О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 245
19.06.2019г., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, гражданско отделение,
На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ : Албена Зъбова –Кочовска
Иван Воденичаров
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова частно гражданско дело № 215 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.396 ГПК, образувано по частната жалба на „Х“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управител И. молител по ч.гр.д. №356/2019 г. по описана Окръжен съд Б. , против определение № 452/ 13.03.2019 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на бъдещи искове против „П“ ЕАД(*) с ЕИК *, за заплащане на сумата от 8000 лв.- частичен иск от 800 000 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане и за приемане за установено по отношение на бъдещия ответник, че бъдещият ищец е собственик на описаните в молбата за обезпечение недвижими имоти, ведно с построените в тях сгради, находящи се в гр. П., област Б. , чрез налагане на обезпечителната мярка „възстановяване на фактическото положение, фактическата власт(връщане на владението) от преди 13.06.18г. в ХК Ч. в гр. П.“.
Жалбоподателят сочи атакувания съдебен акт за неправилен. Оспорват се мотивите на първата инстанция, че исканата от него обезпечителна мярка не съществува в правния мир. Навеждат се аргументи за обоснованост на искането и за вероятна основателност на бъдещите претенции. Моли се за отмяна на атакуваното определение и за постановяването на ново от въззивния съд, с което искането за налагане на обезпечителната мярка бъде уважено. Не се ангажират нови доказателства.
Апелативен съд Б. , като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията на жалбоподателя и в приложение на закона, приема за установено следното:
Частната жалба против определението на първата инстанция, оставящо без уважение искането за обезпечаване на бъдещите искове на дружеството- молител, е допустима. Тя е подадена от лице с правен интерес от обжалването, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, в рамките на предвидения за това от закона преклузивен процесуален срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция.
Разгледана по същество обаче е неоснователна, а съображенията за това са следните:
Производството пред Окръжен съд Б. по ч.гр.д. № 356/2019г. е образувано по молба на „Х“ ЕАД на основание чл.390 и следващите от ГПК, за обезпечаване на бъдещите му искове срещу „ПРО“ ЕАД, за сумата от 8000 лв.- частичен иск от 800 000 лв., представляващи обезщетение от непозволено увреждане и за приемане за установено по отношение на бъдещия ответник, че бъдещият ищец е собственик на описаните в молбата за обезпечение недвижими имоти, ведно с построените в тях сгради, находящи се в гр. П., област Б. , чрез налагане на мярката „възстановяване на фактическото положение, фактическата власт(връщане на владението) от преди 13.06.18г. в ХК Ч. в гр. П.“.
С атакуваното определение Окръжен съд Б. се е произнесъл по горната молба, като е оставил искането без уважение, с мотива, че молителят сочи несъществуваща обезпечителна мярка, която цели промяна в актуалното фактическо и правно положение и е насочена към пълното удовлетворяване на претенциите на молителя от твърдяното неоснователно принудително отстраняване от имота. С оглед на това е заключил, че мярката не може да бъде счетена за обезпечителна по смисъла на закона и налагането й е лишено от основание.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.391, ал. 1 от ГПК и съдебната практика, изразена в мотивите на точка 5 от Тълкувателно решение №6/14.03. 2014 г., постановено по Тълкувателно дело 6/2013г. на ОСГТК на ВКС сочат задължителните предпоставки за допускане на обезпечение на иск, респективно на бъдещ такъв. Те са: установена допустимост на иска, вероятна основателност на същия и наличие на обезпечителна нужда, чието съдържание също се извлича от разпоредбата на чл. 391 от ГПК- когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението. Вероятната основателност се установява с помощта на убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, съгласно член 180 и 181 ЗЗД. Нормата на чл.397 от ГПК пък определя видовете мерки, които съдът би могъл да наложи, за да гарантира бъдещото удовлетворяване на правата на лицето, искащо обезпечение, като част от тях назовава, но без да ги изброява изчерпателно. Избраната обезпечителна мярка трябва да съответства на възникналата обезпечителна нужда на молителя, т.е. да гарантира реално осъществяването на бъдещите му признати от съда права, респективно да способства и облагоприятства предстоящото изпълнение.
В конкретния казус твърденията на молителя за споровете му с ответника обосновават търсената защита на накърнени материални права чрез завеждането на описаните в молбата бъдещи искове, поради което този съд ги счита за допустими.
Представените в производството писмени доказателства подкрепят извода за вероятна основателност на претенцията за обезщетение, но не и тази за собственост върху процесния имот. В молбата за обезпечение не е посочено основанието, от което бъдещият ищец черпи вещните си права върху имота, нито е ангажирано писмено доказателство, установяващо такова за придобиването им. Не е внесена и парична гаранция по депозитна сметка на окръжния съд, която да обоснове претенциите на бъдещия ищец спрямо ответника. Следователно според този съд по делото няма данни за вероятната основателност на бъдещите искове за собственост.
Освен това, както е отбелязал в мотивите си първоинстационният съд, поисканата обезпечителна мярка не е съответна на застрашените правни блага, чието бъдещо удовлетворение след съдебен спор се цели, но не защото не съществува в правния мир. Законът не е посочил обезпечителните мерки изчерпателно. Обаче заявената в случая не е подходяща да осигури нито осъществяването на вещното право, предмет на бъдещия иск, нито удовлетворяването на бъдещата парична претенция за обезщетение. С последната тя няма нищо общо, следователно не намира и в нея обяснение за налагането си.
Постановяването на мярката де факто постига директен ревандика-ционен ефект, представляващ правна последица от приключването на друг, осъдителен вещен иск, какъвто ищецът не заявява намерение да води, т.е. не обезпечава. Освен това налагането на поисканото обезпечение е равносилно на допускане на предварително изпълнение на бъдещо ползващо молителя съдебно решение, което още не е произнесено. В този смисъл мярката напълно противоречи на целите на обезпечителното производство, уредено в ГПК.
В обобщение на горните констатации, апелативният съд споделя крайния правен извод на Окръжен съд Б. за неоснователност на подадената молба за обезпечение на бъдещи искове, изразен в атакуваното определение №452/13.03.19г. по ч.гр.д. №356/19г. по описа на същия съд и приема подадената срещу него частна жалба за неоснователна, поради което намира, че следва да я остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Апелативен съд- Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на„Х“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управител И. , подадена против определение № 452/ 13.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. №356/2019 г. по описана Окръжен съд Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: