№ 190
гр. Асеновград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102006 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС.
Ищецът Х. ДЖ. АПТ., чрез пълномощника си адвокат Р. твърди, че е син и
наследник по закон на покойния си баща Д.С. А., починал на 26.07.2004 г. Ответницата
С.М. А. е негова майка и преживяла съпруга на Д. А., като по време на брака им на
21.02.1963 г. наследодателят съвместно с брат си Д.С.А. са закупили право на строеж на
жилищна сграда върху Парцел V-5244, кв.2 по плана на гр.Асеновград, а на 30.11.1963 г.
право на собственост върху същия парцел с площ от 468 кв.м. Бракът между Д. и С. е
заварен по смисъла на СК, поради което на основание чл.103 вр. с чл.13 от същия
придобитото право на строеж в размер на ½ ид.ч. и право на собственост в размер на ½ ид.ч.
върху Парцел V-5244, кв.2 по плана на гр.Асеновград е в режим на СИО между съпрузите Д.
А. и С.А.. По време на брака си Д. и С. построяват за себе си и семейството си в
горепосочения парцел с административен адрес: *** втори жилищен етаж и прилежащите
към него северни стаи от приземния етаж остават в собственост на Д.С.А.. Втория жилищен
етаж по действащата КККР на гр.Асеновград, одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г.
на изп.директор на АК е заснет като СОС с ИД № 00702.530.127.1.2, а Парцел V-5244 в кв.2
по плана на гр.Асеновград от 1953 г. е заснет като ПИ с ИД № 00702.530.127. След
откриване на наследството оставено от Д. А., ищецът твърди, че по наследство е станал
собственик на 1/10 ид.ч. от втория жилищен етаж и на 1.20 ид.ч. от ПИ, а майка му С.А. е
станала собственик на 6/10 ид.ч. от СОС и на 6/20 ид.ч. от ПИ. Твърди, че брат му Х. първи
със семейството си е заминал за Турция през 1989 г. След него брат му Б. със семейството
си, а накрая и ищеца с неговото семейство, като всички два, три месеца след заминаването
си са се установили отново в бащиния им дом, където са живели. Ищецът ползвал две стаи
1
от втория жилищен етаж и стая от приземния етаж до 1991 г. След това трайно се установил
да живее в Турция, а след 1992 г. предоставил на брат си Х. А. за временно ползване двете
стаи от втори жилищен етаж, като преместил багажа си в южните приземни стаи, на които
направил ремонт и обособил самостоятелен санитарен възел и си ги ползвал при всяко
идване в България и до сега. Ответницата ДЖ. Х. АПТ. е племеница на ищеца – дъщеря на
Х. А.. Отношенията между наследниците на Д. А. са били добри до 22.06.2021 когато ищеца
поискал да му се освободят двете стаи от втория етаж и му било отговорено, че няма нищо
от втория етаж. Ищецът твърди, че многократно в годините след 1992 г. Х. и Д. са го молили
да им продаде делът си от втория жилищен етаж, но той е отказвал, поради сантименталната
стойност за него на този имот, в който са родени и децата му. Владението от майка му
никога не било отблъсквано. След направена справка в Агенцията по вписвания, ищецът
установил, че на 28.12.2017 г. е издаден НА за установяване право на собственост по
обстоятелствена проверка на нотариус Н., с които майка му С.А. е призната за собственик на
СОС , както и на ½ ид.ч. от ПИ и на същия ден майка му е дарила имота на ответницата ДЖ.
Х. АПТ.. Ето защо моли да бъде установено по отношение на ответниците С. М. АПТ. и
ДЖ. Х. АПТ., че ищеца е собственик на 1/10 ид.ч. от СОС и 1/20 ид.ч.от ПИ. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците: С. М. АПТ. и
ДЖ. Х. АПТ.. Същите не оспорват обстоятелството, че Х. Д. А. е наследник на Д.С. А..
Оспорват твърдението, че същия е наследил от баща си 1/10 ид.ч. т втори жилищен етаж –
заснет като СОС с идентификатор № 00702.530.127.1.2. Ангажират доказателства и
претендират за разноски в производството.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От у-ние за наследници на Д.С. А. – починал на 26.07.2004 г се установява, че след
смъртта си същия е оставил следните наследници: С. М. АПТ. – съпруга, Х. Д. А. – син, Х.
Д. А. – дъщеря, Х. ДЖ. АПТ. – син и Б. Д. А. – син.
От удостоверение за идентичност на лице с различни име е видно, че Д.С. А.ев и
Д.С.ов А.ев са имена на едно и също лице.
На 21.02.1963 г. наследодателят Д.С. А. и Д.С.А. са закупили право на строеж на
жилищна сграда върху Парцел V-5244, кв.2 по плана на гр.Асеновград, а на 30.11.1963 г.
право на собственост върху същия парцел с площ от 468 кв.м.
Бракът на Д.С. А. и С. М. А. е заварен по смисъла на СК, поради което на основание
чл.103 вр. с чл.13 от същия придобитото право на строеж в размер на ½ ид.ч. и право на
собственост в размер на ½ ид.ч. върху Парцел V-5244, кв.2 по плана на гр.Асеновград е в
режим на СИО между съпрузите Д. А. и С.А.. По време на брака си съпрузите Д. и С. А. са
построили за себе си и семейството си в горепосочения парцел с административен адрес:
*** втори жилищен етаж и прилежащите към него северни стаи от приземния етаж. Втория
жилищен етаж по действащата КККР на гр.Асеновград, одобрена със Заповед № 300-5-
52/08.07.2004 г. на изп.директор на АК е заснет като СОС с ИД № 00702.530.127.1.2, а
Парцел V-5244 в кв.2 по плана на гр.Асеновград от 1953 г. е заснет като ПИ с ИД №
00702.530.127.
2
След извършване на обстоятелствена проверка с НА № 171, том 3, рег. № 5906, дело №
500/2017 г. с вх.рег.№ 5921/28.12.2017 г., Акт № 134, т.20, дело № 3821/2017 на СВ при РС
Асеновград, С. М. АПТ. е призната за собственик на основание давностно владение на:
СОС с идентификатор № 00702.53127.1.2 с адрес на имота *** – представляващо жилище,
апартамент и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 00702.530.127 с площ 498 кв.м. на същия
адрес
С НА № 172, том 3, рег. № 5907, дело № 501/2017 г. с вх.рег.№ 5922/28.12.2017 г., Акт
№ 135, т.20, дело № 3821/2017 г. на СВ при РС Асеновград, С. М. АПТ. е дарила на внучката
си ДЖ. Х. АПТ. описаните по горе СОС и ½ ид.ч. от имот.
По делото са представени: скица за ПИ с идентификатор № 00702.530.127, Схема на П
СОС с идентификатор 0070530.127.1.2, Данъчни оценки на имотите и писмо от АГКК
Пловдив, изпратено до ищците.
От нотариус Е. Н. е представено копие от НД № 500 и № 501/2017 г. - по издаване на
посочените НА на ответника през 2017 г.
От показанията на свидетелите Х. Д.ова А.ева и Б. Д. А. – сестра и брат на ищеца,
дъщеря и син на ответника С., които съдът кредитира се установява, че имота, в които е
построена къщата е закупен от баща и чичо и през 60-те години, а през 1964 г. е построена
къщата. Двамата братя Д. А. и Джемал Арифов са се разбрали приземния етаж да е
наполовина, първия етаж на чичото Джемал, а втория на баща им Д.. Първоначално всички
от семейството са живели на приземния етаж, а след отвършването на втория етаж. В
момента в имота живее Х. със семейството и майка им С., Х. постоянно живее в Турция – но
често се връща в България и отсяда в приземния етаж, където си е обособил като
гарсониера. На втория етаж Х. има две стаи, които е отстъпил за ползване на големия брат
Х.. Братята Х. и Х. имат по две стаи на втория етаж, а Б. имал една стая. По принцип
свидетелите живеят на друг адрес в града. Х. искал да се разшири на горния етаж, тогава Б.
му продал неговата стая. По същото време Х. е искал от Х. да му купи/наплати и неговите
стаи, но той отказал. Майката С. никога не е отблъсквала синовете си, те всички са живели в
сговор на горния етаж, а от няколко години тя живее в пристройка на двора. Никои не е
оспорвал собствеността на двете стаи на втория етаж на Х., никои не му е пречил да ги
ползва. Дори дълги години са ги ползвали докато заминат за Турция, там са живели цялото
семейство – там е родена и дъщеря им. Имотът е придобит по време на брака на родителите
на свидетелите, по същото време е построена и къщата. Х. е помагал на родителите си
финансово, носил им е храна, въпреки че е живял в Турция много често за това се прибирал
в България.
От показанията на свидетеля Е. Х.А. – син на ищеца, които съдът кредитира се
установява, че спорния имот е наследство на баща им, чичовците ми и лялата от баща им Д..
От раждантнето си свидетеля е живял в тази къща, а сега там живеят Х. със семейството си
и баба С.. Х. и Х. имат по две стаи на втория етаж, Б. има една стая, а Х. и Б. имат по една
стая на призема. Х. постоянно живее в Турция, но много често се връща в България и отсяда
в стаите на приземния етаж, тъй като е отстъпил за ползване стаите на втория етаж на Х..
3
Между братята и сестра им спорове за имота не е имало, всеки е ползвал това което му се
полага )за което са се разбрали приживе с баща им). През 2021 г. Х. разбрал за сделката и
поискал да се ползва стаите горе – на втория етаж, но Х. му казал, че вече горе няма нищо.
От показанията на свидетелите Е.Т.Д. и Х.Ш.А. – съседи на страните, които съдът
кредитира се установява че къщата е построена от бащата Д. и майката С.. След смъртта на
Д., С. живее в пристройка на двора, Х. живее в Турция – но като се връща отсяда в
приземния етаж, в които призем има стая и другия брат Б.. Тримата братя са имали стаи на
втория етаж: Х. и Х. по две стаи, а Б. 1 стая. Х. със семейството му живеят на втория етаж,
те се грижат за С. основно. Х. е наплатил пари за стаята на Б. на втория етаж. Братята и С. са
се разбирали много, но от две три години отношенията им са се влошили.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че
СОС с идентификатор № 00702.530.127.1.2 и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №
00702.530.127 е придобит от наследодателя Д. А. и първата ответница С. А. в режим на
СИО. След смъртта на Д. А., съпругата му С. А. е станала собственик на 6/10 ид.ч. от СОС
и 6/20 ид.ч. от имота, а Х. А., Х.А., Х. А. и Б. А. – по на 1/10 ид.ч от СОС и по 1/20 ид.ч. от
имота по наследство. Владението на ищеца Х.А. по отношение на стаите на втория етаж,
никога не е било отблъсквано от ответниците С. А. и Д.А. до 2021 г., нито от брат му Х. А. –
на когото ищеца е отстъпил доброволно същите за ползване от семейството му. Никои от
наследниците или ответниците не е завладявал неговата идеална част от втория етаж и
призема, в които ищеца продължава да живее при завръщането си в България. Ответницата
Д.А. не е станала изключителен/индивидуален собственик на СОС с идентификатор №
00702.530.127.1.2 и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 00702.530.127, тъй като праводателят
и С. А. не ги е притежавала изцяло, което се установи както от ангажираните множество
писмени доказателства, така и от разпитаните в производството свидетели. Установи се
още, че от 2021 г. ответниците препятстват ищеца да ползва полагащите му се по наследство
ид.части от СОС и имота
Нотариалният акт от 2017 г., чиято отмяна се иска не може да се противопостави на
ищеца, поради надлежно придобиване на собствеността от ищеца по наследство, защото се
установи че ответникът С. А. никога не е упражнявала фактическата самостоятелна власт
върху имота, не е отблъсквала владението на ищеца, а и тя не е единствен собственик на
СОС и имота. С оглед на горното съдът намира, че предявения иск за собственост ще следва
да се уважи, като бъде признато за установено, по отношение на ответниците, че ищеца е
собственик на претендираните 1/10 ид.ч. от СОС с идентификатор № 00702.530.127.1.2 и
1/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 00702.530.127. С оглед изхода на спора, следва да се
отмени НА № 171, том 3, рег. № 5906, дело № 500/2017 г. с вх.рег.№ 5921/28.12.2017 г., Акт
№ 134, т.20, дело № 3821/2017 на СВ при РС Асеновград за посочените по-горе идеални
части.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК, следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените разноски в производството в размер на 60 лева, за заплатени държавна такса.
От ищеца е претендирано заплащане и на адвокатски хонорар, но съдът не следва да
присъжда такъв, тъй като по делото не са представени доказателства за заплатен такъв.
4
На осн.чл.77 ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят по сметка на РС
Асеновград ДТ в размер на 100 лева (с която сума ищецът е останал задължен към съда).
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците С. М. АПТ., ЕГН **********
и ДЖ. Х. АПТ., ЕГН ********** и двете от ***, че ищеца Х. ДЖ. АПТ., ЕГН ********** от
*** е собственик на: 1/10 ид.ч. от СОС с идентификатор № 00702.530.127.1.2, находящ се в
Асеновград, обл. П-вска, по КК и КР одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД
на АК, с адрес на имота ***, които СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор № 00702.530.127, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ 91.37 кв.м., ниво 1, с прилежащи части съответните идеални части от
общите части на сградата, при съседни СОС, на същия етаж – няма, под обекта №
00702.530.127.1.1, над обекта – няма, както и на 1/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор№
00702.530.127, находящ се в Асеновград, обл. П-вска, по КК и КР одобрени със Заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, с площ на имота 498 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер на предходен план 3946, при съседи на имота:
№ 00702.530.124; № 00702.530.126; № 00702.530.163; № 00702.530.128; № 00702.530.129; №
00702.530.130 и № 00702.530.133.
ОТМЕНЯ НА № 171, том 3, рег. № 5906, дело № 500/2017 г. по описа на
Нотариус Н., с район на действие РС Асеновград, с вх.рег.№ 5921/28.12.2017 г., Акт № 134,
т.20, дело № 3821/2017 на СВ при РС Асеновград, с които С. М. АПТ., ЕГН ********** от
*** е призната за собственик по давностно владение на: СОС с идентификатор №
00702.530.127.1.2, находящ се в Асеновград, обл. П-вска, по КК и КР одобрени със Заповед
№ 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, които СОС се намира в сграда
№ 1, разположена в ПИ с идентификатор № 00702.530.127, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 91.37 кв.м., ниво 1, с прилежащи части
съответните идеални части от общите части на сградата при съседни СОС, на същия етаж –
няма, под обекта № 00702.530.127.1.1, над обекта – няма, както и на ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор№ 00702.530.127, находящ се в Асеновград, обл. П-вска, по КК и КР
одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, с площ на
имота 498 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер на предходен план
3946, при съседи на имота: № 00702.530.124; № 00702.530.126; № 00702.530.163; №
00702.530.128; № 00702.530.129; № 00702.530.130 и № 00702.530.133 – за 1/10 ид.ч. от СОС
с идентификатор № 00702.530.127.1.2 и 1/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор№ 00702.530.127
ОСЪЖДА ДЖ. Х. АПТ., ЕГН ********** от ***, да предаде владението на Х. ДЖ.
АПТ., ЕГН ********** от ***, по отношение на: 1/10 ид.ч. от СОС с идентификатор №
00702.530.127.1.2, находящ се в Асеновград, обл. П-вска, по КК и КР одобрени със Заповед
№ 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, които СОС се намира в сграда
№ 1, разположена в ПИ с идентификатор № 00702.530.127, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 91.37 кв.м., ниво 1, с прилежащи части
съответните идеални части от общите части на сградата при съседни СОС, на същия етаж –
няма, под обекта № 00702.530.127.1.1, над обекта – няма, както и на 1/20 ид.ч. от ПИ с
идентификатор№ 00702.530.127, находящ се в Асеновград, обл. П-вска, по КК и КР
одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, с площ на
имота 498 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер на предходен план
5
3946, при съседи на имота: № 00702.530.124; № 00702.530.126; № 00702.530.163; №
00702.530.128; № 00702.530.129; № 00702.530.130 и № 00702.530.133.
ОСЪЖДА С. М. АПТ., ЕГН ********** и ДЖ. Х. АПТ., ЕГН ********** и двете от
***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Х. ДЖ. АПТ., ЕГН ********** от ***, сумата 60 лева (шестдесет)
разноски по производството.
ОСЪЖДА С. М. АПТ., ЕГН ********** и ДЖ. Х. АПТ., ЕГН ********** и двете от
***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС Асеновград, сумата 100 лева (сто), на осн.чл.77 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6