№ 2340
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100500952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
клон България, срещу решение № 14485/13.12.2022 г. по гр.д. № 49037/2021 г. по описа
на СРС, I ГО, 125 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А.
А. А. дължи на жалбоподателя сумите, както следва: 4342,75 лв. – главница по договор
за потребителски кредит от 15.02.2017 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до
погасяването, както и сумата в размер на 152,01 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., за които суми в полза на
„БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 60701/2020 г. по описа на СРС,
125 състав.
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Твърди, че СРС неправилно е стигнал до извода, че по делото не е доказано
кредитополучателят да е получил сумата, предмет на договора за потребителски
кредит. В тази връзка счита, че в процеса на събиране на доказателства СРС е допуснал
1
процесуално нарушение, като не уважил доказателственото искане на въззивника
(ищец в първоинстанционното производство) за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на този факт. Ето защо, моли решението на СРС да бъде
отменено, като исковете бъдат уважени. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – А. А. А. (представляван от особен представител), оспорва
жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно. Моли същото да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
С обжалваното решение са отхвърлени искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът А. А. А. дължи на ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
клон България сумите, както следва: 4342,75 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 15.02.2017 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до
погасяването, както и сумата в размер на 152,01 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., за които суми в полза на
„БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 60701/2020 г. по описа на СРС,
125 състав.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната.
За основателност на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България и ответника по договор за заем, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесната сума, а именно – предаване на ответника на
паричната сума, предмет на договора за заем; изискуемост на задължението за връщане
на предадената в заем сума, както и какъв е размерът на непогасеното задължение.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № CARU-
14424138/15.02.2017 г., сключен между страните, се установява, че на 15.02.2017 г. е
сключен писмен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника в заем сумата в размер на 17000 лв., като ответникът се е
задължил да върне посочената сума на 51 месечни вноски в размер на 464,09 лв.,
включващи дължимата главница и възнаградителна лихва при лихвен процент от 8,68
%, годишен процент на разходите от 10,13 % и обща стойност на плащанията 23668,59
лв.
2
Съгласно заключението на приетата пред въззивната инстанция съдебно-
счетоводна експертиза, сумата, предмет на договора, е получена от кредитополучателя
на 15.02.2017 г. по банков път. Предаването на сумата следва и от самия договор, в
който е налице изявление на кредитополучателя, с което същият е удостоверил, че е
получил реално предоставената му в заем сума.
Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника за
недействителност на договора, тъй като същият не отговаря на изискванията за
действителност, предвидени в ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В конкретни случай, договорът за потребителски кредит е
сключен в изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК форма – писмена форма на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като съдържанието му отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК - посочен е общият размер на кредит,
лихвеният процент, годишният процент на разходите по кредита, налице е погасителен
план, информация за правата на потребителя, както и общите условия са подписани от
потребителя.
На основание чл. 5, изр. второ от договора за кредит при просрочване на две или
повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска
вземането на кредитодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени в договора надбавки.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, последната
платена сума по договора е вноска с падеж на 27.06.2019 г., като след посочената дата
не са налице плащания по договора.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г.
от ОСГТК на ВКС, постигнатата в договора уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да претендира вземането си в пълен размер, не
поражда действие, ако заемодателят изрично не е заявил, че упражнява това право,
което волеизявление да е достигнало до длъжника. Следователно, за да е налице
предсрочна изискуемост като предпоставка за уважаването на иска по чл. 422 ГПК, по
делото трябва да е доказано, че заемодателят е упражнил правото си да направи
вземането си по договора за кредит предсрочно изискуемо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. По делото е
представена покана от 21.05.2020 г., адресирана до кредитополучателя, с която
кредиторът е обявил вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, но липсват
доказателства, от които да се установява, че същата е връчена на кредитополучателя.
3
Следователно, не се установява кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски, които са намерили отражение в договора за кредит и подписания
към него погасителен план. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в
договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в
договора за кредит, изискуемостта на които е възникнала до приключване на
съдебното дирене – в този смисъл е т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение, допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо (към датата на
приключване съдебното дирене), въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика съдът
счита, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в настоящото производство следва да бъде
съобразен фактът, че на 20.05.2021 г. е настъпил падежът на последната погасителна
вноска по договора, съгласно погасителния план, като непогасеното задължение за
главница, падежът на което е настъпил, възлиза на сумата в размер на 4342,75 лв.,
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, има
акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг.
Съгласно договора за кредит, заемателят е длъжен да заплащат погасителните
вноски в срок, определен в договора за кредит. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, а съвпада с изискуемостта, т.е.
длъжникът изпада в забава с изтичане срока за плащане на задължението.
Ищецът претендира установяване на вземането в размер на 152,01 лв. – лихва за
4
забава върху целия размер на главница – 4342,75 лв., за периода от 14.07.2020 г. до
16.11.2020 г., като съдът достигна до извода, че посочената главница не е изцяло
изискуема в пълен размер от 14.07.2020 г., а от 20.05.2021 г. Размерът на законната
лихва върху дължимата главница за исковия период, като се вземе предвид падежът на
всяко от задълженията за главница, възлиза на сумата в размер на 126,62 лв. (изчислен
от съда на основание чл. 162 ГПК), до която сума следва да се уважи искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Предвид посоченото, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за главница е отхвърлен, като следва да бъде поставено друго решение, с което
искът за главница бъде уважен изцяло.
В частта, с която искът за мораторна лихва с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за сумата в размер на 126,62 лв., решението следва да бъде
отменено и искът да бъде уважен за посочената сума, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г. В частта, с която искът за
мораторна лихва е отхвърлен над сумата в размер на 126,62 лв. до пълния предявен
размер от 152,01 лв., решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този извод на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
следните разноски – сумата в размер на 920,93 лв. – разноски за първата инстанция и
заповедното производство, както и сумата в размер на 1254,21 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14485/13.12.2022 г. по гр.д. № 49037/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 125 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „БНП
П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ****, срещу А. А. А., ЕГН
**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: 4342,75 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 15.02.2017 г.,
ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до погасяването, както и сумата в размер на
126,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2020
г. до 16.11.2020 г., за които суми в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.01.2021 г.
по ч.гр.д. № 60701/2020 г. по описа на СРС, 125 състав, като вместо него
5
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ****, срещу А. А. А., ЕГН **********,
че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 4342,75 лв. – главница по договор
за потребителски кредит от 15.02.2017 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до
погасяването, както и сумата в размер на 126,62 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., за които суми в полза на
„БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 60701/2020 г. по описа на СРС,
125 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14485/13.12.2022 г. по гр.д. № 49037/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 125 състав, в частта, с която искът с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на мораторна лихва, предявен от
„БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ****, срещу А. А.
А., ЕГН **********, е отхвърлен за разликата над 126,62 лв. до пълния предявен
размер от 152,01 лв.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, да заплати в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 920,93 лв. – разноски за първата инстанция и заповедното
производство, както и сумата в размер на 1254,21 лв. – разноски за въззивната
инстанция
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6