Решение по дело №8321/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3273
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Бойчева
Дело: 20221100508321
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3273
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева

Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100508321 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 22899/25.07.2022 г. по описа на ЧСИ
У.Д., подадена от В. Г. Ш. – длъжник по изпълнително дело №
20218580400772 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител –разноските по
изпълнителното дело.
Жалбоподателят оспорва размера на начислените от съдебния
изпълнител разноски като неоснователно начислени, недоказани по размер и
недължими.
В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, е подал писмено
възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия на съдебния
изпълнител и доводите на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 31.03.2021 г. на “Т.С.”
ЕАД срещу длъжника В. Г. Ш., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
09.03.2021 г. по гр.д. № 49409/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 68
състав, след констатиране, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е влязла в сила и подлежи на изпълнение, като В. Г. Ш. е осъден да
1
заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 383,70 лева за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.08.2016 г. до изплащане на вземането, и лихва
в размер на 101,12 лева за периода от 31.08.2013 г. до 25.08.2016 г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят “Т.С.”
ЕАД е поискал да бъде събрано вземането, както и разноските по
изпълнителното дело, включително 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. С молбата е поискано извършването на справка в РБСС за
банковите сметки и сейфове, както и налагане на запор върху откритите
такива, извършване на справка в НОИ за действащите трудови договори с
оглед налагане на запор върху вземанията по същите, и ако не бъдат намерени
такива – опис, оценка и продан на притежавани от длъжника движими вещи.
С молбата на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ са възложени на съдебния
изпълнител изцяло действията по проучване имущественото състояние на
длъжника, правене на справки, снабдяване с документи, книжа и други, както
и определяне начина на изпълнението.
По изпълнителното дело са извършени справки и са наложени запори
върху вземания на длъжника от банки и запор върху пенсията на длъжника.
Съгласно получено от НАП удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки, държавата е присъединена като взискател
за съобщените публични вземания, съгласно чл. 458 от ГПК.
Съобщението за образуваното изпълнително дело и задължението по
същото, в което са обективирани разноските по изпълнението, е връчено на
длъжника на 01.08.2022 г. (лист 58 от приложеното копие на изпълнителното
дело).

При установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител от
длъжника е сведена до посочените в ГПК актове и на лимитативно посочени в
закона основания – чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, чл. 463 от ГПК, което
изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването на действията на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8
от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Подадената жалба е допустима. Подадена е от длъжника по
изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата е подадена
преди надлежното връчване на длъжника на съобщението по изпълнителното
дело и следва да се приеме, че е подадена в законоустановения срок.
2
С разпореждане от 15.09.2022 г. съдът е дал указания на жалбоподателя
да представи приложенията, посочени в т. 1 от доказателствата в жалбата, с
препис от същите за насрещната страна. В указания срок това не е сторено. С
оглед на горното и доколкото останалите правоотношения между страните,
извън предмета на изпълнителното дело, са ирелевантни, то настоящият
състав намира, че в случая не е необходимо събиране на други доказателства.
Поради това съдът намира, че не се налага провеждане на открито съдебно
заседание, и жалбата следва да се разгледа в закрито заседание.
Разпоредбата на чл. 435 от ГПК не поставя изискване при жалба срещу
оспорване на разноските по изпълнението да е спазена нарочна процедура, в
която да се е произнесъл първо съдебния изпълнител. Поради това доводите
на частния съдебен изпълнител в обратния смисъл не се споделят от
настоящия съдебен състав.
Въпреки дадената възможност на жалбоподателя същият не представи
платежни документи, посочени в жалбата, но непредставени към нея. Не се
установява по делото плащането на задълженията по изпълнителния лист
преди датата на образуване на изпълнителното дело. Не се установява и
плащането на публичните задължения към държавата – присъединен по право
взискател по изпълнителното дело. Поради това настоящият състав приема,
че длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, съответно за
извършване на изпълнителните действия и следва да понесе таксите по
изпълнението до определения от закона размер.
В случая начислените в полза на взискателя разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева са прекомерни, предвид
правната и фактическа сложност на делото. С оглед на това
юрисконсултското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до
минималния размер от 50 лева съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че са прекомерни
разноските по изпълнителното дело в останалата част. В мотивите по чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител е посочил, че общата сума от
292,92 лева с ДДС за такси по ТТРЗЧСИ се формира, както следва:
обикновени такси - такса по т.1 от Тарифата - 24 лева с ДДС; четири броя
такси по т. 3 - 24 лева с ДДС; три броя такси по т. 5 от Тарифата - 72 лева с
ДДС; три такси по т. 9 - 54 лева с ДДС и допълнителни разноски по т. 31 -
3,70 лева (за държавни такси за справка в регистъра на БНБ за банкови
сметки, справка в НБД “Население”); пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ – 115,22 лева с ДДС.
Извън горното посочените в съобщението задължения не представляват
разноски по изпълнението, а вземания на взискателя за главница и лихви по
изпълнителния лист и публични вземания на държавата.
Останалите доводи на жалбоподателя са неотносими към предмета на
делото. За пълнота на изложението следва да се посочи само, че съгласно
изричната разпоредба на чл. 428, ал. 1, изр. второ, предл. първо и изр. трето
от ГПК, когато съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение въз основа
на заповед за изпълнение, връчена на длъжника, какъвто е настоящия случай,
нов срок за доброволното й изпълнение не се дава, а в този случай вместо
покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното
изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
3
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
основателна в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение за
горницата над 50 лева до 100 лева, а в останалата част жалбата за разноските
по изпълнението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 22899/25.07.2022 г. по описа на ЧСИ У.Д.,
подадена от В. Г. Ш. – длъжник по изпълнително дело № 20218580400772 по
описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие – СГС,
приетите разноски по изпълнението в частта за юрисконсултско
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело за горницата над 50
лева до 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част жалба с вх. №
22899/25.07.2022 г. по описа на ЧСИ У.Д., подадена от В. Г. Ш. – длъжник по
изпълнително дело № 20218580400772 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител –
определяне на дължимите разноски по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4