Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр. Варна………………2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи касационен състав, в
публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА ПЕКОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Анна Димитрова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова касационно адм. дело №2812 по описа на Административен съд гр.
Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД
Северна морска в Агенции „Митници“, подадена чрез ю.к.Рпротив Решение №1703/24.09.19г.
по НАХД № 2681/2019г. на ВРС, ХХІХ състав, с което е отменено наказателно
постановление № 392/15.05.2019г., издадено от заместник-директор на ТД Северна
морска в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 13113.24лв., представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания, на основание чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. Касаторът твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и
съществено нарушаване на процесуалните правила. Твърди, че ВРС неправилно е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани
категорични доказателства, че дружеството е избегнало отчасти заплащането на
дължими държавни вземания. Твърди, че митническите органи са извършили
задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в ЕС стоки с код по КН
15119099 с произход Малайзия по месеци за изследваните периоди в отделните
държави-членки, като е установено, че с изключение на месеците февруари, август
и ноември митническата стойност на процесната стока в Република България е
най-ниска. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че след като проверката на ОЛАФ
не е приключила и не е изготвен окончателен доклад, то писмото на ОЛАФ няма
характеристиките на официален документ, който да има обвързваща доказателствена
сила. Твърди, че предоставената от ОЛАФ информация е в съответствие с
разпоредбата на чл.12, §4 от Регламент №883/2013 г. и потвърждава съмненията на
митническите органи относно занижена митническа стойност по конкретната
митническа декларация. Писмото на ОЛАФ е официална служебна кореспонденция и
същото е официален документ. Твърди, че износната декларация, макар и частен
документ, дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество
и цена и нейната стойност представлява договорната стойност на стоките,
продадени за износ, с местоназначение в митническата територия на Съюза, а
липсата на самата фактура на по-висока стойност към износната декларация не е
пречка за определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл.70, § 1 от
Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с
чл.128, §1 и 2 от Регламент №2015/2447 на Комисията. В износната митническа
декларация е декларирана фактурна стойност на доставка между FELDA IFFCO SDN
BHD към „Милки Груп Био”
ЕАД, като в кл.22 „получена сума” е посочена стойност, която представлява цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава
с 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация,
посочено и в писмото от ОЛАФ. Всички реквизити от документите по процесната
доставка, посочени в митническата декларация за допускане за свободно обръщение
и в малайзийската декларация са идентични, с изключение на номера на фактурата
и обявената стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа
декларация. Твърди, че представените обяснени от износителя, че упоменатия във
фактурата вътрешен номер на договора от SAP системата е само за вътрешна справка, не
кореспондират на събраните от АНО доказателства. Твърди, че ВРС не е коментирал
в мотивите изложените констатации на ОЛАФ за систематично занижаване на
стойността с 30 % при декларирането на внос в Република България и за уговорен
максимален размер отстъпка – до 30 % за всяка доставка в представеното в
съдебно производство рамково споразумение. Съгласно споразумение за дистрибуция
конкретна търговска отстъпка е следвало да бъде уговорена като конкретен размер
във всеки търговски договор, за всяка конкретна доставка, а видно от
представения търговски договор такава отстъпка не е уговорена към момента на
приемане на митническата декларация. Твърди, че нарушението е безспорно
установено и ВРС е постановил неправилно решение. Моли същото да бъде отменено
и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Ответната страна –„Милки Груп Био“ ЕАД, в писмен отговор, оспорва жалбата и
моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ЕАД против наказателно
постановление № 392/15.05.2019г., издадено от заместник-директор на ТД Северна
морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 13113.24лв., представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания, на основание чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. За да се
произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че на 11.02.2018г. на пристанище Варна Запад с м/к
Avra Miteras пристигнали
контейнери №№ BSIU2438185, DFSU2872731, FCIU4312394, GESU1263367 и MEDU3505257, натоварени с общо 5600 туби, бруто тегло
116 480 кг., „палмов олеин“ на заповед на „Кюне и Нагел“ ЕООД. Стоката в
контейнерите била представена пред митническите органи с Декларация за временно
складиране № 2002/168/11.02.2018, съответно ст. 95, 96, 97, 98, 99. На 20.02.2018
г. за стоката, вложена в контейнери №№
BSIU2438185, DFSU2872731, FCIU4312394, GESU1263367 и MEDU3505257 била подадена митническа декларация за поставяне под
режим „митническо складиране“, регистрирана в митническата информационна
система под № MRN 18BG002002J00001890/20.02.2018г.
В митнически склад тип С, идентификационен номер BG00200000076 със складодържател „Милки Груп Био“ ЕАД били
поставени на митническо складиране: 5600 туби по 20 кг нето тегло, в кашони,
палмов олеин IFFCO TRISTAR, 5x20= BSIU2438185, DFSU2872731, FCIU4312394, GESU1263367 и MEDU3505257. С митническата
декларация стоката палмов олеин IFFCO TRISTAR, вложена в
гореописаните контейнери, била декларирана с обща фактурна стойност 64288,00 USD, митническа облагаема стойност 111 202,39 лв., бруто
тегло 116 480 кг., нето тегло 112 300кг., тарифен код ********** и държава на
произход Малайзия. Към декларацията били приложени коносамент, фактура за
данъчни цели, опаковъчен лист, сертификат за анализ, здравен сертификат. На
26.02.2018г. за стоката, вложена в контейнери №№ GLDU3477235 и MEDU6841039 била подадена
митническа декларация за поставяне под режим „митническо складиране“,
регистрирана под № MRN 18BG002002J00002123/26.02.2018г. На
07.03.2018г. стока, поставена под режим „Митническо складиране“ с митнически
декларации MRN 18BG002002J00001890/20.02.2018г. и
18BG002002J00002123/26.02.2018
г., отнасящи се за седем броя контейнери №№ BSIU2438185,
DFSU2872731, FCIU4312394, GESU1263367,
MEDU3505257,
GLDU3477235 и
MEDU6841039 и намираща се
в митнически склад № BG00200000076
със складодържател „Милки Груп Био“ЕАД била поставена под митнически режим
„Допускане за свободно обращение“, с митническа декларация, регистрирана в
митническата информационна система под MRN 18BG002005H0003446/07.03.2018 г. с получател „Милки Груп Био“ЕАД и
упълномощен пряк представител на получателя Ж. В. В., в качеството и на собственик и
управител на „Джи Ес Консулт“ЕООД. С декларацията за допускане до свободно
обращение от митническо складиране били освободени за внос 5600 туби по 20 кг.,
в кашони RBD
палмов олеин IFFCO TRISTAR
- 3360 туби /67200 кг. нето/ от ЕАД 18BG002002J00001890; 2240 туби/44800 кг нето/ от ЕАД 18BG002002J00002123, с обща фактурна стойност в кл. 22 USD 64 288, единична цена FOB 574 USD за метричен тон, митническа облагаема
стойност 111 194,78 лв., бруто тегло 116 480кг., нето тегло 112 000 кг.,
тарифен код ********** и държава на произход Малайзия. Поради възникнали
съмнения, че декларираната в декларацията стойност е действителната продажна
цена, митническите органи предприели проверка. При анализ на митническата
стойност на стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия във всички
държави-членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. се установило,
че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на
сходни стоки в останалите държави-членки, като по месеци за периода от
01.01.2017г. до 31.11.2017г., с изключение на месеците февруари, август и
ноември, митническата стойност на процесната стока в Република България е
най-ниска. След направена справка в сайта PALM OIL ANALYTICS - независим интернет издател на новини, свързани с
пазара на палмови мазнини, цени, данни и анализ, се установило, че за периода
от януари до ноември 2017г. средно-месечната цена на палмов олеин RBD при условие на доставка FOB е в диапазона 729 до 617,50 USD за 1 тон. След
направена справка „Система за предоставяне на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи – МИСЗА“ се установило, че декларирана и приета
митническа стойност на сходна стока с произход Малайзия, внасяна в същия период
от друго дружество е 1.32лв. за 1кг. Била отправена молба до Европейската
служба за борба с измамите да потърси
съдействие от митническите органи на Малайзия за получаване на информация за
стойността, на която стоките били изнесени от Малайзия за България. В получения
отговор с писмо № ОСМ(2018)18661/03.09.2018 г., изпратено на 04.09.2018 г. по AFIS-mail от OLAF е посочено, че
в резултат от проведена оперативна среща в Куала Лумпур на 30.07.2018г.
Малайзийските органи са предоставили на OLAF копия на 23 износни декларации за доставки на палмово масло за България,
които кореспондират пряко с вносните операции в България, предмет на проверката,
като декларираната стойност при износа на стоките показва систематично
занижаване на стойността с около 30% при декларирането на същата стока за внос
в България. Посочено е, че вписаните в износните декларации в Малайзия номера
на фактури, представени от „Милки Груп Био“ ЕАД се различават от номерата на
фактурите, отнасящи се до съответните вносни операции в България, като OLAF счита, че фактурите, представени в България, са
неистински. Към писмото е приложен имейл, получен от Малайзийските органи, със
списък на процесните доставки и съответстващите им износни декларации. Предвид горното е прието, че
декларираната пред българските митнически органи стойност е занижена от
действителната продажна цена и е съставен АУМН за нарушение по чл.234,
ал.1, т.1 ЗМ. Въз основа на съставения акт е
издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУМН
и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат изискуемите
реквизити по ЗАНН, но в хода на административнонаказателното производство не са
събрани категорични доказателства, обосноваващи извод, че дружеството е
избегнало да заплати отчасти дължими държавни вземания, посочвайки във вносната
декларация занижени стойности на декларираната стока. ВРС
е приел, че при анализа на приложимата нормативна уредба, не може да се
установи по несъмнен начин извършването на административно нарушение от дружеството.
ВРС е приел, че износната декларация не е документ, който може да удостовери
действително платената или подлежаща на плащане цена, тъй като същата се
съставя едностранна от износителя на стоките и вносителя не може да носи
отговорност за верността на данните, отразени в нея. Писмото на ОЛАФ, според
което вносителят системно занижава с 30 % стойността на стоката при деклариране
на вноса в България не може да послужи за определяне на действителната
митническа стойност на процесната стока, а съгласно писмо № ОС/2018/0052
LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на генералния директор на Европейска служба за
борба с измамите до дружеството, проверката не е приключила и не е издаден
окончателен доклад, поради което е налице само кореспонденция с уведомителен
характер.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
В хода на
производството пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от настоящата инстанция.
Неоснователни са твърденията на касатора, че ВРС не е обсъдил
обстоятелствата, на които се е позовал АНО за да обоснове нарушението по
чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. Независимо от фактите, описани в АУМН и НП, изводът, че
от страна на дружеството е извършена „митническа измама“ е обоснован единствено
с данните от представената от ОLAF износна митническа декларация.
Всички изложени в АУМН и НП съображения досежно констатираното занижаване
на стойността при вноса с около 30%, за установените данни за стойността на
идентични стоки с произход Малайзия, декларирана при внос на територията на ЕС
от трети лица, както и данните от кореспонденцията с OLAF, са относими към
процедурата по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане.
За да обосноват извод, че е извършена митническа измама, митническите
органи са се позовали само на износната декларация, която по арг. от чл.12, §4
от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно доказателство, но както правилно
е приел ВРС, не е достатъчно за да обоснове извод, че митническата стойност на
процесната стока по смисъла на чл.70, пар.1 и 2 от МК – т.е.
че действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, е
именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Законосъобразни са изводите на ВРС, че в подкрепа на декларираната при
износа стойност не са събрани никакви доказателства, вкл. цитираната фактура,
както и че износната митническа декларация не е документ, който според МК
удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Митническата
декларация, съгласно чл.5, т.12) от МК е актът, с който дадено лице изразява в
установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под
определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки,
които следва да бъдат приложени. „Милки Груп Био“ЕАД не е титуляр на режима
„износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, а приемането на износната декларация
по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява
„решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП
Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Предвид горното, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва
българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка,
каквато в случая не е извършена. Наличието на фактура, представена от вносителя
с различна стойност на стоката от стойността, която е декларирал износителя, не
може да се обоснове извод, че заявеното от износителя документира действително
договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с
неистинска стойност.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на
митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от
износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по
смисъла на чл.29 §1 от Регламента. Доказателства за това не се установи да са
събрани преди издаване на НП, нито се събраха в съдебното производство. Не е
налице и валидно установяване с окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата,
представена при вноса е неистинска.
Предвид горното правилно и законосъобразни са изводите на ВРС, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин, че именно фигуриращата в
малайзийската износна декларация стойност е митническата стойност на внесената
стока. Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав,
на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1703/24.09.19г. по НАХД № 2681/2019г. на ВРС, ХХІХ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.