МОТИВИ към
присъда по НОХД № 3565/2017 г. на
Районен съд – Варна, тридесет и седми наказателен състав.
Подсъдимият Н.Н.Ц.,
ЕГН ********** *** е предаден на съд за извършени престъпления: по чл. 325, ал. 1 от НК, за това, че на 22.04.2016 г., в гр. Варна, на бензиностанция „OMV Мир”,
находяща се в гр. Варна, ул. „Мир” № 1 в присъствието на множество клиенти и
служители на бензиностанцията, извършил следните непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: нанесъл
удари с ритници и с ръце в задната част и задното стъкло на лек автомобил марка
„Хюндай”, модел „Атос” с рег. № В 2168 ВВ, управляван
от Г.Х., гражданин на Великобритания, нанесъл удари с ръце на предна дясна
врата и предно дясно стъкло на посочения автомобил, отворил предна дясна врата
на автомобила, надвесил се над пътничката С.Г.Н. – Х. и крещейки и се заканил
„Ти какво искаш бе, ей сега ще те натроша”
и престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2 от НК, за това, че на
22.04.2016 г., в гр. Варна, на бензиностанция „OMV Мир”, находяща се в гр.
Варна, ул. „Мир” № 1 по хулигански подбуди причинил на Г.Х., гражданин на
Великобритания, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и
ожулвания по лицето, обусловили чувство на болка и страдание.
Приет е за съвместно разглеждане в
наказателния процес гражданския иск на пострадалия Г.Х. против подсъдимия Н.Н.Ц. за сумата от 4 000 /четири хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението
по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
22.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Пострадалият е конституиран
като частен обвинител и граждански ищец.
Подсъдимият заявява, че e получил препис от обвинителния акт и разбира
предявените му обвинения. Дава обяснения по фактическата обстановка на
инкриминираните деяния.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатите обвинения, счита, че същите са доказани от фактическа и правна
страна и пледира на подс. Ц. да бъде наложено наказание за извършеното деяние
по чл.325 ал.1 от НК в размер на девет месеца лишаване от свобода, което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. За деянието по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130 ал.2 от НК моли съда да наложи наказание „пробация“ със
съответните пробационни мерки по чл.42а., ал.2, т.1 и т.2 от НК.
Частният обвинител и граждански ищец Г.Х.,
лично и чрез повереника си адв. Й., ВАК поддържат внесеното обвинение за извършено
престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2 от НК, като считат, че следва да се уважи изцяло предявения
граждански иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 22.04.2016
г. до окончателното изплащане на сумата. Молят съда да наложи справедливо
наказание на подсъдимия. Претендират се разноски за адвокатска защита.
Защитата на подсъдимия пледира на първо
място, за оправдателна присъда, с мотив,
че подсъдимият не e извършил престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК. Сочи, че следва да бъде разгледано деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК, по което също следва подзащитния му следва да бъде оправдан. Изразява своята позиция, че описаните факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт не само, че не са били потвърдени, а са били опровергани от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Поставя акцент в своята
пледоария върху разминаването според него между показанията на свидетелите по
отношение характера на нанесените на пострадалото лице удари и същевременно
заключението на съдебно – медицинската експертиза, установяващо вида и
характера на телесните увреждания на пострадалото лице. Според защитата
показанията на пострадалия свидетел и неговата съпруга са пресилени и преекспонирани. Адв. Б. фокусира
вниманието на съда върху емоционалното състояние, в което се е намирал неговият
подзащитен по време на процесното деяние. Поради гореизложените съображения, пледира
съдът да постанови оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен.
Подсъдимият заявява, че е
получил препис от обвинителния акт и разбира предявеното обвинение. Дава
обяснения по фактическата обстановка на деянията, като не се признава за
виновен.
От цялостната преценка на събраните по
делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимия,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.04.2016 г. в гр.Варна, св.Г.Х.,
поданик на Обединено кралство Великобритания и съпругата му св.С.Н.Х., се
намирали на бензиностанция „ОМV“, находяща се на ул.“Мир“ № 1, гр.Варна, където
заредили гориво за собствения си лек автомобил марка „Хюндай – Атос“, с рег. № В 21-68 ВВ. Свидетелят В.В., който работел на бензиностанцията като
продавач-консултант, обслужил св.Х., като забелязал, че същия управлявайки собствения
си автомобил, влязъл на територията на бензиностанцията не от входа на същата,
а от изхода й. След като автомобила бил зареден с гориво, св.Х. го привел в
движение, като на предна дясна седалка се возела неговата съпруга, св.С.Х.. Свидетелят
Х. насочил автомобила не към обозначения изход на бензиностанцията, а към
входа, т.е. към ул.“Мир“, гр.Варна и така се позиционирал срещу движението на
влизащите в бензиностанцията автомобили. По същото време в бензиностанцията работела
като продавач-консултант св.С.К., която зареждала МПС с гориво. Тя забелязала,
че управлявания от св.Х. автомобил се насочил за излизане не към изхода, а към
входа на бензиностанцията. Точно на изхода, лекия автомобил „Хюндай – Атос“, с рег. № В 21-68 ВВ, управляван от Х. се „засякъл“ с
лек автомобил марка „Пежо – 307 СС“, с рег. № В 11-55 КК, управляван от
подсъдимия Н.Н.Ц. и возещия се в него св.Й.Б., който
влизал в бензиностанцията. Между автомобилите на подсъдимия и св.Х. не е
настъпило някакво съприкосновение. Подсъдимият преустановил движението на
автомобила, който управлявал и веднага слязъл от него и се насочил към
автомобила, управляван от Г.Х.. По това време св.К. и св.В. се намирали в близост
до мястото и възприели това, което се случвало. Навън имало клиенти на
бензиностанцията, които изчаквали да бъдат обслужени, а вътре в
бензиностанцията имало клиенти, които заплащали гориво, а други обядвали. След
като стигнал до автомобила, управляван от Х., подс. Ц. започнал да удря и
блъска задната част на автомобила с ръце, нанесъл удари по него и с крака, като
крещял и ръкомахал агресивно. По това време вътре в бензиностанцията се намирал
св.Б.Б., който обядвал. Същия възприел действията по
подсъдимия Ц.. В един момент подсъдимия отворил предна дясна врата на
автомобила, собственост на св.Х., надвесил се над св.С.Х. и крещейки и се
заканил: „Ти какво искаш бе, ей сега ще те натроша“. Свидетелката започнала да
плаче и да моли за помощ, като в този момент нейния съпруг св.Х. слязъл от
автомобила, за да помогне на съпругата си. Преди да стигне до предна дясна
врата, получил внезапен удар с юмрук в областта на лицето от подсъдимия Ц.,
който попаднал в областта на гърба на носът му, като веднага след това Ц.
отправил и втори удар с юмрук спрямо Х., който попаднал в областта на лявото му
око. Х., за да се защити, отвърнал с един удар, който попаднал в областта на
лявата скула на подсъдимия. В този момент клиенти на бензиностанцията се
намесили и прекратили побоя, който подсъдимия нанесъл над Х.. На помощ се
притекъл св.Б.Б., както и други лица, които успели да
преустановят непристойното, грубо и арогантно поведение на подсъдимия Ц.. След
това Ц. се качил на автомобила си и напуснал бензиностанцията. Св. Б. успял да
запише регистрационния номер на управлявания от подсъдимия автомобил, като
отишъл да успокоява св.С.Х., която видимо била разстроена от случилото се. На
тел.112, св.Х. сигнализирала за
извършеното деяние. Всичко това било възприето от св.К. и св.В. и други клиенти
на бензиностанцията, които били възмутени от агресивното, яростно, непристойно
и неуважително поведение на подсъдимия Ц..
Междувременно на място пристигнали
служители на Второ РУ при ОД МВР – Варна, св. Д.Г. и св.Ж.С.. Същият ден
полицейските служители установили автомобила на подсъдимия Ц. и спътника му св.Й.Б..
По случая било образувано ДП № 580/2016 г. по описа на Второ РУ при ОД МВР –
Варна.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като
компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на възникналият инцидент
на частния обвинител и граждански ищец Г.Х. са били причинени следните травматични
увреждания: кръвонасядания и ожулвания по лицето. Същите са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, като вещото лице е констатирало, че биха могли
да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили
чувство на болка и страдание.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като
компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на възникналият инцидент
подсъдимия Ц. е получил: травматичен оток и кръвонасядания по лицето. Вещото
лице е констатирало, че същите са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети. Заключено е, че подсъдимият е получил ожулвания в областта на трети и
четвърти пръсти на дясната ръка – резултат на удари или върху предмети с
подчертан ръб и ограничена повърхност. Описаните травматични увреждания, биха
могли да се получат по указаните време и начин и са обусловили чувство на болка
и страдание.
От заключението на изготвената
съдебнопсихиатрична експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от
съда като компетентно и обосновано, се установява, че подсъдимия Ц. не страда
от психично заболяване и зависимост към алкохол и наркотични вещества. Налице
са данни за вредна употреба на марихуана. Към момента на извършване на деянието
– 22.04.2016 г. Ц. не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието“ и не е страдал от умствено недоразвитие,
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние на
подсъдимия му позволява пълноценно да участва в наказателния процес, да дава
годни обяснения и да се защитава сам.
От заключението на изготвената
видео-техническа и лицево идентификационна експертиза се установява, че при
прегледа на видео-файловете не се установява следи от минипулация
/намеса върху записаната информация. Установено е, че лицето, появяващо се на
записите в 12.38 часа на 22.04.2016 год. и престояващо на
бензиностанцията до края на записите вероятно е лицето Н.Н.Ц.,
ЕГН **********.
По искане на защитата, в съдебна фаза бе
изготвена комплексна съдебнопсихиатрична-психологична експертиза на подсъдимия Ц..
От заключението на изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична-психологична експертиза, което не се оспорва от страните и
се приема от съда като компетентно и обосновано, се установява, че психичното
състояние на подсъдимия към момента на КППО му дава възможност да разбира
свойството и значението на извършените с него процесуално следствени действия и
да участва пълноценно в тях. ВЛ допълва, че подсъдимият има склонност към афективно реагиране, което в конкретния случай е състояние
на раздразнителност, което представлява едно спонтанно, импулсивно реагиране. Вътрешно
в себе си се чувства виновен, много напрегнат, чувство на безпокойство и
тревожност и за да тушира, понижи това състояние, той включва своите защитни
механизми. Ниският праг на търпимост се повлиява от употребата на психоактивни
вещества, става много неспокоен, сензитивен, свръхчувствителен, спрямо себе си
и мнителен спрямо другите.
Видно от приложената справка за
съдимост, подсъдимия Н.Н.Ц. не е осъждан.
Относно анализа на свидетелските показания:
А/ Показанията на пострадалия.
В резултат от действията на подсъдимия е бил увреден
свидетеля Г.Х.. Неговите показания са с най-голямо значение за изясняване на
фактическата обстановка. Макар и поначало да е заинтересован от изхода на
делото и не може да не се счита за предубеден и безпристрастен свидетел, според
състава на съда, не са налице основания за съмнения в достоверността на
дадените от него показания. Както в хода на досъдебното производство, така и
пред съда свидетелката последователно и логично
излага твърденията си.
Пострадалият Г.Х.
посочва, че заедно със своята
съпруга св.С.Х. били на бензиностанция „ОМV“, ул.“Мир“ №1 в гр.Варна, като той
управлявал своя автомобил „Хюндай”,
модел „Атос” с рег. № В 2168 ВВ. При излизане от
бензиностанцията почувствал удар в задната част на автомобила си, след което
спрял и слязъл от него. Тогава получил удар в главата от непознато лице,
залитнал назад, но не паднал. След това получил втори удар в лицето от същото
непознато за него лице. Сочи, че жена му крещяла, а той я успокоявал, за това е
слязъл от автомобила си, за да установи откъде идва удара по него /автомобила/.
Б/ Показанията на свидетелите очевидци
Показанията на пострадалия следва да бъдат
кредитирани и защото се подкрепят от тези на свидетелите С.Х., В.В., Б.Б., както и тези на св. С.К., които непосредствено са възприели
действията на подсъдимия Ц..
От показанията на св. С.Х. се установява, че на
22.04.2016 г., последния работен ден преди Велик ден, пътувала заедно със своя
съпруг – св.Г.Х. с личния им автомобил „Хюнда – Атос“. Решили да заредят автомобила с гориво на
бензиностанцията срещу „Майчин дом“ в гр.Варна. На излизане от
бензиностанцията се „засекли“ с друг
автомобил, но удар между двата е нямало. Сочи, че неочаквано чула удари в
задната част на автомобила, след което предната дясна врата била отворена от
непознато за нея лице, което започнало да крещи: „какво правиш ти бе, ей сега
ще те натроша, ще те набия“, при което тя започнала да крещи. Той се отдръпнал
от автомобила и тръгнал назад, а тя излязла навън. В този момент видяла как
подсъдимият нанася удар в лицето на съпруга й Х., който залитнал и по лицето му
имало кръв. През цялото време крещяла. Дошли други хора да окажат помощ.
Допълва, че след побоя Х. станал затворен, започнал да приема лекарства - туинста и физиотенс. Показанията
на свидетелката Х. допринасят и за изясняване състоянието на съпругът й – пострадалия
Г.Х. по време и след нанесените му удари с ръка от подсъдимия Ц..
Свидетелят В.В. сочи, че на
22.04.2016 г. бил на работа на бензиностанцията от 07.00 до 19.00 часа. Около
обяд влязъл да зарежда л.а. марка „Хюндай“ модел „Атос“
в който се намирали две лица – мъж и жена. Мъжът бил възрастен, около 60
годишен, чужденец, слаб, висок. След това потеглил в посока ул.“Мир“, от
страната на входа на бензиностанцията. Там въпросният автомобил бил засечен от
л.а. „Пежо“, в който се возели две момчета. Между двата автомобила е нямало
удар. Водачът на л.а. „Пежо“ слязъл от автомобила и се отправил към автомобила
на св.Х. и започнал „да блъска
автомобила с ръце и с крака, риташе ги и го удряше“. След това отишъл до предна
дясна врата, където се возела възрастна жена /св.С.Х./. „Посегна нещо към
шофьора, жената се развика“. „Възрастният мъж излезе от колата и младия започна
да го налага с юмруци – 4-5 пъти с ръце в главата и тялото. Възрастният мъж се
защитаваше от юмруците и както се пазеше нанесе два удара с ръка, свита в юмрук
в главата на момчето“. След това в конфликта се намесели двама души, при което
момчето се качило в автомобила си и тръгнало в неизвестна посока.
Свидетелят С.К. посочва, че на 22.04.2016 г. била на
работа в бензиностанция „ОМV Мир“ – Варна, находяща се на ул.“Мир“ № 1, на
длъжност продавач-консултант. Забелязала малък лек автомобил, който се бил
насочил да излиза от входа на бензиностанцията, т.е. срещу движението, към
ул.“Мир“. В този момент от ул.“Мир“, т.е от входа на бензиностанцията влизал
л.а. „Пежо“, сиво на цвят. „Двата автомобила не се удариха.“ „От „Пежото“ слезе младо момче на възраст около 20-25 години,
висок, слаб. И започна да рита с крака и да блъска с ръка на малкия автомобил
от задната част“. В този момент водача на автомобила – св.Х. слиза от него „…
момчето отиде и хвана възрастния господин“. Това стана зад малкия автомобил. “Момчето
първоначално започна да удря господина с юмруци в главата… не мога да посоча
колко точно на брой“.“ ….възрастния господин се защитаваше и удари няколко пъти
момчето с юмруци в главата“. На предната седалка имаше жена, тя пищеше и викаше
– „помощ“.. от бензиностанцията излязоха две момчета и разтърваха биещите си „
„Този с пежото спря до една колонка и изчака момчето,
което беше с него в автомобила да си купи цигари, след което с мръсна газ
изчезна“.
Свидетелят Б.Б. сочи, че на
22.04.2016 г. на обяд бил на бензиностанция „ОМV-Мир“, находяща се в гр.Варна,
ул.“Мир“ №1. Бил вътре в бензиностанцията, когато забелязал “…един младеж да
потупва с ръце по багажника на един спрял автомобил“. След 1-2 минути чул
викове от жена „помощ, помощ“ след което се обърнал и
видял двама мъже, които се боричкат – „бяха се сграбчили с ръце, но аз лично не
съм видял някой някого да удря“ , „..до тях имаше вече хора, които ги
разтърваха“, „..младия мъж тръгна към един автомобил марка „Пежо СС 307“ , „…аз
взех от някъде един химикал и лист и записах на него номера и модела на пежото, в което се качи младото момче“ , „дадох този лист
на жената, тя беше много разстроена“.
Свидетелят И.П. сочи, че познава подсъдимия от училище.
Не си спомня годината, месеца и датата, когато заедно с подсъдимия Ц. отишли с
неговия л.а „Пежо“ с рег. № В 11-55 на бензиностанция „ОМV“, гр.Варна, ул.“Мир“
№1. Като влизали в бензиностанцията „…друг автомобил му пресече пътя, т.е
искаше този автомобил да излезе през входа на бензиностанцията“. „Спомням си,
че двамата водачи се сбиха. Не мога да си спомня, понеже не гледах толкова
натам, кой от двамата водачи пръв удари другия… Не мога да посоча колко удара
си нанесоха двамата един на друг. Посочва, че лицето, с което се е сбил
подсъдимия Ц. е –„Беше около 40 годишен, с посивяла коса, среден на ръст. Те
бяха доста далече и не ги виждах добре“.
Свидетелят Д.М. сочи, че през пролетта на 2016 г. се
срещнал с Ц., като той управлявал л.а „Пежо 307 СС“ с рег. № В 11-55, а зад
него управлявал собствения си л.а „Мерцедес С 2130“ с рег. № В 20-00 ВС.
Подсъдимият влизал в бензиностанция „ОМV“ на ул.“Мир“ № 1, гр.Варна, когато от
входа на бензиностанцията излизал малък автомобил „мисля, че беше нещо японско,
което засече Ц.“, „…в малкия автомобил се возеха мъж и жена на средна възраст,
управляваше мъжа“, …“мъжа слезе от автомобила и
викаше-„фак ю“, аз знам, че това е псувня“, „мъжът от
малката кола с летящ крак удари Ц. някъде по тялото“, …“после мъжа удари Ц. по
главата“, „Ц. също му върна удара и го удари в лицето с ръка“, „После жената от
малката кола излезе и се развика и разкрещя „Полиция“, след това настана
суматоха. Допълва, че Ц. се качил в своята кола, след което и той в своята и
тръгнали към изхода на бензиностанцията в посока бул.“Васил Левски“. „…Двамата
с двете коли направо излязохме от бензиностанцията, никой от нас не е влизал в
бензиностанцията или спирал до колонка да зарежда“. „Малко по нагоре двете коли
спряхме, преди да сме излезли на бул.“Васил Левски“. „Слязох от автомобила и
отидох до автомобила на Ц., за да го попитам как е и какво е стана.“, …“Ц. ми
викаше – „видя ли го тоз как ме нападна“, „после изпушихме по една цигара“, ..“Ц.
не ми се е оплаквал от някакви болки, като цяло му нямаше нищо сериозно,
доколкото си спомням Ц. имаше малко кръв по едната ръка и държеше една салфетка,
за да я избърше“.
В/ други свидетелски показания.
Макар и без особен принос
по фактите са данните, съобщени от свидетелите Д.Г. и Ж.С., които в качеството си на
полицейски служители като „полицейски“ екип са посетили местопроизшествието
значително по-късно от момента на настъпване на инцидента. В този смисъл предадената
от полицейските служители информация е с производен, а не с първичен характер.
Свидетелите Г. и С. сочат, че при проведената беседа в сградата на Второ Ру при
ОД МВР – Варна, Ц.: „…пред нас си призна, че е участвал в инцидента на бензиностанция
„ОМV“ в гр.Варна и бил ударил възрастен мъж, поради това, че го е засякъл на
бензиностанцията, нямал право да излиза оттам. Ц. ни каза, че възрастния мъж
също му е нанасял удари с ръце“.
Г/ Обясненията на
подсъдимия.
В обясненията си подсъдимия
Н.Ц. твърди, че инцидента е станал на бензиностанция „ОМV Мир“ гр.Варна, когато
неговия автомобил бил засечен от автомобила, управляван от свидетеля Г.Х.. При
това той слязъл от своя автомобил и отишъл при автомобила на свидетеля и с ръка
почукал по задното стъкло. След това отворил предна дясна врата, където се
возила св.С.Х. и се обърнал към нея с думите: „какво правиш, ще се блъснем, ще
се натрошим“. През това време другия водач слязъл от автомобила си, при което
станала „схватка“ между двамата. „Той тръгна да ръкомаха, да ме удря и аз вече
му отвърнах“.
По отношение обясненията на подсъдимия Ц. в
с.з., които са насочени към пълното му оневиняване чрез изтъкване на
обстоятелства, обуславящи липсата на каквато и да било негова съпричастност към
причинените на пострадалия телесни увреждания, съдът отчете, че те съществено
противоречат и не кореспондират с нито установените по-горе фактически
обстоятелства, нито с правилата на формалната логика.
Преди да анализира обясненията на подсъдимия Н.Ц.
съдът отчете безусловно гарантираното му от закона право да дава обяснения по
обвинението (по арг. и от чл. 55 от НПК) каквито пожелае. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателното производство (предвид възможната наказателна
отговорност по чл.
290 от НК), обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са както
основно средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал, което не позволява достоверността им да се изключва априори (в т.см. р.№ 685/2003 г. по н.д.№ 537/2003 г. І
н.о. и р.№ 491/2000 г. по н.д.№ 417/ 2000 г. ІІ н.о ВКС.).
Отчитайки и тези принципни положения, съдът
прие, че обясненията на подсъдимия Н.Ц. са неубедителни, противоречащи на формалната логика и
недостоверни, поради което не им даде вяра и не ги постави в основата на
присъдата. По делото са налице две противоречиви, несъвместими и взаимно
изключващи се версии досежно извършеното престъпления - от една страна неговите
обяснения, които се опровергават категорично от показанията на свидетелите К., В.,
Б., С.Х., Г.Х.. От друга страна, неговите обяснения намират потвърждение в
показанията на св. М. и П.. Всъщност показанията на последните двама също са
противоречиви помежду си, тъй като св.П. крайно пестеливо пресъздава
ситуацията, на която твърди, че е очевидец, като посочва "...двамата
водачи се сбиха…не си спомням, не гледах толкова на там кой от двамата водачи
пръв удари другия …шофьора на другия автомобил беше около 40 годишен, с
посивяла коса, среден на ръст …те бяха доста далече и не ги виждах добре..."
; св.М. обаче посочва, че "...мъжът от малката кола слезе и започна да вика – „фак
ю“… после тръгна към Ц. и с летящ крак удари Ц. някъде по тялото…после удари с
ръка Ц. по лицето,…Ц. не ми се оплака от някакви болки, …Ц. имаше малко кръв по
едната ръка и държеше една салфетка, за да я избърше". При така събрания
доказателствен материал и неговият правен анализ, съдът прие за доказан
единствено възможния правен извод, че именно подсъдимия Н.Ц. е извършител на
инкриминираното престъпно деяние.
Съдът кредитира и проведените разпознавания, тъй като разпознаването на лица и
в трите случая е реализирано при изпълнение предписанията на чл. 169-171 НПК.
Те са проведени след подробни разпити на пострадалите досежно обстоятелствата,
при които са наблюдавали извършителите на престъпното посегателство и за
възприети от тях особености на физиката им
и външния им вид, позволяващи
идентификация.
Характерът и механизмът
на причиняване на травматичните увреждания се установява в най-голяма степен от
заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи и разясненията
направени от вещите лица в съдебно заседание.
По посочените съображения съдът прецени,
че следва да приеме описаната фактическа обстановка, върху която да изгради
своите правни изводи.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК:
Предвид установеното в хода на съдебното
следствие и след направен детайлен анализ на доказателствения материал съдът прие,
че подсъдимият Н.Н.Ц. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл. 325, ал.1 НК, за който е обвинен и
предаден на съд. Установиха се основните обективиращи
престъпното деяние признаци "непристойни действия" и "грубо
нарушение на обществения ред". В задължителното за съдилищата ППВС №
2/1974 г. (т.2) примерно са посочени обективиращите
това деяние непристойни действия както и случаите, при които е налице грубо
нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. В конкретният
случай съдът прие, че осъщественото от обвиняемия поведение несъмнено
съставлява "непристойни действия", като се установиха и конкретните проявни форми на тези действия, обиди и закани за
саморазправа на висок тон към св.С.Х., както и нанасяне на удари с ръце и ритници
върху автомобила на Г.Х., марка „Хюндай Атос“ с рег.
№ В 21-68 ВВ . Налице несъмнено е и "явно неуважение към обществото",
след като всички непристойни действия на подсъдимия на инкриминираната дата и
място открито изразяват висока степен на неуважение към личността. Чрез
действията си (описани по-горе в мотивите) обвиняемия е демонстрирал пред
свидетелите С.К., Б.Б., В.В.
едно грубо незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му съществуване, което именно се характеризира като посегателство
срещу обществения ред (в т. см. р. № 492/1982 г. по н.д. № 512/1982 г. II н.о.
ВС). Всички присъстващи са били крайно възмутени от държанието на подсъдимия и
са станали очевидци на скандалното му и невъздържано поведение. Безспорно е, че неговите действия са
осъществени на обществено място – бензиностанция „ОМV“ ул.“Мир“ №1, в гр.Варна,
станали са достояние на един широк кръг от хора и представляват едно грубо
нарушение на установения обществен ред. Действително може да се приеме, че
извършеното от подсъдимия деяние е било
насочено преди всичко пряко срещу честта, достойнството и телесната неприкосновеност
на С.Х.. В същото време
обаче, с оглед мястото и начина на извършване на деянието, така подсъдимият е
демонстрирал и едно явно неуважение към обществото и незачитане на общоприетите
норми за поведение. Подсъдимият несъмнено е съзнавал, че се намира на
обществено място и действията му се възприемат от много хора. Ето защо съдът
прие, че от субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл
(възможност, намираща опора и в съдебната практика - в т. см. раздел І, т.3 от
ППВС № 2/1974 г.). При извършване на хулиганските действия подсъдимия е били
воден от стремежа да покаже превъзходство и пренебрежение към околните . Във
волево отношение подсъдимия Н.Ц. е предвиждал, че в резултат на неговите
действия и поведение ще бъде нарушен и общественият ред, но се е отнасял
безразлично към този възможен резултат и се е съгласявал с него.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 325, ал.1 от НК е предвидено
наказание до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено
порицание. Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал.3
от НК и за замяна на наказанието лишаване от свобода с „пробация“. Налице са
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - лицето не е
осъждано, сравнително младата му възраст, студент е в МУ, добрите му
характеристични данни.
Съдът прецени, че в случая на подсъдимия
Н.Ц. следва да бъде наложено наказание "Пробация",
при следните пробационни мерки:
На основание чл.
42а, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок
от 9 /девет/ месеца, като подсъдимия Ц. се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
На основание чл.
42а, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 9 /девет/ месеца.
По обвинението по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 от НК:
С оглед установената по-горе фактическа
обстановка и подробният анализ за достоверността в обясненията на подсъдимия и
показанията на всички разпитани по делото свидетели и вещо лице, съдът прие за
доказано по несъмнен и убедителен начин, че подсъдимия Н.Н.Ц.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението субсумиран от разпоредбите на чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК. Съдът прие за
доказан и квалифициращият по-тежко квалифициращ престъпното деяние признак по чл. 131, ал.1, т.12 НК –
"хулигански подбуди". Съдебната практика константна за това, че
"...субективната страна на поведението съдържа освен вината и други
субективни (психически) елементи. Такива субективни елементи са мотивите
(подбудите), целта, чувствата на дееца, психическото му състояние и т.н. Когато
някой от тези субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от
състава на престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице,
за да е осъществен съставът на съответното престъпление..." (р.№ 641/1991
г. по н. д. № 287/ 1991 г., I н. о.). Безспорно се установява, че подсъдимия не
е бил провокиран по никакъв начин от пострадалия и няма вина за случилото се.
При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив (р.№
156/1995 г. по н.д.№ 562/94 г., І н.о. и р.№ 546/10.02.2009 г. по н.д. №
562/2008 г., ІІІ н.о. ВКС), тъй като мотивът на извършителя не е да увреди
пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателство
върху него. Такъв личен мотив категорично липсва в случая, тъй като подсъдимия
не е познавал пострадалия. От друга страна с поведението си е демонстрирал явно
неуважение към обществото чрез нанасяне на удари на пострадалия Г.Х., в резултат на което му е причинил и
средна телесна повреда. Следователно, не може да се приеме, че липсват
хулигански подбуди при извършване на престъплението, поради което не е налице и
възможност /основание/ за изменение на обвинението в по-леко, без съществено
изменение на обстоятелствената му част, което би довело до по-лека наказуемост
в рамките на основния престъпен състав.
От обективна страна посредством действията
си, изразяващи се в нанасяне на удари с юмруци по главата на пострадалия Г.Х.,
подсъдимия Ц. несъмнено е засегнал
организма му. В резултат на тези активни действия, пострадалия е получил
увреждания на здравето, изразяващи се в
кръвонасядания и ожулвания по лицето.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл от подсъдимия обективиран
изцяло в действията му. Мотивиран изцяло от хулигански подбуди, чрез активните
си действия по нанасяне на удари по лицето и тялото на пострадалия, подсъдимия Ц.
несъмнено е съзнавал общественоопасния
характер на извършваното. Предвиждал е вероятното настъпване на неговите общественоопасни последици, т.е., че в резултат на тези
удари ще бъдат засегнати здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия,
като във волево отношение е целял да предизвика именно настъпването на
увреждането. Съдът прие, че в конкретната ситуация действията на подсъдимия се
основават именно на този изцяло хулигански умисъл, който именно предполага
отсъствие на предхождащи лични отношения между подсъдим и пострадал. Именно
поради това хулиганските действия често изглеждат като необясними или пък като
неадекватни ответни действия.
Събраните по делото доказателства сочат, че
хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието се изразява
в стремежа на подсъдимия Ц. да прояви своето явно и грубо неуважение към
обществото и в частност да противопостави себе си на обществото, на неговите
правила, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността и други
подобни действия, които именно се установиха в поведението на подсъдимия на
инкриминираната дата и място.
По вида и размера на наказанието:
Предвиденото в чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.
130, ал.2 НК наказание е до 3 г. лишаване от свобода. В предходната
редакция на чл.
55, ал.1, т.2, б."б" НК се предвижда замяна на наказанието
лишаване от свобода единствено с наказание пробация. Съдът прие, че за
реализиране целите на наказанието спрямо подсъдимия Ц., визирани в чл. 36 НК
- за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат
приложени две пробационни мерки - по чл.
42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК. С оглед императивната разпоредба на чл.
42а, ал.3 НК съдът определи и диференциран размер на всяка пробационна
мярка, като с оглед най-вече съдебното минало на подсъдимия прие, че
регистрацията по настоящ адрес и задължителните периодични срещи с пробационен
служител следва да бъдат с продължителност в минималния размер, а именно шест
месеца, като задължителната регистрация бъде с периодичност два пъти седмично.
Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като отчете, че се касае за деец, който не е осъждан, студент е по медицина,
добрите характеристични данни на лицето, сравнително младата му възраст.
На осн. чл.
23, ал. 1 от НК, съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду
наложените наказания, а именно „пробация“
със следните пробационни мерки:
На основание чл.
42а, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок
от 9 /девет/ месеца, като подсъдимия Ц. се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
На основание чл.
42а, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 9 /девет/ месеца.
По гражданския иск и разноските:
Поради признаването на подсъдимия Н.Н.Ц. за виновен в нанасяне на лека телесна повреда по
хулигански подбуди на гражданския ищец Г.Х., съдът счете, че е доказана
основателността на гражданския иск. Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения
от него деликт по отношение на личността на ищеца.
Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и
страдания. Съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, като използва критерия за справедливост, продължителността на
страданията и начина на причиняване на уврежданията, намери, че следва да
репарира тези морални вреди със сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва
от деня на увреждането - 22.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
като в останалата част - до пълният предявен размер от 4 000 лв., предявеният от Г.Х. граждански иск против Н.Н.Ц.,
съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.
189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Н.Ц. да заплати направените по делото
от частния обвинител и граждански ищец Г.Х. разноски в размер на 600.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 80.00 лв. в полза на Държавата
Подсъдимият следва да заплати и 533.20 лв.
по сметка на РС-Варна, както и направените разноски в размер на 348.63 лв. в полза
на ОД МВР - Варна.
В този смисъл е произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: