Мотиви към присъда по НЧХД № 1936 по
описа за 2014г. на ШРС
На 30.09.2014г. е депозирана в РС гр. Шумен частна
тъжба от В.С.В. против Н.К.Д., с ЕГН ********** за извършено от нея
престъпление от частен характер наказуемо по чл.130,ал.2 от НК, по което е
образувано производство пред първа инстанция срещу нея.
В частната тъжба е посочено, че Н.К.Д. *** причинила на В.С.В.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, обусловено от охлузвания и драскотини в областта на
лицето, от вътречерепна травма без открита вътречерпна травма и множествени
кръвонасядания в областта на седалището, дясната голяма срамна устна и долни
крайници –– престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният
представител на частния тъжител заявява, че поддържа предявените с частната тъжба граждански искове - в размер на 4 000 лева, представляващи
обезщетение за нанесени неимуществени
вреди и в размер на 215,16 лева - имуществени вреди, представляващи изразходвани средства
за лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД и моли
доверителката му да бъде конституирана като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените от нея граждански искове за причинените й неимуществени
и имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимата по чл.130,ал.2 от НК,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
частния тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и гражданския иск и предлага на съда да наложи на
подсъдимата справедливо наказание, както и да уважи ицяло гражданската
претенция, като претендира и направените от доверителката му, деловодни
разноски.
Защитникът на подсъдимата Д., излага своите аргументи,
като предлага на съда с
оглед събраните доказателства или да приеме, че подсъдимата е действала в
състояние на неизбежна отбрана, бранейки себе си и дъщеря си от агресията на
тъжителката или да приложи института на реторсията, т. е. или на основание
чл.12 от НК или на оснавание чл.130,ал.3 от НК да реши случаят. Подсъдимата
заявява, че не се счита за виновна.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частната
тъжителка В.С.В. до 2000г. била съпруга на К.В.Н., като от брака си имали един
син – свидетелят В.К.В.. След развода, К.Н. заживял на съпружески начала с
подсъдимата Н.К.Д., с която имали две деца – малолетната свидетелка А.К.В. и А.К.В..
След развода на частната тъжителка В., синът й – свид. В.В.
останал да живее с баща си, като за него се грижела мащехата му – подс. Н.Д..
През лятото на 2013г. К.В.Н. починал при ПТП в гр. Шумен. Свидетелят В.В. продължил да живее заедно с подсъдимата и двете й деца в
къщата на ул. Съединение № 88 в гр. Шумен, която била негова собственост.
След смъртта на
К.Н. управлението на имотите и фирмите, останали в наследство било поето от свидетелят
В. и подс. Н.Д..
На 25.04.2014г., свид. В.В.
след работа посетил дома на тъжителката В.В., като
споделил с майка си, че през деня е имал скандал с подсъдимата. Свидетелят В. и
подсъдимата имали общ бизнес – магазин за бои и автоморга, но за магазина не
могли да се разберат – свид. В. искал да прави ревизия, но подс. Д. не му
разрешила. Тъжителката В. била омъжена за
свидетелят Ю.М.К., от когото имала друг син и живеели в близост до пл. Кристал.
Тъжителката В.В. като разбрала, че синът й имал
проблеми с мащехата си, решила да отиде заедно с него, за да разговаряла с
подсъдимата. Свидетелят В.В. заедно с тъжителката
отишли в къщата на ул. Съединение № 88, където заварили подсъдимата Н.Д., която
се била прибрала малко преди това. Когато свидетелят и тъжителката влезли в
хола, там бил и малкия син на подс. Д. – К., който бил на 7 години. Свидетелят В.
помолил малкия си брат да се качи в стаята си, който отначало не искал, но при
повторна молба – се качил. В хола на къщата останали тримата – тъжителката В.,
свидетелят В.В. и подсъдимата Н.Д.. Тъжителката
попитала подсъдимата дали можело да разговарят, на което последната отговорила
утвърдително. Тъжителката седнала на стол до масата в хола и се опитала да
завърже разговор с подс. К., като повдигнала темата за скарването през деня по
повод общия им бизнес със сина й. Подсъдимата й отговорила, че това не е нейна
работа, тъй като синът й е достатъчно голям – 25 годишен, за да се грижи за
себе си и знае какво прави. Подсъдимата попитала тъжителката къде е била през
всичките години след развода, когато тя се е грижила за сина й, като никога не
е искала да говори с нея като майка с майка, а сега се е сетила. Тогава тъжителката заплашила, че щяла да фалира фирмата й.
Подсъдимата Д. много се разстроила и започнала да вика на тъжителката: „Каква
си тука, че да идваш в моя дом? Нямаш място тук.“ Тъжителката позвънила по телефона
на съпруга си – свид. Ю.К., като го повикала да дойде. Това още повече
подразнило подсъдимита, която й казала да напусне къщата. От своя страна,
тъжителката В. й отговорила „да си взема копелетата и да напуска къщата на сина
й“. По това време, малкият син на подс. Д., който бил на горния етаж и чул
разправията, позвънил по телофона на сестра си – свидетелката А.К.В..
Свидетелката А. В.а чула по телефона, че брат й плаче и само разбрала, че трябва
бързо да се прибере. Свидетелката А. В.а, която била при своя приятелка на
горната улица, веднага тръгнала към дома си. Междувременно словестния конфликт
между тъжителката и подсъдимата се превърнал в дърпане, бутане, ритане и
удряне. Подсъдимата избутала тъжителката към коридора и изхода от къщата.
Свидетелят В.В. се опитал да ги разтърве, но нищо не
успял да направи. Казал на двете и на подсъдимата и на тъжителката да се
успокоят, да не се карат, да не се бият, но нищо не можал да направи. По това
време в коридора влязла свидетелката А. В.а, която видяла, че тъжителката
бутала майка й. Подсъдимата успяла да каже на дъщеря си: „Виж батко ти, колко
време го гледаме, сега извикал майка си да ни изгони.“. Свид. А. В.а също
опитала да застане между двете, но тъжителката бутнала и нея. Тогава подс. Н.Д.
блъснала тъжителката, която „седнала“ на етажерката за обувки в коридора. Точно
по това време на пътната врата на къщата на ул. Съединение № 88 се звъняло
настоятелно – свид. Ю.К. бил пристигнал, заедно със своя познат – свидетеля С.Ч..
Свидетелят В.В. излязъл от къщата и отключил пътната
врата, след което се върнал в къщата. Видял, че подс. Н.Д. се била качила на
втория етаж и я последвал, тъй като била много разстроена. Свидетелят Ю.К.
влязъл в коридора вдигнал съпругата си от етажерката и влезли в хола, като
казал на свид. Ч. да си тръгва. Междувременно подсъдимата се обадила на своя
приятелка – свидетелката С.К., на която съобщила, че тъжителката я гонела от
къщата заедно с децата й. Свидетелката К., която по това време била още на
работа позвънила и съобщила пък на свид. А.П.Й., която казала, че тръгва
веднага за къщата. Малко след това в къщата пристигнала свидетелката Й., която
влязла в коридора на къщата. Свидетелката Й. видяла, че двете деца на подс. Д.
седяли на стъпалата за втория етаж и плачели. Свидетелката Й. не влязла към
хола, но чула, че вътре се водели някакви разговори, като чувала и мъжки и
женски глас. Свидетелката А. Й. казала на подсъдимата, че ще вземе децата й в
дома си – да не чуват разправиите, като докато те се приготвяли, видяла, че
тъжителката В.В. се разхождала из хола. Свидетелката А.
В.а заедно с брат си се качили в автомобила на свид. Й., която ги закарала в
своя дом за няколко часа. Свидетелката С.К. също пристигнала в къщата на ул.
Съединение № 88, като по пътя се разминала с автомобила на свид. Й. и видяла,
че децата на подсъдимата били с нея. В двора на къщата пристигнали и свидетелят
Д.К. Й.. В 19,58 часа, свидетелят Ю.К. позвънил на 112 и съобщил за скандал на
ул. Съединение № 88 в гр. Шумен. По разпореждане на МОД при РУП гр. Шумен на
место пристигнали свидетелите З.Г., Н.П. и Д.Й.. На место ги посрещнал
свидетелят В.К.В., живущ на същия адрес, който заявил, че всичко било
приключило и не желае намесата на служителите на РУП гр. Шумен, като отказал да
даде писмени сведения за случая, след което напуснал дома си и тръгнал с майка
си. За посетеният по сигнал, адрес, тримата свидетели изготвили Докладна
записка. Вечертта на 25.04.2014г. свидетелят Д. Й. К., който пристигнал заедно
със съпругата си – М. К.а, малко след пристигналите полицаи, останали в дома на
ул. Съединение № 88 в гр. Шумен заедно с подсъдимата Н.Д. и двете й деца, които
прибрали от дома на свид. А. Й. по-късно, вечерта. На следващата сутрин,
свидетелката А. В.а видяла синини по майка си – подс. Д., като синините били в
областта на корема, под гърдите и десния й крак, където я бутала и ритала
тъжителката. Синините по тялото на подсъдимата били видени и от свид. С.К.,
както и от съпругата на свидетеля Д. К., която пък му съобщила на него самия. На 29.04.2014г. тъжителката В.В. била прегледана по нейно желание от съдебен лекар при
ОСМ „МБАЛ-Шумен“ АД.
При прегледа на 29.04.2014г., видно от
Съдебномедицинско Удостоверение № 73/2013г. /л.10/ съдебният лекар установил,
че тъжителката В.В. била получила следните
травматични увреждания – плитка кожна
драскотина петниста на долния клепач на лявото око, дълбоко кожно охлузване,
поркрито с кафеникава коричка над нивото на кожата в областта на дясното крило
на носа, кръвонасядане по външната част на седалището в дясно, синкаво с
кафеникъв оттенък, в областта на дясната голямата срамна устна и дяснатата слабинна
гънка – укръглено и болезнено уплътнение на меките тъкани в дълбочина, по
външната страна на лявото бедро в средната трета - петнисто кръвонасядане със
синкав цвят и кафеникав оттенък, по предната страна на лявото бедро в средна
трета - кръвонасядане, по външната страна на лявата подбедрица в средна трета -
друго подобно кръвонасядане, по-бледо, по задната страна на лявото бедросредна
трета – кръвонасядане подобно на гореописаните, по вътрешната страна на дясната
подбедрица в средна трета – бледо синкаво кръвонасядане, които
увреждания причинили болка и страдание. Тъй като тъжителката посетила на
29.04.2014г. и д-р К. С., както и постъпила на 30.04.2014г. във 02-II ХО при
„МБАЛ – Шумен“ АД, откъдето била изписана на 02.05.2014г, на 07.05.2014г.
представила на съдебния лекар и амб. лист за преглед и Епикриза.
Въпреки, че подсъдимата Н.Д. също имала синини под
гърдите и по десния крак, последната не посетила съдебен лекар, а като добра
майка завела децата си на психолог след случилото се и след завършване на
учебната година, заедно с децата си се изнесли от къщата на ул. Съединение №
88..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – В.К.В., Ю.М.К., С.Д. Ч., А. П. Й., Д.К. Й., А.К.В., С. К. К. и Д. Й.
К., обясненията на подсъдимата Н.Д., заключението на назначената комплексна съдебно
медицинска експертиза по писмени данни, изготвената съдебно медицинска
експертиза по писменни данни, както и от приложените по делото и приети от съда
писмени доказателства.
Безспорно е наличието по делото на две групи
свидетели, чиито показания съдържат противоречиви доказателствени факти от
значение за правилното решаване на делото – от една страна са показанията на
сина на тъжителката, нейния настоящ съпруг и неговия приятел, а от друга –
дъщерята на подсъдимата и нейните познати и приятели, които обаче се установи,
че познават и тъжителката. Гореизложената фактическа обстановка бе установена
от съда от кореспондиращата помежду им, част на показанията на разпитаните
свидетели – очевидци, а именно В.В. – син на
тъжителката и А. В.а – дъщеря на подсъдимата, които са възприели последователно
различни фази от развитието на процесния случай.
Съдът частично
кредитира показанията на очевидецът на случилото се – свидетеля В.В., тъй като в с.з. проведено на 08.12.2014г /стр.44/ същият
по време на даваните показания говореше предимно в множествено число и едва
след задаване на уточняващи въпроси, конкретизираше, че Н. удряла майка му, а
последната само се предпазвала. Част от показанията му са следните:“....Н. беше обута с някакви обувки, точно
какви са не си спомням. Не беше с домашни пантофи, беше още с обувките. Хвана я
за косата, започна да я рита, по лицето я удари. Хвана я за косата и тръгна да
я гони. Отстрани за косата я хвана и почна да я дърпа, да я изкарва от къщи. Н.
отива към вратата и дърпа майка ми и майка ми само стои и се пази и после Н. я
бутна. Пази се от ударите, защото тя я лита и я удря с ръка, но точно как я
удря с ръка не мога да кажа, защото и аз бях паниран. Дали с юмрук или с шамар,
защото после нещо й стана на лицето, имаше кръв, не от носа, а по самото лице
имаше кръв, не знам точно как е станало.До носа някъде имаше кръв, отдясно. ...
Аз се опитах да ги разтърва, но нищо не можах да направя. Казах им да се
успокоят, да не се карат, да не се бият, почнах да ги бутам, дърпам, но нищо не
можах да направя. Тръгнах да ги разтървавам, не да ги бутам. Не съм удрял
никого. Като се качих горе и на Н. не й беше добре, и тя беше много изнервена.
Нямам спомен дали съм видял сестра си тогава...“
Съдът частично
кредитира и показанията на малолетната свидетелка А. В.а – дъщеря на
подсъдимата. В с.з. проведено на 08.12.2014г
/стр.45 на гърба и 46/, след разяснение, че трябва да каже истината и в
присъствие на психолог, тя даде следните показания: “....Между
мама и брат ми нямаше нищо, много добре се разбираха, обаче един ден аз се
прибирах, бях при една приятелка, която живее на горната улица до нас,
по-малкия ми брат звънна, беше много притеснен за нещо и аз се прибрах. Брат ми
ревеше, не разбрах какво ми каза. Само разбрах“бързо прибирай се“. Прибрах се,
беше светло, към 6 часа вечерта. Прибрах се и мама ме дръпна за ръката и ми
каза: „Виж го брат ти, колко години го гледахме, извикал майка си да ни изгони
от къщата“. До погребението на баща ми не познавах В., точно тогава се
запознахме и тя ми каза, че е майка на по-големия ми брат....Мама ме дръпна и
ми каза, че В. е дошла да ни изгони от къщата. Бяхме в коридора с майка ми.
Брат ми ревеше на стъпалата. В този момент В. дойде от всекидневната, бати мина
след нея и почна да бута майка ми към вратата , която е към всекидневната и да
я рита. Аз отидох да ги разтървавам, защото майка ми да гледам как я бият,
много гадно ми стана и в този момент В. ме бутна. Качих се горе. Преди да се
кача, мъжът й дойде и я дръпна за ръката....Аз се качих веднага при брат ми
горе.“
Ако и част
от тези показания да са объркани и хаотични и разгледани поотделно, очевидно
обслужват каузата на страните, които са ги довели, ако и свидетелите да са
силно заинтересовани от изхода на делото, разгледани в тяхната съвкупност,
показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката
си са логични и кореспондират с установеното по делото. В тази светлина,
съвпадат частично с тези показания и обясненията на подсъдимата Д., че
безспорно е имало инцидент между нея и тъжителката, както и относно
обстоятелството, че тъжителката я е блъскала и ритала, като е блъснала и дъщеря
й. Съдът частично дава вяра и на обяснението на тъжителката за случая,
инкорпорирано в обстоятелствената част на тъжбата.
Съдът не кредитира показанията на съпруга на
тъжителката – свидетелят Ю.К., който в съдебно заседание заяви, че бил видял
как подсъдимата биела жена му и я съборила на земята, които обаче са в
противоречие с показанията на свид. В.В., който заяви,
че е излязъл да му отключи пътаната врата, след като майка му паднала на
етажерката. Подобни на показанията на свид. Ю.К. са и показанията на
„независимия свидетел“ С.Ч., които също са в противоречие с показанията на
свид. В., касаещи падането на тъжителката и отключването на пътната врата и
съответно „виждане“ на удари от страна на подс. Д..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките С.К.
и А. Й. и на свидетелите Данчо Й. и Д. К., относно обстоятелствата свързани със
здравословното състояние на подсъдимата и състоянието на двете й деца, непосредствено
след инцидента и относно съобщеното от нея за случката. Показанията на тези
свидетели са последователни и логични.
Видно от приложеното по делото заверено копие от
Докладна записка, изготвена от тримата свидетели – Г., П. и Й., които нямат
никакъв спомен за посетения от тях адрес на 25.04.2014г., на место ги е
посрещнал свидетелят В.К.В.. Същият им заявил, че всичко е приключило и не
желае намесата на служителите на РУП гр. Шумен, като отказал да даде писмени
сведения за случая.
От назначената по делото комплексна съдебно медицинска
експертиза по писмени данни, чието заключение е прието се установява, че
травматичните увреждания получени от тъжителката са – плитка кожна драскотина петниста на долния клепач
на лявото око, дълбоко кожно охлузване в областта на дясното крило на носа,палпаторна
болка на ограничена площ в лявата слепоочна област, палпаторна болка на
ограничена площ в дясната слепоочна област, кръвонасядане по външната страна на
седалището в дясно, дълбок хематом в областта на дясната голямата срамна устна
и дяснатата слабинна гънка, петнисто кръвонасядане по външната страна на лявото
бедро в средната трета, сдве ивицовидни и едно кръгловато охлузвания в същата
област, едно кръвонасяданепо предната страна на лявото бедро в средната му
трета, едно кръвонасядане по задната страна на лявото бедро средна трута, едно
кръвонасядане по външната страна на лявата подбедрица – под коляното, едно
кръвонасядане по външната страна на подбедрицата в средната й трета и едно
кръвонасядане по вътрешната страна на дясната подбедрица в средната й трета. Експертите заключават, че тези увреждания са причинени
от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене
/за охлузванията/, като кожните
драскотини са причнени от тангенциалното действие на
твърди предмети, притежаващи заострени върхове, в т. ч. и нокти и могат да
бъдат получени по време и начин, отразен в тъжбата, поради което съдът приема,
че
съответстват да са получени по начин съобщени от пострадалия. В резултат на
получените травматични увреждания на тъжителката В. е било причинено болка
и страдание.
В настоящият случай безспорно се установи, че инициатор
за случилото се е частната тъжителка, която заедно с 25 годишния си син –
свидетеля В.В. отишла в дома, където той живеел
заедно с подсъдимата, която на практика го отгледала след развода на родителите
му. Именно частната тъжителка отначало с думи, а след това и с действия е
започнала саморазправа с подсъдимата. Въпреки, че подсъдимата Н.Д. също е
пострадала от действията на тъжителката, тя не е ходила на лекар и не е
потърсила медицинска помощ, за разлика от тъжителката. Очевидецът на случилото
се – свид. В.В., който отказал съдействие от органите
на реда и който оставил майка си /тъжителката/ в коридора, защото бил дошъл мъжа
й, а се качил при подсъдимата, на която също „не й било добре“, на практика
свидетелства за взаимно причиняване на
удари, а резултата от тези удари е описан от дъщерятата на подсъдимата и
свидетелите К., Й., Й. и К., които са видели синините по корема и десния крак
на подсъдимата. Именно въз основа на свидетелските показания, които кредитира,
настоящия съдебен състав уважи искането на защитата и назначи съдебно
медицинска експертиза по писменни данни. Видно от заключението на същата, ако
са достоверни свидетелските показания на свидетелите К., К.
и В.а и обясненията на подсъдимата, може да се приеме, че също й е била
причинена болка и страдание.
В настоящият случай, съдът намира, че и двете страни
са получили телесни повреди по смисъла на чл.130,ал.2 от НК, които взаимно са
причинени по време и място и могат да се доказват с всякакви доказателствени
средства, не само с медицинско свидетелство, а и по описание на свидетели.
При така възприетата фактическа обстановка, от
обективна страна съдът намери, че подсъдимата Н.Д. блъскайки и драскайки в
областта на лицето, тъжителката й е причинила телесно увреждане, обуславящо
наличието на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание –
престъпление по чл.130,ал.2 от НК. От субективна страна, съдът прие, че част от
деянието е осъществено под форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата
макар и ядосана от поведението на тъжителката е съзнавала обещественоопасния
характер на постъката си и е предвиждала настъпването на обещственоопасните
последици. Част от причинените на тъжителката увреждания, съдът намира, че са
по непредпазливост под формата на небрежност, тъй като блъскайки тъжителката,
последната паднала на етажерката за обувки, в следствие на което е получила
травматичните увреждания по седалището и голямата срамна устна, т. е.
подсъдимата не е предвиждала настъпването на обещественоопасните последици, но
е могла да ги предвиди..
От друга страна, съдът същевременно установи и че
пострадалата В.В. е отвърнала веднага на дееца, също
с блъскане и ритане, с което й насинила дясното бедро и дясната подбедрица „под
сгъвката на десния крак“ ив областта на когръдния кош, под гърдите и е
причинила на подсъдимата същото по вид телесно увреждане – лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
Предвид установената фактическа обстановка и
гореизложеното, съдът намира, че в случая следва да приложи разпоредбата на
чл.130,ал.3 от НК, тъй като са причинени еднакви по степен на увреждане, леки
телесни повреди, като обстоятелството, че частната тъжителка е потърсила
правата си по съдебен ред, а подсъдимата за своите болки и страдания от техния
сблъсък не е, не означава, че не следва да се приложи принципа на реторсията.
При наличието на предпоставките, предвидени в чл.130,ал.3 от НК, съдът приложи
института на реторсията и освободи подсъдимата от наказание, а частната
тъжителка няма как да освободи от наказание, доколкото против нея няма
повдигнато обвинение.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможен
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението на съда .
Независимо, че подсъдимата следва да бъде освободена
от налагане на наказание, съдът следва да се произнесе относно причинените
имуществени неимуществени вреди на тъжителката, тъй като освождаването й от
наказание не я освобождава от гражданска отговорност за причинените вреди.
Такива са предявени срещу подсъдимата от частната тъжителка в размер на 215,16
лева – имуществени и 4 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането. Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди и неимуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на
което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение,
макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
гражданския иск за деянието срещу подсъдимата да бъде уважен в размер на 300 /триста/ лева, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат
на получените травматични увреждания, начина на причиняването им и
обстоятелствата, при които са бли причинени, както и причинната връзка между
тях. В останалата му част до пълния предявен размер иска по отношение на
подсъдимия следва да бъде отхвърлен. Размерът на обезщетението за имуществените
вреди в конкретния казус, съдът намира за доказан предвид представените с
тъжбата писмени доказателства - заверени
копия на Фактура № ********** от 07.05.2014г., ведно с фискален бон и Фактура №
********** от 07.05.2014г., ведно с фискален бон, издадени от „МБАЛ- Шумен“ АД
гр. Шумен, поради което ги уважи в предявения размер от 215,16
/двеста и петнадесет лв. и шестнадесет ст/ лева. Предвид претендираната
лихва, съдът присъди сумите да бъдат заплатени, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 25.04.2014г. до окончателното им изплащане. Съдът присъди
на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, подсъдимата Д. да заплати
държавна такса върху размера на уваженият граждански иск в размер на 50
/петдесет/ лева.
Съдът не присъди подсъдимата да заплати поисканите от частаната тъжителка и
процесуалния й представител, направените деловодни разноски представляващи
адвокатски хонорар и заплащане на вещите лица, тъй като счита, че при
реторсията всяка от страните следва да понасе направените от нея разноски и разноските
по делото следва да останат така както са направени от страните.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :