РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Бургас , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря ИЛИЯНА Д. ГАЛЬОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20202120104817 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. Т.,
ЕГН ********** от гр.А......,съдебен адресат: гр.П. адв.М.Ч., член на
Адвокатска колегия - гр.Пловдив ПРОТИВ „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к,
„Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка Москова
Вангелова, в качеството и на управител, с пълномощник адв. Ж.Б. Б., АК -
Бургас, кантора - адрес: гр.Б......
Иска се на основание чл. 344. ал. 1. т.1 КТ да се признае за незаконно
дисциплинарното уволнение на Р. Д. Т., ЕГН **********, наложено със
Заповед №19/27.07.2020г., от „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК
********* с което е и прекратено ТПО на основание чл. 330, ал.2,т.6 КТ., и да
бъде отменено като незаконно.
Иска се осъждане на ответното дружество на основание чл. 344. ал.1. т.4
КТ да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка или в други документи, при евентуалност от неуважаване на главния
иск.
1
Иска се осъждане на основание чл. 224. ал.1 КТ ответника да заплати
на Р. Д. Т., ЕГН ********** обезщетение за неизползван годишен отпуск от 8
дни, в размер на 224 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задълженията.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е била
в трудово правоотношение с ответника по силата на който ищцата е работила
по безсрочен трудов договор на длъжност „касиер“ в ответното дружество,
като изпълнявала трудовите си функции в гр. А. Твърди, че на
19.05.2020г.трудовото праоотношение било прекратено на основание чл.325
ал.1 т.1 от КТ. Посочва, че на 15.07.2020г. била издадена последваща заповед,
с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от датата на
връчване на заповед , на основание чл.195 ал.1 от КТ, поради неявяване на
работа. Твърди, че горепосочената заповед е незаконосъобразна, като излага
подробни аргументи в подкрепа на твърденията си. Посочва, че в случая не са
налице предпоставките на чл.188, на които се позовава работодателя.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че действително ищцата е подала заявление за напускане на
работа, но правоотношението и не било прекратено на това основание с
нарочна заповед. Позовава се на разпоредбата на чл.325 ал. т.1 от КТ и
настоява, че за служителя е съществувало задължение да се яви на работа.
Претендира се отхвърляне на исковете. Не са ангажирани доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез подържа предявените искове с
подробни съображения в защита.
В съдебно заседание ответникът, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който оспорва иска. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите на ищеца във връзка
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
2
приема следното:
По делото са приети:Трудов договор № 1/03.01.2020г.;Заповед №1 от
съдата дата; Писмо от ДИТ Бургас /стр.8/ от която е видно, че ищцата е
уведомена, че със Заповед №2/19.05.2020г. трудовото и правоотношение е
прекратено на основание чл.325 ал.1 от КТ ведно със задължителни
предписания по см.на КТ Заповед №11/15.07.2020г. за изискване на
обяснения с два въпроса; Заповед №19 от 27.07.2020г. за налагане на
наказание „Дисциплинарно уволнение“, Преписка от ДИТ Бургас по сигнал с
№20062591 от 19.06.2020г. сред които и Заповед №2 от 19.05.2020г., с
издател – дружеството ответник с която се прекратява трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.325 ал.1 от КТ –т.е. без
предизвестие и без да е посочена в коят хипотеза.. копие на трудова книжка;
извлечение от банкова сметка.
В хода на производството се представи и допълнително платежно
нареждане от 12.11.2020г. видно от което на същата дата по сметката на
ищцата санаредени и внесини сума в рзмер на 243.99 лева обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ.
По факта, че между страните е съществувало трудово
правоотношение,не се спори. Спори се че, правоотношението е прекратено
по инициатива на работника.
Видно от доказателствата, договора с ищцата е сключен на 03.01.2020г.
на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, при пълно работно време-осем часа дневно,
петдневна работна седмица с основно брутно месечно възнаграждение 610
лева.
Ищцата била депозирала молба за прекратяване на трудовото и
правоотношение, която очевидно на 19.05.2020г. е била приета от
работодателя за което била издадена заповед /стр.46 от делото/.
На 27.07.2020г. била издадена от роботодателя втора Заповед № 19, с
която трудовото й правоотношение е прекратено, считано от дата на връчване
на основание „Дисципинарно уволнение“
Тази заповед на работодателя е незаконосъобразна поради следното:
3
На първо място, видно от съдържанието на самата заповед, сочи се, че
Работника- не се е явила на работа в периода 19.05.2020г.-15.07.2020г. По
делото не са ангажирани доказателства за това, че Дружеството-ответник по
своя инициатива е отменило Заповед №2 и да е уведомило за това работника.
Не са необходими каквито и да е изявления от страна на ищцата за да се
приеме, че са настъпили законовите последици на прекратяването с първата
заповед. От друга страна, за работодателя е съществувало обективно
задължението да уведоми ищцата, че поради каквито и да било причини е
отменил предходната си заповед и да осигури възможност на ищцата да
упражнява трудовите си права съобразно сключения договор.
Съдът намира, че с издаването на Заповед №19/27.07.2020г.
работодателя е извършил злоупотреба с право .Отделно от това
незаконосъобразно е и посоченото от работодателя основание за
прекратяване на ТПО в Заповед №19, а именно нормата на чл. 195 ал.1 от КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
От доказателствата по делото, съдът приема, че между страните е
съществувало в периода от 03.01.2020г.-19.05.2020г., с което трудовото и
правоотношение е прекратено на основание по чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение Заповед №
19/27.07.2020г. е незаконна и следва да се отмени само на това основание, без
трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344, ал. 3
КТ).
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Този иск е конститутивен и с него незаконно уволненият работник
упражнява потестативното си право да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението работа. Този иск е и акцесорен по отношение на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението на
ищцата е незаконно и подлежи на отмяна. Следователно. Предявеният от нея
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването и на предишната и работа
4
при ответника на длъжността „технически сътрудник“, също се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
По иска по чл. 224. ал.1 КТ
По същество този иск е основателен, но от представените по делото
доказателдства се установява , че в ход на процеса е извършено погасяване на
тази сума, което съдът цени на основаниеу чл.235 ал.3 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да понесе
направените от ищеца съдебно деловодни разноски.Поискани са такива
размер на 1100 лева. Отправено е своевременно възражение за
прекомерностна адвокатския хонорар, което възражение съдът приема за
основателно. Действително производството по делото продължи в две
съдебни заседания, без да се откроява с фактическа и правна сложност,
поради което и на основание чл.7 ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,следва да определи
размер на адвокатското възнагражение-610 лева, като в негова тежест следва
да се възложи и задължението за заплащане държавна такса по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА прекратяването на трудовото правоотношение между
„ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от
Димитринка Москова Вангелова, в качеството и на управител и Р. Д. Т., ЕГН
********** от гр.А...., с пълномощник адв.М.Ч. за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ
Заповед №19/27.07.2020г, с която трудовото й правоотношение било
прекратено, , на основание „Дисциплинарно уволнение“.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Д. Т., ЕГН ********** срещу „ДОМ КОМФОРТ
БГ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка
Москова Вангелова, да и заплати обезщетение за неизползван годишен
отпуск от 8 дни, в размер на 224 лв., ведно с дължимата законна лихва за
5
забава от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задълженията, като неоснователно, платено в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к,
„Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка Москова
Вангелова да заплати на Р. Д. Т., ЕГН **********да заплати сумата в от 610
лева-разноски по делото.
ОСЪЖДА ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2,
представлявано от Димитринка Москова Вангелова да заплати по сметка на
РС Бургас СУМАТА от 100 /сто / лева, държавна такса за производството по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез
процесуалните им представители.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
Районен /п/Евг.Узунов_______________________
съд –
Бургас:
6