РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Кърджали, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200304 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 20.12.2021г., издадено от
началник на отдел „О.д." - П. в Централно управление на НАП, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00лв. на ЕТ„Е.-А.Ш."
- К., представлявано от А.Д.Ш. с ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят чрез неговия
представител, който чрез адвокат моли съда да отмени наказателното постановление.
Настоява, че не бил извършил описаното административно нарушение, тъй като както
преди, така и на самата дата посочена в НП не е осъществявал търговска дейност и продажба
на стоки. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП били
допуснати съществени нарушения на материал закон и процесуалните правила. Както и, че
ако се приеме, че действително е извършено административно нарушение, то счита, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа изцяло
депозираната жалба по изложените в нея съображение. В ход по същество моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Алтернативно
пледира да се приеме, че се касае за маловажен случай, при което да отмени наказателното
постановление и предупреди нарушителя. Претендира разноски по делото.
Ответната страна редовно призована се представлява от юрисконсулт, който
оспорва жалбата като неоснователна и незаконосъобразна. В ход по същество поддържа
изцяло констатациите изложени в акта и наказателното постановление. Счита, че
визираното административно нарушение е подробно описано в тях. По безспорен начин е
1
доказано, че търговският обект функционира с изложена стока, маркирани цени, изложена
стока по рафтовете, както и лицето А.Ш. само е декларирало, че продажбата се дължи на
немаркиране на касов апарат. Настоява, че Наредба № Н-18 в чл.7 въвежда изрична забрана
за недопускане извършване на продажба на стока на лица без функциониращи и въведени в
експлоатация фискални устройства. Не споделя твърдението на жалбоподателя, че сумата е
осчетоводена, тъй като този факт не освобождава търговеца от издаването на касови
бележки. Пледира, че правилно е приложена разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, поради
което ако съда прецени, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, то ад
претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На *******г. свидетелката И.Б.
заедно с колегата си Т.В., и двамата служители в дирекция „О.д. в ГФ фискален контрол“
при ЦУ на НАП-П., били в гр.К. на съвместна проверка на търговски обекти с органи от
ОДМВР- К.. Около 13,30ч. полицейските служители поискали съдействие от тях за
търговски обект в гр.К., намиращ се на пътя за с.Ц., стопанисван от ЕТ„Е.- А.Ш.“. По този
повод проверяващите И.Б. и Т.В. се отзовали, при което пристигнали в проверявания
търговски обект. Той представлявал метален павилион от около 5кв.м. в работен режим, тъй
като на рафтовете в него имало изложени различни хранителни стоки, а именно варива,
захарни изделия и други, а отвън имало хладилни витрини с безалкохолни напитки и бира.
При проверката било установено наличието на 2 лева в касата, за което лицето А.Ш.
декларирало и обяснило пред проверяващите, че тези пари са от извършена продажба на два
хляба. Свидетелите И.Б. и Т.В. изискали от нея да им представи документи за регистрация
на фирмата, както и такива за наличното фискално устройство. Тогава лицето А.Ш. им
показала съдебно решение за регистрация на ЕТ „Е.- А.Ш.“, както и документи за старо
фискално устройство и самото устройство, което не било регистрирано по надлежния ред и
съответно не отговаряло на законовите изисквания. На място по време на проверката
проверяващите разговаряли с лицето А.Ш., която им обяснила, че е живяла в чужбина и
скоро се е завърнала от там, поради което е започнала да работи в павилиона. По повод на
констатациите на место бил съставен Протокол за извършена проверка в обект от *******г.
сер.АА № *******, както и Опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката от *******г., в който лицето А.Ш. работеща в проверявания обект вписала, че
разликата в наличността от 2 лева се дължи от продадени два хляба и неотчетени на касов
апарат. За констатираното нарушение на *******г. срещу жалбоподателя същият ден
свидетелката И.Б. съставила акт за установяване на административно нарушение по чл.7
ал.1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС в присъствие на
представителя на фирмата, който го подписал без възражения. По този повод на 20.12.2021г.
наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена
2
санкция” в размер на 3000лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на свидетелите И.Б. и Т.В., както и от писмените доказателства- Протокол за
извършена проверка в обект от *******г. сер.АА № *******, както и Опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката от *******г. и другите
приложени документи. Прочее по делото не бяха представени други, които да оборват тази
фактология, с изключение на свидетелката А.А., чийто показания не бяха взети предвид, тъй
като не са подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, както и са нелогични,
защото ако не работи магазина, то защо тогава той е бил зареждан с хляб, което зареждане
става по поръчка.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
поради което следва да бъде разгледана по същество. С процесното наказателно
постановление е наложена имуществена санкция на ЕТ„Е.-А.Ш." - К. за констатирано
неизпълнение на задължение, визирано в разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н- 18/
13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Първата разпоредба гласи, че лицата по чл.3
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Безспорно жалбоподателят е
субект на нарушението, тъй като е лице, което съгласно чл.3 ал.1 от цитираната наредба е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект, като не попада в изключенията му. На основание чл.185 ал.2 от ЗДДС
„Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000лв., или имуществена санкция- за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000лв.“ Дадената
привръзка на чл.118 ал.4 от ЗДДС урежда правилата за въвеждане в експлоатация и всички
условия за фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието
изпълнително деяние се изразява в неспазване на условията, редът и начинът за одобряване
или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, а именно упражнявал е търговска дейност без преди това да е въвел, регистрирал и
използва по съответните правила фискално устройство при упражняване на дейността си.
Деянието от обективна страна съставлява нарушение на чл.185 ал.2 от ЗДДС. Предвид на
обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице то съгласно разпоредбата на чл.83
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания отговорността им е обективна
и безвиновна, поради което не следва да се търси вина. Правилно административно
наказаващият орган е приложил относимите правни норми при изследване на приложимото
3
право. При индивидуализация на наказанието също е отчел всички относими към деянието и
дееца обстоятелства, поради което е наложил наказание в минималния предвиден размер.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Настоящата съдебна инстанция не приема доводите на жалбоподателя поради следните
съображения: безспорно се установява, че на датата на проверката жалбоподателят е
осъществявал търговска дейност, тъй като всички събрани по делото доказателства
установяват именно този факт; не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба, които са обществените отношения по облагането с данък върху добавената
стойност. Освен това, конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, а в случая е констатирана
продажба само на два хляба на обща стойност от 2 лева, но не се знае дали този ден или в
предходни такива не е извършвана търговска дейност и на други стоки, продажбата на които
не е отчетена през регистрирано фискално устройство. Поради всичко това обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на НАП-С., именно в полза на същата
в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.2 от Закона за НАП) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. Ето защо, Съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********/ 20.12.2021г.,
издадено от началник на отдел „О.д." - П. в Централно управление на НАП, с което е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00лв. на
ЕТ„Е.-А.Ш." - К., представлявано от А.Д.Ш. с ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ„Е.- А.Ш.” със седалище и адрес на управление гр.Кърджали
ул.К.О." № 11 с идентификационен номер ********, представлявано от А.Д.Ш. с ЕГН
**********, да заплати по сметка на НАП-С. направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5