07.2019 г. Теленор е издал фактура
№**********/05.06.2019 г. за отчетния период на потребление от 05.05.2019-
04.06.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 74.36 лв. /с ДДС/, от които:
-За мобилен номер +359*********: 63.93 лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал 38.99 лв.
Дължимата сума е платима в срок 20.06.2019 г., към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-фактура №**********/05.07.2019 г. за отчетния период на
3
потребление от 05.06.2019- 04.07.2019 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 39.89 лв. /с ДДС/, от които:
-За мобилен номер +359*********: 32.49 лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал 38.99 лв.
Дължимата сума е платима в срок 20.07.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 114.25 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца
- за месец 06/2019 г., и за месец 07/2019 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.
Сочи се, че с Кредитно известие №**********/05.08.2019 г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -13.84
лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси, и е отразен незаплатения баланс в размер на 114.25 лв.,
за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане
възлиза на сума в размер на 100.41 лв.
Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 100.41 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника В. ИЛ. АТ. за ползваните абонаменти.
Сочи се, че след прекратяване на отношенията операторът издава
Крайна фактура №**********/05.09.2019 г., в която са начислени суми в
размер, както следва:
-283.44 /Двеста осемдесет и три лв. и 44 ст./лв.- за дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е
процесна в настоящото производство/;
-100.41 /Сто и лв. и 41 ст./лв. - за незаплатени далекосъобщителни
услуги /която сума е процесна в настоящото производство/.
Общата сума по крайната фактура е в размер на 383.85 лв.
Сочи се, че с оглед изложеното, в настоящото производство интерес за
4
ищеца представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни
услуги, които претендира на основание едностранното прекратяване на
индивидуалните договори за мобилни услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ,
както и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесиите
договори за мобилни услуги, която претендира на основание т. 11 от договора
за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП
СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
29.08.2019 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Сочи се, че така, абонатът е в неизпълнение на
договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Тотал 38.99 лв. за мобилен номер +359********* до 26.02.2021 г„
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.02.2019 г.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор
за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила
на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка е формирана съобразно новите правила за изчисление,
уговорен в в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.Съгласно т.
11 от Договора за мобилни услуги/ респ. т.Ш-З от Допълнителното
споразумение, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане
на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване:
(1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
5
сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от
цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част
от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на
договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора. Видно е, че уговорената клауза е
в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с
уговореното в постигнатата Спогодба.
Сочи се, че с оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно
уговорените правила с комисията за защита на потребителите и съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.И от индивидуалния договор за
мобилни услуги, а именно:
Неустойката в размер на 283.44 /Двеста осемдесет и три лв. и 44 ст./лв.,
формирана, както следва:
-За абонаментен план Тотал 38.99 лв. за мобилен номер +359********* се
дължи неустойка в размер на 97.47 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета
без ДДС, или 32.49 лв. х 3 = 97.47 лв.
-Към абонаментен план Тотал 38.99 лв. за мобилен номер +359********* е
начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL
BLACK, в размер на 185.97 лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Твърди се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът В. ИЛ. АТ.
се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
6
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите
Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по
начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на В. ИЛ. АТ..
При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Твърди се, че съгласно сключените договори за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на
доставчика на мобилни услуги, прилагат се клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите
условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.
26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане
на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за
7
забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът В. ИЛ. АТ. е подписал
договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесния мобилен номер
и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
Сочи се, че представените фактури сами по себе си, не са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Оформен е петитум, с който се иска от съда на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, след като се убедите в основателността на претенцията ни,
да постанови Решение, с което да признаете за установено по отношение на
ответника В. ИЛ. АТ., че към него има изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в общ размер на 383,85./ Триста осемдесет и
три лева и 85 ст. /, от които: 100,41/Сто лева и 41 ст. /- представляваща
дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури **********/05.06.2019 г. ,
**********/05.07.2019 г. за периода от 05.05.2019 г. до 04.07.2019 г.; 283,44/
Двеста осемдесет и три лева и 44 ст. /- неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 26. 02. 2019 г. за мобилен номер
+359*********.
Претендират се сторените по делото разноски.
Не се възразява да бъдат приети приложените към исковата молба
писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба в рамките на законоустановения едномесечен срок от
назначения особен представител.
Твърди се, че оспорва изцяло по основание и размер предявения срещу
доверителят иск за общата сума от 383.85 лв.
Сочи се, че предявените искове са недопустими и неоснователни,
8
оспорва същите по основание и размер със следните мотиви:
1. По отношение на искането за заплащане на суми по Договор за мобилни
услуги от 26.02.2019 г.- изложените в исковата молба съображения не са
достатъчни, за да се приеме, че за процесния период от време ответникът е
ползвал мобилните услуги, които се твърди, че са предоставяни от ищеца.
Липсва каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения
договор за мобилни услуги, операторът реално е предоставил на клиента
такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика па услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук -
и дали са коректно фактурирани. В тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договора, който факт е
обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и
стойност на предоставени мобилни услуги. Изходящите от ищцовата страна
фактури, които са частни свидетелстващи документи, не са подписани от
ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с
материална доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената
в тях услуга.
Сочи се, че в този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца е и да
установи наличието на валидно правоотношение с ответника по Договор за
мобилни услуги от 26.02.2019 г., че е предал на ответника мобилно
устройство Huawei Y5 2018 Dual Black, че за процесния период е обезпечил
възможността потребителят да си служи с вещта, както и да установи размера
на дължимите лизингови вноски.
2. Относно претенцията за неустойка, свързана с предсрочно
прекратяване на договора, правя възражение за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави и в тази връзка тя не поражда
задължения за ответника. При предсрочно прекратяване на договора
мобилният оператор няма как да е предоставял услугите, които иначе би
предоставил, ако не беше прекратен. Следователно няма и как да се приеме,
че размерът на вредите, които ищецът ще претърпи, поради прекратяване на
договора е именно размерът на месечните такси, които е очаквал да получи
при редовно изпълнение от насрещната страна. Така, както е уговорена
неустойката в нроцесния договор, ищцовото дружество получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако
9
договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и
да било услуга на потребителя, т.е. ищецът не предлага каквато и да е
насрещна престация, съпоставима с дължимата неустойка при прекратяване
па договорните отношения между страните. По този начин се създава
основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото
лице потребител, което като икономически по-слаба страна се ползва с
предвидената в ЗЗП защита.
Твърди се ,че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се
държи сметка за цената на самата услуга и евентуалните вреди на търговеца.
Доколкото противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице
валидна клауза за тази неустойка и същата не е породила действие. Съобразно
чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Още повече, че неустойката се начислява в размер на стандартната,
а не на преференциалната месечна такса, уговорена между страните, като по
този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и
се нарушава принципа за справедливостта. Такава неустойка поради
неизпълнение, дължима макар и само в размер на три абонаментни вноски по
стандартния план на договорите, противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и тук искът се явява
неоснователен.
Счита се, че в случая се касае за класическа неравноправна клауза по
см. чл. 143 от Закона за защита на потребителя. В тежест на ищеца е и да
представи доказателства операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие (каквото се предвижда и в Общите условия на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ), с което да му предостави подходящ срок за изпълнение,
респективно при неизпълнение, за предсрочно прекратяване на договора,
както и абонатът да е получил такова. Дори да се приеме, че исковата молба
служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало
едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето
на процесиите сметки, с които са начислени неустойките, т.е. към момента на
начисляването им не е имало основание за това. Поради това ищцовото
дружество не се е възползвало от правото си да прекрати договорите и в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
10
прекратяване на същите.
Предвид на горните основания, се моли съдът исковете да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Представя се препис от настоящия отговор на исковата молба и за
другата страна.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. Ищцовото дружество следва
да докаже, че мобилните услуги чието заплащане се претендира действително
са били предоставени на ответникът в посочения период от време.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата.
С Определение № 1109/30.05.2022 г. съдът е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 1354/2021 г.
по описа на РС – Пазарджик.
АДВ. К.: Запознах се с докладваната от Вас молба, не считам че трябва
да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза и съдебно–техническа
експертиза.
СЪДЪТ, след като се запозна с направените доказателствени искания
от страна на ищецът от подадената с молба-становище счита, че по делото
следва бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите поставени от ищцовата страна. Вещото лице следва да даде
отговор и на въпросът: Предоставено ли е потребление на ползвания от
абоната мобилен номер и в какъв обем е то?
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на въпросите поставени от ищецът в молба -становище с вх. №
13922/06.07.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата експертиза Д.Щ. и депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв., която сума следва да
бъде внесена от ищецът в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
СЪДЪТ счита, че следва да се изплати определеното възнаграждение
11
на назначения на ответникът особен представител. Поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 200 лв. на адв. А.Б. К. от адв. колегия
Пазарджик, вписан под № 6591 в НРПП
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА на 09.09.2022 г. от 13,00 часа за
която дата и час ответникът следва счита уведомен от днес, а ищецът по реда
на чл. 56, ал. 2 от ГПК
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 9,25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12