Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 06.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 704
по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „С.Б." ЕООД-С., с ЕИК ….., против "Р…" ЕООД-с. М., общ. Е.П.,
обл. С., с ЕИК…….
Ищецът твърди , че със заявление по чл. 410 ГПК от 2017 год.пред PC гр. Елин е поискал издаване на
заповед за изпълнение срещу ответното дружество, за което е било образувано ч.гр.д.
№402/17г. по описа на РС- Елин Пелин и издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че ответното дружество
имало повреда на ползван от него т.а. „С.“, модел № R 440LAMNA, шаси № 2056723, с ДК № СВ …..
АВ в Република Ф.. За да транспортира повредения тежкотоварен автомобил до
сервиз от представителството на С. във Ф. поискали гаранция от ищеца, че
ответното дружество ще заплати цената на услугата „репатриране".
За
целта ищецът поискал от "Р…." ЕООД да бъде внесена гаранция по
сметката на „С. Б." ЕООД, която била внесена , съгласно фактура №
********** от 12.10.15 год..Автомобилът ползван от ответника бил репатриран до
сервиз в Република Ф... Представител на ответника поискал от ищеца информация
дали може във Ф. ремонта на автомобила да бъде платен чрез карта „DKV EURO SERVICE". От представителството на С.
във Ф. потвърдили, че разходите за ремонта на камиона ползван от "Р."
ЕООД могат да бъдат платени чрез карта „DKV EURO
SERVICE". Тогава ищецът върнал на
ответника внесената гаранция , съгласно кредитно известие №
**********/14.10.2015.
В същото време дружеството във
Ф., което извършило „репатриране" не получило плащане за извършената
услуга чрез „DKV EURO
SERVICE" и издало фактура № 2120390/19.10.2015 год. за услугата „репатриране"
в размер на 2 943.16 лв. Същата сума била
заплатена от ищеца и в
последствие я фактурирал на "Р.." ЕООД с фактура №
**********/03.12.2015 год..
Иска се съдът да признаете за
установено по отношение на ответника, че "Р…1" ЕООД, с ЕИК ……., дължи
на „С. Б." ЕООД, ЕИК ……., сумата в размер 2 943,16 лв. представляваща
направени разходи за услугата „репатриране" на камион, модел № R 440LAMNA, с шаси № 2056723, с ДК № СВ …..
АВ на територията на Ф., както и да осъди ответното дружество да заплати на
ищеца законната лихва върху главницата считано от завеждането на заповедното
производство до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
В
едномесечния срок по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита
така предявения иск за недопустим.
Ищецът
не е представил доказателства за извършени плащания от него до „С. Ф." -
нито за претендираната сума, нито за кое превозно средство да е изплатена
сумата.
Ищецът
не представил доказателства и за това, дали тази сума е постъпила действително
по банковата сметка на „С.Ф." (банкови извлечени и др.).
Ищецът
не участвал в правоотношението между "Р…" ЕООД и
„С. Ф.".
Ответникът
твърди , че между него и „С. Б." ЕООД не са налице никакви
правоотношения.
Ответникът
прави възражение и за изтекла погасителна давност на предявения иск.
Твърди,
че е заплатил на „С. Б." ЕООД сумата в размер на 3 000 лв. (три хиляди
лева), представляваща исканата гаранция, съгласно фактура №
**********/12.10.2015 г., а разходите за ремонта били поети от „DKV EURO
SERVICE"-търговски партньор на ответника, който поел и изплатил сумите за
ремонта на камиона.
Ответникът
твърди, че гаранцията не била осъществена. Товарният автомобил се повредил на
80 м. (осемдесет метра) от сервиза на Скания във Франция и изтеглен назад към
сервиза, а не „репатриран" до сервиза.
По
изложените съображения ответникът твърди, че не дължи на ищеца претендираната
сума от 2 943, 16 лв. .
Ответникът
претендира направените по делото
разноски.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото
намира за установено следното:
През
месец октомври на 2015 година представител
на ответното дружество е поискал от представител на „С.
Б." ЕООД (св. В.)
съдействие за репатриране на
т.а.“С.“ от Р.. От своя страна ищецът поискал представяне на гаранция в размер на
три хиляди лева, каквато е била внесена
от ответника на 12.10.2015 год./фактура
№ **********/12.10.15г./, което не е спорно между страните.След проведени
разговори и постигнато съгласие за заплащане от „DKV
EURO SERVICE“ на извършени по товарния автомобил ремонтни работи, страните по настоящото производство са
постигнали съгласие и за връщане на предоставената гаранция. Последната е
върната, за което също не се спори/вж. фактура № **********/14.10.2015 година/.
Видно
от свидетелските показания авариралия процесен товарен автомобил е бил придвижен с репатрак в сервиз .
Не
е спорно между страните , че по отношение на
процесното превозно средство са били извършени ремонтни дейности в РФ.. Спори се
относно дължимостта на сумата заплатена
от ищеца за теглене на авариралия т.а. и
първоначалната му диагностика.
Установено
е със съдебно-счетоводната експертиза,
че фактурите по предоставяне на
гаранцията от ответника и връщането й на ищцовото дружество, са били надлежно
осчетоводени в счетоводните регистри на „С. Б." ЕООД, включени са били
в дневниците за продажбите и справките –декларации по ДДС за съответния данъчен
период, депозирани пред НАП.
Видно
от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, на 17.11.2015г. ищецът е
направил плащане в размер на 1 203.90 ЕВРО по сметка на
сервиза извършил тегленето на товарния автомобил и проверката с първоначална диагностика по
установяване техническия проблем на МПС-то. Ищецът е издал фактура №
**********/03.12.15г. за същата сума в нейния левов еквивалент. В тази връзка
заключението по приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от
страните ССчЕ от 18.01.2018г. сочи , че ответникът не е извършил в полза на ищеца плащане на сумата
от 2 943.16 лева по фактура №
**********/03.12.15г. за теглене до сервиз и първоначална диагностика в
Република Ф.
на т.а. „С.“, модел № R 440LAMNA,
шаси № 2056723, с ДК № СВ ….. АВ.
От
друга страна от събраните доказателства
не се установи наличие на двойно плащане
по процесната фактура, респ. и от „DKV EURO SERVICE“ и от ищеца по делото.
По изложените съображения съдът намира
предявения иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. с чл.124 ГПК за основателен
и доказан, поради което следва да приеме за установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищеца сумата
от 2 943.16 лева по фактура №
**********/03.12.15г., заедно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане, а така и разноските по
заповедното производство в общ размер на 814.86 лева.
В производството по чл.422 ГПК ищецът е превел по
сметка на ЕПРС, като депозит за вещо лице по
допуснатата по делото и приета ССчЕ, сумата от 200.00 лева. С оглед
изхода на спора по настоящото дело следва ответникът да бъде осъден да заплати
същата на „С. Б." ЕООД-С..
По отношение на претендираните разноски сторени в настоящото производство съдът намира, че с Договор
за правна помощ от 22.06.17г. са
уредени рамките на осъществяваното от пълномощника на ищеца процесуално представителство
по настоящото дело, както и размера на дължимото се възнаграждение, платимо при продписване на договора и издаване на
нарочна фактура. Видно от приложената фактура
№ 311/03.08.2017г. и извлечение по
нарочна разплащателна сметка, договорената сума
от 630.00 лева по договора за
правна помощ е изплатена на адвокатско дружество „С.и Д.“. Ето защо следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски по делото за един
адвокат в размер на 630.00 лева , както и внесената държавна такса за
образуване на делото , която в размер на 59.00 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че "Р…" ЕООД-с. М., общ. Е. П., обл.
Софийска, с ЕИК……., дължи
на „С. Б." ЕООД-С., с ЕИК ….., сумата от 2 943.16 /две хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и 16 стотинки/
лева по фактура № **********/03.12.15г., заедно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от 11.05.2017 г. до окончателното
изплащане, а така и разноски по заповедното производство в общ размер на 814.86
/осемстотин и четиринадесет лева и 86
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА "Р.." ЕООД-с. М., общ. Е. П., обл. С., с ЕИК……, да заплати на „С. Б." ЕООД-С., с ЕИК ……, сумата от 889.00
/осемстотин осемдесет и девет / лева - сторени разноски в производството по
чл.422 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: