Мотиви към присъда по
НОХД № 70/2009 год. по описа на РС –
Оряхово.
Подсъдимите Т.П.Н.
и С.Е.М. са предадени на съд
с обвинения за извършени престъпления, както следва:
1./ за това, че на
01.04.1999 год., в землището на гр. Козлодуй, в съучастие като съизвършители,
са принудили непълнолетните С.П.Н., И.К.М.
и И.М.Д. ***, да извършат нещо противно на волята си – да направят
самопризнания, че са извършили кражба от гараж, нает от Т.П. Н., находящ се ***
и да посочат други евентуални извършители на кражбата, като употребили за това
сила – нанесли им побой с 2 бр. Откършени клони с диаметър 4 см. и дължина 80 см. и заплашване –
заканили се на същите, че ако избягат, ще стане по-лошо – престъпление по чл.
143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК;
2./ за това, че на
01.04.1999 год., в землището на гр. Козлодуй, в съучастие като съизвършители,
противозаконно са лишили от свобода
непълнолетните С.П.Н., И.К.М. и И.М.Д. ***, като завързали ръцете им със сезал
и привързали краката им със сезал към ел.стълб от далекопреносната електрическа
мрежа – престъпление по чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и
3./ за това, че на
01.04.1999 год., в землището на гр. Козлодуй, в съучастие като съизвършители
нанесли побой на И.М.Д. (К.), в следствие на което са му причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в
продължително разстройство на съзнанието – престъпление по чл. 128, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
В с.з. двама от
пострадалите са предявили солидарно срещу двамата подсъдими и граждански искове
за претърпените неимуществени вледи в резултат от деянията: – С.П.Н. за сумата
от 20 000 лв. и И.М.Д. – 50 000 лв. Така предявените гр.искове са
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалите свидетели С.Н.
и И.Д. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
Производството е по
реда на Гл. ХХ НПК.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Представителите на РП
– Оряхово и РП – Козлодуй поддържат обвиненията така, както са предявени по
отношение на подсъдимите, като намират същите за доказани по безспорен и
несъмнен начин. Пледират за осъдителни присъди и наказания, определени при
условията на чл. 54, ал. 1 НК, като за всяко едно конкретно деяние поотделно
предлага следните наказания: по чл. 143 НК на подс. Н. да се наложи наказание 4
години ЛОС, на подс. М. – наказание 2 години ЛОС, по чл. 142а ал.3 НК на подс. Н.
да се наложи наказание 6 години ЛОС, на подс. М. се наложи наказание 4 години
ЛОС и по чл. 128 НК – на подс. Н. се наложи наказание 6 години ЛОС, а на подс. М.
4 години ЛОС, като следва на осн. чл. 23 ал.1 НК, да се определи за изтърпяване
общо най тежко наказание - за подс. Н. – 6 години ЛОС а за подс. М. 4 години ЛОС, което следва
да изтърпят ефективно – за подс. Н., с оглед нормата на чл. 61 т. 2 ЗИНЗС при
първоначално строг режим, а по отношение на М. съобразно чл. 61 т.1 ЗИНЗС – при
общ режим.
По отношение
гражданските искове – считат същите за доказани по основание, като предоставят
на съда да ги уважи в размер по справедливост.
Гражданските ищци и
частни обвинители не се явяват в последнното открито съдебно заседание по
делото, не вземат отношение относно вината и наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия.
Двамата подсъдими не се
признават за виновни. Дават обяснения, с които отричат съпричастност към
извършените деяния. Чрез защитника си – адв. В. Б., АК – Враца, пледират за оправдателна
присъда, като излагат подробни съображения за допуснати в хода на досъдебното
производство пропуски и процесуални нарушения, опорочаващи част от събраните
доказателства. Ангажират и гласни доказателства в насока, че на инкриминираната
дата и двамата са били на друго място, поради което и не са автори на престъпленията
за които са предадени на съд. По отношение на предявените граждански искове
изразява становище същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.П.Н. е роден на *** ***, живущ в гр.
Козлодуй, българин, български гражданин, със средно образование, женен, реабилитиран,
безработен, с ЕГН **********.
Подс. Н. е осъждан с
две влезли в сила присъди за престъпления от общ характер: 1./ с Присъда по
НОХД № 130/1979 год. на ПлВС, за престъпление по чл. 346, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 17.03.1979 год., му е наложено
наказание Една година „Лишаване от свобода”. Присъдата в сила от 07.05.1979
год.; 2./ с Присъда по НОХД № 116/1988 год. на РС Бяла Слатина, за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, извършено през м. Февруари, 1986 год., му е
наложено наказание Една година и шест месеца Лишаване от свобода и Глоба
вразмер на 350 лв. Присъдата в сила от 01.09.1988 год.
Подсъдимият С.Е.М. е роден на *** *** Слатина,
живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, работи в АЕЦ “Козлодуй”, ЕГН **********.
През 1999 год. подс. Н.,
заедно със свидетелите Св. Литковски, Б. Ж. и Сл. С., ползвал гараж, намиращ се
в жилищен блок в гр. Козлодуй, където и живеел. В гаража съхранявал различни
вещи – части от леки автомобили, рибарски принадлежности, мотопед, м. Ямаха,
мотопед, м. Симсон и др.
Гр.ищец и ч.обвинител С.П.Н.
е роден на *** *** и ч.обвинител И.М.Д. /К./ е роден на *** год., а свид. И.К.М.
е роден на *** год. През 1999 год. и тримата са били непълнолетни, съответно на
15, 17 и 16 години. Заедно с други момчета от компанията си, ползвали гаражна
клатка, намираща се в съседство до гаража, ползван от подсъдимия Н.. Там
младежите се събирали, слушали музика, разговаряли.
Вечерта на 31.03./01.04.1999
год., свид. Пл. К., заедно с М.Х., проникнали в гаража, ползван от подс. Н. и
извършили кражба на намиращите вътре мотопеди.
Подс. Н. устновил
кражбата на следващия ден, 01.04.1999 год. и вместо да сигнализира органите на
полицията, предприел собствено разследване. Заподозрял, че автори на деянието
се младежите, ползващи гараж в съседство. Заедно с подс. М. се движел с
автомобила си по улиците на гр. Козлодуй. Около обяд, пред заведение в града
двамата подсъдими забелязали тримата пострадали, които се разхождали. Спрели
автомобила и им предложили да ги закарат до гаража, ползван от момчетата, за да
се убедят, че откраднатите им вещи не са вътре. Пострадалите се съгласили и се
качили в аввтомобила, като мислели, че ще бъдат откарани до гаража.
Шофирал подс. Т. Н..
Обаче отминали гаража и поели по Ломското шосе. Отбили по черен път в полето,
извън града. Заплашвали децата за да кажат къде са моторчетата. Спрели в
полето. Тогава подс. Т.Н. изкарал св. С.Н.. Започнал да го бие. Св. С.Н.
побегнал. Подс. Т. Н. извадил пистолет и гръмнал във въздуха. Другите двама – И.Д.
и И.М. останали в колата. Другият мъж също останал в колата. Задала се каруца и
подс. Т. Н. прибрал С. в колата. Продължили по пътя. По-нататък спрели, подс. Н.
отчупил един клон и спрял пак – този път до железен стълб. Изкарал свид. С.Н. и
започнал да го бие с колеца. После изкарал свид. И.М.. Разпитвал го за
моторчетата. Тримата от страх и за да преустановят побоя, решили да излъжат, че
те са откраднали моторчетата заедно с К. (свид. К.) и „Миро” (което име си
измислили). После двамата подсъдими ги вързали за стълба (ръцете отзад, със
сезал) и отишли до гаража да търсят К. и Миро.
От показанията на свид. К.К. се установява, че на
инкриминираната дата, през деня, около обяд, докато той се разхождал в центъра
на гр. Козлодуй. Свид. В.Л. и подс. Ст. М., които били в заведение го извикали,
разбрал, че търсят него. Разбрал от разговора с тях, че става въпрос за някакви
изчезнали моторчета. Питали го познава ли И., Сетослав и И.К., отговорил, че
да. Поискали да видят гаража. Предложили да го закарат да вземе ключа, но той
не се съгласил. Поискал да го чакат пред гаража. Били със синя кола. До гаража
отишъл сам. Те вече го чакали отпред. Огледали гаража. Не намерили моторчетата.
Подс. М. потропал по втората врата на гаража (към блока). Отказали да се
представят и го заплашили да не казва на полицията. Заключил гаража и се събрал
с компанията, за да обсъдят какво става.
През това време
подсъдимите се върнали на полето, при завързаните за стълба момчета. Отвързали
ги и ги пуснали да си ходят пеша.
За около 30 мин. (по
тяхна преценка), младежите стигнали до шосето. Непознат с автомобил ги закарал
до дома на вуйчото на Св. Н. (св. Л.С.), който на свой ред ги откарал в
болницата.
Там пристигнали
представители на полицията, било съобщено и дошли и родителите им.
След около 2-3 месеца И.М.Д.
започнал да проявява отклонения от обичайното си поведение, станал много
агресивен, преди това бил нормално
момче, весел, после станал агресивен, започнал да се кара с близки и
познати, бил не ориентиран и асоциален. Това била първата забелязана промяна в
съС.ието му. Той не искал да разговаря. Само се ядосвал, псувал. Погледа му се
променил, станал налудничав, започнал да прави неща, които не били нормални,
говорел си сам, или с въображаем събеседник, привиждали му се коли пред блока,
някакви джипове. Не можел да се проведе нормален разговор. Близките му
потърсили медицинска психиатрична помощ. И това е така и до момента.
Видно от заключението
на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, изготвена от експерта д-р Ф.Т.
(т. 1, л.
134-136), в резултат от нанесеният им побой, тримата пострадали са получили
следните увреждания:
А. И.К.М.:
– кръвонасядания в
областта на гърба, травматично отлепване на кожата в областта на пояса, оток в
областта на ляв лакът – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- оздравителен период
– около 3 седмици
- механизъм –
множество удари с твърд тъп предмет, по начин, посочен по делото
Б. С.П.Н.:
– множество
кръвонасядания в областта на гърба, оток на лява лакътна става временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
- оздравителен период
– около 2-3 седмици
– механизъм –
множество удари с твърд тъп предмет, по начин, посочен по делото
В. И.М.К.:
- множество кръвонасядания с характерна форма в областта на
гърба и долните крайници, оток в областта на двете лакътни стави временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
- оздравителен период
– около 3 седмици
- механизъм – множество удари с твърд тъп предмет, по
начин, посочен по делото
От заключението на
приетата по делото тройна съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите
лица д-р Ф. Т., д-р Иво К. и д-р В. Т., на свид. на И.К.М. в резултат от
нанесеният побой е прочинено пукване в областта на външния епикондил на лявата
раменна кост с размери около 5
мм., временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период – около 4 седмици. Увреждането е получено от удар
с твърд тъп предмет, по начин, посочен по делото. Давност – първо – трето
денонощие.
От заключението на
приетата по делото Комплексна съдебно-психиатрична-психологична
експертиза, изготвена на 29.04.2002 г. От вещите лица, д-р П.П., д-р Ивайло С.
и психолог – Х.Х., И.М.Д. (К.) страда от
-
шизофренна
психоза. Прогредиентен ход промяна на личността. Синдром на мисловна
дезорганизация. (ДД – Посттравматичен стрес. Промяна на личността).
-
Давност
– около 3 години, започнала след наскоро преживяна травма.
-
Наличните
отклонения в емоционално-волевата, мисловната и паметово-интелектуалната сфера
пречат на правилното празбиране на свойството и значението на преживяното,
както и на възможността за правилното им възпроизвеждане.
От заключението на
приетата по делото Комплексна съдебно-психиатрична-психологична
експертиза, изготвена на 11.04.2005 г. от същите експерти се установеява, И.М.Д.
страда от ШИЗОФРЕНИЯ, ПРОГРЕДИЕНТЕН ХОД. Личностова промяна, което представлява
продължително разстройство на съзнанието. Налице е психогенна съобусловеност
между нанесения побой на 01.04.1999 год. и наличната Шизофренна психоза.
От заключението на
последната тройна съдебно-психиатрично психологична експертиза, изготвена на 15.02.2011
год. от вещите лица д-р Н.Е.И., д-р В.В.Д. и Т.
Великова С. - психолог, се
потвърждава диагнозата Параноидна шизофрения по отношение на И.М.Д.. Установява
се, че към момента на освидетелстването,
заболяването е с непрекъснато протичане и изразена, задълбочаваща се личностова
промяна. Освидетелстваният не разбира свойството и значението на извършеното
спрямо него деяние, не може да ръководи постъпките си, а към момента на
освидетелстванто вече не е в състояние да възприема и възпроизвежда факти от
действителността, както и такива, свързани с деянието, предмет на делото.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от съвпадащата част от
показанията на тримата пострадали, свидетелите приетите по делото експертизи,
както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК чрез прочитането им писмени
доказателствени средства от досъдебното производство, досежно съставомерните
факти и обстоятелства.
В хода на съдебното
следствие се оформиха три групи гласни доказателства.
На първо място, съдът
кредитира като обективни, логични, последователни и непротиворечиви относно
съставомерните факти, показанията на тримата пострадали, като едновременно с
това по отношение показанията на гр.шщец и ч.обвинител И.М.Д. (К.) отчита прогресивното
развитие на заболяването му, като дава по-голяма вяра на хронологично
по-ранните му показания, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
чрез прочитането им. И тримата пострадали описват фактическата обстановка, приета
за установена по делото. Разпознават категорично пред съдебния състав двамата
подсъдими като лицата, извършили спрямо тях инкриминираните деяния. В този
смисъл, макар и да се изключат от доказателствените средства по делото
протоколите за разпознаване на лица, извършени в хода на досъдебното
производство, доколкото се твърди от защитата, че е налице опорочаване на това
процесуално-следствено действие, довело до тяхната негодност, то категоричното
посочване на подсъдимите като извършители на деянията от страна и на тримата
пострадали в хода на съдебното следствие е достатъчно.
Така пострадалият С.Н. си спомня, че се разхождали с И.М. и с
И.М. в центъра, било около обяд – 11,30 – 12,00 часа. Спряла сива “Мазда”. От
нея излязъл подс. Н.. Казал, че е полицай и че от гараж, съседен на неговия са
изчезнали неща. Бил с другия подсъдим. Предложили да закарат момчетата до
гаражите, за да проверят нещата. Момчетата се качили в колата. (доброволно) закарали ги обаче в посока
Лом, извън града. Отбили в една пресечка в дясно. Първо свалили Св. Н. и подс. Н.
започнал да го пита къде са нещата. Да скача върху него. Извадил пистолет. Св. Н.
паднал на земята. Подс. Н. го повлякъл за блузата и го накарал отново да се
качи в колата. Стрелял по него. Върнали се обратно на шосето и продължили в
посока Лом. Отбили към язовира. Спрели до ел.стълб. подс. Н. започнал да го бие
с пръта, който се счупил на две. Биели го в бъбреците. През цялото време
подсъдимите питали “къде са нещата”. За това и за да прекратят побоя, св. Н.
решил да си измисли самопризнания – за някакви моторчета. За други неща казал,
че не знае, тъй като след тях бил останал някакъв човек. Сложили го до стълба и
изкарали Ив. М.. Започнали да разпитват и бият и него. Св. Н. чувал виковете и
писъците му. Пребили и Ив. К. и ги вързали тримата за стълба със сезал. Казали,
че отиват да търсят четвъртия човек и ако няма такова нещо, ще ги убият.
Оставили ги вързани. Не успели да се отвържат, защото през това време колата се
върнала. Казали им да се приберат пеша до гр. Козлодуй. Св. Н. мисли, че се е
отвързал сам със зъби, допуска и подсъдимите да са ги доотвързали. За около 30
мин., стигнали до шосето. Непознат ги закарал до дома на вуйчото на Св. Н. (св.
Л.С.), който – в болница.
Не бил разпознавал
никой, тъй като при извършеното разпознаване ги накарали да влязат в една стая,
в която били и подсъдимите и той се изплашил и не посмял да ги посочи. Едва при
второто разпознаване посочил подс. Н..
Пострадалият И.М.Д. (К.) твърди, че подс. Н. казал (на тримата
пострадали) “Качвайте се в колата, за да видим какво има във вашата стаичка
(гаража, в който се събирала компанията им). Било около обяд. Подс. Н. бил с
още един човек. Говорели на диалект (обръщали се един към друг с “Амиго”).
Качили се в колата – сиво-синя “Мазда”, но подминали гаражчето. Изплашили се
много. Завили по някакви дупки. Изкарали Св. Н.. Били го, гърмели с пищови. Качили
го обратно в колата и тръгнали. Спрели на мястото, откършили голям колец и го
сложили в колата. Продължили да карат към орането, през нивата. Изкарвали ги
един по един от колата и ги биели. Него изкарали последен. Удряли го по
главата. Заминали на някъде, а пострадалите оставили вързани за стълба (ръцете
и краката). Стълба бил квадратен, железен, тримата били вързани на земята от
едната му страна. Те се опитали да се отвържат, но подсъдимите се върнали и ги
заплашили, след което си тръгнали. Пострадалите се добрали до града с някаква
кола и приятел на Св. Н. ги закарал до болницата, където останали. Било вече
вечерта.
И до сега се лекува. С
инжекции – мулитен депо, на 10 дни.
Страх го е и до сега
от подсъдимите. В болницата ги е разпознал.
Разпознава ги и в
с.з., като твърди, че подс. М. прилича на човека, който е бил с подс. Н..
Свид. И.М. – пострадал заявява
почти същото: Разхождали се със С. и И.. Бил на 16 год. Били взели един гараж с
приятелите си. Там се събирали. През 1998 – 1999 год., в гр. Козлодуй, покрай
тогавашното заведение „Черно и бяло”, сега – магазин. Спрели ги 2-ма непознати
мъже. С „Нисан”, син на цвят. Оказало се, двамата ползвали съседен гараж. Това
разбрал в хода на събитията, които се случили. Тогава те казали да влязат в
колата, тъй като били откраднати някакви моторчета от гаража им. Пострадалите
се съгласили, защото знаели, че в гаржа им няма моторчета. Качили се в колата.
Шофирал подс. Т. Н.. Обаче отминали гаража и тръгнали по Ломското шосе. Отбили
в полето и спрели. Мъжете започнали да ги заплашват да кажат къде са
моторчетата. Тогава подс. Т.Н. изкарал С.. Сигурен е, че е бил именно той, помни
го от тогава. Започнал да го бие. С. побегнал. Подс. Т. Н. извадил пистолет и
гръмнал във въздуха. Двамата с И. останали в колата. Другият мъж също останал в
колата. Задала се каруца и подс. Т. Н. прибрал С. в колата. Продължили по пътя.
По-нататък спрели отново, Н. откъснал един клон и спрял пак – този път до
железен стълб. Изкарал отново С. и започнал да го бие с колеца. После изкарал
него. Разпитвал го за моторчетата. Тримата „от зор” казали, че са откраднали
моторчетата заедно с К. (свид. К.) и Миро(него си го измислили). После подсъдимите
ги вързали за стълба (ръцете отзад, със сезал) и отишли до гаража да търсят К.
и Миро. Вързал ги другия мъж, подс. М.. Върнали се след около половин час.
Отвързали ги и ги пуснали да си ходят пеша. Другият човек не ги е бил. Само
стоял и гледал как подс. Н. ги биел. Не си спомня дори дали е излизал от
колата. Само ги е вързал. С въжета от багажника на колата. Разпознава и подс. М..
Описва побоя, разпознаването, престоя в болницата, нараняванията на всеки от
тримата, промените в поведението на И.К..
Свид.
К.К. – бил на 16-17 год. На 01.04., 1997 или 98 г., през деня, около обяд,
разхождал се в центъра на гр. Козлодуй, свид. В.Л. и подс. Ст. М., които били
седнали в заведение, го извикали, разбрал, че търсят него. Разбрал, че става
въпрос за изчезнали моторчета. Питали го познава ли И., Сетослав и И.К.,
отговорил, че да. Поискали да видят гаража. Предложили да го закарат да вземе
ключа, но той не се съгласил. Поискал да го чакат пред гаража. Били със синя
кола. До гаража отишъл сам. Те вече гочакали отпред. Отворил. Огледали гаража.
Не намерили моторчетата. Подс. М. потропал по втората врата на гаража (към блока).
Отказали да се представят и го заплашили ако каже на полицията. Заключил гаража
и се събрал с компанията, за да обсъдят какво става. След няколко часа
разбрали, че тримата – И., С. и Ив. К. са в болница, бити.
Техните показания се
подкрепят и от косвените доказателства – показанията на свидетелите:
- С.К. – майка на постр. Ив. К. – видяла децата в
болницата. Всички друго, което знае, знае от тях. Отишли в болницата по тъмно,
около 8 ч. Вечерта. Сина й бил стабилен психически, най-спокоен бил тогава. Към
края на учебната година започнал да я обижда. От 2000 год тръгнали по
психиатри. Описва психическото му състояние. Разказва преживяното от сина си.
Лекуващ лекар – д-р Жулиета Павлова, ПД – Враца. Д-р Б. – първият лекуващ
лекар. От полицаите разбрала кои са авторите на деянието, от лекарите – още
същата вечер, а и от децата. Споменава подс. Н.;
- М.К. – баща постр. К. – знае за случая от разказите на съпругата и
сина си. Към 5-6 часа следобед дошли в дома им свид. К. К. и др., които казали,
че сина му е в болница. Отишъл на място. Постоял, после си тръгнал. Понастоящем
сина му е с диагноза шизофрения. Наследствена обремененост няма. Разказва това,
което ГИ/ЧО Ив. К. е споделял за начина, по който е извършено деянието. За последствията
за здравето на сина му. Как се е променил, как се лекува...
- Д.О. – РПУ – Козл. – задържал лицата, откраднали
мотопедите – П.К. и М.. Същия или на следващия ден били бити трите деца,
ползвали съседния гараж. От обясненията
на подс. Т. Н. знае, че двамата подсъдими са извършвали саморазправа с трите момчета. Участвал и при
задържането на подс. Ст. М.. Намерили го скрит на тавана. Участвал и в
разпознаването като статист;
-М.Н. – майка на постр. С.Н. – вечерта от майката на И.К.
разбрала, че децата са били отвлечени по погрешка. Отишла в болницата. От сина
си разбрала какво се е случило. Разказва го. Били двамата подсъдими. Името на
подс. Н. узнала от свид. И.. Не е говорила със сина си за това;
- П.Н., баща на постр. Св. Н.;
От своя страна, в
обясненията си, двамата подсъдими не се признават за виновни, отричат да са
автори на процесните деяния, като всеки от тях изгражда своя независима защитна
теза, която се потвърждава от показанията на свидетели.
В обясненията си подсъдимия Т.Н. твърди, че по това време гледали кърмаци – вид
риболов, който сега е забранен и не се ползва, но тогава се практикувал.
Изисквал ежедневно риболуване. За това и на инкриминираната дата бил за риба от
рано сутринта. Не си спомня кога е излязъл от вода, но всеки ден излизал към
11-11.30 часа. След това отишъл до гаража и видял, че е разбит. Видял, че ги
няма моторчетата, ъглошлайф, дрелка. Потърсил някой от свидетелите Б.П.Ж., С.
Литковски или С.Л.С., защото и те държали свои неща в гаража и имали ключ.
Подсъдимият бил искал да намери някого
от тях, за да зазида вратата. Намерил свид. Б. Железарски и с него отишли
да зазидат вратата. Било не по-рано от обяд. Ходили до тях с колата на
подсъдимия, „Хонда Акорд”, сив металик. Натоварили тухли и отишли
в гаража да зазидат вратата, което продължило до 14-14.30 часа. От там отишли в дома на свид. Ж. да обядват. Там
дошъл и свид. Л., от когото разбрали, че е ходил до гаража на тази момчета, видял е колата и
затова е дошъл и да ни каже, че в гаража
на тези момчета не е видял моторчетата. Подс. Н. и свид. В.Л. тръгнали с автомобила на първия от
тях към дома му, за да се преоблече, но по пътя ги спрял служител на полицията,
от когото узнали, че трябва да отидат до полицейското управление, защото са
хванали извършителите на кражбата. Ходили и на оглед в гаража. Докарали и свид.
С.Л.С., а по-късно и свид. Б. Железарски. В полицията, вече след 17 часа, разбрали, че ги обвиняват в побой над някакви
момчета и ги задържали. Описва разпознаванията, престоя си в ареста.
На другия ден следобяд
го закарали в болницата, в стаята, в
която били настанени момчетата, а после било извършено и разпознаване. Не бил
сигнализирал аз полицията за кражбата на полицията. Те били разкрили кражбата
преди той да сигнализира.
Така изградената от
обясненията на подс. Н. защитна теза се подкрепя единствено от показанията на
свид. Б.Ж., който твърди, че след
като подс. Т. Н. му казал, че гаража е разбит, поискал да зазидат едната врата
на гаража, което двамата сторили. Бил задържан в полицията. След 15 часа, до
сутринта, около 9 часа. Същата сутрин бил заедно с подс. Н. на риболов – до към
10 часа. Прибрали се, отишли да зазидат вратата на гаража – до към 11 часа,
измили се, подс. Т.Н. тръгнал с ъс свид. В.Л., а той отишъл да се срещне с майстора
на колата си. Но по пътя го задържали. Не помни какво са правили предния ден с
подс. Т. Н.. Предполага, че са ходили на риба. В същия ден, в който ги задържали
били зазидали вратата. Било преди или по обяд. След като зазидали, отидохме у тях
да се измият. Той отишъл при майстора. Не знае подс. Н. какво е правил през
това време. Мисли, че тръгнал с В.Л. нанякъде.
Свид. В.Л. не помни сезона. Помни обаче, че подс. Т. Н.
дошъл при него и казал, че са му разбили гаража и се съмнява в момчетата, които
се събират в съседния гараж. Може би го е помолил да види гаража. Той ги
познавал (момчетата), видял едно от тях (К. К.) и го помолил да отидат до
гаража да проверят. Не установили нищо. Били само двамата с това момче. По-късно
същия ден се видял с Т., защото той трябвало да иззида една врата. Били с Б.Ж..
След като вече били приключили с вратата се видели. Тръгнали си, подс. Н.
му предложил да го закара с колата. На кръстовището видели един полицай, който
им казал да отидат до полицията, че ги търсят. Пеша отишли с К. до гаража.
Подс. Н. се оплакал сутринта. К. (К.)
срещнал покрай обед. Не помни дали е бил с някой друг, когато е видял К.. Не
помни случайно ли го е срещнал или го е търсел. Не помни дали не е употребил
по-остър тон.
Видно от горното,
показанията на свид. В. Л. отчасти съвпадат с показанията на свид. К. К. –
относно факта, че двамата са ходили в ползвания от младежите гараж, за да търсят
моторчетата.
Съдът обаче не
кредитира тези показания, както и показанията на свид. Ж. досежно времето, по
което заедно с подс. Н. е иззидал вратата, тъй като са в противоречиви и
некореспондиракщи с останалите доказателства по делото.
Свид. Г.Л. потвърждава, че свид. Б.Ж. и подс. Т.Н.
са ходили заедно за риба. Не си спомня, кога е било това. Свързва
го с това, че имал среща с други момчета – подс. С.М. и свид. Д.П.. Този
свидетел твърди, че бил в гр. Козлодуй, чакал в кафето сам. Дошъл си свид. Б.Ж.
от риболова. Отишли да обядват, когато подс. Т.Н. дошъл и казал, че са му
разбили гаража и няма да работят, ами ще ходят да зидат гаража с Б.. Не знае колко е бил
часа, може би по пладне. Подс. Т.Н. дошъл
тогава сам. Мисли, че след него излязъл и свид. Б.Ж.. Той (свид. Г. Л.)*** при С.М.,
тъй като имал уговорка за неговата кола за ремонта, „ама деня вече беше отишъл”.
Било следобедно време вече. Спомня си,
защото, като отишъл, казал на подс. С.М. и на свид. Д.П., че на Т. са разбили гаража и те му отговорили – „да бе, днес е
първи април”. Те правели на С.колата. Не си спомня да е ходил в полицията, да търси Т.. Не знае
дали става въпрос и за този случай. Не си спомня сам ли е бил тогава, или е бил
с Боби. Тогава били добри приятели с подсъдимите. Уточнява, че с Б. (свид. Ж.)
се чакали винаги в едно кафе. В този ден пак били там, сигурен е. Било си е обяд. Помни, че обядвали, когато Т. дошъл да
извика Б. да иззидат гаража. Той (свид. Л.) се върнал пак в кафето.
Обядвали в дома на Б. и Т. го извикал. Видял
Н., когато дошъл в дома на Б., за
да го извика. Те му казали да изчака в кафето, че бързо ще свършат. Т. бил с
хондата. Дошъл патрула и после изчезнали на някъде. Потърсил ги в полицията и
видял, че са задържани. Тръгнал за с. Галиче. Там отишъл при подсъдимия М. и го видял да си
ремонтира колата. С личния си автомобил пристигнал в гр.Козлодуй на въпросния
ден.
Поради горните
противоречия в показанията на свидетелите, касателно времето по което подс. Н.
и свид. Ж. са зазидали вратата, твърденията на подсъдимия Н. съдът намира за
негова защитна теза, неподкрепена, изолирана и изцяло в противоречие с
останалата доказателствена съвкупност.
В обясненията си, подсъдимият С.М. твърди, че на
инкриминираната дата е бил в с. Галиче, а не в гр. Козлодуй. Бил със свид. Д.П., ремонтирал си колата. Тогава дошъл свид. Г.Л., след обяд и им казал, че са „заключили”
Н.. След токоло три месеца задържали и него. Участвал в разпознаване, като
твърди, че бил предварително посочван на пострадалите. Отрича да има каквото и
да било участие в описаните в обвинителния акт събития.
Свид. Д.П. потвърждава, че е помагал на подсъдимия С.М.
да си прави колата. Било някаква малка кола, не си спомня каква. Не си спомня и кога е било това. Не веднъж му е помагал да си прави ремонти на
колата. В конкретния случай, Г.Л. *** и
казал, че са заключили Т.. Те решили, че това е ден на лъжата и той нещо се
шегува. Ремонта на колата започнали
сутринта и продължили до след обяда. Г. дошъл следобяд. Чак когато го извикали
в гр.Козлодуй да го разпитват за делото,
тогава разбрал за какво е бил заключен Т..
От цитираните по-горе
показания на свид. Л. не се потвърждава именно от него да са узнали, че пос. Н.
е задържан, доколкото този свидетел твърди, че им е казал само за разбиването
на гаража.
Относно разпознаването:
Р.И. *** – в хода на проверката по сигнала за
откраднатите скутерчета, установили, че гаража, от където са били откраднати се
ползва подсъдс. Н. и свид. Литковски. Установили и извършителите. Същия ден
(през който са работили по случая с кражбата), вечерта са се оплакали 3 момчета
– за отвличане и побой. Оказал съдействие на следствието за разпознаването –
организирал осигуряването на лицата. Случаят с кражбата бил разкрит и приключил
около 10 часа на следващия ден (след заявяването й?). сигнала за побоя получили
след обяд. Установил ползвателите на гаража – Н., С., Литковски.
Б. *** – И. му разпоредил да намери подс. Н.. Намерил го пред
сладкарница към Младежкия дом („Ну погоди”) – разговарял с друго лице,
автомобила му бил паркиран наблизо. Участвал и в разпознаването на подс. М..
К.Р. ***, като поемно лице при извършеното там
разпознаване. Не си спомня случая, но разпознава подписа си на протокола и не
отрича да е присъствал на извършеното процесуално действие.
К.Р. – статист при разпознаването, извършено в
следствието – твърди, че децата са посочвали един и същи човек – под. Н..
Т. Митков – поемно лице при разпознаването на подс. Ст. М..
Тогава работел в СОТ. Не помни подробности, но е присъствал на извършеното
процесуално действие.
От назначената и
приета Почеркова експертиза в хода на съд. следствие се установява, че подписите
за поемно лице № 1 в протоколи, намиращи се на стр. 21 и 22, т. І от д.п, са
положени от В.Н. (поч.).
От правна страна:
По обвинението в
престъпление по чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК:
От обективна страна,
за да е налице този престъпен състав, следва да е налице принудително и противозаконно
лишаване от свобода. В случая това е обективирано чрез действията на
подсъдимите, тъй като първоначално пострадалите били въведени в заблуждение –
че ще отидат до ползваният от тях гараж за да проверят там ли са откраднатите
вещи, като така били привлечени да се качат в лекия автомобил на подсъдимите, а
едва след това тримата пострадали са били откарани в полети и завързани за
електрически стълб. По този начин без тяхно съгласие те били лишени от
възможността да се придвижват свободно. Престъплението е продължено, като е
траяло докато подсъдимите са се върнали и са развързали пострадалите. В случая
не сме изправени пред хипотезата на доброволен отказ, както твърди защитата, а се
касае зе освобождаване на пострадалите от подсъдимите, но вече след като е бил
настъпил целеният престъпен резултат – невъзможност задържаните лица да се
придвижват свободно. Задържането е противоправно и неправомерно. Продължило е
по-малко от две денонощия, но е налице допълнителен квалифициращ признак, а
именно обстоятелството, че и тримата пострадали са били непълнолетни към датата
на извършване на деянието.
Двамата подсъдими са
действали при форма на съучастие като съизвършители по см. на чл.20,ал.2 от НК,
а от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, е установено по категоричен начин, че
на 01.04.1999 год., в землището на гр. Козлодуй, в съучастие като
съизвършители, противозаконно са лишили
от свобода непълнолетните С.П.Н., И.К.М. и И.М.Д. ***, като завързали
ръцете им със сезал и привързали краката им със сезал към ел.стълб от
далекопреносната електрическа мрежа, с което са осъществили престъпният състав
на чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
По обвинението в престъпление по чл. 143, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК:
Изпълнителното деяние
по този престъпен състав се изразява във въздействие върху личността на другиго
за предприемане на определено поведение. В случая, целяното от подсъдимите
поведение от страна на пострадалите е било изтръгване на самопризнания за
извършено престъпление, като за да постигнат това самопризнание, е била
употребена сила, на пострадалите е бил нанесен побой, а също така били
употребени и заплахи. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат е
поведението на пострадалите, да извършат нещо противно на волята им, а именно
да признаят „авторство към отнемане на чужди движими вещи”. В конкретиката на
настоящия казус са налице всички елементи от обективния състав на
престъплението по чл. 143, ал. 1 НК. По отношение на пострадалите е била
използвана както физическа сила, така и психическо въздействие – чрез
заплашване.
Двамата подсъдими са
действали в съучастие като съизвършители, а от субективна страна – виновно, при
форма на вината пряк умисъл.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, е установено по категоричен начин, че
на 01.04.1999 год., в землището на гр. Козлодуй, в съучастие като
съизвършители, са принудили
непълнолетните С.П.Н., И.К.М. и И.М.Д. ***, да извършат нещо противно на волята
си – да направят самопризнания, че са извършили кражба от гараж, нает от Т.П. ***
и да посочат други евентуални извършители на кражбата, като употребили за това
сила – нанесли им побой с 2 бр. Откършени клони с диаметър 4 см. и дължина 80 см. и заплашване –
заканили се на същите, че ако избягат, ще стане по-лошо, с което са осъществили
престъпният състав на чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Всъщност, по
настоящото дело е установено и отвличането на пострадалите, и осъществената по
отношение на тях принуда, и лишаването им от свобода, но отвличането не е било
с цел същите да бъдат лишени от свобода. Както целта, така и действията на
двамата подсъдими са били пострадалите да признаят, че те са извършили „кражбата
от гаража”, ползван от подс. Н., с всички произтичащи от това последици. По
време на побоя, подсъдимите са питали пострадалите „къде са нещата, да кажат,
да признаят иначе ще стане по-лошо”. От събраните по делото гласни доказателства
е видно, че целта на отвличането е била пострадалите да бъдат бити и
малтретирани, за да върнат отнетите вещи, тъй като подс. Т. Н. ги е подозирал в
извършителството на кражбата. За да бъде съставомерно деянието на подсъдимите
по чл. 142 ал. 2 т. 2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК - отвличането на лицето
трябва да е извършено с цел противозаконно да бъде лишено от свобода. Тази цел
обаче не е доказана в случая.
Всяко принудително
отвеждане на пострадалия от мястото, където се е намирал, е точно отвличане по
см. на НК, а то по необходимост винаги съдържа и лишаване от свобода, в смисъл,
че лишава пострадалия от възможността сам да избира своето местопребиваване. В
настоящия случай, то /отвличането/ е станало чрез въвеждане на пострадалите в
заблуждение, с твърдението, че ще ги закарат до гаража за да проверят дали
моторчетата са там. В последствие, пострадалите са били и завързани за метален
спълб от електропреносната мрежа. Както се спомена, противозаконното лишаване
от свобода съпътства всяко отвличане и поради това самото отвличане е винаги
престъпно по чл. 142а, ал. 1 от НК/ д.в. бр. 62/97/. В случая обаче този състав
на престъплението не е достатъчен да обхване дейността на подсъдимите.
Принудителното
отвеждане на пострадалите, връзването им, нанесения им побой и отправяните
заплахи /включително и с газов пистолет/ в никакъв случай не може да бъде
правно квалифицирано и само като престъпление по чл. 143 НК.
Самостоятелното
приложение на основния състав на престъпната принуда / чл. 143 НК/ би оставило
ненаказано противозаконното лишаване от свобода, до като пък самостоятелното
приложение на чл. 142а НК би било недостатъчно да обхване както принудата при
лишаването от свобода, така и принудата изразена чрез нанесения побой, довела
до болки и страдания на пострадалия, които той е принуден да търпи.
В случая, действията
на подсъдимите са квалифицирани от държавното обвинение само като съвкупност от
престъпления по чл. 142а и чл. 143 НК / към момента на извършването им/.
Престъпната дейност на двамата подсъдими очевидно засяга освен личността на
пострадалите, респ. проявления на личната им свобода, още и реда и общественото
спокойствие. При това положение на подсъдимите „са спестени” възможни правни
квалификации за самоуправство чрез сила и заплаха по чл. 323 ал. 5 НК.
Последният състав не „поглъща” нито отвличането с цел лишаване от свобода по
чл. 142 НК, нито самостоятелното лишаване от свобода по чл. 142а НК / в
редакцията им към момента на извършване на деянието/.
Но евентуалното
прецизиране на правната квалификация на отговорността на подсъдимите, доколкото
не са им предявявани подобни обвинения, винаги ще доведе до утежняване на
положението им – от една страна, а от друга – до недопустима по разбиране
нанастоящия състав намеса на съда в правомощията на прокуратурата. За това
горното ще следва да се преценява единствено с оглед определяне на наказанието.
По обвинението в престъпление по чл. 128, вр. чл.
20, ал. 2 НК, за това, че на 01.04.1999 год., в землището на
гр. Козлодуй, в съучастие като съизвършители, двамата подсъдими нанесли побой
на И.М.Д. (К.), в следствие на което са му причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в продължително разстройство
на съзнанието – престъпление по чл. 128, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Съгласно правната
доктрина, съзнанието е съвкупност от интелектуалните и волеви качества, които
се проявяват чрез психичната дейност на човека, при което той получава вярна
информация и правилна ориентация за състоянието и измененията на
действителността. Тази информация му позволява да съобразява своето поведение в
съответствие с изискванията на природните и на обществените закони. На
физиологично равнище психичната дейност протича в кората на главния мозък на
човека. Разстройство на съзнанието има, когато в психическата дейност на
увредения са настъпили такива съществени изменения, които го правят социално
непригоден поради дълбоко нарушаване на неговите интелектуални или волеви
възможности.
За да се квалифицира
разстройството на съзнанието като тежка телесна повреда, е необходимо то да
бъде продължително – да обхваща един дълъг период, изключващ временните и
трайни болестни състояния или пък да трае неопределено време, без да е
необходимо съзнанието на жертвата да бъде разстроено завинаги.
В конкретния случай,
установява се от гласните доказателства по делото, че около 2-3 месеца след
инкриминираното деяние, постр. И.М.Д. започнал да проявява отклонения от
обичайното си поведение, станал много агресивен, преди това бил нормално момче, весел, после станал агресивен,
започнал да се кара с близки и познати, бил не ориентиран и асоциален. Това
била първата забелязана промяна в състоянието му. Той не искал да разговаря.
Само се ядосвал, псувал. Погледа му се променил, станал налудничав, започнал да
прави неща, които не били нормални, говорел си сам, или с въображаем
събеседник, привиждали му се коли пред блока, някакви джипове. Не можел да се
проведе нормален разговор. Близките му потърсили медицинска психиатрична помощ.
И това е така и до момента.
От заключението на
приетата по делото Комплексна съдебно-психиатрична-психологична
експертиза, изготвена на 29.04.2002 г. от вещите лица, д-р П.П., д-р Ивайло С.
и психолог – Х.Х., И.М.Д. (К.) страда от шизофренна психоза. Прогредиентен ход,
промяна на личността. Синдром на мисловна дезорганизация. (ДД – Посттравматичен
стрес. Промяна на личността).
Давността на
заболяването установена от тази хронологично първа експертиза е около 3 години
/т.е. от 1999 год./, започнала след наскоро преживяна травма. Според заключението
на експертите, наличните отклонения в емоционално-волевата, мисловната и
паметово-интелектуалната сфера пречат на правилното празбиране на свойството и
значението на преживяното, както и на възможността за правилното им
възпроизвеждане.
Втората експертиза,
приета по делото, Комплексната съдебно-психиатрична-психологична
експертиза, изготвена на 11.04.2005 г. от същите експерти установаява, че
постр. И.М.Д. вече страда от ШИЗОФРЕНИЯ, ПРОГРЕДИЕНТЕН ХОД. Личностова промяна,
което представлява продължително разстройство на съзнанието. Според вещите
лица, в случая е налице психогенна съобусловеност между нанесения побой на
01.04.1999 год. и наличната Шизофренна психоза.
От заключението на
последната тройна съдебно-психиатрично психологична експертиза, изготвена на
15.02.2011 год. от вещите лица д-р Н.Е.И., д-р В.В.Д. и Т. Великова С.
- психолог, се установява диагнозата Параноидна шизофрения по отношение
на И.М.Д.. Установява се, че към момента
на освидетелстването, заболяването е с непрекъснато протичане и изразена,
задълбочаваща се личностова промяна. Освидетелстваният не разбира свойството и
значението на извършеното спрямо него деяние, не може да ръководи постъпките
си, а към момента на освидетелстванто вече не е в състояние да възприема и
възпроизвежда факти от действителността, както и такива, свързани с деянието,
предмет на делото.
Според експертите
изготвили тази последна по време експертиза, не може да се твърди с категоричност
наличието на причинно-следствена връзка между преживяната на 01.04.1999 год.
психична травма и заболяването, тъй като това конкретно заболяване е с все още
неизяснени в медицинската теория причини.
Съдът кредитира и
трите експертни заключения. И като отчита тяхната хронология и проследяването
на заболяването в неговото времево развитие, установява трайно влошаване на
псхичното състояние на пострадалия. Безспорно в случая е налице продължително
разстройство на съзнанието. Доколкото липсва категоричност и обоснованост на
последното заключение досежно причините за състоянието на пострадалия, по този
въпрос следва да се кредитира изцяло заключението на втората комплексна
съдебно-психиатрична-психологична експертиза, изготвена на 11.04.2005 г.,
според което е налице психогенна съобусловеност между нанесения побой на
01.04.1999 год. и състоянието на пострадалия.
Относно въпросите за
диагнозата и състоянието на пострадалите, съдът намира, че не е налице
противоречие в заключенията на трите експертизи, с оглед времето, през което
същите са изготвени, които без съмнение проследяват развитието на заболяването
във времево отношение. Останалите съдебно – медицински експертизи съдът също
възприема напълно.
Установеното от вещите
лица се определя като продължително разстройство на съзнанието по смисъла на
чл. 128, ал. 2 НК.
Състоянието на постр. И.М.Д.
/К./ се намира в пряка причинно-следствена връзка и е в резултат на
осъществените спрямо него от страна подсъдимите противозаконно лишаване от свобода
и принуда, придружени с физическо и психическо насилие.
Очертаната позиция не
се променя от акцентираните последващи усложнения. При доказана налична
причинна връзка между първоначалното увреждане и влошеното състояние
напострадалия, те мотивират претендиране и ангажиране на наказателната
отговорност на дееца за по-тежкия вредоносен резултат, независимо от това че са
настъпили по-късно./ПЗ/79г. На Пленума на ВС на РБ/.
Доказателствената
обезпеченост на обстоятелството, че престъпното деяние е необходим юридически
факт от състав, предпоставил квалифицираното като телесна повреда по чл. 128,
ал. 2, пр. 1 от НК продължително разстройство на здравето – настъпването на
необратими съществени изменения в психическата дейност на увреденото лице
/представите, мисленето, вниманието/, изразяващи се в дълбоко нарушаване на
неговите интелектуални и волеви възможности без благоприятна прогноза, и
правещи го социално непригоден за дълъг период /вероятно завинаги/, е
достатъчна да обоснове обективна съставомерност по чл. 128, ал. 1 НК.
Преценката на
показанията на разпитаните свидетели И.М., К.К., С.К., М.К., както на и братът
на този пострадал, в единството и взаимовръзката им с представените по делото писмени документи, и допуснатите и
изслушани съдебно-психиатрични експертизи ообосновава категорично заключение,
че регистрираното заболяване – продължително разстройство на съзнанието е
причинено пряко и непосредствено от претърпяната психотравма, свързана с
посегателството. В коментирания смисъл ирелевантни са твърденията на вещите
лица, изготвили последната СППЕ, че извършеното от подсъдимите лица
престъпление не е единствената причина, предизвикала тежката болест на пострадалия,
предвид настъпилото в по-късен етап усложнение в психическото здраве на жертвата,
довело до медицинска интервенция и прилагането по отношение на него на
принудителни медицински мерки.
Именно като логическо
следствие от изложеното се наложи и приобщаването към доказателствената
съвкупност на заявеното от жертвата на това престъпление в разпита му, проведен
в хода на досъдебното производство, когато заболяването все още не е било
проявено, както и за необходимост от правна оценка на лимитираните от неговия разказ
фактически данни при формиране на вътрешното убеждение на съда по чл.14 от НПК
за извършените инкриминирани деяния и тяхното авторство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна, е
установено по категоричен начин, че на 01.04.1999 год., в землището на гр. Козлодуй,
в съучастие като съизвършители, двамата подсъдими са нанесли побой на И.М.Д. (К.),
в следствие на което са му причинили тежка
телесна повреда, изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието –
престъпление по чл. 128, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
От
субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимите
са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са общественоопасните
му последици и са допускали тяхното настъпване.
В случая, както
от обективна, така и от субективна страна, подс. Т.П.Н. и С.Е.М. са осъществили престъпният състав на
чл. 128, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
За
наказанието:
В случая,
двамата подсъдими са осъществили, при условията на чл. 23, ал. 1 НК, три
престъпните състава.
За
престъплението по чл. 143, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода
до шест години.
За
престъплението по чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от три до десет години.
За
престъплението по чл. 128, ал. 1 НК също е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок от три до десет години.
Съдът,
индивидуализирайки наказанията за всеки от двамата подсъдими и за всяко от
трите отделни престъпления, отчете обществената опасност на всяко от деянията,
личната обществена опасност на всеки от подсъдимите /подс. М. е с чисто съдебно
минало, а подс. Т. Н., макар и реабилитиран е осъждан/, степента на участие на
всеки от тях в изпълнителното деяние. На практика съдът не намира превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства сред изброените до тук. В конкретния
случай обаче, задължение за съда е да приложи при определяне на наказанията
нормата на чл. 55 НК – с оглед продължителността на производството извън „разумните
срокове”. Деянието е извършено на 01.04.1999 год., непосредствено след това е
образувано и досъдебното производство, приключило през 2006 год., от когато и
досега делото е било в съдебна фаза на първа инстанция, пред различни съдебни
състави, в различни съдебни райони.
Ето защо, като призна подс. Т.П.НИНАРСКИ за виновен и по
трите пункта на обвинението, съдът му наложи наказания както следва:
1./ за престъплението по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, вр. чл. 2, ал. 2 от НК – Глоба
в размер на 100 лв.;
2./ за престъплението по чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – две години и шест месеца „лишаване
от свобода”, изтърпяването на които, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи
за срок от три години, и
3./ за престъплението по чл. 128, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК – наказание от две години и шест месеца „лишаване от
свобода”, при приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен за
срок от три години.
На осн. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. Т.П.Н.,
едно общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда, в размер на
най-тежкото от тях, а именно две години и шест месеца „лишаване от свобода”.
На осн. чл. 23, ал. 3 от НК, съдът присъедини към така
определеното общо наказание, наказанието „Глоба” в размер на 100 лв.
На осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, приспадна от така
определеното общо наказание, времето през което спрямо подсъдимия е била взета
мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото производство, а
именно – от 01.04.1999 год. до 15.06.1999 год.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи
изпълнението на така определеното общо наказание за срок от три години.
По отношение на подс. С.Е.М., когото съдът призна за
виновен по трите пункта на обвинението, наложи следните наказания:
1./ за престъплението по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, вр. чл. 2, ал. 2 от НК – Глоба в размер на 100
лв.;
2./ за престъплението по чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – наказание една година и шест месеца
„лишаване от свобода”, изтърпяването на които, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи за срок от три години.
3./ за престъплението по чл. 128, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК съдът наложи на този подсъдим наказание една година и
шест месеца „лишаване от свобода”, с приложение института на условното осъждане
и с изпитателен срок от три години.
На осн. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. Стоян
Е.М. едно общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда, в размер
на най-тежкото от тях, а именно една година и шест месеца „лишаване от свобода”.
На осн. чл. 23, ал. 3 от НК, присъедини към така
определеното общо наказание, наказанието „Глоба” в размер на 100 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на
така определеното общо наказание за срок от три години.
Така наложените наказания,
Съдът намира, че са от вид и характер, да постигнат целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимите, които да
превъзпита към спазване занапред на законите и установеният в страната правов
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства възпитателно и предупредително.
Относно предявените
граждански искове:
Съдът прие ,че са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност
на подсъдимите Н. и М..
Те са причинили тежка
телесна повреда на пострадалия И.М.Д. /К./, упражнили са принуда и са лишили от
свобода С.П.Н., И.К.М. и И.М.Д. (К.). Двама от тях – Св. Н. и Ив. Д. /К./ са
граждански ищци и частни обвинители по делото.
Било им е причинено
увреждане, свързано с болки и страдания – както физически, така и психически.
При гр.ищец Ив. Д. е налице и продължително разстройство на съзнанието, довело
до тежко нарушение на психичните функции.
Между тези увреждания
и виновното и противоправно поведение на
подсъдимите съществува пряка причинна връзка.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид продължителността
на болките и страданията, причинените значителни неудобства и с оглед критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД съдът осъди двамата подсъдими солидарно да
заплатят на И.М. Димитров (Кончовски) от гр. Козлодуй, обл. Враца, сумата от 20
000 лв. /двадесет хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат от престъпленията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането 01.04.1999 год., до окончателното й изплащане, като
отхвърли гражданския иск над уважения до претендирания размер от 50 000 лв.,
като неоснователен. Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно на С.П.Н.
от гр. Козлодуй, обл. Враца, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от престъпленията,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
01.04.1999 год., до окончателното й изплащане, като отхвърли гражданския иск
над уважения до претендирания размер от 20 000 лв., като неоснователен.
С
оглед уважените части на гражданските искове, съдът възложи в тежест на подсъдимите
и следващата се държавна такса.
На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимите и направените
по делото разноски.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: