Решение по дело №18467/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3273/20.7.2020г.

гр. Варна, 20.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

                                                                   

при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18467 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда *, ет. *, чрез юрисконсулт * -пълномощник, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. *, партер, срещу Д.Б.Д. с ЕГН: **********,***, с която е предявен иск  с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца, като заемател по Договор за паричен заем № 3266858/05.07.2018г., сумата от 3 675.54 лв., от които сумата 1797.92 лв. представляваща главница; сумата 264.88 лв. представляваща договорна лихва за периода 02.09.2018г. до 07.07.2019г.; сумата 18 лв., представляваща такса разходи; сумата 1508.80 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.10.2018г. до 07.07.2019г.; сумата 85.94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2018г. до 30.08.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№14013/19г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че 05.07.2018г. между „*“ АД и Д.Д. е сключен Договор за паричен заем № 3266858, по силата на който кредиторът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 2250,00 лева. Заемната сума по договора е предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора. Кредитополучателят се задължил да върне сума в размер на 2681,64 лева, включваща и договорна лихва в размер на 431,64лв., на 26 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 103,14 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 22.07.2018г., а падежът на последната погасителна вноска е 07.07.2019г. На основание сключения Договор за паричен заем на ответницата е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00лв. По силата на чл.4, ал.1 от Договора ответникът се задължил в 3-дневен срок от подписване на Договора за заем да представи обезпечение, като осигури две физически лица-поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, като в случай, че не представи такова дължи неустойка. Предвид обстоятелството, че ответницата не е представила на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, на същата била начислена неустойка в размер на 2056,34 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер на 79,09 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. По този начин дължимата погасителна вноска, която следвало да заплаща ответницата, била в общ размер на 182,23 лева. В исковата молба се сочи също, че на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 3.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 85,94 лева, формиран като съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Ищецът твърди, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към заемодателя, като до момента на предявяване на иска е заплатила сума в размер на 1193,38 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 547,54 лв., такса разходи: 27,00 лв., договорна лихва: 166,76 лв., главница: 452,08 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 07.07.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. На 01.04.2019г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ищцовото дружество и „*“ АД, по силата на което вземането, произтичащо от Договора за паричен кредит, било прехвърлено в собственост на ищеца. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „*" АД, изпратено с известие за доставяне и съответно- получено от ответницата. За дължимите суми в посочения по-горе размер била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14013/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, срещу която било депозирано възражение. По изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество процесните суми, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д.Б.Д. депозира отговор на исковата молба, в който сочи, че процесният Договор за паричен заем е сключен с цел- рефинансиране на Договор №3095775 в размер на 1271,12лв. Счита, че двата договора следва да бъдат разгледани заедно. Твърди, че дължимите вноски са изплащани редовно и без нарушения от нейна страна, поради което е дължала единадесет вноски по 68,76лв, а не в размер на по 121,48лв. Намира, че не дължи неустойки за липса на поръчител към момента на погасяване чрез рефинансиране. Счита за неправилно удържана сумата, отразена в чл.3 (1) от договора в размер на 1272,12лв. Заявява, че по този договор е изплатила седем вноски, всяка на стойност 182,23лв., както и една частична вноска от 100лв. Възразява срещу размера на претендираната неустойка, тъй като не е ясно как е сформиран този размер. Възразява и срещу неустойката за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1508,80лв. за периода 14.10.2018г.-07.07.2019г., която също счита за неясно определена. Твърди, че е направила две плащания, които не са отчетени от ищеца, като претендира наличието на неравноправна клауза в договора. Признава наличието на част от уговорките по договора, като възразява, че т.8 от същия не е спазена от кредитора. Моли съда да вземе отношение по двата договора и да предостави на кредитора правото да коригира сумите в тях.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, прави отказ от претенцията за сумата от 18,00лв., представляваща такса разходи и за сумата от 1508,80лв., представляваща неустойка, поради което с протоколно определение от 23.06.2020г. производството по делото е прекратено частично в тази му част.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа коригираната искова претенция и моли за уважаването й, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна не се явява и не се предтавлява. Депозира писмено становище.

Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна, по следните съображения:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.07.2018 г. е сключен Договор за паричен заем №3266858 между „*” АД и Д.Б.Д. (л.5), съгласно който на ответницата се предоставя заем в размер на 2250,00 лв., който трябва да се погаси чрез 26 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 103,14 лв., като падежът на първата вноска е 22.07.2018г., а падежът на последната такава-07.07.2019г.  Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 35%, годишният процент на разходите за заема е 40,90% (т.8), а общата дължима сума от заемателя е в размер на 2681,64 лв. Съгласно чл. 3 от договора страните се договарят с част от заемната сума да се погаси изцяло задължението на ответницата към *” АД по Договор за паричен заем №3095775, в размер на 1272,12 лв.

По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. (стр.16), сключен между „*” АД като продавач и „А.з.с.н.в.” ООД като купувач, съгласно който продавачът ще прехвърля на купувача на месечна база ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени между продавача и трети физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Представено е и приложение №1/01.04.2019 г. (стр.13) със заличени други данни, в което под №245 е записан договор за паричен заем №3266858 от 05.07.2018 г. с главница 2250,00 лв., общо дължими по кредита 1737,98 лв., от които дължим остатък 3614,33 лв. за длъжник Д.Б.Д., ЕГН **********. Приложено е и  потвърждение за сключена цесия (л. 12), представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., предназначено да послужи пред длъжниците по цедираните вземания, с оглед надлежното встъпване в правата на кредитор на купувача „А.з.с.н.в.” ООД.  Предвид обективираните в цитираните документи изявления съдът приема, че вземанията на „*" АД срещу ответницата, произтичащи от процесния Договор за паричен заем са били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, на ищцовото дружеството.

С пълномощно от 09.09.2015 г. цедентът „*" АД е упълномощил цесионера „А.з.с.н.в.” ООД да уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници (кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници) по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. С уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземанията от 03.04.2019 г. (стр.10) ищецът уведомил ответницата за извършената цесия. Писмото било получено от Д. на 09.04.2019г.

По подадено от ищеца заявление, със Заповед № 6765/03.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 14013/2019г., Варненски районен съд, 16-ти състав, е разпоредил длъжникът Д.Д. да заплати на ищеца исковите суми. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, което е обусловило подаването на процесната искова молба.

От заключението на проведената ССЕ, ценено от съда на осн.чл.202 ГПК като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че дължимата главница по процесния договор за кредит както към датата на Договора за цесия, така и към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, възлиза на 1797,81 лева; договорната лихва, дължима за периода 02.09.2018г.-07.07.2019г., е определена от вещото лице в размер на 271,08лв., а дължимото обезщетение за забава за периода 03.09.2018г.-30.08.2019г.-в размер на 85,94 лв. Последното плащане от страна на ответницата е извършено на 18.01.2019г., а вноските, направени от нея, са в общ размер на 1193,38 лева.

Ответницата не оспорва в производството, че с цитирания договор за потребителски кредит от 05.07.2018 г.  е получила паричен заем от посочения в договора кредитор, както и че се е задължила да върне получената в заем сума при  условията на договора. 

По делото липсват доказателства за плащане на претендираните с исковата молба суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. От заключението на цитираната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумите в приетия от вещото лице размер са незаплатени. Съобразно разпределението на доказателствената тежест ответницата е следвало да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или невиновна невъзможност за изпълнение. При липсата на твърдения от страна на ответницата за заплащане на тези задължения и ангажиране на доказателства в тази насока, съдът приема, че исковите суми действително не са заплатени от Д..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК

 

В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която е поспъпило възражение по чл.414 от ГПК, а в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок, е предявил установителни искове за вземанията си. При това положение съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото се явява допустимо.

Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В случая в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „*” АД и ответницата е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на Д. е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането й при уговорените в договора условия; изпадането на заемателя в забава, а също и обстоятелството, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответницата, както и съобщаването на цесията на ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „Изи асет мениджмънт” АД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., както и че е подписано приложение №1, с които вземането на цедента от ответницата по процесния договор за паричен заем е прехвърлено на ищеца. От своя страна нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. От цитираното уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземанията от 03.04.2019 г. е видно, че това задължение е било надлежно изпълнено.

Цедираното вземане произтича от сключен между ответницата и „*” АД договор за паричен заем № 3266858 от 05.07.2018 г.  Видно от чл. 3 от договора с подписването на договора ответницата е удостоверила, че е получила остатъкът от заемната сума, а с останалата част от заемната сума е извършено прихващане на взаимни вземания, с което е бил погасен неин текущ кредит с остатъчен размер от 1272,12 лв. При това положение за ответницата е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати, уговорени в договора за заем.

Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 07.07.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Задължението на ответницата за главница и за договорна лихва е установено по основание и по размер, както от писмените доказателства, така и от заключението на проведената ССчЕ. Поради изпадане в забава на ответницата след датата на последното плащане, същата дължи и обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, считано от падежа на всяко от плащанията до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.

              По изложените по-горе съображения съдът приема за доказана липсата на заплащане на процесните задължения. При това положение предявеният иск за приемане за установено дължимостта на вземанията, представляващи дължими суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се явява доказан по своите основание и размер и следва да бъде уважен. Съдът намира, че съобразно заключението на ССчЕ искът за главница следва да бъде уважен до размера от 1797,81 ст., като следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1797,92лв. Въпреки че според цитираното заключение размерът на дължимата договорна лихва възлиза на 271,08лв., следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи такава в размер на 264,88лв., съобразно исковата претенция. Ответницата следва да заплати и законната лихва за забава в общ размер на 85,94 лв.

Доколкото ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на иска и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство, съобразно с уважената част на иска. Дружеството е направило разноски в общ размер от 458,76 лева, включващи държавна такса в размер на 258,76 лева и депозит за вещо лице в размер на 200 лева. Ищецът претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение от 300 лева. Доколкото обаче според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда и като взе предвид липсата на значителна сложност на делото от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че възнаграждението следва да се определи в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно-100 лв., т.е. следва да се приеме, че реализираните от ищеца разноски възлизат на 558,76лв.  Предвид отхвърлената част от претенцията за главница в размер на 0,11ст. и с оглед извършения отказ от част от исковата претенция в общ размер на 1526,80 лв., в която част производството по делото е прекратено, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от иска, в общ размер от 326,64 лева.

В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 123,51лв, от които 73,51лв.-държавна такса и 50,00лв.- юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 51,31 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Б.Д. с ЕГН: **********,***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда *, ет. *, следните суми: сумата от 1797,81 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща главница на основание сключен Договор за паричен заем № 3266858 от 05.07.2018 г. между ответницата и „*“ АД, ЕИК *, вземанията по който са прехвърлени от страна на „*“ АД, ЕИК * в полза на „*“ ЕАД, ЕИК * с приложение №1/01.04.2019г.  към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; сумата от 264.88 лв. (двеста шестдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 02.09.2018г. до 07.07.2019г. и сумата от 85,94 лв. (осемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) представляващи обезщетение за забава за периода от 03.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда- 30.08.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1797,81 лева (хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки) до претендирания размер от 1797,92 лева (хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки).

 

ОСЪЖДА Д.Б.Д. с ЕГН: **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда *, ет. * сумата от 51,31 лева /петдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 326,64 лева /триста двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

                                                                      

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: