№ 1149
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330202432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4488067 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на П. В. В., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и в писмено становище от
повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в
писмено становище намира жалбата за неосвателна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 26.12.2020г. около 14.47ч жалб.В. управлявал собствения си лек
автомобил Пежо 407 с рег.№ № ** в гр.Пловдив. Движейки се по бул.
„Марица” в близост до №200 скоростта му била 72 км/ч при ограничение за
движение в населено място до 50 км/ч. Горното било заснето с АТСС ARH
CAM S1 № 11743са. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет
на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като
собственик на описаното МПС.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, като нито ангажира доказателства
водещи на други фактически положения, нито такива има приложени по
делото към момента на изпращането му в съда. Нещо повече, ако
жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в
ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да
оспори фиша, посочвайки лицето , което де факто е извършило нарушението.
След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал своето
МПС. На следващо място не е основателно възражението, че нарушението
било установено в присъствие на контролен орган, но бил издаден електронен
фиш. Няма норма на ЗДвП , която да забранява последното. Съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Изискването на закона е фиша да се издаде в отсъствие на контролен орган и
нарушител, а не установяването на нарушението да стане при такова
обстоятелство. Впрочем последното е и невъзможно практически, тъй като
няма как да има извършено нарушение без нарушител, каквото тълкувание на
правната норма се предлага от жалбоподателя. Действително, когато
контролен орган констатира нарушение би следвало да състави АУАН, но не
и в случаите на предвидени изключения, каквото е това за съставянето на
електронен фиш. Правото на защита с нищо не е накърнено, тъй като
законодателят е предвидил специални правила при подобен казус.
2
На следващо място няма изискване в закона и провеждането на
видеоконтрол да се афишира по някакъв начин или да става само със
стационарно монтирани камери. Ето защо не е нарушение и факта, че е
ползвана мобилна система за контрол в случая.
Не е основателно и възражението, че не ставало ясно къде е извършено
нарушението и ако има ограничение за скорост какво е то. Ясно е посочено
във фиша, че мястото на нарушението е в гр.Пловдив, а по силата на закона –
чл.21, ал.1 ЗДвП спрямо вида МПС и населено място, ограничението от 50
км/ч е относимо за всички водачи, освен ако разбира се няма такова за още
по-ниска скорост, но това не се и твърди в настоящия случай. Бул.“Марица“
от своя страна има само един №200, а не от двете страни на реката, поради
което и това възражение не е основателно. Достатъчно ясно е описано
мястото на нарушението, за да може жалбоподателя да се защити, ако не е
извършил вмененото му нарушение.
Относно издателя на фиша закона е категоричен, че следва да е
териториалната структура на МВР, където е установено нарушението. В
случая това е ОДМВР Пловдив. Няма нарушение на закона като издаденият
фиш в процесния случай отговаря на утвърдения образец от Министъра на
вътрешните работи. На следващо място по делото са приложени
удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство, ето защо нарушението е категорично установено. Това сочи на
извод, че горното е станало с годно техническо средство. Отчетен е и
съответен толеранс при измерването. Попълнен е и надлежен протокол за
използването на АТСС, в който са налични всички необходими реквизити.
Пак в тази връзка следва да се посочи, че след като техническото е било
преведено в работен режим, то очевидно е било годно за работа, в противен
случай не би могло да изпълнява функциите си.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подвенено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение на скорост от 22 км/ч.
Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е
била по-висока – 75 км/ч и превишение 25 км/ч, но това с нищо не нарушава
правата на жалбоподателя, а дори обратното, по-благоприятно е за него.
3
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, тъй като е налице надлежно и
своевременно искане в тази насока.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4488067 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на П. В. В., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. В. В., с ЕГН ********** от ** да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4