Определение по дело №27/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№429/06.04.2011г. от С. М. К. от Г. Ч. А.Живко Ч. против решение №47/24.03.2011г. по Г.д. №354/2010г. по описа на районен съд Г. ,с което е отхвърлен предявения иск от С. М. К.,. против „ Иса И. Е. със седалище и адрес на управление Г.С., община С., Р. В., бул.М. Л. № 57, представлявано от управителя Р. С. А., с ЕГН *, със служебен адрес Г.С., ул.Я. В., бл.29, вх..., , ап,Ч. пълномощника А. Л. Л. С., Г.С. бул.Б. №.., ..., ап...,с правно основание чл.224 КТ, с цена на иска 1000лв., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за периода 14.04.2006г. до 20.10.2009г., ведно със законната лихва от 20.10.2009г. до окончателно изплащане, като неоснователен и недоказан,изключил е на основание чл.194, ал.2 ГПК от доказателствата ведомост за заплати за м. август 2007г., м. август 2009г. , м. септември 2009г., във връзка с откритото производство по оспорването им в частта на подписа на С. М. К. и е осъдил С. М. К., от Г., ул.В.. Л.. №... ..., с ЕГН * да заплати на „И. И. Е., със седалище и адрес на управление Г.С., община С., Р. В., бул.М. Л. № 57, представлявано от управителя Р.. С.. А.., с ЕГН *, със служебен адрес Г.С., ул.Я.. В.., бл.., вх... .. ап..разноски по делото в размер на 300лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.Счита ,че решението е незаконосъобразно ,необосновано и постановено при съществено нарушене на процесуални правила.Счита ,че в противоречие на Кодекса на труда съда едновременно изключва от доказателственият материал ведомостите ,в които не фигурира подписа на жалбоподателя и едновременно сочи ,че иска е неоснователен, необяснимо по какви причини.Счита ,че съгласно КТ трудовото възнгарждание и отпуски се изплащат на ръка на работника срещу подпис във ведомостта или с писмена разписка.Поради това моли изцяло да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважен иска ведно с всички законни последици.

В законният срок е постъпил писмен отговор от “. И.Е. Г.С., представлявано от Р.. С.. А.. Ч. пълномощника Л. С. против въззивната жалба на С. М. К..Счита ,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира за разноски.Счита ,че самият ищец в хода на първото съдебно заседание е признал ,че лично е подписвал молбите ,с които е искал да му бъде разрешено да използува полагащият му се годишен платен отпуск.Работодателят му е разрешавал ползуването на поисканият платен годишен отпуск и е оформял необходимите за това документи.Моли съда да вземе предвид неоспореното заключение на вещото лице по СИЕ в първата инстанция.Счита ,че са ирелевантни за спора твърденията на ищеца ,сега жалбоподател,че същият е ползувал полагащият му се платен отпуск,но не бил получил полагащото му се обезщетение за този период,тъй като това е извън предмета на спора по чл.224 КТ.Намира ,че по този начин ищецът ,сега жалбоподател е поискал изменение на иска ,което по този начин и ред е недопустимо.Посочените във ведомостите за заплати суми са получавани своевременно от ищеца и поради това законосъобразно и обосновано е отхвърлена исковата претенция.Претендира за разноските ,направени във въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят С. М. К. редовно призован не се явяваПостъпило е становище от процесуалният му представител А.Ч. ,че поддържа жалбата и претендира за разноски.

Въззиваемият “. И. Е. Г.С. се представлява от А.Л. С. който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното решение на районен съд Г..Счита ,че в тежест на ищеца ,сега жалбоподател е било да докаже ,факта ,че за процесните периоди не е ползувал платен годишен отпуск,което същият не го доказа Напротив той е ползувал платения си годишен отпуск който му е бил разрешаван и е било изплащано обезщетение.Не претендира за разноски по водене на делото.

Въззивният съд намира ,че въззивната жалба е депозирана в законният срок , от надлежно упълномощен процесуален представител,освободен от внасяне на държавна такса.Обжалва се валиден и допустим съдебен акт и е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че е неоснователно възражението на представителя на ответното дружество ,че за част от исковата претенция са изтекли давностните срокове ,тъй като тригодишната давност по чл.358ал.1т.3 КТ започва да тече от прекратяване на трудовото правоотношение -20.10.2009г,следователно исковете са предявени в законния срок.

Предявени са - главен иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ -да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползувани годишни отпуски за периода от 14.04.2006г. до 20.10.2009г. в размер на 1 000 лева и акцесорен иск за законна лихва върху главницата ,считано от 20.10.2009г. до окончателното им изплащане и разноските по водене на делото.

Не се спори ,че ищеца е назначен в ответното дружество с трудов договор №249/14.04.2006г. на длъжността "работник" с място -строителство в Г. при размер на платен годишен отпуск 20 дни и основно месечно възнаграждение 190 лева

С допълнително трудово споразумение №247/30.03.2007г. към трудовият договор в т.5 отново е определен размера на платения годишен отпуск-20 дни и месечното основно трудово възнаграждение е 210 лева

С допълнително трудово споразумение №501/01.01.2009г. в т.5 е определен размера на годишня платен отпуск-20 дни и с основно трудово месечно възнаграждение 310 лева

Не се спори ,че със заповед №440/20.10.2009г. е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество по взаимно съгласие.

В писменият си отговор пред първата инстанция ответното дружество категорично е заявило ,че при прекратяване на трудовия договор със С. К. не са изплащани обезщетения по чл.224,ал.1 КТ,защото същият е ползувал полагащият му се платен годишен отпуск.

Обезщетението по чл.224,ал.1 КТ се дължи при наличие на две кумулативни предпоставки-трудовото правоотношение да е прекратено,без значение какво е основанието за прекратяване и работникът или служителят да не е използувал платеният си годишен отпуск.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест,ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника,което е било прекратено,а ответното дружество с оглед депозираният в първата инстанция отговор да докаже ,че ищеца е ползувал полагащият му се годишен платен отпуск за процесните периоди-факътът на надлежно представяне на такъв.Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя,което се упражнява Ч. волеизявление на последния,обективирано с писмена молба и съответно работодателят-ответното дружество издава писмена заповед.Няма спор по делото, че за исковите периоди са приложени надлежно подписани от ищеца молби за разрешаване на полагащият му се платен годишен отпуск и съответно и издадени писмени заповеди от работодателя.

Не е оспорено заключението на вещото лице Б.,което установява че на ищеца за периода от 14.04.2006г. до 20.10.2009г. е бил разрешен и използуван платен годишен отпуск общо 80 работни дни и за същите е начислено и изплатено обезщетение в размер на 885,15 лева.

Приложените по делото ведомости за заплати представляват частни свидетестващи документи на основание чл.180 ГПК за начислените на работниците и служителите суми.Тези документи носят подписа на ищеца,който ги оспорва и съгласно разпопредбата на чл.193,ал.3 ГПК тежестта на доказване неговата неистинност пада върху ищеца,а тази ведомост ,която не носи подписа на ищеца ,който я оспорва тежестта пада върху ответното дружество.,което е представило ведомостите .Платежните ведомости за заплати не се ползуват с доказателствена сила ,тъй като издателят им-ответното дружество не удостоверява с тях неизгодни за себе си факти.Поради това не е следвало да бъде открито производство по оспорване истинността на тези частни документи,а след това в диспозитива на решението да се изключват от доказателствения материал.Тяхната доказателствена сила се преценява по вътрешно убеждение на съда, като той ги преценя с оглед на всички останали доказателства по делото.Фактът ,че ищеца е подписвал ведомостта удостоверява единствено получаване на начислената сума. В съдебно заседание пред първата инстанция пълномощникът на ищеца заявява ,че в конкретния случай не оспорват с доверителя му и не твърдят, че той не е получил възнагражденията си,а твърдят че не е получил обезщетение за платен годишен отпуск за процесните периоди.Ищецът не успя да докаже втората кумулативна предпоставка за уважаане на иска по чл.224,ал.1 КТ а именно ,че не е ползувал платения си годишен отпуск за процесните периоди.

Поради горните съображения въззивният съд намира ,че следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение и тъй като представителят на ответното дружество изрично заявява ,че не претендира за разноски съдът не се произнася относно разноските във въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №47/24.03.2011г. по Г.д. №354/2010г. по описа на районен съд Г. като законосъобразно и обосновано.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване-чл.280,ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :