Решение по дело №504/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 389
Дата: 24 март 2023 г. (в сила от 24 март 2023 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20235300500504
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500504 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от П. Х. А. , чрез пълномощника си
адв.К. Г. против Решение № 4384/ 22.12.2022г. постановено по гр.д.
№10329/22г по описа на ПРС – ІІІ бр.с. в частта, в която е увеличена
дължимата от същия месечна издръжка за малолетните деца : за размера над
220 лв до 350 лева за детето П., р.20.10.20**г. и за размера над 220 лв от 300
лева за детето Е., р.27.05.2**г. С оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост се счита неправилно определяне на размера на издръжката,
както и неправилно разпределяне между родителите, извършва се позоваване
на т.5 ППВС №5/ 1970г., прави се довод за прекратено трудово
правоотношение на жалбоподателя с оглед определяне на неговите
възможности, независимо от неговата трудоспособност, за което се възразява
, че се отнася и до ищцата, като се счита, че с получаваната издръжка се
издържат както децата, така и майката, която разчита на финансовата помощ
на родителите си. Моли да се отмени присъдената издръжка в обжалвания с
жалбата размер и се отхвърли иска в тези му части.
1
Постъпил е отговор по ВЖ от адв.С. С., АК-Пловдив, като пълномощник на
въззиваемата Д. Х., в която по подробно изложени съображения се оспорва
жалбата като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В предявен с правно основание иск по чл.150 СК ищцата Д. М. Х., като майка
и законен представител на малолетните деца П. П. А., р.20.10.2013г. и Е. П.
А., р.27.05.2015г. е поискала постановяване увеличение на предходно
определен размер на присъдена месечна издръжка, дължима от ответника и
баща на малолетните деца П. Х. А., по Решение № 2476/ 20.07.2017г. по гр.д.
№ 3219/ 2017г. на ПРС – ІV бр.с. от 200 лева на 350 лева за всяко дете.
Обстоятелствата, на които ищцата е основала иска си, са получаване от
ответника на доходи от високо платена работа при разлика в стандарта на
живот в България и в Германия , където ответникът пребивавал към момента
на подаване на исковата молба, обстоятелството, че към този момент същият
е бил регистриран като „родител“ и получавал от социалната система на
Германия суми, които е използвал за да покрива месечната издръжка на
децата, като по този начин спестявал личен разход. След преустановяване
получаването на тези суми от Германия - Федерална агенция по заетостта,
Семеен фонд, ответникът преустановил ритмично и да изплаща издръжката
за двете деца. Същевременно потребностите и нуждите на децата е нараснала,
с по-интензивен растеж се е увеличила нуждата от промяна на гардероба на
децата, както и посещението на училище като резултат увеличаване на
разходите за специално облекло, раници, канцеларски материали при
засилваща се инфлация, при която все по-малко неща се закупуват.
Ответникът поддържа оспорването на така предявения иск до размера от по
220 лева за всяко от децата въз основа на обстоятелствата към момента на
първоинстанционното производство за получаван доход средно от 2000 евро
без други доходи и при висок размер на разходи в чуждата държава от по 800
евро при икономии и лишения, заплащането в някои случаи при възможност
на по-висока от определената издръжка, както и с поддържаното възражение,
2
че майката не работи и се издържа от заплащаната от ответника месечна
издръжка. Пред настоящата въззивна инстанция се представя от ответника и
жалбоподател доказателство – служебна бележка изх.№ 60-06-11-4292/
07.03.2023г. за регистрация в Агенцията по заетостта, Бюро по труда, за
периода от 14.11.2022г., въз основа на която обосновава качеството си на
безработен в периода след подаване на исковата молба.
Районният съд е уважил така предявения иск, отчитайки нарасналата възраст
на децата от изминалия период на определяне на издръжката им със
съдебното Решение № 2476/ 20.07.2017г. по гр.д.№ 3219/ 2017г. на ПРС – ІV
бр.с. , през който значителен период от време нуждите на децата драстично са
се увеличили, които нужди следва да се преценят според обикновените
условия на живот при съобразяване на специфичните условия на живот на
семейството, стандартът, доходите и социалното обкръжение, при създаване
на условия на живот за децата, аналогични на тези преди раздялата на
родителите им. Обстоятелствата относно увеличените нужди на децата и
поеманите разходи за тяхното задоволяване са установени с ангажираните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. С. С., баба на децата и
участваща с финансова помощ при поемане на консумативни разходи и
други в обитавано от тях жилище заедно с майката на децата. С показанията
на разпитания свидетел И. А. Н. е установено обстоятелството за изплащане
на издръжката в предходно определения й размер, които средства лично
предавал на ищцата, както и заявеното на ответника обстоятелство като
активно търсещ работа, настъпило в хода на производството. Отчетени са и
размерът на собствената издръжка на задълженото лице / получавани доходи
от ответника в размер на 2000 евро месечно до датата 10.10.2022г./, както и
наличието на задължения към други лица, каквито в случая за ответника не са
налице. Така по установените законови критерии на разпоредбата на чл.143,
ал.2 СК и при отчитане минималният размер на издръжката за едно дете,
районният съд е определил размера на индивидуалната издръжка за детето П.
в размер на 350 лева и за детето Е. – от 300 лева, при определен общ размер
на необходимата месечна издръжка от двамата родители в размер на 550 лева
за детето П. и от 500 лева за детето Е..
Така определеният размер дължим размер на месечна издръжка за двете деца
се явява обоснован в съответствие с критериите на разпоредбата на чл.143 ,
3
ал.1 СК, вкл. с оглед отчитане на обстоятелството за трудоспособната
възраст и здравословно състояние на ответника, позволяващи реализиране на
доходи, чрез които да поеме финансовото обезпечаване на нарасналите
нужди на детето, поради което доводът за регистрация на лицето като активно
търсещо работа не може да се приеме за основателен предвид безусловния
характер на определената дължима издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца. Така определеният размер на месечната издръжка не е прекомерен и
отчита необходимостта от задоволяване на най-обикновените нужди на
децата, предимно с нарасналата им възраст и изминалия период от около пет
години от предходно определения размер на месечната издръжка през м.юли
2017г., през който период са настъпили и инфлационни процеси в
икономическите условия на живот в страната, което е обективен фактор освен
този , свързан с възрастта на децата, обуславяща свързаната с тази възраст
необходимост от обикновени ежедневни и допълнителни, евентуално
извънредни разходи, за които разходи значение има и социално
икономическото развитие в обществения живот. Разпоредбата на чл.150 СК
регламентира основанието за изменение на определения размер на
издръжката от изменение на обстоятелствата за това. В настоящия случай
само при отчитане на тези обективни фактори – изминал период от пет
години от определяне на първоначалния размер на издръжката и изменение на
социално икономическите условия на живот с прогресивно нарастваща
степен на инфлационните процеси, обуславя преценката за наличие на
основание за изменение на присъдената предходна издръжка в увеличение,
както и вземайки предвид изменението на възрастта на децата също с пет
години, което предпоставя нараснали нужди от задоволяване на ежедневни
обикновени потребности за физическото им и образователно развитие. С
оглед на това и предвид разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, определяща
издръжката за ненавършили пълнолетие деца, задължението е с безусловен
характер, независимо от която е безспорно обстоятелството за
трудоспособната възраст и на двамата родители, възражението за
имущественото им не обуславя необходимост от нарочен извод в насока
определяне на намален размер от претендирания такъв с исковата молба, не в
прекомерно завишен от минималния размер на издръжката за страната по
чл.142 СК. Следва да се отчете и постановеното от съда справедливо за
случая разпределение на определения общ размер за поемането му от двете
4
страни по делото, отчитащ факта, че ищцата полага преки грижи и за двете
деца, което обстоятелство оказва значение за трудовата й заетост, но не
обуславя извод, че същата е възможно да се издържа от даваната месечна
издръжка от ответника за децата, предвид невисокия й размер. В тази насока
се установява поемана от бабата на децата финансова помощ на семейството
на ищцата.
С оглед на това въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.150 СК е
доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи, а
обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция , на въззиваемата
страна се следва присъждане на разноски, каквито не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр.І ГПК , въззивният съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4384/ 22.12.2022г. постановено по гр.д.
№10329/22г по описа на Пловдивски районен съд – ІІІ бр.с. в обжалваната му
част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5