№ 14605
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110166033 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], с която са предявени
обективно и субективно съединени искове срещу С. Т. Й., К. Й. Й. и Т. Й. Й. за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответницата С. Т. Й. дължи 4/6 ид.ч., К. Й.
Й. дължи 1/6 ид.ч., а Т. Й. дължи 1/6 ид.ч. на ищеца от следните суми: 873,66 лв. – дължима,
но незаплатена топлинна енергия доставена до имот в *** с аб. № **** за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г., 128,97 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.06.2023 г., 36, 50 лв. – дължимо, но незаплатено
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 –м. 04.2022 г., 7,33
лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.
до 20.06.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 36015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между [фирма] и С. Т. Й., К. Й. Й. и Т. Й., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без
да е необходимо изричното им приемане. Твърди се, че ответниците са собственици на
имота, находящ се в *** с аб. № ****, до който е доставяна топлинна енергия, съгласно
общите условия, но не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ
1
потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка,
клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда -етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на
сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от [фирма], което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Иска се да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца
процесните суми, за които суми по ч. гр. дело № 36015/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.07.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответниците К. Й. Й.
и Т. Й. Й., чрез процесуалния им представител адв. Т.. Поддържа се, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като от представените доказателства не може да се установи да е налице
облигационно отношение между ищеца и ответниците. Сочи се, че процесният имот, до
който е доставяна топлинна енергия е съсобствен, поради което в случай, че е открита
индивидуална партида на един от ответниците, облигационното отношение е възникнало с
него и само той дължи цената. Наведено е възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Оспорва се искът за мораторна лихва, като се твърди, че не се
доказвало изпадането в забава на ответниците, както и че те не били уведомени за
издаването на общите фактури. Твърди се, че не се дължи цена на услугата дялово
разпределение, тъй като ищецът не доказва да е разпределил цената, а тя е произволно
определена. Не се установява и падеж на претендираните вземания, респективно
ответниците не са изпаднали в забава, тъй като не са били поканени да заплатят
претендираните суми. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответницата С. Т. Й.,
подаден чрез процесуалния й представител адв. Р.. Поддържа се, че предявеният иск е
неоснователен, като са изложени идентични възражения и доводи на тези, съдържащи се в
другия постъпил отговор на исковата молба. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗАдв
С определение от 22.04.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
[фирма]. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените искове.
Посочило е, че за процесния имот и период дяловото разпределение е извършвано съгласно
изискванията на закона.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
2
1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 36015/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 17.07.2023 г.
Срещу издадената заповед за изпълнение, която е редовно връчена единствено на длъжника
К. Й. Й., са постъпили възражения от всички длъжници, поради което са дадени указания по
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В доказателствена тежест на ищеца е било да докаже твърденията си, че ответниците
С. Т. Й., К. Й. Й. и Т. Й. Й. са собственици на процесния имот, респективно са потребители
на топлинна енергия и са легитимирани да отговарят за заплащането на цената за
доставената до имота, находящ се в *** с аб. № ****, топлинна енергия, както и за
извършването на услугата дялово разпределение. Поради тази причина с определението за
насрочване на делото, което е обявено и за доклад, съдът изрично е указал на ищеца, че не
сочи доказателства, установяващи твърдението му относно качеството потребител на всеки
един от ответниците. С исковата молба са приложени писмени документи, които са приети
3
като доказателства. Прието като доказателство е удостоверение за наследници на . Т. Й.,
видно от което същият е починал на 17.09.2016 г. и е оставил законни наследници съпругата
си С. Т. Й., сина си К. Й. Й. и дъщеря си Т. Й. Й.. Приет като доказателство е списък на
живущите в апартаментите, находящи се в жилищна сграда № 3 в ***, като под № 18 е
посочен . Т. Й. и в списъка е отразено, че броят на членовете на семейството му е трима
души, съдържа се и неоспорен подпис на Т.. Прието като доказателство е и удостоверение
[фирма], от което се установява, че стрият адрес на жилищната сграда, находяща се на адрес
в *** се отнася за жилищна сграда с четири входа, нанесена с планоснимачен номер 83 в
кадастрален лист 530 по плана на гр. ** с настоящ адрес ** с вх. А, Б, В и Г. В изпълнение
на дадените указания за разпределяне на докателствената тежест ищецът е поискал и съдът е
издал съдебно удостоверение, като по делото е постъпило писмо от Столична община,
Дирекция ‚Общински приходи“, район Триадица, в което е посочено, че не може да бъде
предоставена исканата информация /данъчна декларация/ по данните за имота, а следва да
бъдат посочени данни за собствениците. Други доказателствени искания по отношение на
спорното обстоятелство не са направени от страна ищеца, независимо от дадените от съда
указания.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че
твърдението на [фирма], че ответниците С. Т. Й., К. Й. Й. и Т. Й. Й. са легитимирани да
отговарят за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия и за заплащане на
услугата дялово разпределение за имота, находящ се в *** с аб. № ****, останаха
недоказани. По делото не се установи ответниците да са титуляри на правото на собственост
върху процесния имот, нито пък техният наследодател да е бил собственик. Действително
налице са индиции, че вероятно обитават имота предвид обстоятелството, че наследодателят
им е посочен в списъка на живущите, а и с оглед посочения адрес на ответниците по делото,
който съвпада с адреса на процесния имот, но тези данни не са годни да установят при
условията на пълно и главно доказване качеството потребител на топлинна енергия, което
ответниците да притежават. По изложените съображения и доколлкото не се установява
първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно наличие на облигационно
отношение между ищеца и ответниците, съдът намира, че излишно да извършва преценка
налице ли са останалите предпоставки за уважаване на обективно и субективно съединените
претенции. При това положение исковете следва да бъдат отхвърлени само на основание
липсата на доказано облигационно отношение между страните, респективно липсата на
материална легитимация на ответниците да отговарят по предявените претенции.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора и неоснователност на предявените искове, право на разноски имат само ответниците.
Ответницата С. Т. Й. е била защитавана от адв. Р. Р. в заповедното и исковото
производство, като адв. Р. се е задължила да упражни безплатна защита на материално
4
затруднено лице по реда на чл. 38а ЗАдв и претендира адвокатско възнаграждение. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от страна
на адвоката, съдът намира, че следва да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 50 лв. за заповедното производство и 200 лв. за исковото производство.
Ответницата К. Й. Й. и Т. Й. Й. са била защитавана от адв. В. Т. в заповедното
производство, като е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен с всеки
един от длъжниците и Еднолично адвокатско дружество „В.Т.“, видно от които договори от
10.08.2023 г. /л. 27, ч.гр.д. №36015/2023 г./ и 17.08.2023 г. /л. 29, ч.гр.д. №36015/2023 г./ е
договорено възнаграждение в размер на по 400 лв., платимо по банков път от всеки
длъжник. Представени са платежни нареждания, видно от които е заплатено възнаграждение
от К. Й. Й. и Т. Й. Й. в размер от по 200 лв., като банковите преводи са наредени от адв. Т.,
съгласно договореното в договора за правна защита и съдействие. Пред исковия съд са
представени договор за правна помощ и съдействие, сключен между К. Й. Й. и Т. Й. Й. и
Еднолично адвокатско дружество „В. Т.“ и платежни нареждания видно от които, всеки от
ответниците е заплатил на адв. Т. сумата от по 200 лв. адвокатско възнаграждение за
исковото производство. При това положение съдът намира, че на всеки ответниците К. Й. Й.
и Т. Й. Й. следва да бъде присъдена сумата от 400 лв., представляваща сбора от сторените
разноски пред заповедния и исковия съд.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от [фирма], ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С. Т. Й., ЕГН
**********, с адрес в ***, К. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в *** и Т. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес в *** за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата С. Т. Й. дължи 4/6 ид.ч., К. Й. Й. дължи 1/6 ид.ч., а Т. Й. дължи 1/6 ид.ч. на
ищеца от следните суми: 873,66 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода
от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., доставена до имот в ***, 128,97 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.06.2023 г., 36, 50 лв. –
дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
м.05.2020 –м. 04.2022 г., 7,33 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36015/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 88 с-в.
ОСЪЖДА[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
адв. Р. К. Р. - САК, ЕГН ********** на основание чл. 38а ЗАдв сумата от 200 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото производство
5
и сумата от 50 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в
заповедното производство.
ОСЪЖДА[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
К. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в *** на основание чл. 78 , ал. 3 ГПК сумата от 200 лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 200 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
Т. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 200 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма], ЕИК *** – [фирма].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6