М
О Т И
В И:
С
обвинителния акт подсъдимият С.В.А. е предаден на съд затова, че:
1. На
11.01.2016 г. в гр. Плевен, пред шоурум на „Титан Машинъри“, при управление на
МПС – лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. № ЕН **** КВ, нарушил правилата за
движение – разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 47, ал.
3 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Л.П.А.
от с. ******, Плевенска област и на Д.С. Т. *** – престъпление по чл. 343, ал.
3, във връзка с ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК;
2. На
11.01.2016 г. в гр. Плевен, в лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. № ЕН ****
КВ, държал огнестрелно оръжие – пистолет „EKOL Tupa“ с фабричен № 821412, калибър 8 мм., без да има за това
надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
Производството
по делото е по реда на глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимият С.В.А. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен
е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства.
Прокурорът
поддържа обвиненията, намира че те са доказани и предлага:
1.За
престъплението по чл. 343, ал. 3, във връзка с ал. 1, буква „в“, във връзка с
чл. 342, ал. 1 НК – при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, на подсъдимия да бъде
наложено наказание в размер на около 3 години лишаване от свобода, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС за същия период от време;
2. За престъплението по чл. 339, ал. 1 НК – при
условията на чл. 58а, ал. 1 НК, на подсъдимия да бъде наложено наказание към
предвидения в закона минимален размер;
3. На
подсъдимия – при условията на чл. 23, ал. 1 НК, да бъде определено едно общо
най-тежко наказание, изпълнението на което да бъде отложено за срок от пет
години от влизане на присъдата в сила.
Защитникът
на подсъдимия С.В.А. – адвокат Николай Д., намира че обвиненията са доказани и
предлага:
1. За
престъплението по чл. 343, ал. 3, във връзка с ал. 1, буква „в“, във връзка с
чл. 342, ал. 1 НК и за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК на подсъдимия да
бъдат наложени наказания при условията на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК;
2.
Определеното за изтърпяване от подсъдимия по-тежко наказание да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. 1 НК.
От анализа
на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият
С.В.А. е роден на *** ***, но живее в с. ******, Плевенска област. Завършил е
средно образование, женен е и до момента не е осъждан. Притежава свидетелство
за управление на МПС от 19.12.2006 г. До момента многократно е наказван по
административен ред за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗДвП.
Сутринта на 11.01.2016 г. подсъдимият тръгнал за работа от
село ******, Плевенска област за гр. Плевен с управлявания от него лек
автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. № ЕН **** КВ. На предната дясна седалка в
автомобила пътувала майката на С.А. – Л.П.А., а на задната седалка – Д.С. Т..
Подсъдимият навлязъл в гр. Плевен, движейки се по ул.
„Гривишко шосе“. Пътният участък бил за двупосочно движение, с две
самостоятелни платна. Платното за движение, в което се движил С.А. било с две
ленти за движение, с асфалтово покритие и на много места било замръзнало поради
ниските температури. Върху банкетите и крайпътния терен имало снежна покривка.
В посочения пътен участък бил поставен пътен знак В26 – „Забранено е движението
със скорост по-висока от 70 км/ч“. Въпреки това подсъдимият управлявал лекия си
автомобил със скорост 100 км/ч., движейки се в посока към центъра на гр.
Плевен. Преди да достигне шоурума на „Титан Машинъри“, С.А. предприел и
осъществил изпреварване на друго МПС. Пътният участък, по който се движил
подсъдимият, бил прав и хоризонтален. А. продължил движението си, но МПС
нарушило напречната си устойчивост, занесло се и напуснало пътното платно
отдясно. Лекият автомобил продължил да се движи косо през банкета и по
крайпътния терен и се блъснал с предната си челна част в крайпътно дърво. При
удара предната част на автомобила силно се деформирала, а на водача и пътниците
били причинени травматични увреждания.
При извършения оглед на местопроизшествието било установено,
че в посоката за движение на лекия автомобил – по банкета и крайпътния терен,
липсват следи от задействане на спирачната система т. е. няма следи от забавяне
и намаляване скоростта на МПС.
При извършения оглед на лекия автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с
рег. № ЕН **** КВ било констатирано, че приборите за отчитане скоростта на
автомобила и за измерване оборотите на двигателя са блокирали, като
скоростомерът показвал скорост от 100 км/ч, а уреда за измерване оборотите на
двигателя – 2 000 оборота в минута.
В резултат на получените при ПТП телесни увреждания Л.П.А. и
Д.С. Т. починали. Подсъдимият бил настанен за лечение в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД-град Плевен.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза за
изследване на труп № 8/2016 г. е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на Л.П.А.
са установени черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на основата на
черепа, излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка, мозъчен оток, пълно
прекъсване на гръбначния стълб в гръдния отдел, разкъсване на перикарда и
лявата камера на сърцето, счупване на гръдната кост, многофрагментно счупване
на ребрата двустранно, излив на кръв в гръдната кухина, счупване на лявата
предмишница, счупване на тазовия пръстен, разкъсване на пикочния мехур,
разкъсно-контузни рани по лицето и крайниците, охлузвания по лицето и шията,
кръвонасядания.
Причината за смъртта на Л.П.А. е тежката и несъвместима с
живота черенно-мозъчна травма, гръдна и коремни травми, с нарушена цялост на
жизнено важен орган – сърцето.
Уврежданията са резултат на тъпа травма и според вида и
разположението си отговарят да са от удари с или от части на автомобилно купе
при рязка промяна на посоката и скоростта на движение при челния удар в дърво.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза за
изследване на труп № 7/2016 г. става ясно, че при огледа и аутопсията на трупа
на Д.С. Т. са установени открита черепно-мозъчна травма, счупване на черепа с
надлежаща разкъсно-контузна рана, с разкъсване на мозъчните обвивки и мозъчното
вещество на част от челните дялове, пълно прекъсване на гръбначния стълб,
вдишана кръв в белия дроб, мастна емболия, счупване на носните кости, на дясната
челюст на две места, разкъсно-контузна рана на долната устна, счупване на
дясната ключица, счупване на първо ребро вляво, охлузвания по дясната буза и
врата, охлузване зад лявото ухо, охлузване на лявата подбедрица и лявото
коляно.
Причината за смъртта на Д.С. Т. е тежката черепно-мозъчна
травма, довела до практически несъвместими с живота увреждания на мозъка и
черепа.
Уврежданията са резултат на тъпа травма и според вида и
разположението си отговарят да са причинени от удари с и от части на
автомобилно купе при рязката промяна на посоката и скоростта на движение на
автомобила при челния му удар в дърво.
От заключението на назначената по делото съдебна авто-техническа
експертиза е видно, че при извършеното проучване на лекия автомобил „Мерцедес
МЛ 270“ не са установени технически неизправности, съществували преди ПТП или
възникнали непосредствено преди него, които неизправности да са предпоставка за
произшествието.
От същото заключение става ясно, че пътната отсечка, по
която се е движил управлявания от подсъдимия автомобил, е била със замръзнал
асфалт. При продължаващото движение лекият автомобил е нарушил напречната си
устойчивост, занесъл се е и е напуснал пътното платно отдясно, след което е
продължил косо движението си с отклоняване през банкета и по крайпътния терен
надясно и се е блъснал с предната си челна част в крайпътно дърво. Скоростта на
лекия автомобил при удара в дървото е била 100 км/ч. Тази скорост е отчетена от
блокиралата стрелка на скоростомера. Оборотите на двигателя при удара са били
2 000 оборота в минута. Те са отчетени от блокиралата стрелка на
оборотомера.
Лекият автомобил е с автоматична скоростна кутия и скоростта
е в конкретна връзка с оборотите на двигателя. Броят на оборотите съответства
на отчетената скорост на движение от 100 км/ч. Скоростта на движение на лекия
автомобил преди удара в дървото и при самия удар е била еднаква, тъй като от
протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че липсват следи от
използване на спирачната система.
Произшествието е настъпило в резултат на възникнала загуба
на странична устойчивост на автомобила и в резултат на движение на автомобила
със занасяне. Предпоставка за произшествието е движението на лекия автомобил с
висока скорост и нисък коефициент на сцепление на ходовите колела с пътната
настилка. Занасянето е настъпило при изменение на скоростта на автомобила с
оборотите на двигателя.
Пътната настилка е била замръзнала, а върху банкетите и
крайпътния терен е имало снежна покривка. Тези обстоятелства са били известни
на подсъдимия, поради което на значително разстояние преди мястото на
произшествието той е имал техническа възможност да възприеме състоянието на
пътната настилка и да прецени наличието на опасност от занасяне на МПС поради
намалено сцепление на автомобилните колела с пътната настилка. Подсъдимият е
имал техническа възможност да избере по-ниска скорост на движение и да извърши
правилни технически действия – плавно изменение на скоростта и съобразяване на
маневрата изпреварване със състоянието на пътната настилка. Той е могъл да
премине през съответния пътен участък без да настъпи загуба на странична
устойчивост на автомобила, а при евентуално появило се приплъзване на колелата
по настилката – да предотврати нарастването на занасянето с подходящи действия
с кормилния кръг и да осъществи движение в границите на пътното платно.
Водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност
да предотврати произшествието след нарушаването на страничната устойчивост на
МПС и движението му по рохкавата снежна покривка на крайпътния терен. След
занасянето той е загубил контрол върху автомобила.
На 11.01.2016 г. – при извършения оглед на
местопроизшествието, в лекия автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. № ЕН **** КВ,
собственост и управляван от подсъдимия С.В.А., в джоб на предната лява врата
били намерени два броя газови пистолети – марка „DESSERT-LORD“, с фабричен № 05045 и
марка „EKOL Tupa“, с
фабричен № 821412.
От заключението на назначената по делото съдебно-балистична
експертиза № 5 е видно, че представения за изследване газово-сигнален пистолет
„DESSERT-LORD“ с
фабричен № 05045, калибър 9 мм. Р.А. е технически изправен, годен за стрелба,
няма извършени конструктивни промени с цел премахване на преградата в канала на
цевта и представлява неогнестрелно, сигнално-газово оръжие по смисъла на чл. 4,
ал. 1 и ал. 5 от ЗОБВВПИ.
От същото заключение става ясно, че представения за
изследване газов пистолет „EKOL
Tupa“ с фабричен № ЕТ 821412, калибър 8 мм. Р.А.К. е технически изправен
и годен за стрелба. В състоянието, в което се намира – с премахната преграда в
канала на цевта, газовият пистолет може да изхвърля твърди предмети
/проектили/, имащи дулен пробег, да им придава целенасочено движение и да
причинява механично поразяване на цел и представлява огнестрелно оръжие по
смисъла на ЗОБВВПИ.
От заключението на назначената по делото физико-химическа
експертиза № 10 е видно, че с двата представени за изследване газови пистолети
„DESSERT – LORD“,
калибър 9 мм., фабричен № 05045 и „EKOL Tupa“, калибър 8 мм., фабричен № ЕТ 821412 са произвеждани
изстрели.
Подсъдимият С.В.А. не притежава надлежно разрешение за
държане на огнестрелно оръжие.
Подсъдимият С.В.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, във връзка с ал. 1, буква
„в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, тъй като на 11.01.2016 г. в гр. Плевен,
пред шоурум на „Титан Машинъри“, при управление на МПС – лек автомобил
„Мерцедес МЛ 270“ с рег. № ЕН **** КВ, нарушил правилата за движение –
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, според която когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак, и разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП,
съгласно която пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена
забрана имат следните изображения и наименования – В26 – забранено е движението
със скорост по-висока от означената, в конкретния случай 70 км/ч, като се
движил със скорост 100 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице – на Л.П.А. и на Д.С. Т..
Подсъдимият С.В.А. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като на 11.01.2016
г. в гр. Плевен, в лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. № ЕН **** КВ, държал
огнестрелно оръжие – пистолет „EKOL
Tupa“ с фабричен № 821412, калибър 8 мм., без да има за това надлежно
разрешение.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана, съобразявайки се с направеното от подсъдимия самопризнание и с
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят – показанията
на свидетелите А.М.М., В.В.Т. и С.Т.Т., със заключенията на вещите лица д-р П.Д.Д.,
В.К.П., Н.К.К. и Х.Д.Ж., както и със събраните по делото писмени доказателства.
Подсъдимият С.В.А. е извършил престъплението по чл. 343, ал.
3, във връзка с ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК по
непредпазливост. Той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е мислил да ги предотврати. Това е така, тъй като А. е управлявал лекия
автомобил със скорост от 100 км/ч, която освен, че е неразрешена, е била и
несъобразена с конкретната пътна обстановка – движение при зимни условия,
заснежено пътно платно със заледяване. Той е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, движейки се с по-ниска скорост и извършвайки правилни
технически действия – плавно изменение на скоростта и съобразяване на
предприетата от него непосредствено преди произшествието маневра изпреварване
със състоянието на пътната настилка. Посочените факти сочат, че подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати,
разчитайки на опита си като водач на МПС и на марката и модела на управлявания
от него лек автомобил.
Подсъдимият С.В.А. е извършил престъплението по чл. 339, ал.
1 НК умишлено. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Причини за извършените престъпления са нарушаването на
правилата за движение и на разпоредбите на ЗОБВВПИ от страна на подсъдимия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК
наказанията на подсъдимия следва да бъдат определени при условията на чл. 58а НК.
При определяне размера на наказанията, които наложи на С.В.А.
за извършените от него престъпления съдът съобрази и прие:
а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че
подсъдимият не е осъждан, че при реализираното ПТП е загинала и неговата майка,
както и влошеното му след произшествието здравословно състояние, установено
чрез приетите по време на съдебното следствие писмени доказателства.
б/ като отегчаващи обстоятелства – конкретната индивидуална
тежест на престъплението по чл. 343, ал. 3, във връзка с ал. 1, буква „в“, във
връзка с чл. 342, ал. 1 НК, както и множеството наложени на подсъдимия
административни наказания за нарушения на разпоредбите на ЗДвП.
Съдът не взе предвид като смекчаващо обстоятелство
самопризнанието на подсъдимия. Самата процедура по чл. 371, т. 2 НПК предполага
наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите на обвинението,
поради което той получава „премия“ от законодателя – да бъде наказан при
условията на чл. 58а, ал. 1 НК. Бонусът от този вид признание е предопределен
от самия закон, поради което самопризнанието не трябва да се абсолютизира и да
се отъждествява с безнаказаност. Поради това не могат повторно – при
индивидуализация на наказанието на дееца, да бъдат отчитани самопризнанията му,
тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се
приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 88 от
25.02.2010 г. по н. д. № 749/2009 г., ІІІ н. о., решение № 284 от 11.06.2009 г.
по н. д. № 264/2009 г., ІІІ н. о. и решение № 144 от 18.03.2010 г. по н. д. №
45/2010 г., ІІІ н. о.
Съдът намери, че в разглеждания случай не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Освен това от
доказателствата по делото не е възможно да се направи правен извод, че и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Поради
това наказанията на подсъдимия бяха определени при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а не при условията на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Съдът при превес на смекчаващите обстоятелства, които по
значение и тежест преобладават, ОСЪДИ подсъдимия С.В.А. на основание чл. 343,
ал. 3, във връзка с ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК –
на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а на основание чл. 343г НК
го ЛИШИ от правото да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ така
определеното наказание лишаване от свобода с една трета и постанови подсъдимия С.В.А.
да изтърпи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът при превес на смекчаващите обстоятелства, които по
значение и тежест преобладават, ОСЪДИ подсъдимия С.В.А. на основание чл. 339,
ал. 1 и чл. 54 НК на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал.
1 НК съдът НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и постанови подсъдимия
да изтърпи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът НАЛОЖИ на подсъдимия С.В.А.
ДА ИЗТЪРПИ по-тежкото от наложените му наказания в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 2 НК съдът ПРИСЪЕДИНИ към
определеното за изтърпяване от подсъдимия С.В.А. по-тежко наказание в размер на
две години и десет месеца лишаване от свобода и наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от пет години.
Съдът, като взе предвид, че подсъдимият до момента не е
осъждан и извършените престъпления се явяват изолиран случай в неговия живот,
ниската му обществена опасност, младата му възраст и влошеното му здравословно
състояние след ПТП, намери че за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо той да изтърпява наложеното му по-тежко наказание в размер на две
години и десет месеца лишаване от свобода. В същото време според съда с
наложеното на подсъдимия по-тежко наказание в размер на две години и десет
месеца лишаване от свобода е възможно да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. Това е така, тъй като
извършените престъпления макар и да са с висока обществена опасност, в
разглеждания случай тя /обществената опасност/ не е по-висока от типичната за
този вид деяния. Ето защо в конкретния случай условното осъждане е
целесъобразно – отговаря на целите на генералната и индивидуалната превенция.
Общата превенция е постигната, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е
справедливо т.е. съответства на обществената опасност и моралната укоримост на
престъпленията.
По изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 НК
съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното на подсъдимия С.В.А. по-тежко наказание
в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода за срок от пет години
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 7 НПК съдът ВЪЗЛОЖИ
възпитателната работа с условно осъдения подсъдим С.В.А. на полицейския
инспектор по неговото местоживеене.
На основание чл. 53, ал. 2, буква „а“ НК съдът ОТНЕ в полза
на държавата приложения като веществено доказателство по делото пистолет „EKOL Tupa“, фабричен №
821412, калибър 8 мм., като вещ – предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, притежаването на която е забранено.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила приложения
като веществено доказателство по делото газово-сигнален пистолет „DESSERT-LORD“, фабричен №
05045, намиращ се на съхранение в ОД на МВР-град Плевен, да бъде върнат на
подсъдимия С.В.А..
По време на досъдебното производство по делото са направени
разноски в размер на 805.11 лева, а по време на съдебното производство по
делото са направени разноски в размер на 60 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия С.В.А.
да заплати по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по време на
досъдебното производство разноски по делото в размер на 805.11 лева, а по
сметката на Окръжен съд-гр. Плевен – направените по делото разноски в размер на
60 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата.
14.07.2016 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: