РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20215300900609 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила в РС -
Пловдив на 09.06.2021 год., подадена от „Юробанк България“ АД, против Т. В. В..
Производството пред ПРС е прекратено с определение от 22.06.2021 год. и делото е
изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив, пред който е образувано под номер 609/2021
год. С исковата молба са предявени искове за установяване на парични вземания по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 26.10.2018 год. между „Юробанк България“ АД от една страна, в
качеството на кредитор и С. Д. и Т. В. В., от друга страна, в качеството на
кредитополучатели, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката
е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 40 000 лв. за
текущи нужди. Кредитът бил отпуснат за срок от 69 месеца и подлежал на издължаване чрез
месечни погасителни вноски, в размер на по 754,80 лв., последната от която с падеж
15.07.2024 год. Неразделна част от договора бил погасителен план, в който било отразено
съгласието на страните досежно броя, падежа и размера на погасителните вноски.
Постигнато било съгласие, че за предоставения кредитен ресурс се дължи
възнаградителна лихва, която според погасителния план била в общ размер на 9225,93 лв. за
целия срок на договора. Договореният лихвен процент при сключването на договора бил
формиран от два компонента: референтен лихвен процент Прайм и договорна надбавка от
6,35%. РЛП Прайм за необезпечени кредити се определял от Комитета по управление на
активите и пасивите, в съответствие с методологията на банката. Към момента на
1
сключването на договора и до 23.03.2020 год. РЛП е бил в размер на 1,15%. Така,
първоначално договореният лихвен процент е бил 7,5% и се е прилагал до 14.03.2019 год.,
когато лихвата била увеличена с 3,5% поради неизпълнение на преференциалните условия
/неизпълнение на условието за оборот по сметката/, като достигнала 11%; за периода от
15.01.2020 год. до 15.03.2020 год. договорната лихва била в размер на 12,5%, като
промяната в посока увеличение с 1,5% се дължала на неизпълнение на условието за плащане
на застрахователна премия, а в периода от 16.03.2020 год. до 27.09.2021 год. лихвата била
12% /поради промяна на РЛП/. Договорено било, че при забава просрочените вноски се
начислявала мораторна лихва в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта.
Кредитът бил усвоен от кредитополучателите по банков път в деня на сключването
на договора.
Според чл. 14 от договора при непогасяване в срок на една или повече погасителни
вноски банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради неплащането
на вноските след тази с падеж 15.09.2019 год. и следващите, с падеж настъпил на 15-то
число, до 15.07.2020 год., банката обявила вземането си по договора за предсрочно
изискуемо и уведомила за това кредитополучателите чрез връчване на писмено изявление на
20.07.2020 год. Връчването било осъществено чрез ЧСИ Константин Павлов.
Към момента на обявяването на предсрочната изискуемост по кредита били
направени 10 погасителни вноски в общ размер на 7 932 лв., с които били погасени следните
компоненти от дълга: главница в размер на 4 660,38 лв.; лихви - 2 825,70 лв.; такси - 26,51
лв. и застраховки - 419,41 лв.
След обявяването на предсрочната изискуемост, на 01.12.2020 год. банката подала
заявление за снабдяването й със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но
предвид постъпването на възражение от Т.В., предприема действия по установяване на
вземането си по исков ред.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде признато
за установено в отношенията между страните, че Т. В. В., в качеството на
съкредитополучтел, дължи на „Юробанк България“ АД следните суми:
- Сумата 35 339,62 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020
год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане;
- Сумата 3 567,29 лева възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 год. до
20.07.2020 год.;
- Сумата 3 297,80 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2019 год. до 17.11.2020
год.;
- Сумата 100,53 лева такси за периода от 15.09.2019 год. до 17.11.2020 год.;
- Сумата 48 лева нотариални такси.
Претендират се сторените по настоящото исково дело разноски, както и разноските,
2
направени в заповедното производство.
Ответникът Т. В. В. в подадения писмен отговор заявява, че счита исковете за
допустими, но по същество за неоснователни.
Твърди се, че В. не е имал воля да се задължава като кредитополучател, както и че не
е получавал суми по договора. Поради това счита, че договорът е нищожен. Имал е
съзнание, че е посочен в договора като „лице за контакт“. Кредитополучателят Д. при
сключването на договора бил неплатежоспособен, кредитът му е бил предоставен от
банката, за да рефинансира предходни негови кредити към същата банка. Счита, че
договорът е сключен от него при условията на измама. Оспорва се истинността на всички
подписи, положени от В., в представените от ищеца доказателства, с твърдение, че не са
изпълнени от него. Правоизключващите възражения на ответника са за нищожност по чл.
26, ал. 2 ЗЗД и за унищожаемост по чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД.
Поради изложеното се настоява исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се
сторените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва доводите и възраженията на
ответника. От писмените доказателства по делото било видно, че В. се е задължил по
договора в качеството на съкредитополечател за задълженията на кредитополучателя С. Д..
В уточняващата молба от 16.02.2022 год. изрично е подчертано, че ответникът В. има
качеството на съкредитополучател, а не на поръчител, а в допълнителната искова молба е
допусната техническа грешка, като е посочено, че ответникът има качеството на поръчител.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.
По предварителните въпроси:
Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни
искове са с материално правно основание чл. 430 и сл. от Търговския закон, вр. чл. 79, ал. 1,
чл. 92 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 15926 / 2020 год. по описана ПРС се установява, че по
заявление, подадено на 01.12.2020 год. от „Юробанк България“ АД, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С. Д. и Т.В.. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена от съдебния изпълнител на В. на 09.03.2021 год. Възражение срещу заповедта за
изпълнение е подадено само от Т.В. и е постъпило в РС - Пловдив на 31.03.2021 год., в
рамките на предвидения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на заповедта
за изпълнение. Като е приел обосновано, че възражението е своевременно подадено,
заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да установи
правата си спрямо възразилия длъжник в едномесечен срок от съобщението. Това
съобщение е връчено на банката на 12.05.2021 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран
понастоящем, е постъпила в канцеларията на РС - Пловдив на 09.06.2021 год., т.е. в рамките
на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за производството
държавна такса. Поради това предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК
установителни искове са процесуално допустими.
3
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Представен в исковата молба в заверен от ищеца препис е договор за потребителски
кредит № FL943231, сключен на 26.10.2018 год. в гр. Пловдив Страни по него са „Юробанк
България“ АД, от една страна, наричана „банката“ и С. Д. Д. и Т. В. В., от друга страна, като
кредитополучатели.
По силата на договора банката е приела да предостави на кредитополучателите
потребителски кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди, а кредитополучателите са се
задължили да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, посочени в
договора. Според чл. 1, ал. 4 за връщането на кредита и за другите задължения по договора,
лицата, подписали договора като кредитополучатели, отговарят солидарно. Разрешеният
кредит се отпуска по банкова сметка с посочен в договора IBAN на името на
кредитополучателя С. Д..
В чл. 2, ал. 3 е отразено, че в случай, че с кредита се погасяват задължения към други
кредитни и/или финансови институции, с подписването на договора кредитополучателите
декларират своето изрично съгласие незабавно след заверяването на банковата сметка, по
която се отпуска кредита, банката да извърши следните парични преводи от сметката на
кредитополучателя с цел предсрочно погасяване на задължения на кредитополучателя,
включващи лихви, главници, такси и други разходи, към следните кредитни и/или
финансови институции:
1. Сума в размер на 9 959,57 лв. по посочена сметка с титуляр „БНБ Париба“ в „Сити
банк“, с цел предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски
кредит PLUS *********, сключен с „БНП Париба“;
2. Сума в размер на 11 841,52 лв. по посочена сметка с титуляр „БНБ Париба“ в „Сити
банк“, с цел предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски
кредит PLUS 15995315, сключен с „БНП Париба“;
3. Сума в размер на 13 632,15 лв. по посочена сметка с титуляр „БНБ Париба“ в „Сити
банк“, с цел предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски
кредит PLUS 13175307, сключен с „БНП Париба“.
Кредитополучателят /в ед.ч./ се е задължил в 30-дневен срок от датата на
подписването на договора да представи документ от кредитните институции, установяващи
предсрочното погасяване на задълженията на кредитополучателя по договорите, посочени в
чл. 2, ал. 3.
За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при
прилагане на променлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка от 6,350%. Уточнено е, че за референтен
лихвен процент се ползва референтният лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк България“
АД за необезпечени кредити в съответната валута, който към датата на сключването на
4
договора е 1,150%. Така първоначалната договорна лихва е в размер на 7,5%. Посочен е и
годишния процент на разходите, който е 10,74%, а общата сума, дължима от
кредитополучателя е 52963,59 лв., изчислена към момента на сключването на договора.
В чл. 5 са отразени дължимите такси, които са такса за разглеждането на искането за
кредит в размер на 400 лв. и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка,
разкрита по потребителски кредит в размер на 3,50 лв.
Кредитът подлежи на издължаване чрез месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихви и посочени като брой, падеж и размер в погасителен план, неразделна
част от договора. За крайния срок на договора същият препраща към погасителния план,
който е негова неразделна част. Според погасителния план последната падежна дата е
15.07.2024 год. Месечните анюитетни вноски са в размер на по 754,80 лв., а падежната им
дата – 15-то число на месеца.
Договорът и погасителният план са подписани от двамата кредитополучатели. Те
носят и подписи в края на всяка страница, положени от името на двамата
кредитополучатели, в т.ч. и от името на Т. В. В..
Договорът и погасителният план са представени с исковата молба в заверен от страна
препис, а впоследствие, в изпълнение на вменените на ищеца задължения по чл. 183 ГПК,
същите са представени и в оригинал /л. 93-105 от делото/.
Истинността на подписите, положени от името на Т. В. В., е оспорена от ответната
страна, поради което с протоколно определение, постановено в първото по делото съдебно
заседание, е открито производство по оспорване на истинността на тези подписи по реда на
чл. 193 ГПК. В рамките на откритото производство, е допуснато изготвянето на съдебно-
графологична експертиза.
Според заключението на вещото лице М. С., изготвено при съпоставка на оспорените
подписи със сравнителни образци от подписа и почерка на В., събрани в хода на делото,
както и положени от него при подаването на заявления за издаване на документи за
самоличност, категорично всички подписи в оспорените документи, изпълнени за
кредитополучател под № 2 и ръкописните текстове, там където са положени, са изпълнени
от Т. В. В..
Заключението не е оспорено от ответника и съдът го възприема като обективно,
компетентно и безпристрастно. Въз основа на експертизата за съда се налага категоричния
извод, че договорът за кредит и погасителният план към него са подписани от ответника В..
Оспорването на истинността остана недоказано по см. на чл. 194, ал. 2 ГПК.
Според заключението по т. 1 от приетата съдебно-счетоводна експертиза, на
26.10.2018 год. /в деня на подписването на договора/ е заверена банковата сметка c IBAN
BG86 BPBI 8898 1029 1085 02, с титуляр С. Д., със сумата 40 000 лв., с което кредитът е
изцяло усвоен.
В таблицата на л. 136 от делото, съдържаща т.нар. „допълнителни уточнения“, е
проследен начинът на разходването на сумата 40 000 лв. по отпуснатия кредит и той е
5
следният:
- удържана е автоматична такса в размер на 390 лв. за оценка на
кредитоспособността;
- на 29.10.2018 год. от сметката са излъчени три превода по сметка на „БНП Париба“,
а именно:
*сума в размер на 9 959,57 лв. с посочено основание „PLUS *********“ и ЕГН на С.
Д.;
*сума в размер на 11 841,52 лв. с посочено основание „PLUS 15995315“ и ЕГН на С.
Д.;
*сума в размер на 13 632,15 лв. с основание “PLUS 13175307“ с посочено ЕГН на С.
Д..
- удържана е такса от 9 лв. за трите броя преводи в полза на „БНП Париба“;
- на 31.10.2018 год. титулярът на сметката, по която е отпуснат кредита - Д., е
изтеглил в брой, на каса, сумата 2 000 лв., за което му е удържана такса от 2 лв.;
- на 09.11.2018 год. С. Д. е наредил с вътрешен банков превод сумата 2 164,50 лв. по
друга своя банкова сметка в същата банка, за което му е удържана такса от 1,20 лв.
При така събраните доказателства, съдът отчете следното от правна страна:
Според нормата на чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичането на срока, като заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Според чл. 9 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и
кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Съотнасяйки правната уредба с установените фактически обстоятелства, съдът
формира следните изводи:
В конкретния случай не се установи в тежест на ответника Т. В. В. да са възникнали
задължения по процесния договор за кредит за връщане на кредита ведно с лихвите и
таксите.
Той е подписал договора за кредит, който е истински документ. Не се установи
договорът да е нищожен поради липса на съгласие, нито да е унищожаем поради
6
въвеждането му в заблуждение.
В. участва в кредитното правоотношение в качеството, отразено в договора - като
кредитополучател.
Но напрактика, на В. не е отпуснат кредит по см. на чл. 430, ал. 1 ТЗ. На същия не е
предоставен кредит под формата на заем по см. на чл. 9 от ЗПК.
За разлика от договора за заем, който е реален договор и се счита сключен от момента
на предаването на заемната сума от заемодателя на заемополучателя, договорът за кредит е
консенсуален. По силата на договора двете страни поемат насрещни права и задължения,
като първо по време възниква задължението на кредитиращата институция да предостави на
кредитополучателя договорената заемна сума.
Да се „отпусне“ кредит или да се „предостави кредит под формата на заем“ по
смисъла на посочените законови разпоредби от ТЗ и ЗПК несъмнено означава, че сумата,
описана в договора, следва да се предостави от банката във фактическа власт на
кредитополучателя, за да разполага той с нея и да я използва за целта, описана в договора
/целта е елемент от задължителното съдържание на договора за кредит според чл. 430, ал. 1
ТЗ/. Предоставянето във фактическа власт според уговорките в договора се осъществява
чрез превеждането на заемната сума по банкова сметка на кредитополучателя.
Според уговорките, посочени в процесния договор, сумата от 40 000 лв. се
предоставя по банкова сметка с конкретно посочен IBAN, чийто титуляр е
кредитополучателят С. Д., което е изрично посочено в договора.
Лицето, посочено като втори кредитополучател, не е титуляр на сметката, по която е
отпуснат заема. Поради това и той не може да извършва каквито и да действия на
разпореждане със суми, налични по чужда банкова сметка. Разпореждането може да се
извърши единствено от титуляра на сметката. Така е според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
3 на БНБ, според които платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече
ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции;
Плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително
съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката. В
случая сметката, по която е усвоен кредита е лична на кредитополучателя Д., тя не е водена
на името на двата кредитополучатели, не е съвместна с В.. Поради това е очевидно, че на В.
кредит не е предоставен.
Следва да се има предвид и че целта на договора потребителски кредит е за текущи
нужди, както е посочено в чл. 1, ал. 1. Данни за конкретните текущи нужди, за покриването
на които се отпуска кредита, сe съдържат в чл. 2, ал. 3 – кредитът основно е предназначен, за
да погаси предсрочно личните финансови задължения на С. Д. по три договора за
потребителски кредит, сключени от него с „БНП Париба“, в общ размер на 35 433,24 лв.
/88,58% от отпусната сума/.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че целта на договора е
изпълнена: основата част от сумата е разходвана по предназначение, според уговорената цел
7
и описаните суми в общ размер на 35433,24 лв. действително са преведени по сметка на
„БНП Париба“ за погасяването на личните задължения на кредитополучателя Д.. Останалите
суми до отпуснатия кредит от 40 000 лв. са използвани лично от Д. като титуляр на
сметката, по която е отпуснат кредита, като чрез преводно нареждане сумата от 2 164,50 лв.
е преведена по друга лична банкова сметка на кредитополучателя Д. в същата банка, а
сумата 2 000 лв. е изтеглена лично от него в брой на каса.
От показанията на свидетеля Даниела В.а, разпитана в първото по делото съдебно
заседание, се установява, че синът й Т.В. е подписал договора за кредит в момент, в който е
бил близък приятел с дъщерята на Д., с която два месеца по-късно /през декември 2018 год./
се е разделил.
Отпуснатата по силата на договора за кредит от 26.10.2018 год. сума е предоставена
от банката единствено на кредитополучателя Д. – с нея е заверена личната му банкова
сметка, основната част от нея е разходвана за погасяване на личните му задължения към
трети лица, а останалата част е изцяло в негова разпоредителна власт. На Т.В. не
предоставена сума в заем. След като на В. не е предоставен заем, не би могло обосновано да
се приеме, че в негова тежест е възникнало насрещно задължение да я върне, ведно с
лихвите. Договорът е двустранен и след като банката не е предоставила на В. заем, той няма
насрещно задължение.
Разбира се, от позицията на установения търговски обичай, е налице вероятност
първоначалната идея за включването на В. като участник в кредитното правоотношение да е
била той да участва като поръчител, който поръчителства пред кредитора за изпълнението
на задълженията на кредитополучателя, поемайки солидарна отговорност наред с него. Но
договорът за поръчителство е формален, той следва да се сключи в писмена форма и да е
ясно изявена в правния мир волята едно лице да се задължи спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за неговото задължение /чл. 138 и сл. ЗЗД/. В случая, подобно изявление за
поръчителстване не е направено.
Основен принцип в гражданския процес е диспозитивното начало. Според чл. 6, ал. 2
ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните. В настоящото дело ищецът настоява да бъде установена отговорността на
ответника Т.В. към банката в качеството му на кредитополучател. Поради това липсва
каквото и да е основание да се разсъждава дали В. има друго качество в правоотношението,
различно от това на поръчител, каквото се твърди от ищеца.
Както е посочено по-горе, договорът за кредит е двустранен консенсуален договор.
Въз основа на него се пораждат права и задължения и за двете страни по сделката. Но
правата и задълженията, в зависимост от вида и съдържанието им, възникват поетапно, а не
едновременно. Задълженията на кредитополучателя да ползва сумата съобразно уговореното
и да я върне след изтичането на срока, възникват едва след като банката е изпълнила своето
задължение, поето с договора – да е предоставила/отпуснала същата на кредитополучателя,
заверявайки с нея банковата му сметка.
8
В. е подписал договора в качеството на кредитополучател, но в негова тежест би се
породило задължение да върне посочената в чл. 1 сума само в случай, че тя действително му
е предоставена от банката. Банката не е предоставила на Т.В. сумата от 40 000 лв. Тя е
предоставила тази сума единствено и само на кредитополучателя С. Д., заверявайки с нея
личната му банкова сметка, поради което отговорност за връщането й лежи само върху този
от „кредитополучателите“, на които кредитът е предоставен.
Договорът за банков кредит е каузален. Основание за неговото сключване от
кредитополучателя е да му бъде предоставена парична сума. Солидарна отговорност на едно
лице за задълженията на лицето, на което е предоставена заемната сума, би могла да
възниква поради поръчителство или встъпване в дълг. Тя не може да бъде абстрактна и да
възникне без правно основание за това. В случая нито се твърди, нито се установява в
тежест на В. да е възникнала отговорност на поръчител или на встъпил в чужд дълг. А
отговорност като кредитополучател не е възникнала, тъй като кредитът не е предоставен
нему.
Може да се посочи за пълнота, че между двете лица, посочени като
съкредитополучатели, не съществува връзка, подобна на съпружеската и от предоставянето
на сумата на едното лице за текущи нужди не възниква по силата на закона солидарно
задължение за другото лице, каквато отговорност възниква по силата на чл. 32, ал. 2 СК за
единия съпруг за задълженията, поети от другия за задоволяване на нужди на семейството.
Предвид изложеното, съдът приема, че въз основа на процесния договор за
потребителски кредит, сключен на 26.10.2018 год., в тежест на ответника Т.В., в качеството
му на кредитополучател, не са се породили задължения да върне предоставения кредит,
ведно с лихвите, таксите и разноските.
На това основание предявените установителни искове са неоснователни. Като такива
същите следва да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските: Ответникът претендира разноски. Ответната страна е
направила разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв., които
са заплатени в брой, видно от договора за правна защита и съдействие. Тези разноски следва
да се възложат върху ищцовата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Той е направил и
разноски за графологична експертиза, които обаче не следва да се възлагат на насрещната
страна, тъй като експертизата е допусната и изслушана в рамките на откритото
производство по оспорването на истинност на документи, а оспорването остана недоказано.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете , предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1766, район
Витоша, община Столична, ул. „Околовръстен път“ № 260, да бъде признато
9
за установено по отношение на ответника Т. В. В., ЕГН **********, с адрес
****, че В. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на
съкредитополучтел по договор за потребителски кредит №
FL943231/26.10.2018 год., следните суми:
- Сумата 35 339,62 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от 01.12.2020 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ до окончателното плащане;
- Сумата 3 567,29 лева възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019
год. до 20.07.2020 год.;
- Сумата 3 297,80 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2019 год.
до 17.11.2020 год.;
- Сумата 100,53 лева такси за периода от 15.09.2019 год. до 17.11.2020
год.;
- Сумата 48 лева нотариални такси,
за които суми в полза на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 262073/03.12.2020 год. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 15926 по описа на Районен съд – Пловдив, втори гр.с., за 2020 год.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1766,
район Витоша, община Столична, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати
на Т. В. В., ЕГН **********, с адрес **** сумата 2 300 лв. разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10