РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.10.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 21-ти
с-в, в открито заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря В.К. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10105 по описа за
2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени
иска по чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума и за
заплащане на лихва за забава.
Ищецът С.М.Ц. *** твърди, че през
2006г. дал в заем на ответника сумата от 68 000лв., за да си купи
последния жилище. Заемът бил обезпечен с издаването на запис на заповед.
Ответникът не му върнал парите в уговорения срок, поради което ищецът го
поканил към изпълнение с нотариална покана. Сочи, че ответникът вместо да плати
сезирал прокуратурата с жалба против него. От своя страна ищецът също сезирал
прокуратурата. И по двете преписки
прокуратурата намерила че няма данни за извършено престъпление. Ответникът все
още не му е върнал парите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати сумата 102 000лв., от които 68 000лв.
дадени му в заем със запис на заповед от 15.09.2006г. и 34 000лв. лихва
върху сумата от 16.10.2006г. до завеждане на иска. Претендира лихва за забава
върху главницата от завеждане на иска, както и разноските по делото.
Ответникът Х.К.Г. оспорва исковете. Твърди,
че не е получавал заемни средства от ищеца, че представения запис на заповед е
подправен. Твърди, че на датата, посочена за издаване на записа на заповед,
той е бил в командировка в друг град и
не е могъл да подпише ценната книга. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Ищецът твърди, че е предоставил на
ответника, негов дългогодишен познат и бивш колега, сумата от 68 000лв. в
заем, с уговорка да му бъде върнат в едномесечен срок. Представя копие на запис
на заповед издадена от ответника на 15.09.2006г., с който той се задължава да
заплати на ищеца сумата 68 000лв. с падеж 16.10.2006г. Представен е и
протокол от 30.05.2008г. на Нотариус В.Д., рег.№ 523 на НК, р-н на действие
Перник, видно от който ищецът е изпратил
нотариална покана до ответника, която последният получил на 16.05.2008г. , но
не се е явил на посочената в поканата среща.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото, ищецът даде следните обяснения по делото: Ищецът
установява, че разполагал със сумата 68 000лв., получени от продажбата на
къща на съпругата му и ги дал в заем на ответника, за да си купи той жилище. Броил
парите в заведение в присъствието на адв.Тончев, пълномощник на ответника по
други дела. Ответникът му подписал два идентични по съдържание записи на
заповед за сумата от 68 000лв., като текста в документите бил изписан от
ищеца. Ответникът направил копия на двете ценни книги, оригиналите взел, а на
ищеца дал копията, затова и сега ищецът не разполага с оригинал на ценната
книга. Ищецът обяснява , че познава ответника от дълги години, когато заедно са
работили в Балкантурист. Имали са и други парични отношения. Ответникът бил
поръчал на ищеца да му достави от Германия автомобил, което той направил.
Неправилно, според него, обаче съдът го осъдил да върне на ответника сумата от
4000 долара, дадени за закупуване на автомобила. За тази сума срещу него било
образувано изпълнително дело. Имуществото му било възбранено, собствената му
ид.ч. от жилището била изнесена на публична продан. Уточнява, че по време на
висящото изпълнително производство дал сумата от 68 000лв. на ответника.
Впоследствие ищецът платил на ответника задължението си по изпълнителното дело,
което било прекратено. Твърди ,че няма опит в издаването на запис на заповед.
Всяка от страните е подала жалба
срещу другата страна в РП Перник. По жалбата на Х. Г. от 29.05.2008г. е
образувана преписка № 5282/2008г. на РУП Перник. След проверка на жалбата
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство срещу настоящия
ищец. В преписката са приложени съдебни решения по предходен между страните
спор. Тези съдебни решения не се оспорват от страните, поради което съдът ги
цени като писмено доказателство. С решение № 306/10.07.2003г. по гр.д.№
360/2003г. на РС Перник С.Ц. е осъден да заплати на Х. Г. сумата от 4000 щ.д., получени по договор за
поръчка за закупуване на лек автомобил от чужбина през 2000г., който договор
бил развален поради неизпълнение от Г.. Решението е потвърдено от въззивната и
касационната инстанции. За дължимата по съдебното решение сума срещу ответникът
Г. е започнато принудително изпълнително производство през 2007г. при ЧСИ Соня
Димитрова, рег.№ 752, р-н на действие ОС Перник за сумата 9819,62лв. Страните
не спорят, че изпълнителното производство е приключило след датата 15.09.2006г.
По жалбата на С.Ц. от 18.05.2010г. е
образувана преписка 1553/2010г. на РП Перник. По същата прокуратурата е
отказала да образува досъдебно производство.
Копието на процесния запис на заповед
е било обект на изследване по назначената и изслушана от съда съдебно
графологическа експертиза. Това копие е сравнено с копие от друг запис на заповед
от 12.07.2000г. , издаден за сумата 8000лв. от Х. Г. в полза на С.Ц.. Вещото
лице е установило, че и двата изследвани подписа в графи „издал запис на заповед” в двете копия представляват две копия на един
и същи подпис, като поне единият от двата документа е съставен чрез техническа
подправка – техническо пренасяне на изображението на подпис върху друг носител. Тези подписи са
копия на подписи , вероятно положени от Х. Г..
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективна съединени искове
за връщане на заета сума по чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД и за заплащане на
лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. Ищецът иска ответникът да изпълни задължението
си по договор за заем, като му върне заетата сума ведно с лихвата за забава. Като
доказателство представя копие от запис на заповед издадена от ответника в полза
на ищеца за исковата сума. Ответникът оспорва ценната книга, като твърди, че не
я е издавал.
За да се произнесе по иска, съдът
съобрази следното: Договорът за заем е реален договор и предаването на дадена в заем сума е
елемент от фактическия състав на сделката, затова са недопустими свидетелски
показания, съгласно чл. 164 ал. 1 т.3 от ГПК, тъй като се касае за
договор на стойност, по-голяма от 5000 лв. По предявения иск за
връщане на дадена сума, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че е
предал на ответника сумата на основание договор за заем. Представеният
по делото запис на заповед от 15.09.2006г. би могъл да служи като разписка за
получената от ответника сума. Ответникът чрез изслушаната съдебна
графологическа експерттиза успешно оспори автентичността на представеното копие на ценна книга. Документът не е
представен в оригинал , а според експертизата е вероятно технически подправен.
Такъв документ съдът не може да приеме като доказателство за сключен договор за
заем или като разписка за получена от ответника сума. Обясненията на ищеца, че
ответникът взел със себе си оригинала и на него дал копие, че няма опит в
издаването на ценни книги, че е бил излъган от ответника и неговия адвокат, не
могат да бъдат възприети. Ignorantia legis neminem
excusat (незнанието на закона не извинява), а и представеното копие на запис на
заповед от 2000г. опровергава твърдението на ищеца, че няма опит в издаването
на запис на заповед. При липсата на доказателства за дадена в заем сума
претенцията на ищеца за връщането й ведно с лихвата за забава е неоснователна и
следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на исковата претенция, на
ищеца не се следват направените от него разноски по делото. Претенция за
разноски от страна на ответника няма, поради което съдът не му присъжда такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.М.Ц.
***, ЕГН ********** против Х.К.Г. ***,
ЕГН ********** по чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за заплащане
на сумата 68 000лв. дадена в заем сума по запис на заповед от 15.09.2006г.
и на сумата 34 000лв. представляваща лихва върху заетата сума от
16.10.2006г. до 13.03.2013г. ведно с лихвата за забава върху главницата от
завеждане на иска и разноските по делото, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: