Решение по дело №2720/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 215
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20221000502720
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

Даниела Христова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502720 по описа за 2022 година
С решение № 260019 от 11.03.2022 г., по гр.д. № 70/21 г., СОС, І-12 с-в,
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, да заплати на И. П. П. сумата от 40 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди и 461 лв. – за имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 18.11.2020 г., ведно със законната лихва от 1.04.2021 г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението, в частта, в която е присъдена сума над 15 000 лв.,
както и над сумата от 230,50 лв., е депозирана въззивна жалба от
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, в
която се сочи, че ищецът е претърпял само една фрактура на глезена като със
закъснение е предприел нейното лечение. Подчертава, че травмата е напълно
възстановена, както и че съдът не е отчел данните, че при лицето е
констатирано предходно заболяване епилепсия. Счита, че по делото не е
изяснено за кои заболявания са направени разходите, претендирани от ищеца.
Отделно от казаното поддържа възражението си за принос, като намира, че
пострадалият не е използвал предпазен колан и това е способствало за раната
на темето на главата, както и че тялото се е движело свободно и така е било
1
наранено от интериора в купето. Възразява срещу кредитирането на
свидетелските показания относно ползването на колана. Претендира отмяна
на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете, както и
разноски.
В постъпил писмен отговор от ищеца И. П. П. се оспорва жалбата на
застрахователя, като се сочи, че размерът на обезщетение е съответен на
травмите и периода за възстановяване, вкл. психоемоционалният ефект върху
пострадалия. Изтъква, че според САТЕ при непоставен колан тялото на
пасажера е щяло да изпадне от колата, като изскочи през стъклото.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът И. П. П. твърди, че пострадала при ПТП на 18.11.2020 г., като
пътник. Твърди, че водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответния застраховател, нарушил правилата за движение и движейки се с
несъобразена скорост навлязъл в насрещната пътна лента, където се намирал
автомобилът, в който пътувал ищеца. Последният получил счупване на
десния глезен, разкъсно-контузна рана на главата, охлузвания,
кръвонасядания и отоци по цялото тяло – гръден кош, двете предмишници и
лява длан. Отделно от това ищецът преживял силен емоционален шок и
посещавал психолог. За претърпените болки и страдания претендира
обезщетение в размер на 40 000 лв., а за разходите по лечението си – сума в
размер на 461 лв. ведно със законна лихва от 1.04.2021 г. (дата на отказ) и
разноски.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД оспорва иска, като твърди, че няма противоправно поведение,
не е установена причината връзка, не са доказани твърдените увреждания.
Възразява срещу размера, като сочи, че е налице съпричиняване, поради
неизползване на предпазен колан. Оспорва имуществените вреди като счита,
че разходите не са във връзка с причинените увреждания.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
2
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 18.11.2020 г. е настъпило
ПТП, по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника-застраховател. Не се спори също, че при инцидента е
пострадал ищецът, пътник в автомобил, като същият е получил следните
телесни увреждания, установени и от СМЕ: счупване на десен глезен,
разкъсно-контузна рана теменно на главата, мекотъканни увреди по тялото.
Вещото лице е потвърдило, че уврежданията са резултат от челния удар с
другия автомобил и последваща ротация и връщане назад. Посочено е, че при
такъв удар тялото се премества напред, нагоре и наляво, главата може да се
нарани от парче стъкло след удара на двете МПС, травмата на ляв хълбок и
гръдна кост може да се получи от притискане от колан, отворена въздушна
възглавница, охлузването на лява длан - от контакт с таблото, при натиск по
оста на костите на дясна подбедрица при извито ходило може да се получи
счупването. Травмите са характеризирани като такива, от които не се очакват
трайни промени в здравословното състояние на пострадалия. Посочено е, че
извършените разходи, за които са представени платежни документи , са
били необходими за лечебния и възстановителен процес на ищеца. По делото
са представени фактури, касови бонове и квитанции, на л. 39-48, които
отразяват плащания на медицински разходи (рентгенови снимки,
изследвания, прегледи) относими към процеса на възстановяване. Относно
ползването на колан е посочено, че с оглед високата кинетична енергия (90
км/ч + 40 км/ч), придобита от тялото в резултат на скоростите на двата
автомобила, както и предвид получените травми, има вероятност ищецът да е
бил с поставен предпазен колан. Възстановителният период е продължил до
два месеца и половина, а болки и страдания са търпени в първите 7-8 дни,
след наместване на счупването, както и в началото на раздвижването - 1 месец
след дехоспитализацията. Установено е предхождащо заболяване епилепсия с
назначена терапия от невролог, води се на диспансерен отчет, има
хоспитализации, свързани със заболяването. Общото здравословно състояние
на ищеца към настоящия момент е добро, със самостоятелно придвижване, но
с болки в глезена при натоварване и промяна във времето. Посочено е, че на
лицето е предписана усилена рехабилитация, но не са представени документи
за провеждана такава, освен тази по време на болничния си престой и след
сваляне на имобилизацията.
3
От приетата САТЕ е видно, че ищецът е бил пътник на предна дясна
седалка в автомобил, който се движел с 40 км/ч и в който се ударил челно (в
ляво и централно) друго МПС, движещо се насрещно с 90 км/ч. Дадено е
становище, че при конкретния механизъм на ПТП и предвид мястото, на
което е пътувал ищецът, при непоставен колан тялото му би контактувало
най-напред с отварящата се въздушна възглавница и при последващата
ротация на автомобила - с детайли от дясната врата и предна дясна колонка,
както и със свободно движещи се в купето вещи. При правилно поставен
предпазен колан тялото би било ограничено в движението си напред и биха
били възможни единствено контакти със свободно движещи се вещи и тела.
Вещото лице не е категорично в отговора си дали ищецът е бил с колан, но
предвид факта, че травмата на главата е в областта на темето, то тя е
причинена от стъкло, като е разяснено още, че при скоростите на двата
автомобила ако ищецът е бил без колан то тялото му е щяло да изскочи през
стъклото.
Според показанията на св. А. И. Д., пътник в същия автомобил, ищецът
седял на предна дясна седалка, като всички пасажери били с колани.
Приетата СПсЕ е установила при ищеца травматичен стрес
(адаптационно разстройство), като първоначално е проявил остра стресова
реакция, симптомите на която са хронифицирали. Констатирани са социална
дисфункция, дезорганизация на личността, фиксация върху психотравмата,
мисли за безперспективност и безнадеждност. Понастоящем при ищеца
психичният дискомфорт не е преодолян, може да остане до края на живота,
макар и да се установява, че е работил с психотерапевт. Установена е
реадаптация/рационализация - постепенно завръщане към обичайния начин
на живот и затихване на страданието.
Св. Г. И. П., майка на ищеца, разказва, че в деня на инцидента синът й
се прибрал през нощта с рана на главата, синини по гръдния кош, ръцете,
десния му крак бил подут към коляното и глезена. Той плачел и не искал да
говори. На другия ден потърсили помощ в болницата, като при снимки не
установили нищо в крака. Тъй като болките били значителни и не се
подобрявали от лекарства те потърсили помощ в болница в София, където
оперирали глезена, който се оказал счупен. Когато го изписали се движел с
патерица около месец, имал нужда от помощ, имало безсънни нощи.
4
Наложило се да ходи на психолог, тъй като той имал епилепсия и
катастрофата му се отразила – пристъпите зачестили. Ищецът трудно се
възстановявал и сега още не бил напълно възстановен, два месеца не ходел на
работа (понастоящем отново работи в същата фирма като монтажник
електронни елементи – трудов договор на л. 55), не искал да говори, само
плачел, много му тежало, че загубил трима от приятелите си, не обичал да
говори за това, много се разстройвал, спомените му били в съзнанието.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите относно размера
на обезщетенията според доказването на конкретните вреди, както и приносът
на пострадалия за настъпването на последните.
Съдът не възприема оплакването, че имуществените вреди не са
доказани – по делото да приложени разходо-оправдателни документи, които
според СМЕ удостоверяват разходи по лечение и възстановяване на пациента.
Обратно доказване от застрахователя не е проведено. В този смисъл дължима
е цялата искова сума, така както е присъдена в решението на ОС – 461 лв.
Не може да се сподели и довода, че лечението на ищеца е било
забавено, още по-малко - че това се дължи на негово неправилно поведение –
данните сочат, че той е потърсил лекарска помощ своевременно, но
установяването на фрактурата е било сторено от съответните специалисти в
по-късен момент.
За да определи размера на обезщетението настоящият състав отчита, че
ищецът е претърпял една фрактура, която е лекувана оперативно, търпял е
болки и страдания в посочения от СМЕ времеви интервал, а възстановяването
от физическите травми е отнело около два месеца и половина, имал е
затруднения в придвижването, ползвал е помощни средства и чуждо
съдействие за обслужване. Следва да се държи сметка, че психически ищецът
също е претърпял негативни вреди, които са установени от приетата СПсЕ,
като е предприел действия за провеждане на лечебен и възстановителен курс.
В тази насока следва да се кредитират и показанията на св. П.а, ценени в
условията на чл. 175 ГПК – от тях се установява, че ищецът е бил силно
травмиран и тежко понесъл всички настъпили в живота му промени в
резултат на катастрофата. Не може да се възприеме тезата на застрахователя,
5
че заболяването епилепсия е обуславяло само по себе си негативните
преживявания на ищеца – няма данни, че преди инцидента само поради това
свое състояние ищецът е проявявал установените след ПТП стресови
състояния. Съдът отчита данните, че ищецът е в млада възраст, последиците
от фрактурата са овладяни и проявленията на болки са спорадични
понастоящем. Установява се, че лицето отново упражнява трудовите си
функции и като цяло здравният му и психологически статус е стабилен и без
усложнения, провокирани от произшествието. Следва да се отчете, че според
данните на СМЕ пострадалият е възстановен и данните за болков синдром са
само периодични - при преумора и промяна във времето, както и че липсват
негативни очаквания за в бъдеще. Не може да се възприемат показанията на
свидетелката, според които процесния инцидент е влошил вече
съществуващото заболяване на ищеца, тъй като няма установени по делото
факти относно честотата на пристъпите от епилепсия преди и след събитията.
Показанията противоречат и на СМЕ в частта, в която е посочено, че
понастоящем ищецът не е възстановен – този извод се опровергава от
заключението, както и от данните по делото, че пострадалият е възстановил
трудовите си функции. Не могат в настоящия процес да се обезщетяват и
търпените от ищеца страдания от загубата на приятелите му, тъй като той не
попада в кръга на материално правно легитимираните лица, които могат да
претендират неимуществени вреди от смъртта на тези лица.
В този смисъл, с оглед практиката на съдилищата, момента на
настъпване на инцидента – 2020 г., обществено-икономическите условия към
него и принципа на справедливост, определеното обезщетение от 40 000 лв.
се явява завишено. За посочения вид травми и съответно на времето за
възстановяване и лечение, както и предвид сегашното възстановено
състояние на лицето подходящ размер при спазване на чл. 52 ЗЗД се явява
сумата от 20 000 лв. Същата следва да се присъди, като решението се
коригира в тази насока.
Що се касае до възражението за съпричиняване, същото не е доказано в
процеса пълно и главно, каквото е изискването на закона. От експертното
заключение на САТЕ е видно, че вещото лице не било категорично в изводите
си, че пътникът е пътувал със или без колан. Експертът е изтъкнал, че при
конкретните данни за механизма на ПТП, ако пострадалият (пътник на предна
седалка) е бил необезопасен, то той е щял да изпадне от автомобила
6
преминавайки през стъклото, което не се е случило. Като взе предвид този
извод, както и че травмите в областта на главата (която обичайно се засяга
най-много ако не се използва колан) са само в теменната област, съдът
приема, че ищецът е пътувал с колан. В подкрепа на този извод са както
гласните доказателства на очевидец (няма основания да не се кредитират
показанията на св. Д.), така и аргументите и в двете експертизи (СМЕ и
САТЕ), в това число извода, че раните и уврежданията по тялото на ищеца са
можело да бъдат получени от счупените стъкла и свободно движещите се
предмети и тела в купето. Ето защо определеното по-горе обезщетение не
следва да се редуцира поради принос.
Предвид изхода на спора решението на СОС следва да бъде отменено в
частта, в която в тежест на застрахователя са възложени разноски над 1430
лв., а за такси – над 818,44 лв. За настоящото производство съгласно искането
в приложен списък по чл. 80 от застрахователя-жалбоподател се дължат
разноски от 200 лв. за такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260019 от 11.03.2022 г., по гр.д. № 70/21 г., СОС,
І-12 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на И. П. П. сумата
над 20 000 лв. до сумата от 40 000 лв., както и в частта, в която
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е
осъдено да заплати на адв. Я. Д. разноски над 1430 лв. до сумата от 2030 лв. и
по сметка на СОС - сумата над 818,44 лв. до сумата от 1618,44 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. П., ЕГН **********, срещу
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
обезщетение на неимуществени вреди, причинени при ПТП от 18.11.2020 г.,
над сумата от 20 000 лв. до сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от
1.04.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която се ОСЪЖДА
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
7
АД, да заплати на И. П. П. сумата над 15 000 лв. до сумата от 20 000 лв. и над
сумата от 230,50 лв. до сумата 461 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. П. П. да заплати на "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД разноски за въззивното
производство в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8