Р Е Ш Е Н И Е
№
16.06.2016г. гр. П***
В ИМЕТО НА НАРОДА
П***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№5903/2015г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.45, ал.1 и чл.52,
ал.1, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Ц.И.А.,
чрез адв. М. М., против С.Т.С., с която се твърди, че страните са се намирали
в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор, въз основа на който,
ищцата е заемала длъжността „Началник на военен отдел- гр. П*** към ***- гр. П***”,
което е ръководено от ответника. Твърди се, че
трудовият й договор е прекратен със заповед от дата 01.07.2011г, на
основание „закриване част от предприятието”, отменена като незаконосъобразна с
решение по гр.д.№ 4870/2011г по описа на
ПлРС; с решението ищцата е била възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност. Твърди се, че едновременно с
възстановяването й на работа, на дата 10.05.2012г, й е връчена нова заповед за
уволнение, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ- поради обективна невъзможност
да изпълнява трудовите си задължения. Твърди се, че това уволнение е признато
за незаконно, с влязло в сила решение по гр.д.–№ 3202/2012г. на ПлРС. Твърди се, че на дата 10.10.2013г., е била
възстановена на работа, като с допълнително споразумение от същата дата, е
преназначена на длъжността „старши
експерт във военен отдел”. Твърди се, че въз основа на изложеното, ищцата е
понесла имуществени вреди, над размера по чл.225, ал.1 от КТ, настъпили в
резултат от недобросъвестните действия на ответника. Твърди се, че ответника има
лично и тенденциозно отношение към ищцата, изразяващо се в неговите
действия. Твърди се също, че по време на работа, е била обект на психически тормоз
и агресивно поведение спрямо нея, в резултат на което, ищцата е получила
проблеми с щитовидната жлеза, трайно е повишила кръвното си налягане, често
получава сърцебиене и аритмия, както и псориазис.
Твърди се също, че ищцата е била без работа 27 месеца, в резултат на
незаконните уволнения, като е получила обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ, за 12 месеца,; за останалите е 15 месеца, същата не е имала доходи. Посочва
се също, че през последните 2 години и 3 месеца, ищцата получава с 2,3% по- нисък
клас за прослужено време. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да заплати сумата от 1000лв.- съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и сумата от
общо 9000лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които
–сумата от 8600лв- пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения, за
период от 15месеца и сумата от 400лв-
пропуснати ползи, в размер на 2,9% клас прослужено време, в размер на 15
лв./месечно, за период от 2 години и 3месеца, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.
В с.з. на дата 11.05.2016г.,
съдът, по реда на чл.253 от ГПК, е изменил проекто-доклада
си, като е приел, че е сезиран с четири обективно кумулативно съединени иска, с
правно основание чл.45, ал.1 и чл.52, ал.1 от ЗЗД, както следва : 1. Иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен за
сумата от 2423,20 лв., съставляваща имуществени вреди, за периода от 01.02.2012
г. до 09.05.2012 г.; 2. Иск с правно основание чл.52, ал.1 от ЗЗД, предявен за
сумата от 500 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
за периода от 01.07.2011 г. до 09.05.2012 г.; 3. Иск с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД, предявен за сумата от 6663,80 лв., представляващ имуществени вреди,
съставляващи неполучени трудови възнаграждения, за периода от 10.11.2012 г. до
10.10.2013 г. и имуществени вреди в размер на 230.96 лв., за периода от
10.10.2013 г. до 19.11.2015 г., 4. Иск с правно основание чл.52, ал.1 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен за сума от 500 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 11.05.2012 г.
до 10.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на исковата молба. Изменението на проекто- доклада е
след оставяне на ИМ без движение, за уточнение на периодите и размерите на
претенциите, за всяка от двете заповеди.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът С.Т.С., чрез адв. В. П. изразява становище, за недопустимост на
предявения иск. Посочва се, че ответникът
е действал като длъжностно лице, а не в лично качество, поради което
предявеният против него иск е недопустим, като се посочва, че в случая са
приложими разпоредбите на специалният закон- ЗОДОВ. Евентуално, се посочва, че
предявеният иск е неоснователен, като не е налице виновно
и противоправно поведение от страна на ответника, което да е
в причинно- следствена връзка с понесените от ищцата вреди. Оспорва се
твърдението за наличие на лично отношение на ответника спрямо ищцата, като се
представят доказателства в тази насока.
Не се оспорват изложените от ищцата твърдения, свързани с издаването на заповедите за
уволнение и последваща им отмяна от съда.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 350/29.01.2016г, с което е
изготвен проекто- доклад по делото, съдът е
постанови за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните: факта, че същите се намират в трудовоправни отношения,
по силата на трудов договор, въз основа на които ищцата е заемала длъжността
Началник на военен отдел- гр. П*** към ***- гр. П***, факта на извършване на уволнения на същата, въз основа
на заповед № 170/01.07.2011г., и заповед № 134/10.05.2012г, - отменени
като незаконосъобразни, с влезли в сила
съдебни решения.
Видно от приетото по делото
гр.д.№ 4871/2011г. на ПлРС , ведно с в.гр.д.№
36/2012г. на ПлОС, се
установява, че в решението си, съдът е приел, че посоченото в
атакуваната заповед за уволнение основание- „закриване на част от
предприятието”, реално не е осъществено, тъй като такова не е налице, чрез
окончателно преустановяване на дейността на отделно звено от предприятието;
съдът е приел, че само на това основание уволнението е незаконосъобразно. В
мотивите на решението е посочено също, че е налице ново щатно разписание, при
което длъжността на ищцата А. не съществува, но тай като уволнението не е осъществено на това основание, то този въпрос
неотносим.
Видно от приложеното решение
–л.75- по гр.д.№ 3202/2012г на ПлРС, с предмет заповед №134/10.05.2012г., се установява, че
съдът е приел, че посоченото основание за уволнението- по чл.328, ал.1, т.12 от КТ- поради обективна невъзможност за изпълнение на длъжността – несъществуване
на длъжността „ Началник военен отдел”, е невъзможност на работодателя; съдът е
приел, че липсата на длъжност е фактическо състояние, за което законодателя е
предвидил отделно основание – по чл.328, ал.1, т.1, т.2 и др. , което е
различно от основанието по чл.328, ал.1 т.12.
Видно от приетите по делото
писмени доказателства, се установя, че въз основа на заповед №
КВ-199/15.05.2014г на Министъра на отбраната, е прекратен договора за военна
служба и е освободен от длъжност отв. С.С., считано от 28.06.2014година.
По делото се установява също, че с решение
№266/01.11.2013г на КЗД, е установено, че отв. С., е
осъществил пряка дискриминация, под формата на тормоз по смисъла на чл. 4,
ал.2, вр. чл.5 от ЗЗДискр.
И §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., на основата на признак „лично отношение”, спрямо Ц.А.. С
решение № 1367/05.03.2014г, влязло в
сила, решението на КЗД е отменено като незаконосъобразно.
По делото, като доказателство, е
прието докладна записка, от подп. ***, до отв. С., в качеството му на началник на *** – гр. П***, в
което посочва, че през м.- декември 2013г., е установил психически дискомфорт и напрежение в отделни служители в отдела. В
докладната е посочено, че причина за
проблема е ищцата Ц. А., която създавала напрежение сред колегите си. В
заключение на докладната е посочено, че
следва да бъде обърнато хуманно внимание към А., като с нея бъде проведен
разговор от компетентно медицинско лице, с цел нейното успокояване, както и
фактическо отделяне на офиса за военен отчет, чрез преместването му в друга
сграда.
По делото се установява също, че
въз основа на жалба от Ц. А., с постановление
от 22.08.2012г. по преписка №В-321/2012г. по описа на П***ска
военно-окръжна прокуратура- следствен участък- гр. В. Търново, е отказано
образуването на досъдебно производство против отв. С.,
за извършено от него престъпление от общ характер- по чл.387, ал.1 от НК-злоупотреба с власт. В постановлението
са обсъдени действията на страните, във връзка с издадените заповеди за
уволнение и последващото
възстановяване на ищцата от съда.
По делото, като свидетели са разпитани лицата: П.Б.П. и ***,
от показанията на които се установява следното: св. П.П.,
посочва, че от 2010г. работи към ***- гр. П*** и познава и двете страни.
Свидетелката посочва, че отв. С. е бил лично заинтересуван от длъжността, заемана от
ищцата, тъй като имал желание, след пенсионирането си, да заеме тази длъжност. Свидетелката
посочва, че С. е започнал за тормози
ищцата, с цел, тя да напусне работа. Св. П. посочва,че ответника е тормозил
ищцата, чрез отправяне на непрекъснати забележки, че не се справя с работа си, настройвал е останалите колеги срещу
ищцата, и всички са я отбягвали, тъй като са е с страхували, да не ги видят, че
говорят с нея. Свидетелката посочва също, че след първото уволнение на ищцата,
при възстановяването й на работа, е имало събрание, при което отв. С. й е задавал въпроси за това защо е водила дела и
защо е искала да се върна на тази работа, което, според свидетелката е довело А.
до ръба на нервна криза. Свидетелката посочва, че друг човек от окръжието, не е
поставял в такава ситуация. Св. П. посочва също, че преди първото уволнение,
лично е чула от отв. С., да заявява, че трябва да
намери начин да уволни А.. П. посочва също,че според нея, А. е квалифициран
служител и изключителен колега. Свидетелката
посочва също, че е уволнявана от отв. С., но е
възстановена на работа от съда, пред ок. 6 месеца /преди датата на с.з./, и е в
колегиални отношения с ответника и не е имала конфликти с нея. Свидетелката
посочва също,че знае, че ищцата страда от псориазис,
който се обостря при нервно напрежение, страда също от високо кръвно, което
според свидетелката е от напрежение; посочва, че *** е изпадала често в нервни
кризи. Свидетелката посочва също, че според нея в отношенията между страните
няма друг личен мотив, освен желанието на С. да заеме нейната длъжност, като
цивилен служител, след пенсионирането си. Във връзка с посочената по- горе
докладна записка, при поставени въпроси от съда, свидетелката посочва, че не
знае подп. Царков да е
изпращал докладни и становище, във връзка със служебното положение на ищцата.
Посочва, че знае, че посоченото лице, е изпратил проверка в службата, като
предполага, че това е под давление на
ответника С..
Св. Ст. ***- на длъжност „
хигиенист”, във *** гр. П***, посочва, че знае, че в колектива се е говорило,
че С. иска да уволни А.. Свидетелката посочва, че лично не е чула С. да обижда А., но от нея знае, че е
имало обиди, но не може да посочи конкретно. Св. *** посочва, че А. е била изолирана от колектива. Свидетелката
посочва, че лично С. й е бил забранил да ходи при ищцата в окръжието. Посочва
също, че С. е бил забранил на всички
колеги да контактуват с А.. Свидетелката
посочва също, че е чула, че на А. се правят по.- чести проверки. ***
описва ищцата като точен и неконфликтен човек, който си върши добре работата.
По делото е изслушана СМЕ, от
заключението по която се установява следното: ВЛ е установило, от приетите по
делото медицински документи, че Ц.А., страда от хронично възпаление на
щитовидната жлеза /тиреоидит на Хашимото/, от ок. 10-11 години, преди първото / от
наличните документи/ вписване в амб. Лист от 30.01.2009год. Тиреоидитът
на Хашимото е автоимунно заболяване, при генетична
предразположеност и е най- честата форма на заболяване на щитовидната жлеза. В заключението е
посочено, че етиологията на заболяването
не е изяснена. ВЛ е посочило, че на А. е
поставена диагноза „хипотиреоидизъм”- т.е. намаление
на функцията на щитовидната жлеза. Посочено, че същата е на заместителна
терапия, което поддържа стойностите на свободния тироксин
в относително приемливи граници. В заключение, ВЛ е посочило, че с оглед на
факта, че тиреоидитът е диагностициран дълго преди
описваният период- 2011/2013г, заболяването не е провокирано и не е резултат от
събитията в пози период. ВЛ е установило също, че А. страда от заболяването псориазис, което съставлява хронично заболяване на кожата, с
образуване на възпалителни плаки. Етиологията на заболяването е неизяснена, като не се
изключва психотравма.
В случая, псориазисът е диагностициран за
първи през 2009година / от наличните документи/. ВЛ не е установило от
наличната медицинска документация, документи, които да потвърждават наличието
на повишено кръвно налягане и наличие на аритмия. В с.з. ВЛ посочва,че стресът изостря заболяванията, но не може да
се даде точен процент как стреса се отразява върху организма.
По делото е изслушана и ССЕ, от
заключението на която се установява
следното: ВЛ е установило, че ищцата е била без работа в продължение
на 27 месеца, за 12 от които е получила
съответно обезщетение. БТВ, към датата на възстановяването – 10.10.2013г. ,е в
размер на 772,80лв. / чиста сума- 605,80лв./, в т.ч. 460лв- основна заплата и
36% клас- 165,60лв., и за работа в МО 32% клас- 147,20лв. Общият размер на БТВ
за 15 месеца е 11592лв. / 9087лв- чисто/. За един работен ден, БТВ е в размер
на 36,80лв-брутна сума /28,84лв-чисто/.
ВЛ е установило, че за времето от 10.10.2013г. до датата на ИМ- 19.11.2015г., поради двете уволнения, на
ищцата не е начислен клас прослужено време 2% в размер на 230,96лв., за посоченият период.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, от правно страна следното:
Съобразно Постановление на
Пленума №4/1975т., т.1, работникът има възможността да претендира обезщетение
за непозволено увреждане, над размера по чл.225, ал.1 от КТ, в случаите на
незаконосъобразно уволнение, признато за такова по надлежния ред, от прекия си
ръководител, в негово лично качество, в случай, че същият, при издаването на
заповедите за уволнение, недобросъвестно е използвал служебното си положение,
за постигане на лични или други неслужебни цели, като му е било известно,
че липсват основания за уволнението на ищеца,
от което са настъпили вреди. Съдът е дал подробни указания в тази накова в
определението си, с което е изготвен проекто- доклад
по делото, и е разпределил доказателствената тежест между страните. Тъй като в
случай, са налице две отделни заповеди
за уволнение, признати за
незаконосъобразни, с влезли в сила съдебни решения, съдът е приел, че е сезиран
с отделни искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат от всяко от уволнението, при посочените по- горе предпоставки. От
събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе обаче, не се установиха по
безспорен начин предпоставките, ангажиращи деликтната
отговорност на ответника, в качеството му на пряк ръководител на ищцата. Безспорно
е по делото факта на отмяната на уволненията на ищцата, с влезли в сила решения, което е една
от предпоставките на настоящия иск, с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Само
по себе си, отмяната на уволнението обаче не е предпоставка за уважаването на
този иск, при който следва да бъде установено умишлено, недобросъвестно и противоправно
поведение на прекия ръководител на учреждението- в
случая С.С., при издаването на заповедите. В случая,
доказателства в тази насока се съдържат само в показанията на св. П.П., която твърди, че е чула от ответника С. да заявява, че
трябва да намери начин да я уволни, и факти за личното му отношение към ищцата.
Св. *** също посочва, че страните не са били в добри колегиални отношения, и е
чувала от ищцата, че ответника я е
обиждал. По делото обаче не се събраха други доказателства за твърдението на
св. П., че отв. С. е целял
уволнението на ищцата А., за да заеме нейната длъжност, след пенсионирането си.
По делото се установи, че същият е освободен от длъжността си, през м. юни
2014година, въз основа на заповед на Министъра на отбраната, като заповедите за
уволнение са съответно през 2011 и 2012година. Следва да се отбележи също, че и
двете заповеди за уволнение, са отменени по обективни причини и липса на
коректно посочване на основанието за уволнение от страна на работодателя. Съдът
счита също, че установените влошени лични и колегиални отношения между
страните, също не могат да обосноват основателност на претенциите на ищцата.
Следва да се отбележи също,че с влязло в
сила съдебно решение, е признато, че спрямо ищцата А. не е осъществена пряка
дискриминация, под формата на тормоз, въз
основа на защитен признак „лично отношение”, от страна на отв.
С., в качеството му на ръководител на *** гр. П***. В съдебното решение е
обсъждана ситуацията именно във връзка с
издадените заповеди за уволнение.
С оглед на така изложеното, съдът
намира, че не са налице предпоставките
за ангажиране на личната деликтна отговорност на
ответника, в качеството му на ръководител на учреждение- Военно окръжия- гр. П***, спрямо ищцата Ц.А., както
при издавено на първата заповед за уволнение № 170/01.07.2011г., така и при
втората заповед № 134/10.05.2012г. Съдът
намира, че както при издаването на първата, така и при издаването на втората
заповед за уволнение, не се установяват по категоричен начин изложените по-
горе предпоставки, свързани с поведението на ответника и преследването му на
лични или други неслужебни цели. Следва
да се отбележи също, че в ИМ ищцата няма конкретни твърдения, че отв. С. преследва лични или други неслужебни цели, т.ч. и
намерение да заеме нейната длъжност, като това е твърдение на свидетел по делото. В ИМ ищцата А. твърди
само, че ответникът С., при издаването на двете заповеди, е знаел, че липсва
основание за уволнението й. Съдът намира, че и тази предпоставка не се установи
по безспорен начин, предвид изложеното в мотивите на съдебните решения, с които
те са отменени.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че предявените искове, за заплащане на имуществени вреди са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Тъй
като не са налице изобщо основанията за ангажиране
на отговорността на ответника, съдът
намира,че не следва да обсъжда въпроса за техният размер.
Исковете за неимуществени вреди, за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, съдът намира, че също са неоснователни и недоказани. В ИМ
ищцата твърди, че в резултат на поведението на отв. С.,
е влошила здравословното си състояние, като е получила възпаление на възпаление
на щитовидната жлеза и псориазис, както и повишено
кръвно налягане и аритмия. Съобразно заключението по СМЕ, обсъдено по- горе, се
установи, че ищцата страна от възпаление на
щитовидната жлеза- с диагноза „хипотиреоидизъм”-
т.е. намаление на функцията на щитовидната жлеза, но заболяването датира от
много време- ок
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове, за заплащане на неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищцата, са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Следва в полза на ответника, да
бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 800лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ц.И.А.,***, против С.Т.С.,***,
иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2423,20лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
от незаконосъобразно уволнение, извършено въз основа на заповед №
170/01.07.2011г., отменена с влязло в сила съдебно решение, над установеният
размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, за периода 01.02.2012г-.09.05.2012г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ц.И.А.,***, против С.Т.С.,***,
иск с правно основание чл.52, ал.1, вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 500 лв., съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода 01.07.2011г.-09.05.2012г.,
изразяващи се в изменения на здравословното състояние на ищцата, като резултат
от поведението на ответника, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ц.И.А.,***, против С.Т.С.,***,
иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6894,76лв., съставляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно уволнение,
извършено въз основа на заповед № 134/10.05.2012г., отменена с влязло в
сила съдебно решение, над установеният размер на обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ, от които сумата от 6663,80 лв., представляващ
имуществени вреди, съставляващи неполучени трудови възнаграждения, за периода
от 10.11.2012 г. до 10.10.2013 г. и имуществени вреди в размер на 230.96
лв., изразяващи се в неполучен клас прослужено време в размер на 2% на месец, за
периода от 10.10.2013г.-19.11.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ц.И.А.,***, против С.Т.С.,***,
иск с правно основание чл.52, ал.1, вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 500лв. съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода 11.05.2012 г. до
10.10.2013г., изразяващи се в изменения на здравословното състояние на
ищцата, като резултат от поведението на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ц.И.А.,***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.С.,***, сумата от 800лв- направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: