№ 1223
гр. Плевен, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430107938 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ
Производството е образувано по подадена искова от В. Г. СТ.,
ЕГН**********, *** против ***, в която заявява, че предявява иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ срещу нарушение на правото на решаване в
разумен срок на НЧХД № 235/2020 г. по описа на PC - *** за сумата от 1000
лв. ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението. Твърди, че посоченото
дело е заведено по жалба от В. Г. СТ., ЕГН ********** срещу Постановление
от 12.02.2020 г. по пр.пр. № 2108/2018 г. по описа на Районна прокуратура -
*** за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от НПК. Твърди, че на 19.05.2020 г. е депозирал до Районен съд -
*** допълнителна молба към същата жалба, заведена е вх. № 4234/19.05.2020
г. по НЧХД № 235/2020 г. Твърди, че от печата на тази молба е видно, че
безспорно към 19.05.2020 г., а вероятно и много по-рано, горепосоченото
НЧХД е било образувано. Твърди, че от 12.02.2020 г. до момента съдът не се
е произнесъл с определение по реда и в срока по чл. 243, ал. 5 от НПК, като
това е станало изцяло и само по вина на самия съд. Излага съображения, че
срокът за произнасяне по чл. 243, ал. 5 от НПК е 1 (един) месец, като в случая
този срок е превишен повече от 12 пъти. Дори и да се приеме, че срокът е
инструктивен, не счита за разумно да се приеме, че съдът не може да се
произнесе по жалбата повече от 13 месеца след депозирането й. Твърди, че не
се е дезинтересирал от водене на наказателното производство, като през май
2021 г. подал молба за уведомяване относно хода на посоченото НЧХД във
връзка е изтеклия дотогава продължителен срок за произнасяне. Твърди, че по
1
тази молба не е получил и до момента отговор. Излага аргументи, че съгласно
критериите на Европейския съд за правата на човека съществуват няколко
критерия за определяне на нарушаването на разумния срок за решаване на
делата от съда. Съгласно първия критерий - фактическа и правна сложност,
посочва, че по делото се обжалва постановление за прекратяване на
наказателното производство от прокурора по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, по
което няма привлечено към наказателна отговорност лице. Счита, че тези
факти са индикация за ниската правна и фактическа сложност на предмета за
произнасяне, доколкото съдът не се произнася с присъда по всички въпроси,
посочени в чл. 301 от НПК, а единствено дава становище относно
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване.
Твърди, че делото е събрано в един том, като според вътрешните критерии на
съда е и е по-малко от 500 листа, което също го определя като казус с ниска
фактическа и правна сложност. Според втория критерий - поведение на ищеца
и изобщо на страните, посочва, че не е дал никакъв повод за забавянето на
съда да се произнесе е решение, а и не е имал процесуално поведение, което
да е довело до забавяне на самото дело. В периода между подаването на
жалбата и настоящия момент няма никакви процесуални задължения,
включително и такива, които да му позволят да забави съда при
произнасянето на определение в срок. От страна на прокуратурата също не е
налице забавяне при администрирането и изпращането на жалбата и
досъдебното производство в съда. Според третия критерий - поведението на
властническия орган (решаващия съд), следва да се посочи, че в периода
между депозирането на жалбата и материалите по досъдебното производство
в съда и постановяването на определение единствено съдът носи
отговорността за постановяване на самото определение. Твърди, че през 2021
г. в PC - *** е проведена ежегодната инвентаризация в съда, която има
множество цели, една от които е проверка за хода на делата, включително и
по отношение забавянето на съда да се произнесе в срок. Счита, че в рамките
на тази инвентаризация без съмнение е установено, че съдът не се е
произнесъл с определение по гореписаното дело, но това отново не е довело
до никакви резултати. Следователно не се касае за пропуск поради обективни
причини, като например пренатоварване на състава на съда или
продължителен отпуск, особено в контекста на изминалия период от повече
от 13 месеца. Посочва, че съгласно утвърдената практика на съда, например
мотивите към Решение № 136103 от 10.06.2019 г. на СРС по гр. д. №
86305/2017 г.: „Разумният срок, гарантиран от чл. 6, § 1 ЕКПЧОС служи за да
гарантира общественото доверие в правосъдието, като цел на този срок е и
защитаването на страните във всяка една съдебна процедура от
продължителни забавяния, които биха накърнили правата им
непропорционално на обществения интерес, защитаван чрез съответната
съдебна процедура. Тази разумност на срока следва да се преценява в аспекта
на конкретните обстоятелства по всяко дело, съотнесени към сложността на
делото, поведението на пострадалия и на съответните държавни органи, както
2
и преследваната от пострадалия по съдебен ред цел. Държавата следва да
организира съдебната си система по начин, че нейните съдилища да могат да
посрещнат изискванията на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС, в това число и разглеждането
и решаването на делото в разумен срок, като при всички случаи тя носи
отговорност за забавянето на делата поради поведението на съдебните си и
другите си власти. В подобен случай държавата следва да носи отговорност не
само за забавянето при разглеждането на конкретно дело, а за съществуването
на структурни дефицити на своята съдебна система, причиняващи забавяния“.
Според четвъртия критерий - важност и характер на делото за ищеца,
посочва, че определението по горното дело касае конституционното право на
защита на лицето. По характера си наказателното производство има
приоритет пред всички други съдебни производства, още повече, че
предметът на досъдебното производство е разследване на резултатно
престъпление - измама по чл. 209, ал. 1 от НК, по която независимо от
погрешните твърдения на прокурора, пострадал е именно жалбоподателя, тъй
като с действията си според него Цачо Цветков Цачев е увредил не
надареното лице, а лицето, от чиито патримониум са били отнети
недвижимите имоти и са били предадени в собственост и владение на друго
лице - св. Цветослав Петров Шойков. Недвижимите имоти, посочени в
жалбата до прокуратурата, са на значителна стойност, като претенцията е, че
той не може да се ползва от тях. Продължителната липса на произнасяне от
страна на съда представлява и нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
тъй като възпрепятства правото на ишеца да се ползва мирно и
безпрепятствено от своята собственост. Твърди, че изобщо в случая е налице
продължително бездействие и протакане на наказателното производство
както от прокуратурата, така и от съда, което е необяснимо и уврежда в
значителна степен имуществените интереси на ищеца. Изрично посочва, че в
настоящата искова молба не претендира за обезщетение от страна на
прокуратурата, като това ще бъде сторено евентуално в отделно исково
производство по ЗОДОВ. Твърди, че отказът на съда да реши делото в
разумен срок е причинило на ищеца несигурност, неспокойствие и проблеми
в нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като според него това
необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор с
негово участие. Счита, че гореописаното сочи на доказано и несъмнено
нарушаване на правото на решаване на НЧХД № 235/2020 г. по описа на PC -
*** в разумен срок. Моли да бъде осъден Районен съд - ***, представляван от
неговия председател, да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. (хиляда лева) за
претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаването на правото му
НЧХД № 235/2020 г. по описа на PC - *** да бъде решено в разумен срок,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане не исковата молба
до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който заявява, че няма възражения относно допустимостта на
3
образуваното производство. Аргументите за допустимост могат да се
почерпят от разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗОДОВ, според която:
„Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е
пречка за предявяване на иск и след приключване на производството“. По
въпроса за допустимостта на производството по заплащане на обезщетение за
вреди от разглеждани на дело в разумен срок, без да са спазени изисквания на
чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, е даден отговор в решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. №
3053/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: „Допустим ли е иска по
чл. 26 ЗОДОВ за обезщетение за вреди от нарушаване правото по чл. 6, §1 от
ЕКПЧ по висящо производството, ако не е спазено изискването на чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ“. Отговорът на въпроса е положителен. С оглед разписаното в закона
и постановената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, не оспорва
допустимостта на заявената претенция. Във връзка с изложеното заявява, че
не оспорва, че пред PC *** е образувано н. ч. д. № 235 от 2020 г. Делото е
образувано във връзка с подадена жалба от ищеца С. против постановление
на РП *** за прекратяване на наказателно производство. Производството по
делото е образувано на 10.03.2020 г., а по жалбата съдът се е произнесъл с
определение на 04.06.2021 г. Оспорва доводите на ответника за ниска
фактическа и правна сложност на делото поради обстоятелството, че съдът не
е разгледал спора по същество и не се е произнесъл по всички въпроси,
включени в обхвата на чл. 301 НПК. Обемът на материалите по досъдебното
производството, които са били обект на анализ от съдията докладчик, също
счита, че нямат отношение към фактическата и правна сложност на делото,
каквито съображения са изложени в исковата молба. Твърди, че сложността
на спора се определя от предмета му /обстоятелствата, които са включени в
предмета на доказване/. Твърди, че в случая досъдебното производството, по
повод прекратяването на което е подадена жалбата, е образувано по
обвинение за измама. Твърди, че обвиненията за измама почиват на косвени
доказателства, анализът им изисква повече време, а производствата са с по-
висока степен на фактическа и правна сложност, което неминуемо се отразява
и върху хода на производства за контрол дейността на прокурора в
досъдебното производство /спиране, прекратяване/. Счита за важно, че
производството по делото се е развило в рамките на обявеното в страната
извънредно положение /обявено с решение на НС от 13.03.2020 г./ последвано
от обявена в страната извънредна епидемична обстановка /извънредната
епидемична ситуация е обявена е решение № 325/14.05.2020 г. на МС и
удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския
съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г.;
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. до 31.01.2021
г./, което е повлияло върху хода му. Твърди, че в исковата молба ищецът не
поддържа в резултат от разглеждането на делото извън разумния срок да е
4
търпял вреди извън обичайните, с оглед на което смита, че размерът на
претендираното обезщетение за възстановяването им, е завишен. В тази
връзка, ако бъде прието, че изискването за разглеждане на делото в разумен
срок е нарушено, моли да бъде определено обезщетение в по-нисък размер от
заявения в молбата от ищеца. Не се противопоставя на искането за допускане
на събирането на гласни доказателства, за установяване на сочените в
исковата молба обстоятелства, макар че намира, че събирането им не е
необходимо, тъй като в молбата не се твърди ищецът да е претърпял вреди
извън обичайните, които подлежат на установяване в хода на производството.
Прави възражение за прекомерност на платеното на представителя на ищеца
адвокатско възнаграждение, при данни по делото, че такава разноска е
сторена. В случай, че размерът му е над определения в Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатското възнаграждения минимум ще моли
да бъде намален до него.
Контролиращата страна- Прокуратура на Р България взема становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото и се установява от приложеното НЧХД №
235/2020 г. по описа на PC – ***, че същото е образувано по подадена от
ищеца В. Г. СТ. жалба срещу Постановление от 12.02.2020 г. по пр.пр. №
2108/2018 г. по описа на Районна прокуратура - *** за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
ЧНД № 235/2020 г. по описа на PC – *** е образувано на дата 10.03.2020г. и е
разпределено на съдия-докладчик по делото. На 09.05.2020г. В.С. е депозирал
допълнение към подадената жалба. На 26.05.2021г. по делото е постъпила
молба от адв.Г.Г. с приложено пълномощно, с която е направено искане, да
бъде уведомен за хода на НЧХД № 235/2020 г. по описа на PC – ***. С
определение № 260119/04.06.2021г. РС-*** се е произнесъл по подадената
жалба по реда на чл.243, ал.6 НПК и е отменил Постновление на Бойко
Василев- прокурор при РП-*** от 12.02.2020г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 178/2018г. по описа на ОД на МВР-***
и делото е върнато на РП-*** за извършване на необходимите процесуално-
следствени действия и прилагане на закона, съгласно додените в
обстоятелствената част на определението указания.Срещу постановеното
определение е подадена частна жалба от Цветослав Петров Шойков в
качеството си на пострадало лице. По подадената жалба е образувано ВЧНД
5
№ 20214300600338/2021г. по описа на ОС-*** на дата 03.08.2021г. и делото е
разпределено на съдия-докладчик. С определение № 381/20.08.2021г. е
потвърдено определение № 260119/04.06.2021г. РС-*** по ЧНД № 235/2020г.
по описа на РС-***.
Видно от Решение от 16.05.2019г. по гр.д.№ 2173/2018г. на РС-*** и
Решение по в.гр.д.№ 510/2019г., влезли в сила след недопускане до
касационно обжалване на посоченото въззивно решение с Определение №
41/01.02.2021г. по гр.д.№ 1808/2020г. по описа на 2-ро ГО на ВКС, с
участието на ищеца в настоящото производство В.С., както и останалите
съсобственици на имотите, останали в наследство от С.Ч. е разгледан иск за
делба и по него е постановено влязло в сила решение по първа фаза, с което
са очертани съсобствениците в имотите, както и техните делбени квоти.
Видно от мотивите им, предмет на разглеждане са били всички относими към
правото на собственост твърдения и възражения на страните, както и
ангажираните от тях доказателства, включително и правните последици от
вписания отказ от наследство от Ц.Ц. и дарствената сделка в полза на Ц.Ш..
От образуваното и приложено досъдебно производство № 178/2018 по
описа на ОД на МВР-***, се установява, че то е образувано по подадена
Жалба от В. Г. СТ. /л.153-154 от делото/, в която се излагат твърдения, че
Ц.П.Ц. след като е направил отказ от наследството на С.Н.Ч. през 2002г., на
18.12.2014г. е дарил иделни части от 7 броя имоти, останали в наследство от
С.Ч., върху които се излагат твърдения, че Ц.Ц. не е имал никакви права
поради направения отказ от наследство. Твърди, че е узнал за това
разпореждане, след запознаване с документи във връзка с подготвяна делба
от сънаследника М.Н.. Твърди, че ощетен от описаното разпореждане е
наследодателя на жалбоподателя Г.Ч., която щета е преминала към неговите
наследници. Изложено е, че извършеното представлява престъпление по
чл.209 НК-измама. Материалите по досъдебното производство съдържат 244
листа.
Съдът дава вяра на показанията на св.М.Л. С.а, въпреки че те е
заинтересована от изхода на делото като ***. Показанията и са преки,
житейски логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите, събрани
по делото доказателства. От тях се установява, че ищеца по принцип е ведър,
усмихнат, общителен човек. Разчитал е чрез образуваното по негова жалба
6
ЧНД 235/2020г. по описа на РС-***, да може да защити родословието си.
Забавянето на произнасянето го напрегнало, станал неспокоен. Интересувал
се за развитието на делото, но дълго време нямало произнасяне. Това го
накарало да се почувства в безтегловност. Станал несигурен. Тормозел се,
появило му се безсъние. Чудел се постоянно защо нищо не се случва.
Притеснил се и започнал да чувства болка в гърдите. Започнал да губи вяра в
правосъдието, а не бил такъв човек. Станал недоверчив, започнал да си
мисли, че забавянето е умишлено. Дори започнал да се чувства, все едно че
държавата му се подиграва. Конкретно по това дело, се е консултирал, но не е
имал адвокат да го представлява. След произнасянето по делото,
напрежението у ищеца постепенно започнало да спада.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да
предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на
глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение. Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
по висящо производство, обаче е допустимо (чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ).
Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато
нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за
обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване
правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като
тълкуването обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона
правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане
дело, което вече се разглежда от съда. В този смисъл е решение № 210 от
15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о., че допустимостта на
иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по
чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от
изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да
няма постигнато споразумение.
Настоящото производство е образувано по подадена искова молба от В.С.
7
на дата 02.06.2021г., а производството по ЧНД № 235/2020 г. по описа на PC –
*** е приключено с постановяването на определение № 260119/04.06.2021г.
РС-***, което влязло в сила едва след потвърждаването му с определение №
381/20.08.2021г. по ВЧНД № 20214300600338/2021г. по описа на ОС-***,
поради което искът е допустим. След като лицето се е възползвало от
предвидената възможност да предяви иск за обезщетение за вреди от бавно
правосъдие преди делото да е приключило с влязъл в сила акт, то искът му е
допустим и тази допустимост не отпада (делото не подлежи на прекратяване),
в случай че преди да бъде постановено решение по иска ал. 2б ЗОДОВ
приключили с окончателен съдебен акт производството, от което ищецът
черпи правото си на обезщетение. В този смисъл е Решение № 153/ 2018 г. по
гр. д. № 4658/2017 г., ВКС, IV ГО, в което е прието, че в противен случай би
се стигнало до противоречие с установеното в закона правило, че никое друго
учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се
разглежда от съда.
С нормата на чл. 2б ЗОДОВ законодателят въвежда вътрешноправно
средство на защита при вреди, претърпени вследствие на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на съдебните дела в разумен срок
съгласно чл. 6, пар. 1 от Европейската конвенцията за защита правата, като
предоставя възможност за претендиране от държавата на обезщетение за
такива вреди. Тази хипотеза на отговорност на държавата е за
действия/бездействия на правозащитните органи, в резултат на които
посоченото право е нарушено, като отговорността е обективна.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, по делото
следва да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: наличие на
съдебен спор, при който е нарушено правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок; претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между
вредите и решаването на спора извън разумния срок. Критериите, при които
съдът следва да направи преценка дали е допуснато нарушение на чл. 6, пар. 1
от Европейската конвенцията за защита правата са посочени неизчерпателно
в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Според посочената норма при разглеждането на иска
следва да бъдат взети предвид общата продължителност и предметът на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
8
факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Според
приетото в Решение от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/ 2014 г., по описа на
ВКС, III ГО, механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването
за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
производството. При преценката си относно разумността на релевантния
период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на
жалбоподателя и поведение на компетентните органи. В цитираното решение
ВКС се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека,
като е посочил, че от значение за преценката дали е нарушено правото за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок следва да бъдат отчетни и
следните обстоятелства: естеството на фактите, които следва да бъдат
установени, броят на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат
документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с
други дела, встъпването на други лица в процеса. Посочил е също, че при
преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат
отчетени усилията им за ускоряване на производството.
Съдът намира, че е налице забава на РС-***, която не произтича от
дължими от съда процесуални действия по движението на делото, а е
свързана с постановяването на съдебния акт по делото, като последната
надхвърля разумния срок, тъй като е 1 година и 3 месеца. ЧНД –235/2020г. по
описа на РС-*** е образувано на 10.03.2020г., а акт по делото е постановен на
04.06.2021г. Действително, едномесечният срокът, установен с нормата на чл.
243, ал. 5 от НПК е инструктивен, а в правото на Съвета на Европа и правото
на ЕС е установена конкретна времева рамка за това какво представлява
"разумен срок". Преценката за спазването на "разумния срок" следва да се
извърши с оглед конкретните обстоятелства по конкретния казус, съгласно
установената и задължителна практика на ЕСПЧ. Не се установяват
обективни причини, поради които да е постановен акта след 15 месеца. Видно
от приложеното досъдебно производство в цялост, същото не разкрива правна
и/или фактическа сложност, който да се отличава от обичайната такава за
такъв вид производство. Съдът намира, че забавянето на постановяване на
9
съдебния акт надхвърля "разумния срок". Изцяло в компетентността на
съдията-докладчик е било да постанови своевременно съдебен акт по делото,
като не е се установява натовареността на РС-*** и конкретно на съдията по
делото да е висока или изключително висока, дори липсват подобни
твърдения. На следващо място, съгласно практика на ЕСПЧ претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, отчаяние,
безпокойство, чувство за безсилие и безпомощност и загуба на доверие в
съдебната система, като пряка и непосредствена последица от нарушаване на
правото му за разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират, като
тази презумпция е оборима. Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай
неимуществените вредите, претърпени от ищеца именно като пряка и
непосредствена последица от забавата за постановяване на съдебното
решение по процесното дело, са установени.
Съдът намира, обаче за основателно направеното възражение, че
производството по делото се е развило в рамките на обявеното в страната
извънредно положение /обявено с решение на НС от 13.03.2020 г./ последвано
от обявена в страната извънредна епидемична обстановка /извънредната
епидемична ситуация е обявена е решение № 325/14.05.2020 г. на МС и
удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския
съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г.;
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. до 31.01.2021
г./, което е повлияло върху хода му. Въпреки това, обаче правораздавателната
дейност на държавата не е била преустановена през времето на извънредното
положение и обявената извънредна епидемична обстановка и е липсвала
основателна причина за непроизнасяне на съда след м.май 2020г., когато е
отменено обявеното извънредно положение.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че предявеният иск за
главницата по чл. 2"б", ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията се
явява доказан по своето основание.
Съгласно трайно установената, включително задължителна практика на
ВС и ВКС (т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г.,
10
т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение
№ 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 320/27.12.2016 г. по гр. дело № 2403/2016 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 19/23.07.2019 г. по гр. дело № 2026/2018 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС, решение № 11/27.01.2014 г. по гр. дело № 3684/2013 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, решение № 130/13.04.2011 г. по гр. дело № 951/2010 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС и пр.), която се споделя от настоящия съдебен състав,
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са видът,
характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца,
като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждащото поведение при съответния деликт.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В мотивите към решенията съдилищата трябва
да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера
на неимуществените вреди.
При специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, в ал. 2 от разпоредбата
самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за
спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е
налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане,
изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване
на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на
обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено
разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е
11
общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в
нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на
производството са имали разумна продължителност, и обратно – при
допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6,
§ 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна
според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на
делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно
съединените искове в производството, наличието на международен елемент,
сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на
специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на
доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните
власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема
предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с
права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и
използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите
и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е
съобразил всички тези обстоятелства от значение за реално претърпените от
увреденото лице (ищеца) неимуществени вреди (болки и страдания),
решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими
съдебни актове. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно
доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на
пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди
изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му
за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
12
делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди,
причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва
да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не
следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това,
размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната; следва да се отчита, че самото осъждане
(признаването на факта на увреждащото поведение), само по себе си също
има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на
увреждането му.
Съдът намира, че не всички твърдяни от ищеца неимуществени вреди са
в резултат на забавеното производство по ЧНД № 235/2020г по описа на РС-
***. Както беше посочено по-горе, съдът отчита факта, че в рамките на този
период от 10.03.2020г. до 04.06.2021г. е включен и период на обявено
извънредно положение в страната от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. и въвеждане
на противоепидемични мерки срещу Ковид-19. Отделно от това, ищеца
твърди, че е претърпял неимуществени вреди, поради това че предметът на
досъдебното производство е разследване на резултатно престъпление -
измама по чл. 209, ал. 1 от НК, по което пострадал е именно ищеца, тъй като с
действията си според него Цачо Цветков Цачев е увредил не надареното лице,
а лицето, от чиито патримониум са били отнети недвижимите имоти и са
били предадени в собственост и владение на друго лице - св. Цветослав
Петров Шойков. Недвижимите имоти, посочени в жалбата до прокуратурата,
са на значителна стойност, като претенцията е, че той не може да се ползва
от тях. Продължителната липса на произнасяне от страна на съда
представлява и нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като
13
възпрепятства правото на ишеца да се ползва мирно и безпрепятствено от
своята собственост. Тези вреди, обаче съдът намира, че не са в пряк резултат
на неразумната продължителност на съдебното производство по ЧНД №
235/2020г. по описа на РС-***. Резултата от изхода на наказателното
производство и евентуалното ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя на деянието неможе да защити правото на собственост, в
случай, че същото е отнето от собственика в резулат на извършено
престъпление. Реда за защита на правото на собственост е гражданскоправен
чрез предявяване на осъдителен, установителен иск за собственост или иск за
делба на съсобствените имоти. Видно е от Решение от 16.05.2019г. по гр.д.№
2173/2018г. на РС-*** и Решение по в.гр.д.№ 510/2019г., влезли в сила след
недопускане до касационно обжалване на посоченото въззивно решение с
Определение № 41/01.02.2021г. по гр.д.№ 1808/2020г. по описа на 2-ро ГО на
ВКС, с участието на ищеца в настоящото производство В.С., както и
останалите съсобственици на имотите, останали в наследство от С.Ч. е
разгледан иск за делба и по него е постановено влязло в сила решение по
първа фаза, с което са очертани съсобствениците в имотите, както и техните
делбени квоти. Видно от мотивите им, предмет на разглеждане са били
всички относими към правото на собственост твърдения и възражения на
страните, както и ангажираните от тях доказателства, включително и
правните последици от направения отказ от наследство от Ц.Ц. и дарствената
сделка в полза на Ц.Ш.. Това производство е започнало преди процесното
такова и няма данни да е приключило окончателно до момента, тъй като
делбеното производство се развива в две фази- по допускането и по
извършването, а по делото са представени доказателства за влизане в сила на
решение по първа фаза на делбата с участието на ищеца в настоящото
производство, но не и такива за приключване на втора фаза на делбата. Съдът
приема, че твърдяните притеснения на ищеца са и в резултат на
производството по делбеното дело, а не са изцяло в причинно-следствена
връзка със забавата в произнасянето по ЧНД 235/2020г. по описа на РС-***.
Видно е от свидетелските показания на св.Мария С.а, основните притеснения
на ищеца са били в резултат на опитите му да защити наследственото си
имущество.
При съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че
обезщетение в размер на 900 лв. би обезщетило претърпените нематериални
14
вреди от ищеца в резултат на претърпени вследствие на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на ЧНД 235/2020г. по описа на РС-*** в
разумен срок. С оглед на това предявената искова претенция за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи в размер на сумата от
900 лв., като върху нея се присъди и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 02.06.2021 г. до окончателното плащане на
сумата. Исковата претенция в останалата й част до пълния й предявен размер
от 1000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковите претенции. Направено е искане за присъждане и
на направените разходи за транспорт в размер на 300,00 лева, което е
неоснователно. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебно-
деловодни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл.78 ГПК,
съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната
практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. №5663/2013 г., IV г.
о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на
възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед
предстоящите пътни и квартирни разходи./ Определение № 51 от 8.02.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК/. Своевременно е направено
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което е неоснователно.
Видно е, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в в
предвидения съгласно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. Следва ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 279,00 лева от общо 310,00 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част на претенцията, но такова искане не е направено и не са
ангажирани доказателства за направени разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА на основание чл.2б ЗОДОВ *** да заплати на В. Г. СТ.,
ЕГН**********, *** сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушено право на
решаване в разумен срок на ЧНД №235/2020г. по описа на РС-***, ведно със
законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв., отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал.3
ЗОДОВ *** да заплати на В. Г. СТ., ЕГН**********, *** разноски по делото
в размер на 279,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16