Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр.Враца,
05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в публичното заседание на 02.08.2021
г. /втори август, две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: К. ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря Даниела Монова,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 336 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по ЖАЛБА на лишения от свобода (л/св.)
К.Г.Г.,***,
против ЗАПОВЕД № Л-1790/31.05.2021 г. на Зам. Главен директор на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на Правосъдието
/МП/, с която е наредено оспорващият да бъде преместен от Затвора гр.Враца в
Затвора гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед фактически е
незаконосъобразна. Твърди се, че не живее на адреса в гр.София и жилището там е
продадено, като се е установил в с.М., обл.Враца, където живеят близките му.
Отправено е искане към съда да отмени изцяло обжалваната заповед. В съдебно
заседание жалбоподателят К.Г.Г.,
поддържа
жалбата и иска да си остане в Затвора-Враца.
Ответникът - Главния
директор на ГДИН – София, редовно призован, не се явява, като чрез процесуален представител - юрисконсулт Н.Б. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана иска да остане в сила оспорената заповед,
като законосъобразна. Подробни съображения за това са изложени в представен по
делото писмен отговор.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на
изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Видно от справка рег.
№ 2550/11.06.2021 г. на Затвора – Враца, л. 14 от делото, жалбоподателят лсв. К.Г.
е постъпил на 28.04.2021 г. в Затвора – Враца, като по НОХД № 225/2021 г. по описа на Окръжен
Съд-Враца е осъден по споразумение на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“,
при „общ“ режим, което наказание се изпълнява с начало 26.04.2021 г., и зачетен арест от 18.01.2021г. до 26.04.2021г.
С оспорената в настоящето производство Заповед № Л-1790/31.05.2021 г., л/св К.Г.Г., в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.9 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен директор
на ГДИН, Зам. Главен директор на ГДИН като е приел, че постоянният адрес на лицето
е на територията на област София, е наредил да бъде преместен в Затвора – София
за доизтърпяване на наложеното наказание.
Като доказателство по делото са представени Заповед № Л-1790/ 31.05.2021 г. на Главния директор на ГДИН; писмо рег. №
2250/11.06.2021 г.на Затвора – Враца, Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главен
директор на ГДИН, Служебна бележка изх. № 26/01.04.2021г. на Кметство с.М.,
3бр. Удостоверения за постоянен адрес и Справка от Национална база данни /НБД/ „Население“
към 29.06.2021г.
Оспорената заповед за
преместване от един затвор в друг е издадена от материално компетентен орган - Зам.
Главен директор на ГДИН, оправомощен със Заповед № Л-1069/27.02.2020 г. на
Главния директор на ГДИН, на основание чл. 13, ал. 3 във вр. с чл.2 т.1 от ЗИНЗС /служебно
известна на съда, но не представена по делото/.
В Заповед Л-1790/
31.05.2021 г. е посочено, че се
издава в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС
и на основание т. 3.9 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на
ГДИН. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 58 от ЗИНЗС, лишените от свобода
следва да се настаняват в затвори и затворнически общежития, съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. Това
правило не изключва възможността лицето да бъде настанено в друго място за
изтърпяване на наказание, когато са налице предпоставките визирани в чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС,
изчерпателно изброени в т. 1 до т. 5. От данните по делото се установява, че не
е налице която и да е от изброените предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а липсват и
твърдения в тази насока.
В Заповед №
Л-1790/31.05.2021 г. относно разпределението на лишените от свобода по затвори,
поправителни домове и затворнически общежития, в цитираната т. 3.9 е посочено,
че в Затвора – София ЗО“Казичене“ следва
да изтърпяват наказание лишените от свобода от София-град и София-област.
За да издаде
оспорената в настоящото производство заповед за преместване от Затвора – Враца
в Затвора - София, административният орган е приел, че л/св. К.Г.Г. е с „постоянен
адрес ***“ и предвид това е съобразил възможността същия да доизтърпи
наложеното наказание най-близо до постоянния си адрес.
В случая действително
„постоянния“ адрес на л/св. К.Г. ***, но
„настоящия“ адрес по адресна регистрация е в с.М., обл. Враца, ул.“Б.“ №
***, видно от справката от НБД „Население“ и служебната бележка от Кметство с.М.
Анализът на нормата
на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС
обосновава извод, че определяне на конкретното място за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ се осъществява по ред, определен от Главния
директор на ГДИН, при който се избира това място, което е най-близо до
постоянния адрес на лишения от свобода. Принципът, залегнал в чл. 58 ал. 1 от ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки,
тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с
определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за
постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят
наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с
близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от
свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния
ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване
възможностите за ресоциализация след изтърпяването му.
По делото се
установи, че л/св. К.Г. е с регистриран „настоящ“ адрес в с.М., там живеят и са
регистрирани с постоянни адреси неговата сестра Е.Г. А. и децата й - дъщерите С.
и И.А.Т.
Освен постоянният
адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е
съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението на лицата да
не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други, като следва да
се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен от свобода.
В случая, ако органът
беше изпълнил задължението си по чл. 40а от ППЗИНЗС, без съмнение щеше
да събере същите данни, които са налични по делото и са събрани в хода на
съдебното дирене.
Законодателят е
предвидил с проверката по чл. 40а от ППЗИНЗС да бъдат изяснени
правно-релевантните към материално-правното отношение факти, а именно: налице
ли са данни за поддържане на социални контакти на лишения от свобода с близките
му, има ли данни да поддържа контакти с други посочени от него лица.
В тази връзка следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС, с която
законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на
лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти
с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като
осигурява подходящи условия за това.
В нарушение на този
принцип е разпоредено преместване на жалбоподателя от Затвора - Враца в Затвора
- София без административния орган да извърши проверка освен за „постоянният“
адрес, но и за „настоящия“ адрес по адресна регистрация на лицето, като провери
на кой от двата адреси фактически е живяло лицето, както и налице ли са данни
за поддържане на социални контакти на лишения от свобода с близките му, т.е.
без да бъдат изяснени всички правно-релевантните факти от значение за случая.
Като не са обсъдени
всички фактически и правни основания за издаването на Заповед №
Л-1790/31.05.2021 г. на Зам. Главен
директор на ГДИН е допуснато нарушение именно на материално-правните разпоредби
чл. 58 от ЗИНЗС във вр. с чл.40а и
чл.72 от ППЗИНЗС.
Съдът намира за нужно
да отбележи и регламентирания в чл. 9 от АПК принцип за
служебното начало, като в ал. 2 на чл. 9 от АПК е указано
задължението на административният орган да събира всички необходими
доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. С оглед на това,
задължение на самия орган, постановил заповедта е да установи, посредством
всички допустими доказателства и доказателствени средства, какъв е бил фактическия
постоянен адрес на лишения от свобода – чрез изискване на съответната
информация от компетентните институции.
Съгласно чл. 62, ал. 1
от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг, което се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
съобразяване и на други допълнителни критерии:
1. при включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
3. по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;
4. по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода;
5. при необходимост с
цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3; в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода.
По делото не са
представени доказателства за наличие на някоя от изброените предпоставки.
Заповедта не съдържа мотиви относно преценката на административния орган да
премести лишения от свобода в Затвора – София, освен посоченото, че постоянния
адрес на лицето е в гр.София.
Фактическата, правна
и доказателствена необоснованост на Заповед № Л-1790/31.05.2021 г. на Зам.
Главен директор на ГДИН и на разпореденото с
нея преместване на лишения от свобода К.Г.Г. за доизтърпяване на наказанието,
от гледна точка наличието на материално-правна предпоставка за упражняване на
правомощието по чл. 58 от ЗИНЗС във вр. с чл.40а и
чл.72 от ППЗИНЗС и във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС,
обуславя извод за формална и материална незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
По
изложените съображения и мотиви, настоящия съдебен състав намира, че оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1790/31.05.2021 г. на Зам. Главен
директор на ГДИН, с която е
наредено
л/св. К.Г.Г. ***, да бъде преместен
от Затвора гр.Враца в Затвора гр.София
за доизтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл. 62, ал. 2, изр. 2-ро
от ЗИНЗС,
настоящото решение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
АДМ. СЪДИЯ: