Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 20.02.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети
януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 250/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 146 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.1, т.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
жалба от С.Ф.Ф. *** – майка на Ф.Г.Ф. –
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***срещу Отказ за
преместване на лишен от свобода от Затвора ***в Затвора ***с рег. № 3549/17.04.2019 г. на Главен Директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).
В жалбата се твърди, че обжалвания
отказ е неправилен, незаконосъобразен, нелелесъобразен и немотивиран, защото
постоянното й местоживеене, както и това на съпругата на сина й Ф.Ф. и малолетното
му дете е в гр. Варна, а това са единствените лица, с които Ф. поддържа
контакти. Освен това посочва, че след направена лична справка в деловодството
на Затвора ***е установила, че не са налице изтъкнатите в отказа причини.
Изхождайки от икономическата обстановка в страната, отдалечеността на Затвора
***от гр. Варна и невъзможността от ежеседмични посещения на семейството на Ф.
за провеждане на свиждания, което оказвало пагубно влияние за психиката на
малолетното му дете, както и за него самия моли да бъде отменен обжалвания
отказ.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез
пълномощник поддържа жалбата. Представила е и писмена защита по същество на
правния спор.
Заинтересованата страна Ф.Г.Ф. в съдебно заседание
заявява, че иска да бъде преместен в Затвора ***, за да може да се вижда със
семейството си на свиждания. Представил е писмен отговор по жалбата, както и
писмена защита по същество на правния спор.
Ответникът по делото – Главен Директор на ГДИН – редовно призован – не се явява и не се
представлява в последното по делото съдебно заседание, в което е даден ход по
същество. В писмо с рег. № 4865/31.05.2019 г., с което е изпратена жалбата и
приложенията към нея до Административен съд Ловеч е посочил, че искането за
преместване на осъдения от Затвора ***в Затвора ***е оставено без уважение, тъй
като лицето е настанено в Затвора ***на основание чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС
предвид съществуващата конфликтна обстановка и наличие на важни съображения,
свързани със сигурността на Затвора ***и безопасността на лицето. Мотивите за
преместването са подробно изложени в Заповед № Л-4404/12.10.2018 г. на Главния
директор на ГДИН и в последващата негова Заповед № Л-463/01.11.2018 г., с която
е изменена първата само в частта относно мястото на изтърпяване на наложеното
наказание. Във връзка с изложеното от молителката ограничение в свиждането на
лишения от свобода предвид отдалечеността на Затвора ***, Административният
орган е посочил, че първоначалната заповед е указвала настаняване в Затвора
Бургас с оглед близостта му. Последващото изменение на мястото на изтърпяване
на наказанието е въз основа на изложените с писмо № СП-7653/22.10.2018 г. на
Окръжна прокуратура Варна съображения.
Освен това е депозирал писмено
становище чрез пълномощник. Счита жалбата за неоснователна и недоказана, поради
което моли да бъде отхвърлена. Излага доводи, че правилно и обосновано е
отказано исканото преместване, тъй като Ф. *** предвид съществуваща конфликтна
обстановка и наличие на важни съображения, свързани със сигурността в Затвора
***и безопасността на лицето. Мотивите за преместването му са влошени
взаимоотношения с други лишени от свобода, отправяне на закани за саморазправа,
застрашаващи реда в Затвора ***. Тези обстоятелства възпрепятстват водено
досъдебно производство № 124/2018 г. по описа на ОСлС-ОП Варна, по което Ф.Г.Ф.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 и
ал.4 от НК.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално
допустима. Във връзка с Разпореждане на съдът от 23.07.2019 г. да представи писмени
данни за датата на съобщаване на оспорения отказ на жалбоподателката,
Административният орган с писмо с рег. № 7369/01.08.2019 г. е посочил, че
съгласно установената деловодна практика, писмото е изпратено на молителката
като кореспондентска пратка с известие за доставяне, но не е представил писмени
доказателства за датата на съобщаване на отказа на жалбоподателката. В тежест
на издателя на оспорения административен акт е да удостовери, че същият е
връчен редовно на адресата. При липса на данни за датата на съобщаване на
оспорения акт на жалбоподателката следва да се приеме, че жалбата е подадена в
законоустановения срок. Тя е подадена от надлежно легитимирана страна. Съгласно
чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг се извършва по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството. Жалбоподателката е майка на Ф.Г.Ф. –
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, което е видно от
представеното удостоверение за раждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че С.Ф.Ф.
е подала молба с вх. № Г-152/22.03.2019 г. до Главния директор на ГДИН София с
искане да разреши преместването на Ф.Ф. *** в Затвора ***за изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода. В нея е посочено, че Ф.
има съпруга и 5 годишно дете, които живеят заедно с жалбоподателката. Докато е
бил в Затвора в гр. *** са имали възможност редовно да го посещават, но след
като е бил преместен в Затвора ***през
С обжалваното в настоящото съдебно производство писмо
с рег. № 3549/17.04.2019 г. Главният директор на ГДИН е оставил без уважение
молбата на С.Ф. да бъде върнат лишеният от свобода Ф.Г.Ф. в Затвора ***.
Мотивите за това са, че същият е настанен в Затвора *** на основание чл. 62,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС предвид съществуваща конфликтна обстановка и наличие на
важни съображения, свързани със сигурността на Затвора ***и безопасността на
лицето.
По делото не е спорно обстоятелството, че лишеният от
свобода Ф.Г.Ф. изтърпява наказание в размер на девет години лишаване от
свобода, определено по реда на чл. 25 от НК по ЧНД № 4521/2017 г. по описа на Районен
съд Варна за деяние по чл. 199, ал.2 от НК, чл. 215, ал.1 НК и чл. 346, ал.2 от НК с начало 18.10.2016 г.
Със Заповед № Л 1-444/12.10.2018 г. на Главен Директор
на ГДИН е наредено Ф. да бъде преместен от Затвора ***в Затвора *** за доизтърпяване
на наложеното наказание. От съдържанието на тази заповед е видно, че на
27.08.2018 г. при проведена специализирана полицейска акция на територията на
Затвора гр. ** от служители на ОДМВР *** са извършени процесуално следствени
действия претърсване и изземване в помещение № 312, обитавано от Ф. и работен
кабинет № 239 на Инспектор социална дейност и възпитателна работа Я.Д..
Образувано е досъдебно производство с Постановление на Окръжна прокуратура В.
за това, че през месец август
Представена е по делото и Заповед на Директора на ГДИН
№ Л-4631/01.11.2018 г., с която е наредено Ф. да бъде преместен от Затвора ***в
Затвора ***за доизтърпяване на наложеното наказание. Тя е издадена във връзка с
писмо № СП-7563/22.10.2018 г. на Окръжна прокуратура Варна относно Ф.Ф., в
което е изразено становище, че е неподходящо той да бъде преместен в Затвора ***.
Посочено е, че по досъдебното производство е установено, че Ф. се е ползвал с
особени привилегии благодарение на участието си в изключително добре планирана,
организирана и изтълнявана схема за набавяне на неследващи се парични суми, в
които е участвал той, съпругата му М.Ф. и ИСДВР Я.Д. в Затвора ***. Установено
е, че Ф. и Д. са привиквали лишени от
свобода, от които са получавали парични облаги и са ги заплашвали, че ако тази информация се
разпространи извън затвора, то за тях ще има много тежки последици. Събрани са
доказателства, че когато лишени от свобода откажат участие в разработената
схема по различни причини, Ф. лично или
чрез трети лица е извършвал актове на физическо насилие спрямо тях. Заплахите
към лишените от свобода са продължили и след изолиране на Ф. в единична килия,
доколкото през прозореца на помещението е имало видимост към мястото за
ежедневна разходка на лишените от свобода. Изразено е също становище, че е неподходящо Ф. да бъде преместен в
Затвора ***. Част от семейството на неговия съучастник Я.Д. живее на
територията на област Б*** и има бизнес там. Освен това е обективно възможно и
не е изключено Д. да поддържа отношения със свои колеги ИСДВР и/или надзиратели
в Затвора *** и отново да осигури
благоприятна атмосфера за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
на Ф. в Затвора ***, както и да извършва нови престъпления.
Приложено е и писмо на Окръжна прокуратура В.*** № СП
-7563/28.11.2019 г. до Административен съд Ловеч, в което е посочено, че
разследването по образуваното досъдебно производство продължава. Предстои
провеждане на разпити на още свидетели, при необходимост приобщаване на
документи от различни институции, учреждения, физически и/или юридически лица,
изготвяне заключения на всички назначени експертизи, предявяване на окончателни
обвинения, разпити на обвиняеми и предявяване на материали по досъдебното
производство. В писмото е отразено, че се поддържа становището от 22.10.2018 г.
до Началника на Затвора ***относно решаване на въпроса за определяне на
пенитенциарното заведение, където Ф.Ф. да продължи да изтърпява наложеното му
наказание.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган.
В чл. 62, ал.1
от ЗИНЗС е регламентирано, че преместването на лишени от свобода от един затвор
в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Обжалваният отказ,
обективиран в писмо с рег. №
3549/17.04.2019 г. е издадена от Главен комисар В.М.. Към
преписката е приложена Заповед № ЧР-05-201/17.07.2018 г. на Министъра на
правосъдието, с която старши комисар В.М.-заместник главен директор на Главна
дирекция „Охрана“ е преназначен на длъжност „Главен директор“ на ГДИН.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, макар и
да не съдържа всички реквизити, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК – наименование
на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Това обаче са
несъществени нарушения, поради което сами по себе си не могат да обусловят
отмяна на оспорения акт.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на
ГДИН в следните случаи:
1. При
включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване
на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2.
При настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. По
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. По
предложение на Началника на Затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. При необходимост с цел съобразяване
с изискванията на чл.43, ал.3 ЗИНЗС, като в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода.
В случая административното производство е започнало по
молба на С.Ф. ***, която е майка на лишения от свобода Ф.Г.Ф. с искане да бъде
преместен от Затвора ***в затвора ***, т.е. в хипотезата на чл. 62, ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
Съгласно чл.
40а от Правилника за приложение на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), преместването
на лишения от свобода по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС се извършва след проверка и
наличие на данни за поддържане на социални контакти с близките му или с
посочените от него лица.
Административният орган е бил длъжен по силата на чл.
40а от ППЗИНЗС да извърши проверка за наличието на данни за поддържане на
социални контакти на лишения от свобода с близките му или с посочените от него
лица и едва след това да се произнесе по направеното искане за преместване.
Няма данни по делото, нито дори твърдения от ответника за извършена такава
проверка във връзка с направеното от майката на лишения от свобода искане за
преместване.
Това означава, че административният орган се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК,
според който административния акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Това е съществено процесуално нарушение
и основание за отмяна на оспорения административен акт.
От изложеното
се налага извод, че в производството по издаване на обжалваната заповед е
допуснато от административният орган съществено нарушение на административно
производствените правила, което налага нейната отмяна. С оглед естеството на правния
спор и невъзможността съдът да се произнесе по съществото му, следва преписката
да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване
със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2 предложение 2-ро и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на Главния директор на
ГДИН, обективиран в писмо с рег. №
3549/17.04.2019 г., с който е оставена без уважение молбата на С.Ф.Ф. с вх. №
Г-152/22.03.2019 г. за преместване на сина й Ф.Г.Ф. *** в Затвора ***за
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
ИЗПРАЩА препискатата на административния
орган за ново произнасяне по подадената молба при съобразяване със
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.62, ал.3, изр. последно от ЗИНЗС.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.