Решение по дело №1146/2020 на Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ №260137/15.12.2020 г.

        гр. Ямбол, 15.12.2020 год.

 

в името на народа

 

Ямболският районен съд, наказателна колегия в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.РАДИЕВ

                                                        

при секретаря Я. С.

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Радиев АНД № 1146 по описа на ЯРС за 2020 год.,за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на И.Е.Б. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 22-0000347/15.10.2020 г. на и.д.директор на РД“АА“Бургас, с което за нарушаване на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.в от l Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001 на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на  3000  лева.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Вьззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.

Сьдьт, след като извьрши цялостна преценка на сьбраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

На 06.10.2020 г., около 11:00 часа,  в с.Калчево, по ул. Клокотниза и в посока с.Козарево за с.Победа , свидетелят Л. *** и колегата му П.Р., спрели за проверка т.а. „Волво“ с  рег.№ ***, извършващо обществен превоз на товари и управлявано от жалбоподателя. МПС е било от категория N3 четириосово , с две задвижващи оси. Контролните органи извършили измерване на разстоянието между осите със сертифицирана рулетка „BMI“с фар. № *** и установили, че същото е над 1,30 метра. Извършено е и измерване на ППС с техническо средство –  електронна везна *** с платформа модел *** и идентификационен блок модел *** при което е констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една ос , задвижваща при разстояние над 1,30 метра е 18 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001 на МРРБ, същата е 24,340 тона, като превишението е 4540 кг.   С оглед на тази констатация на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001 на МРРБ .

На 15.10.2020 год. е издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 23.10.2020 год.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на св. Л. и приложените  по делото  писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

          Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е основателна по следните сьображения:

 

При съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Издадени са от компетентни длъжностни лица, определен от Изпълнителния директор на ИА АА , видно от Заповед № РД - 01-44/23.01.2020 год. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е посочено, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез ИА "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Това означава, че служителите на ИА"АА" са овластени да издават актове за нарушения по ЗДвП от вида на санкционираните с процесното НП и доколкото АУАН е съставен от инспектор в ОО"АА", гр. Бургас, същият е издаден от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е екземпляр от него, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

 

 В случая административно наказващия орган правилно и законосъобразно е приел, че е осъществено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б.в от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ. По безспорен начин е установено, че към момента на проверката, жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари с МПС с четириосен с две задвижващи оси товарен автомобил с натоварване на една ос - 24340 кг.при максимално допустимо натоварване от 18 тона., която надвишавала нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство със 4540 кг.

В тази насока са показанията на актосъставителя – свидетеля Л., чиито показания съдът кредитира в цялост като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат, с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. В чл. 7, ал. 1 от Наредбата, са определени изискванията към товарните МПС, съобразно техният вид. Допустимото максимално натоварване на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е

 от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);

В случая МПС, с което жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари е било с натоварване от 24340 кг. т.е. надвишавало е допустимите норми от 18 тона, поради което правилно отговорността на водача е ангажирана съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП. Възражението на същия, че нарушението не е доказано, тъй като преди измерването електронната везна не била нулирана е голословно и в противоречие с показанията на свидетеля Л. и с приложените по делото писменни доказателства. – разпечатка № *** , АУАН. Жалбоподателяте  подписал АУАН, като е отразил, че няма възражения. Предвид това съдът намира, че е безспорно доказано, че жалбоподателя е осъществил и при това виновно деянието по чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал.1,т.5, б.в от Наредба № 11 на МРРБ.

За това нарушение в чл. 177, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП е предвидено наказание  глоба в размер от 500 до 3000 лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В случая админстративно-наказващия орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил глоба в максималния предвиден от закона размер, без да изложи мотиви за това. По делото не са представени доказателства жалбоподателя да е бил санкциониран друг път за нарушения от този вид и не е взето предвид, че същия е само водач на МПС, поради, което съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено и наложената глоба следва да бъде намалена до минималния предвид от закона размер.

 

          Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,сьдьт

 

 

                                            Р     Е     Ш     И     :

 

          ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 22-0000347/15.10.2020 г. на и.д.директор на РД“АА“ гр. Бургас, с което на И.Е.Б. ***, ЕГН **********  за нарушаване на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.в от l Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001 на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на  3000  лева, като НАМАЛЯ размера на глобата от 3000 лв. на 500 лв.

 

 

         Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: