Решение по дело №487/2022 на Софийски градски съд

Мотиви по НЧД № 487 по описа на СГС, НО, 9-ти състав за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
от ФРГермания, с което на Я.А. А. е наложена финансова санкция в размер на 300,00 евро за
извършено от него престъпление, както и са му възложени разноски по съдебното
производство в размер на 77,50 евро. От удостоверението се установява, че производството
по налагане на финансови санкции е било писмено и решението е влязло в сила на
02.07.2021г.
Прокурорът изразява становище, че решението следва да се признае и да се изпрати
незабавно на съответния изпълнителен орган.
Служебният защитник на засегнатото лице Я.А. – адв. А.А. моли решението да не
бъде признато, тъй като липсват пълни индивидуализиращи белези на санкционираното
лице, в удостоверението не е посочено какъв език владее то, както и че е напуснало
известния по делото адрес, като същевременно липсват доказателства да притежава
имущество на територията на РБългария.
Засегнатото лице Я.А. не се явява в с.з., същият не е намерен на известния по делото
адрес, поради което и производството по делото е проведено в негово отсъствие, след
назначаване на служебен защитник.
Засегнатото лице Я.А. А. е роден на **** г. в гр. Габрово, български гражданин, с
известен по делото постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. ****, ЕГН **********.
С решение № 4 Cs 32 Js 6390/20 от 12.08.2020 г., влязло в сила на 02.07.2021г.,
постановено от Районен съд гр. Аален, ФРГермания на Я.А. А., е наложена финансова
санкция в размер на 300 /триста/ евро и са му възложени разноски по водене на съдебното
производство в размер на 77,50 /седемдесет и седем евро и 50 евроцента/ евро за извършено
от него престъпление против собствеността (кражба).
Именно за тази сума е било издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението). От текста на
удостоверението се установяват индивидуализиращите наказаното физическо лице данни –
две имена, дата на раждане, място на раждане и последен известен адрес на пребиваване в
България, размерът на наложената санкция – 300 евро и разноски по водене на съдебното
производство в размер на 77,50 евро; обстоятелствата във връзка с извършеното
престъпление, за което е наложена финансовата санкция, както и нарушените законови
разпоредби, съответно органът, издал решението и това как, кога и при какви условия
същото е влязло в сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е
била възможност на лицето да се защити.
При така установените факти, настоящият съдебен състав прие наличието на
законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на съдебен
орган, съставляваща наказание за извършено престъпление против собствеността – кражба,
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС. На следващо място, засегнатото лице има
адрес на територията на РБ (чл. 30, ал. 3, пр.3 ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението. Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от
закона. Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение
1

реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението. Касае се освен това за
нарушение, за което и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна
наказуемост, тъй като засегнатото лице е санкционирано за извършено престъпление против
собствеността, квалифицирано от издаващия удостоверението компетентен орган като
кражба. Освен това, престъплението има аналог и в българското законодателство, тъй като
отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, се явява престъпление по чл. 194 от НК на
РБългария.
В същото време, видно от текста на удостоверението, производството пред съда по
принцип е било неприсъствено- т.е. производството е било само писмено, а осъденият е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Същевременно наложената
финансова санкция е над 70 евро, поради което и за съда не съществува възможност да
преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на съдебния орган на
ФРГермания. Съдът по закон не разполага и с правомощие да преценява размера на
наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да на намалява размера на същата.
Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл. 32, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната
юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на
издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от закона е неприложима. Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме,
че в конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението.
Не се споделя доводът на защитата за наличие на пречка за признаване на решението,
изразяваща се в това, че засегнатото лице не е било индивидуализирано в пълна степен от
издаващата удостоверението държава, доколкото, както беше посочено и по-горе,
наказаното физическо лице е посочено с две имена, дата на раждане, място на раждане и
последен известен адрес на пребиваване в България, които напълно съвпадат с тези на
лицето, срещу което е образувано производството по реда на ЗПИИРКОРНФС в РБългария.
На следващо място, действително в постъпилото удостоверение, издадено от съдебните
органи на ФРГермания не е посочен езикът, който владее засегнатото лице, но отново в него
изрично е отбелязано, че производството е било писмено, а лицето е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според
националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване, поради което и не може да се приеме, че производството е водено
на неразбираем за А. език, респ. че правото му на защита е било нарушено. Не се възприема
като основание за отказ от признаване на издаденото от компетентните власти на
ФРГермания решение обстоятелството, че А. е напуснал известния по делото адрес,
доколкото в разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС законът допуска възможността
за разглеждане на делото в случаите, когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде
редовно призовано, в които случаи му се назначава защитник, което именно е било сторено
от настоящия съдебен състав. На последно място във връзка с изтъкнатите от защитата
възражения, съдът отбелязва, че въпросът дали засегнатото лице има имущество на
територията на страната е ирелевантен, доколкото същият има обичайно местоживеене и
адрес в РБългария (обстоятелство, изводимо от приложената по делото справка от НБД
Население).
Равностойността на наложената финансова санкция в размер общо на 377,50 евро по
фиксинга на Българска народна банка към 23.02.2022 г. е 738,33 лева, поради което и на
основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС Я.А. А. следва да заплати именно тази сума.
2

Въз основа на изложеното и като прие, че са налице условията за признаване на
удостоверението и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, Софийски градски съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
3

Номер на акта:	142
Дата:	23 февруари 2022 г.
Съдия:	Доротея Кехайова

Дело:	20221100200487
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 февруари 2022 г.

Решение по дело №487/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите