МОТИВИ
към Присъда N : 140/08.12.2010г. по НОХД N: 2880/2010г. по описа на ПОС
Спрямо подсъдимия Р.Ф.У. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 343,
ал.4, във вр. с ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”б”, пр.2-ро и б.”в”, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на 02.07.2010 година на
пътя ІІ-86 км 51+565, с. Н. Б. – гр. С., област Пловдив, при управление на
моторно превозно средство -т. а. „Р. М.” с рег. № СА 8590 КС е нарушил
правилата за движение, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 8, ал.1 от ЗДвП;
чл. 15, ал.1 от ЗДвП; чл. 16, ал.1 т.1 от ЗДвП; чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил смъртта на Г. К. Г. и четири средни телесни повреди на М.П.Г.,
изразяващи се в:
- счупване на тазовите кости, причинило
трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец;
- счупване на дясната бедрена кост, само
по себе си причинило трайно затрудняване на движението на десен долен крайник
за повече от един месец;
- счупване на костите на лявата
подбедрица, само по себе си причинило трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник за повече от един месец и
- травматичен шок, развил
се в резултат на множеството увреждания,
което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
За съвместно разглеждане не е предявен
граждански иск. Пострадалата М.П.Г. е
конституирана единствено в качеството на частен обвинител в наказателния
процес.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт.
Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното признание
от негова страна на фактите по обвинителния акт. Изразява становище, че е
налице превес на смекчаващите отговорността на подс.У. обстоятелства и в този
смисъл предлага да бъде определено наказание, изпълнението на което да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок, съгласно чл.66 от НК. Намира, че следва
да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, което предлага да е в размер на наказанието лишаване от свобода,
предвид добрите характеристични данни на подсъдимия и трудовата му
ангажираност.
Частния
обвинител М.Г., лично и чрез повереника си адв.К., счита че приетата от
обвинението фактическа обстановка е изяснена безспорно от събраните доказателства.
Предлага се с оглед по-тежката квалификация на извършеното, на подс.У. да бъде наложено наказание лишаване от свобода
при условията на чл. 54 от НК, над минимума предвиден в закона. Иска се също
така, това наказание да бъде изтърпяно ефективно,
като по отношение на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява
МПС” се изразява становище, че то следва да бъде определено в размер надвишаващ
срока на наказанието лишаване от свобода.
Защитникът
на подсъдимия –адв.А. не оспорва
фактическата обстановка и правна квалификация възприета от обвинението. С оглед
на това пледира
спрямо подсъдимия Р.У. да бъде определено наказание в минималния размер
предвиден от закона, а именно три години лишаване от свобода, като предлага изпълнението
на това наказание да бъде отложено с изпитателен срок от пет години по реда на чл.66 от НК, отчитайки
поведението на подсъдимия и смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият Р.У. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Признава вината си и изразява съжаление
за случилото се. В последната си дума моли съда да му определи наказание при
условията на чл.66 от НК.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена фактическата обстановка, а именно:
Подсъдимият Р.Ф.У.
е
роден на ***г***, обл.Пловдивска,българин,
български гражданин е. Семеен е, с едно дете и видно от приложената справка за съдимост/ на
л.152 от дозн./ не е осъждан. Подс.У. е
работил като търговски представител в „Крес-92” ЕООД-гр.Пловдив, видно от представения
по делото трудов договор. Същият притежава свидетелство за управление на МПС,
категории А, В, С, Ткм и М.
Като търговски представител, дейността
на подсъдимия се изразявала в зареждане на различни търговски обекти с
предлаганите стоки, които той превозвал с предоставения му служебен автомобил
–товарен автомобил марка” Р. М.” с рег. № СА 8590 КС. На 02.07.2010г., в
изпълнение на възложената му работа, подсъдимият У. потеглил около 13,45-14,00
часа от гр.С. за гр.Л., където следвало да достави стока-подправки и разтворими
напитки . Подсъдимият управлявал т.а.”Р. М.” по път ІІ-86, в посока от гр.С.
към гр.А., когато около 15,00 часа наближил с.Н. Б.. Времето било топло, но
пътната настилка –мокра вследствие на падналия дъжд. В близост до с.Н. Б. ,
срещу къмпинга на бившето „ОСО”, подс.У. навлязъл с автомобила в десен завой,
движейки се със скорост около 45 км/ч. по източната лента на платното за
движение, т.е. в дясната пътна лента. След преминаване на автомобила по
неравности на платното за движение в средната му част и в резултат на
използвана спирачна система в условията на мокра асфалтова настилка,
управляваният от подс.У. товарен автомобил отклонил посоката си на движение и
навлязъл в насрещното платно за движение. В същото време, в обратната посока, към
гр.С., в западната пътна лента се движел мотоциклет, марка „С.”, модел „***” с
ДК № РВ 4485 Х, управляван от пострадалия Г. К. Г.. На мотоциклета, зад
пострадалия пътувала и св.М.П.Г., като и двамата били с поставени предпазни
каски. В момента, в който товарния автомобил отклонил посоката си и навлязъл в
насрещната лента за движение, с предната си лява част ударил челно мотоциклета,
вследствие на което пострадалите Г. Г. и М.Г. били отхвърлени и паднали от
мотоциклета. Мотоциклетът паднал с дясната си странична част на асфалтовата
настилка, а лявата странична част била в контакт с предната лява част на
товарния автомобил. Влачейки падналия мотоциклет, товарният автомобил преминал
косо западната част на платното за движение и се ударил в скален скат,
разположен западно от банкета. След това двете МПС се установили в покой.
Веднага след произшествието,
подсъдимият У. излезнал от товарния автомобил, установил състоянието на
мотоциклета и на двамата пострадали и по телефона си сигнализирал полицията. На
място спрели и други минаващи оттам МПС-та, като пристигнал и полицейски екип от РУП-гр.А. в състав от
свидетелите Р.Ж. и М.Р., които изпробвали водача на товарния автомобил У. с
техническо устройство за наличие на алкохол. Резултатът бил отрицателен.
По-късно подс.У. бил отведен за вземане на кръвна проба. На мястото на
инцидента пристигнал и екип на Бърза помощ, които оказали помощ и откарали
пострадалите до болнично заведение.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза/ на л.85-90 от дозн./ при изследването на трупа
на Г. К. Г. е установено: счупване в областта на 2/3 и 6/7 шийни прешлени и в
областта на 7/8 гръдни прешлени, контузия на гръбначния мозък на ниво 2/3 шийни
прешлени, разкъсване на опорака на тънките и дебелите черва, разкъсване на
големи съдове в тях, кръв в коремната кухина, счупване на тазовите кости,
разкъсване на мускули около тях и масивното им кръвонасядане, травматично
отлепване на кожата в областта на двете слабинни гънки и половия орган,
счупване на костите на лявата предмишница с изкълчване в лявата лакътна става,
счупване на лявата голямопищялна кост, разкъсване на десния тестис, данни за
остро малокръвие на вътрешните органи, охлузвания и кръвонасядания по кожата на
тялото. Според експерта, налице са две конкуриращи се причини за смъртта на пострадалия Г., а именно: контузия на гръбначния мозък в
областта на 2/3 шийни прешлени с парализа на важни за живота структури в ствола
на мозъка, както и острата кръвозагуба
от кръвоизлива в коремната кухина и кръвонасядането на меките тъкани около
счупените кости, особено около тазовите кости. Установено е, че травматичните увреждания са
причинени от действието на твърд, тъп предмет с голяма сила и е възможно да се
получат след удар в мотоциклета и падане от него на пътното платно.
От изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни/ на л.93-96 от дознанието/, се установява, че на пострадалата М.П.Г. при
пътния инцидент са били причинени следните увреждания: счупване на тазовите
кости, разкъсване на пикочния мехур, счупване на дясната бедрена кост, счупване
на костите на лявата подбедрица, травматичен шок. Всички описани травматични увреждания
според експерта са причинени от действието на твърд тъп предмет и отговарят да
са получени при възникналото ПТП. Счупването на тазовите кости е причинило
трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец. Счупването на дясната бедрена кост, само по
себе си е причинило трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник за повече от един месец. Счупването на
костите на лявата подбедрица, също е причинило трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за повече от един месец. В резултат на
множеството увреждания се е развил травматичен шок, който е причинил
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В хода на досъдебното производство е
изготвена и тройна авто-техническа експертиза на л.100-136 от дозн., която дава
заключение, че ударът между товарния автомобил „Р. М.”, управляван от подс.У. и
мотоциклета „С.” , управляван от пострадалия Г. Г., е настъпил върху западната
лента на платното за движение в конфликтната точка на пресичане на траектории,
която приблизително се намира: по дължина-около 1-3 метра южно от ориентира, по
ширина -на около 2,50-3,00 метра източно от ориентира. Установява се, че
скоростта на движение на товарния автомобил „Р. М.” непосредствено преди настъпване на удара е
била по-голяма от 45,84 км/ч и според експертите тази скорост е била технически
несъобразена с конкретната пътна обстановка, пътните и атмосферни условия. Приема се също, че скоростта на движение на
мотоциклета „С.” , непосредствено преди настъпване на удара е била около 49,84
км/ч и е била технически съобразена с конкретната обстановка. Водачът на
товарния автомобил –подс.У. е нямал техническа възможност да предотврати
настъпилото произшествие чрез безопасно екстрено спиране или чрез друга
спасителна маневра. Същият е имал техническа възможност да се движи с
технически съобразена скорост през неравностите на пътното платно, имал е
техническа възможност да не използва спирачната уредба при мокра асфалтова
настилка, т.е. имал е техническа възможност да не навлиза в западната част на
платното за движение. Водачът на мотоциклета е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара чрез безопасно екстрено спиране, нито да
извърши спасителна маневра с цел избягване на удара. Въз основа на тези
констатации, експертите приемат, че основни причини за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка са следните: навлизането на т.а.”Р. М.” в западната
част/ частта на насрещно движение/ и създаване на предпоставка за пресичане на
траектории на движение с тази на мотоциклета „С.” *** ; водачът на товарния автомобил –подс.У. се е
движел с технически несъобразена скорост при мокра асфалтова настилка в
условията на участък от пътя, представляващ десен завой; технически неправилни
действия от водача на товарния автомобил при употреба на спирачната уредба в
условията на мокра пътна настилка и
преминаване през неравности, довело до преразпределение на усилията в четирите
автомобилни колела и технически неправилни действие на водача на товарния
автомобил по ненаблюдаване динамиката на развитие на пътната обстановка и
несъобразяване управлението на автомобила с това.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин, както от обясненията на
подс.У., така и от показанията на всички разпитани в
хода на досъдебното производство свидетели Г.Ш.,
М.Р., Г.А., Р.Ж., М.Г. , от приложените писмени доказателства-протоколи
за оглед / на л.2-3, на л.4-5 от дозн./, фотоалбуми/ на л.6-18 от дозн./, протоколи за химическа експертиза/ на л.77 и
л.82 от дозн./, удостоверения за актуално състояние, договор за наем на
автомоби и свидетелство за регистрация/ на л.22-28 от дозн./, пътен лист, пълномощно
и трудов договор/ на л.29-32/, договор за лизинг, застрахователни полици/ на
л.34-40 от дозн./, карти на ЦСМП и епикриза/ на л.44 и на л.47-48 от дозн./,
удостоверение за наследници/ на л.51 от дозн/, справки от сектор „ПП и КАТ” за
нарушения/ на л.57, 58 от дозн./, характеристична справка, свидетелство
съдимост/ на л.л.150 и 152 от дозн/, удостоверение за граждански брак, удостоверение за раждане и договори за
предоставяне на потребителски кредити/ приложени по НОХД/, а така също и от
назначените експертизи. Последните съдът кредитира с доверие, тъй като са
обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните
области.
Направеното
от подс. Р.У. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от
събрани на досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира показанията
на свидетелите М.Р. и Р.Ж., които са посетили местопроизшествието и са възприели
положението на двете превозни средства, състоянието на пострадалите, както и
поведението на подс.У., който е оказал помощ при качването на пострадалата Г.
на носилка и в пристигналата на място линейката. Другия свидетел, който дава сведения за
положението на двете превозни средства след удара и за състоянието на
пострадалите, е св.Г.А. , чиито показания съдът също кредитира, тъй като съответстват
на показанията на свидетелите Р. и Ж.. Кореспондиращи на показанията на тези свидетелите
са и данните, отразени в протокола за оглед и фотоалбума, както и в изготвените
карти от Центъра за спешна медицинска помощ. Няма спор, за това, че управляваният
от подс.У. товарен автомобил „Р. М.” е навлязъл в западната част на платното за
движение/ частта за насрещно движение/, в резултат на това е настъпил удар с
движещия се в тази лента мотоциклет „С.” и движейки се косо в западната част на
платното, влачейки падналия мотор, товарният автомобил е преминал западната
част на платното за движение и се е ударил в скален скат, разположен западно от западния банкет на пътното платно,
след което се е установил в положението, описано от свидетелите и отразено в
изготвения при огледа фотоалбум. Безспорно е прието от изготвената
авто-техническа експертиза, че ударът е настъпил западната част на платното за
движение. Изготвената тройна автотехническа експертизи е неоспорена,
компетентно изготвена и съдът я кредитира.
Кореспондиращи
на установените факти са и показанията на свидетелката М.Г., която установява
посоката и начина на движение на
мотоциклета преди удара, както и св. Г.Ш., който свидетелства за установените
трудови отношения с подс. Р.У., както и за техническото състояние на
управлявания от него товарен автомобил”Р. М.” .
Ето защо настоящата
инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа
обстановка и не намира съществени противоречия
в доказателствата , които да разколебават направените изводи относно фактите.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс.
Р.Ф.У. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци
на престъплението по чл. 343, ал.4, във вр. с
ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”б”, пр.2-ро и б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на 02.07.2010 година на
пътя ІІ-86 км 51+565, с. Н. Б. – гр. С., област Пловдив, при управление на
моторно превозно средство -т. а. „Р. М.” с рег. № СА 8590 КС е нарушил
правилата за движение, а именно: чл. 8, ал.1 от ЗДвП; чл. 15, ал.1 от ЗДвП; чл.
16, ал.1 т.1 от ЗДвП; чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Г. К. Г. и четири
средни телесни повреди на М.П.Г., изразяващи се в:
-
счупване на тазовите кости, причинило трайно затрудняване на движението на
долните крайници за повече от един месец;
- счупване на дясната бедрена кост, само
по себе си причинило трайно затрудняване на движението на десен долен крайник
за повече от един месец;
- счупване на костите на лявата
подбедрица, само по себе си причинило трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник за повече от един месец и
- травматичен шок, развил
се в резултат на множеството увреждания,
което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Настоящия състав намира,
че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и допуснатото от подс.У. нарушение на правилата за
движение. Безспорно установено е, че същият при движението не е използвал само
дясната лента за движение и не се движел възможно най-вдясно на платното за
движение, при което на платното с двупосочно движение е допуснал навлизане в
лентата за насрещно движение, без това да е резултат от предприета маневра
изпреварване или заобикаляне. По този начин подсъдимият е създал с поведението
си опасност на пътя, която е в причинна връзка с ПТП и е поставил в опасност
живота и здравето на другите участници в движението. Не съобразявайки посочените
правила, подсъдимият е нарушил разпоредбите
на чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наред с това разпоредбите
на чл.20, ал.1 и ал.2 от същия закон вменяват на водачите и задължение да
контролират непрекъснато управляваните от тях пътни превозни средства, като при
избиране на скоростта следва да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъдат в
състояние адекватно да реагират при всяко възникнало препятствие, а при
необходимост и да спрат, когато възникне опасност за движението. Несъмнено, управлявайки превозното средство
подс.У. не е съобразил посочените по-горе разпоредби, тъй като безспорно е
установено, че същият се е движел със скорост, която не е била технически
съобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя-при мокра асфалтова
настилка, релефа на местността-тесен път, със завои, самият участък от пътя,
представляващ десен завой за товарния автомобил. Избраната от подсъдимия
скорост на движение не е била съобразена и със състоянието на пътя-преминаването
през неравности, което е съчетано с употреба на спирачната система при мокра
пътна настилка, което от своя страна е довело до промяна в преразпределение на
усилията в четирите автомобилни гуми. Ето защо, съдът намира за обоснован правния
извод на обвинението, че в процесния случай
допуснатото нарушение на разпоредбите на ЗДвП, посочени по-горе, от
страна на подс.У., също е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
вредоносен резултат.
Според настоящия състав,
в конкретния случай липсва нарушаване на правилата за движение по чл. 5, ал.1 т.1
от ЗДвП от страна на подс.Р.У., поради което същият беше признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН
по първоначално повдигнатото му обвинение, вменяващо му нарушение на посочените
правила. Тази норма на ЗДвП визира задължение на
участниците в движението да не създават опасности и пречки при движението. При
наличието на конкретни нарушения на ЗДвП, каквито са безспорно установени и
описани по-горе, посочената обща норма на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП според съда
не намира приложение. Ето
защо, подсъдимият У. беше оправдан за това да е допуснал виновно нарушение на
правилата на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Безспорно установено е от
изготвените съдебно-медицински експертизи, че смъртта на пострадалия Г. К. Г. се дължи на контузия на
гръбначния мозък в областта на 2/3 шийни прешлени с парализа на важни за живота
структури в ствола на мозъка, както и на острата кръвозагуба от кръвоизлива в коремната
кухина и кръвонасядането на меките тъкани около счупените кости, особено около
тазовите кости,
които травматични увреждания са резултат от претърпяното ПТП. То от своя страна
е причина и за претърпените от пострадалата М.П.Г. травми по смисъла на чл.129
от НК – счупването на тазовите кости, причинило трайно
затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец; счупването на дясната бедрена кост, само по
себе си причинило трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник за повече от един месец; счупването на
костите на лявата подбедрица, също
причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
повече от един месец, както и развилия се травматичен шок в резултат на
множеството увреждания, който е причинил разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Несъмнено доказана е причинна връзка между
настъпилия вредоносен резултат и действията на подсъдимия Р.У., като от
обективна страна е изпълнен състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.”б”,
пр.1, вр. с ал.4 от НК- настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на друго
лице.
С оглед застъпеното от
защитата становище за оказана помощ от страна на подс.У. на пострадалите, за
пълнота следва да каже, че според настоящия състав от обективна страна не е
изпълнен състава на по-леко квалифицирания състав по чл.343а от НК . Това е
така, тъй като събраните по делото доказателства не сочат, че действията
извършени от подсъдимия обективно и субективно са били насочени към спасяване живота
на пострадалите. Оказаната помощ при пристигане на медицинския екип за качване
на пострадалите в линейката, не е от категорията необходима помощ по смисъла на
привилегирования състав на чл.343а от НК.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост . Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но с оглед мястото на ПТП/ на главен път, в участък със завои/, състоянието на
пътното платно/ двулентово, с по една лента за движение във всяка посока, с неравности
по пътя/, атмосферните условия и мократа пътна настилка, е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
По отношение на наказанието:
За извършеното
престъпление по чл. 343,
ал.4, във вр. с ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
законодателят е установил граници на
наказанието “лишаване от свобода” от
три до десет години. В случая с оглед норма на
чл.373, ал.2 от НПК определянето на наказанието съобразно разпоредбата на
чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, извън квалификацията
на настоящото деяние. Съдът отчете наличието на множество смекчаващи
отговорността на подс.Р.У. обстоятелства, като чистото му съдебно минало,
семейното положение, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни и
пълното му съдействие в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното съжаление и разкаяние за случилото се. Не може да бъде игнорирано и
обстоятелството, че за повече от десет години като шофьор, подсъдимият У. няма
установени нарушения по ЗДвП, както и че същият немалко време е работил като
търговски представител, която работа е била свързана с постоянно пътуване и в
този период от негова страна няма допуснати нарушения не само на правилата за
движение, но и на трудовата дисциплина. Настоящият състав намира, че в случая
извън квалификацията на самото деяние, няма други отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Така отчетените по отношение на вината обстоятелства
мотивират съда да приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК, за поправяне на подсъдимия У., следва да се определи наказание при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на минималния
предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. Това
наказание
предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК/ в редакцията на ДВ бр.26/06.04.2010г. / във вр. с чл. 54
от НК, следва
да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.Р.Ф.У. и което
последния следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.Р.У. наказание от две
години лишаване от свобода, следва да бъде отложено с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на
чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимия, както и спрямо останалите граждани и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. Не могат да бъдат споделени доводите на
повереника на частния обвинител, че с оглед по-тежката квалификация и
настъпилите тежки съставомерни последици, наказанието следва да се изтърпява
ефективно. Посочените обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне
границите на наказанието лишаване от свобода. При определяне на неговото
изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението на
виновния, в случая подс.У. и данните за личността му. Съдът намира, че не са
налице другите включени в състава по-тежко квалифициращи обстоятелства, като
пияно състояние, бягство от местопрестъплението, които да говорят за по-висока
степен на обществена опасност на самия деец. Ето защо, предвид отчетените
по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът е на становище, че наложеното след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от две години лишаване от свобода
спрямо подс.У., с подходящия изпитателен срок от пет години, в пълна степен ще
изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира, че тази санкция не следва да надвишава
срока на наложеното наказание “лишаване от свобода” и в този размер би изиграла
своята роля. Видно е от приложената справка на л.57 от дознанието, че до
инкриминираната дата няма данни за допуснати от подс.У. нарушения на правилата
за движение и съответно санкционирането му от административни органи. Няма данни свидетелството за правоуправление
на подсъдимия У. да е било отнемано по административен ред, поради което
наложеното наказание „лишаване от правоуправление” следва да се изтърпи след
влизане на присъдата в сила.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия Р.У. да заплати на частния
обвинител М.П.Г. сумата от 800 лева -направени от същата разноски по делото за
адвокатско възнаграждение/в досъдебното и съдебното производство/, а в полза на
бюджета на Съдебната власт направените по водене на делото разноски общо в
размер на 755 лева- за възнаграждения на вещи лица в досъдебното и съдебно
производство .
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :