Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 961
гр. Пловдив, 21.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7719/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 18-1030-003785/25.05.2018г. на Началник Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, с което на П.К.П., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер
на 1 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят П.К.П., редовно и своевременно призован се явява в
съдебно заседание лично и отново моли наказателното постановление да бъде
отменено като излага съображения в тази насока.
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, сектор "Пътна полиция"
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 13.05.2018г., около 03.00часа, жалбоподателят П.К.П.
управлявал лек автомобил Хонда
Акорд с рег. № ******, собственост на К.Х. П. ***, в района на кръстовището на бул. „Христо
Ботев“ и ул. „Авксентий Велешки“.
Посоченото било възприето от свидетеля М.Б. и пол.служител П.М.. Двамата
полицейски служители спрели автомобила и извършили проверка на водача. В хода
на извършената проверка водачът П. бил изпробван с техническо средство Дрегер
Алкотест, с фабричен № ARSМ – 0022, за наличието на алкохол в издишвания от
водача въздух. Уредът отчел 0,98 промила на хиляда. На водача бил издаден талон
за медицинско изследване № 0015901. В издадения медицински талон не било
вписано в кое лечебно заведение и в какъв срок може да
даде кръвна проба, ако желае да го стори. Жалбоподателя П.К.П. отразил в талона че приема показанията на техническото
средство. Била извършена проверка при която се установило че водачът не е дал
кръв.
За констатираното нарушение, на П. бил съставен
АУАН № 18-1030-003785/бланков № 477426/, серия Д, на 13.05.2018г. за извършено от него нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Акта и издадения талон за
медицинско изследване № 0015901/13.05.2018г., били подписани от
жалбоподателя, като в акта той не вписал възражения, а в издадения медицински
талон заявил че приема показанията на дрегера. П. получил препис от акта и бил уведомен че в
тридневен срок може да направи възражения и да даде допълнителни обяснения по
съставения акт, за което подписал съответната разписка. В законовия срок същия
не направил възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено
процесното наказателно постановление в което
извършеното от П. нарушение било описано
и квалифицирано по сходен начин с издадения АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото писмени доказателства - НП, АУАН, талон за
медицинско изследване, справка АНД, оправомощителна заповед, писма от сектор „ПП“, разпечатка, удостоверение за
извършена периодична проверка на използаното техническо средство, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, както и въз основа на свидетелските показания на свидетелите М.Б. и П.М. – които заявиха че поддържат
описаното в акта макар и да не си спомнят конкретната ситуация. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като непротиворечащи на събраните доказателства и
логични, доколкото те се изразяват само и единствено в подкрепа на съставения
акт и отразяват принципно как протича проверка на водач за употреба на алкохол,
и какви документи се издават.
По делото като свидетел е разпитан И.Г.М., посочен от
жалбоподателя като лице което е било с него вечерта когато е извършена
проверката и е възприело непосредствено случилите се събития. Свидетеля
потвържада че е бил със жалбоподателя, в неговата кола когато е бил спрян за
извършване на проверка, но заявява че автомобила се е движел на паркинга на
Сточна гара. Там била извършена проверката. Свидетеля заявява че били с
жалбоподателя в заведение което се намира там и жалбоподателя изпил една малка
бира преди да му бъде извършена проверка. Заявява че след проверката
жалбоподателя го прибрал до дома му, след като му бил съставен акт. Съдът
кредитира частично показанията на този свидетел като изключва заявеното от него
че колата на жалбоподателя се е движела по паркинга и не е била на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Авксентий Велешки“, тъй като противоречи на
останалите събрани по делото доказателства.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената оправомощителна заповед, акта и НП
са издадени от надлежни органи, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При извършената от съда служебна проверка обаче се
констатираха допуснати в хода на проведеното административно-наказателно
производство съществени процесуални нарушения които са засегнали правото на
защита на жалбоподателя.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед
на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на
жалбоподателя е осъществено нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че
същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда,
а именно 0.98 промила в издишания от водача въздух. Жалбоподателя не
оспорва извършването на нарушението като дори свидетеля посочен от него в
свидетелските си показания не отрече че жалбоподателя е употребил алкохол, след
което се е качил в колата и тогава е спрян за проверка. Не бяха ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за
безспорно доказано, че на процесната дата П. е управлявал
МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема че
жалбоподателя е извършил
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази
правна норма забранява на водачите да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни
такива в съдебно заседание, по безспорен начин се установява, че на процесната
дата, време и място, именно жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил
марка "Хонда Акорд" с
рег. № ******. Следователно
той е адресат на посочената правна норма и е бил длъжен да спазва предписаното
от нея поведение. Описанието на нарушението е идентично между АУАН и НП и съответства на
квалификацията, под която е подведено същото в двата акта на администрацията.
Обстоятелството, че водачът е управлявал посоченото
МПС след употреба на алкохол на процесната
дата и място се потвърждава и от разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по
силата, на която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Единствения спор по
делото е дали мястото на което е извършено нарушението е на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Авксентий Велешки“, доколкото св. М. и
жалбоподателя твърдят че жалбоподателя е управлявал автомобила на паркинга на
Сточна гара. Посоченото се приема от съда като защитна позиция и показанията на
св. М. в тази насока не се кредитират. Дори обаче и да се приеме че жалбоподателя
е управлявал автомобила на паркинга който е между улиците очертаващи
кръстовището, то същия се намира в зоната на кръстовището и съда би приел че не
е допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока доколкото не е било
възможно по друг начин да се посочи мястото освен като такова в зоната на
кръстовището. С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е
определил санкционната норма - чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП. С
обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1 000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. Разпоредбата на чл.
174 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в редакцията му към датата на
извършеното нарушение определя посочените адм.наказания в твърд размер.
Полицейските служители обаче частично са спазили законовата
процедура уредена в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози /наричана по долу Наредбата/ поради което обжалваното НП следва
да бъде отменено. В съответствие с разписаните правила полицейските служители
са тествали жалбоподателя с техническо средство
"Дрегер Алкотест", съставили са АУАН след положителната стойност
отчетена от техническото средство, издали са талон за медицинско изследване на
водача, като както талонът за медицинско изследване, така и съставения АУАН са
били предявени на водача и същият ги е подписал. В издадения талон за медицинско изследване жалботодателя отразил че приема
показанията на техническото средство. В съставения акт не е изразил никакво възражение. Въпреки гореизложеното обаче в нарушение на чл. 6, ал. 6
от Наредбата, талона за изследване не е бил връчен на жалбоподателя срещу
подпис, и в него не е посочено мястото и срока в който има право да се яви за
да даде кръвна проба, ако реши да го стори. Видно от приложения към преписката
талон, мястото отредено за подпис от жалбоподателя като доказателство за това
че екземпляр от талона е бил връчен е останало непопълнено и неподписано. Не е
оформен и отказ с подпис на свидетел на водача да получи талона. При това
положение настоящия състав приема че на водача не е бил връчен екземпляр от
талона за изследване, каквото е изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Това
е опорочило цялото проведено административнонаказателно производство и е довело
до съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя което води до
отмяна на издаденото НП. Жалбоподателя твърди че талон за изследване не му е
бил предоставян, а наказващия орган не можа да докаже че това е било сторено,
доколкото липсва надлежно попълнена разписка за това, такава каквато е налична
относно съставения акт. В този случай, дори и да е искал водача да даде кръв,
което е негово право макар и да е написал че приема показанията на дрегера, не
е могъл да го стори тъй като не му е бил предоставен екземпляр от талона и не
му е било посочено в какъв времеви период и в кое лечебно заведение може да го
стори. Обстоятелството че е записал че приема показанията на техническото
средство, не освобождава полицейските служители от задължението да предоставят
на нарушителя екземпляр от талона за изследване и да спазят реда уреден в чл. 6
от Наредбата.
Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-003785/25.05.2018г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив,
с което на П.К.П., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер
на 1 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:Н.Н.