№ 11493
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110160168 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД
от „П.“ЕООД,ЕИК НОМЕР,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от ИМЕ,против Р. К. Т.,ЕГН **********,с адрес
АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1815,37 лева
главница по договор за паричен заем,641,45 лева договорно
възнаграждение,52,68 лева лихва за забава за периода 27.07.2018 г. до
11.08.2020 г. и 256,68 лева законна лихва за периода 11.08.2020 г. до
26.08.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,както и за
осъждане на ответника да заплати сумите от 1403,69 лева за закупен
допълнителен пакет услуги.
В исковата молба се твърди,че на 31.05.2018 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № НОМЕР за сума от 2300 лева със
срок на договора 36 месеца,лихвеният процент възлиза на 41,17 %, а
годишният процент на разходите е 49,89 %,както и за закупен допълнителен
пакет услуги е дължима сумата от 2197,08 лева. В исковата молба се сочи,че
уговорената договорна лихва възлиза на 641,45 лева. Ищецът поддържа,че е
утвърден погасителен план и конкретна дата на всяка падежна вноска,а при
неплащането на падежната дата заемополучателят изпада в забава. В исковата
молба са изложени твърдения,че дължимото възнаграждение по закупен
допълнителен пакет услуги е 2197,08 лева,реализирани са частични плащания
в размер от 793,39 лева,а неиздължената сума,за която е предявен осъдителен
иск възлиза на 1403,69 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
1
подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение,както и предвид
отказът на съда за издаване на заповед за изпълнение е налице интерес от
предявяване на установителен,съответно на осъдителен иск. Ищецът моли
съда да уважи предявените искове.
Съдът счита,че писмен отговор не е постъпил – от приложената по
делото призовка се установява,че е връчена на 29.01.2023 г. на брат на
ответника,писмен отговор е постъпил на 01.03.2023 г. като е изпратен чрез
дружество,което предоставя куриерски услуги,но въпреки дадените от съда
изрични указания да бъдат представени доказателства за датата на изпращане
на пратката,указанията не са изпълнени и не е доказано отговорът да е
депозиран в рамките на едномесечния срок,който съгласно чл.60,ал.3 от ГПК
изтича на 28.02.2023 г. Ответникът чрез процесуалния си представител в
открито съдебно заседание моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „П.“ЕООД претендира от Р. К.
Т. сумите от 1815,37 лева предсрочно изискуема главница,641,45 лева
договорно възнаграждение за периода 26.07.2019 г. до 11.08.2020 г.,1403,69
лева незаплатено възнаграждение по закупен пакет за допълнителни
услуги,52,68 лева лихва за забава за периода 27.07.2018 г. до 11.08.2020
г.,256,68 лева законна лихва за периода 11.08.2020 г. до 26.08.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено в частта за
сумите за главница,договорно възнаграждение,законна лихва и лихва за
забава като е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 49736/2021 г.
по описа на СРС. С разпореждане на съда е отхвърлено заявлението в частта
за сумата от 1403,69 лева за закупен пакет за допълнителни услуги.
Представен е договор за потребителски кредит П. № НОМЕР,сключен
между „П.“ЕООД и Р. К. Т. със заемна парична сума 2300 лева,която подлежи
на връщане за срок от 36 месеца,годишен лихвен процент 41,17 %,годишен
процент на разходите – 49,89 %,дължима сума по кредита – 4040,29 лева и
възнаграждение за допълнителен пакет услуги – 2197,08 лева. Към договора е
представен погасителен план.
Приети са общи условия на „П.“ЕООД към договор за потребителски
кредит.
С преводно нареждане „П.“ЕООД превежда в полза на Р. К. Т. сумата
от 91,71 лева.
Видно от известие за доставяне,уведомително писмо за обявяване
предсрочна изискуемост е изпратено до Р. К. Т. и е получено на 13.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415,ал.1,т.1 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,ако е депозирано срещу заповедта за
2
изпълнение възражение. Искът с правно основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК е
уреден като осъдителен иск,съгласно който страната,която е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение може да предяви иск,ако
заявлението е отхвърлено. Това означава,че предметът на исковете –
установителни и осъдителен съвпада с предмета на заповедното производство
– подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение,респективно
за което е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение. В
конкретния случай дружеството ищец следва да проведе доказване,че е
сключен договор за заем,предадена е заемната парична сума,да бъдат
установени уговорените права и задължения,а в тежест на ответника е
възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения
или са налице обстоятелства,които изключват дължимост на паричните суми.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че между страните е сключен договор за потребителски кредит,в
която насока по делото е представен сключения в писмена форма договор,а и
предвид наличието на частични плащания по договора ответникът Т.
признава съществуването на заемно правоотношение. С договора за заем
страната заемодател се съгласява да предостави парична сума,която страната
заемополучател приема да връща според уговореното при сключване на
договора. Съдът счита,че от представените в хода на производството
доказателства може да бъде направен извод,че е постигнато съгласие заемната
парична сума да бъде в размер от 2300 лева. Договорът за заем представлява
реален договор,което означава,че за реализиране на фактическия състав не е
достатъчно постигането на съгласие между страните относно размера на
заемната парична сума,но и следва да бъде доказано,че паричната сума е
предадена от заемодателя на заемополучателя. Софийският районен съд
приема,че се явява доказано,че е изпълнено задължението за предаване на
паричната сума,в която насока съдът отчете,че според уговореното в договора
за заем сумата от 2208,29 лева служи за рефинансиране,а същевременно е
представено преводно нареждане за сума в размер на 91,71 лева. С оглед
това,че дружеството заемодател е изпълнило задълженията си да предаде
паричната сума,преценката дали искът за връщане на заемната парична сума е
основателен е дали ответникът Т. е върнал заемната парична сума.
Доказването факта на изпълнение на договорното задължение за връщане на
заемната парична сума е възложено в тежест на заемополучателя.
Следователно заемополучателят следва да проведе пълно доказване,че е
върнал заемната парична сума. В хода на производството са представени
доказателства,от които се установява,че са реализирани плащания,с които са
погасявани вноски по договора за кредит,след което плащанията са
преустановени. При това положение съдът намира,че искът за сумата от
1815,37 лева главница по договор за заем подлежи на уважаване – между
страните няма спор,че неиздължената главница е в претендирания размер,а и
изискуемост на същата е настъпила при съобразяване изявлението за
предсрочна изискуемост,а и предвид това,че крайният срок на договора също
е настъпил.
Уважаването на иск за присъждане на възнаградителна лихва е
обусловено от доказване,че при сключване на договора такава е уговорена,от
3
доказване размера на същата,които предпоставки са възложени на страната
ищец,а в тежест на ответника е възложено доказване,че е заплатил дължимата
договорна лихва. Дължимост на договорна лихва възниква при договорите за
заем само когато такава лихва е уговорена от страните,а в конкретния случай
от представения писмен договор,сключен между страните се установява,че е
уговорена лихва при годишен лихвен процент от 41,17 %. Договорната лихва
има възнаградителен характер и такава се начислява за периода на действие
на договора. Съдът счита,че при наличието на уговорена договорна лихва за
заемополучателя Т. е възникнало задължение да заплаща договорната
лихва,която е включена в погасителните вноски. С оглед това,че договорът за
паричен заем е сключен между страните при действието на Закона за
потребителския кредит преценката дали клаузата за възнаградителна лихва е
действителна съдът следва да реализира при съобразяване разпоредбите на
този закон. Съдът приема,че при съобразяване клаузата на чл.19,ал.4 от ЗПК и
предвид посочения размер на договорна лихва клаузата за договорна лихва не
нарушава императивна правна норма. В настоящия случай ищецът твърди,че
размерът на незаплатена договорна лихва след преустановяване на
плащанията до обявяване на предсрочна изискуемост възлиза на 641,45 лева,в
която насока съдът отчете и представеното от ищеца извлечение от
заплатените,респективно незаплатените парични суми по договора за
кредит,а ответникът Т. нито оспорва претенцията по размер,нито твърди да е
заплатил договорна лихва в по-висок размер,поради което и искът се явява
основателен за сумата от 641,45 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване съществуването на парично задължение,от установяване неточното
във времево отношение изпълнение на задължението за заплащане на
паричната сума,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение. Когато изпълнението на
задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната
дата или датата,следваща последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а
ако за задължението няма падеж или срок,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо отправянето на покана. В настоящия случай по
делото е представен погасителен план,което означава,че за заплащане на
всяка погасителна вноска има конкретна падежна дата,респективно при липса
на плащане на падежа,считано от следващия ден заемополучателят изпада в
забава. Софийският районен съд,отчитайки наличието на забавено плащане на
част от погасителните вноски,което се установява от извлечението от
сметка,както и като съобрази,че впоследствие ответникът Т. е преустановил
плащанията на дължимите погасителни вноски,намира,че искът за лихва за
забава е доказан по основание и по размер за сумата от 52,68 лева лихва за
забава за периода 27.07.2018 г. до 11.08.2020 г. В хипотезата,когато е обявена
предсрочна изискуемост от кредитора чрез изявление до длъжника,дължима е
главницата,ведно със законната лихва върху главницата,считано от обявяване
предсрочната изискуемост до изплащането. Съдът,отчитайки изявлението на
ищеца,че обявява предсрочна изискуемост,както и при съобразяване размера
на неиздължената главница намира,че за процесния период 11.08.2020 г. до
26.08.2021 г. искът за законна лихва подлежи на уважаване за сумата от
192,12 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК чрез ползване на програма
за изчисляване на законна лихва,а за разликата до пълния претендиран размер
4
от 256,68 лева искът подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд намира,че осъдителният иск за заплащане на
сумата от 1403,69 лева подлежи на отхвърляне. Съдът счита,че
претендираната парична сума произтича от недействителна клауза,която не
поражда правни последици,респективно ответникът Т. като заемополучател
не дължи заплащането на претендираната като възнаграждение за
допълнителни услуги парична сума от 1403,69 лева. От представеното по
делото споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се
установява,че същото се отнася до възможност за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит,възможност за отлагане на определен
брой вноски,възможност за намяляване на определен брой
вноски,възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура по
получаване на допълнителни парични средства като уговореното
възнаграждение е дължимо независимо дали ще бъдат ползвани услуги и
какви услуги ще бъдат ползвани и се изплаща едновременно с погасителната
вноска.Софийският районен съд счита,че посочената клауза не се явява
индивидуално уговорена – в хода на производството не са представени
доказателства от ищеца заемодател клаузата за възнаграждение за
допълнителен пакет услуги да е уговорена между страните по конкретното
заемно правоотношение,а същевременно към стандартния европейски
формуляр е предоставена преддоговорна информация относно
допълнителните услуги,поради което съдът намира,че дружеството
заемодател обичайно предлага подобна договорна клауза на
лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно
уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги не е предмет на
индивидуално договаряне. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите
клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално
договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се
явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни
последици. Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите клаузата се
явява неравноправна,ако е уговорена във вреда на потребителя,не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Софийският районен съд приема,че чрез
уговаряне на възнаграждение по пакет за допълнителни услуги значително
нараства общия размер на задължението по договора за кредит и поради тази
причина следва да бъде възприето,че клаузата е недействителна,респективно
възнаграждението за допълнителни услуги е недължимо. В тази насока съдът
счита,че следва да бъде отчетено,че размерът на заемната парична сума е 2300
лева,а размерът на възнаграждението за допълнителни услуги възлиза на
2197,08 лева,т.е. практически е в размер,близък до размера на главницата по
договора за заем. За да възприеме,че уговарянето на възнаграждение за
допълнителни услуги накърнява принципа на добросъвестност при
договарянето,а и накърнява равновесието между страните,съдът взе
предвид,че принципът на еквивалентност на договорните престации
предвижда,че правото на възнаграждение възниква за реално реализирани
задължения по договорното правоотношение. В конкретния случай от
представения договор за заем се установява,че при сключването на договора
за заем страните са уговорили договорна възнаградителна лихва,при което
5
съдът счита,че уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги
накърнява принципа на еквивалентност,в която насока следва да бъде
отчетено,че разглеждането на искане за отпускане на кредит представлява
типична дейност,която заемодателят извършва по всяко искане за
предоставяне на заем,а и страните са уговорили допълнително
възнаграждение относно евентуално отлагане на плащане,промяна на
падежна дата или намаляване размера по отделни погасителни
вноски,каквото заемополучателят би могъл и да не поиска по време на
действие на договора,т.е. би могло да се окаже,че е дължимо възнаграждение
дори да няма реално предоставена дейност или услуга от заемодателя.
Изводът,че договорната клауза,предвиждаща възнаграждение за
допълнителни услуги противоречи на императивни правни норми, съдът
формира при съобразяване,че чрез уговарянето на тези възнаграждения се
достига до нарушаване разпоредбите на чл.19,ал.4 от ЗПК и чл.19,ал.5 от
ЗПК. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК общият размер на разходите не може да
надвишава петкратния размер на законната лихва,а ал.5 предвижда,че всяка
уговорка в противен смисъл се явява недействителна. Макар договорът да
съдържа отразяване,че ГПР възлиза на 49,89 %,което формално води до
спазване на чл.19,ал.4 от ЗПК,уговарянето на допълнително възнагражденияе
на обща стойност,приблизително равна до размера на главницата по договора
за кредит води до извод,че се достига до накърняване на императивни
разпоредби. Съгласно § 1,т.1 от Закона за потребителския кредит общият
разход на кредита включва всички видове разходи,пряко свързани с договора
за кредит. Отчитайки легалната дефиниция на понятието общ разход по
кредита,съдът приема,че разходи,свързани с отпускане и начин на погасяване
на вноските по кредита,би следвало да бъдат включени в общия
разход,защото са свързани с договора за кредит. В конкретния случай ако
възнаграждението за допълнителни услуги бъде включено би се достигнало
до нарушаване разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Изложените съображения
мотивираха съда да приеме,че осъдителният иск за заплащане на сумата от
1403,69 лева подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд,отчитайки обстоятелството,че договорът за
кредит съдържа неравноправни клаузи,намира,че заплатените парични суми
по клаузите,които се явяват неравноправни следва да бъде отчетено като тези
парични суми послужат за погасяване на валидно възникналите задължения
по договора за потребителски кредит. В настоящия случай съдът приема,че по
неравноправни клаузи е заплатена паричната сума от 793,39 лева – като
възнаграждение по пакет за допълнителни услуги,както и сумата от 70 лева
такса по тарифа за извънсъдебно събиране. За да счете,че таксата от 70 лева е
заплатена без основание,съдът отчете,че принципно такса се начислява за
услуга или дейност,която заемополучателят извършва и следва да се
съизмерява с действителните разходи за тази услуга или дейност,а в
настоящия случай не се доказва таксата от 70 лева да съответства на реално
реализирани разходи. При това положение и при съобразяване правилото на
чл.76,ал.2 от ЗЗД съдът намира,че със заплатената по неравноправни клаузи
парична сума в общ размер от 869,39 лева следва да се счита,че се явяват
погасени сумите за законна лихва,за мораторна лихва,както и част от
дължимата договорна лихва,при което исковете следва да бъдат уважени
6
изцяло за главницата и за сума в размер от 22,86 лева,представляваща
договорна лихва,а в останалата част подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид
уважената и отхвърлена част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени 46,34 лева за заповедното производство и 151,96 лева за исковото
производство,а в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 392 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД по отношение на Р. К.
Т.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,че съществува вземане на „П.“ЕООД,ЕИК
НОМЕР,със седалище и адрес на управление АДРЕС,представлявано от
ИМЕ,в размер от 1815,37 лева ( хиляда осемстотин и петнадесет лева
тридесет и седем стотинки ) главница по договор за паричен заем,22,86 лева (
двадесет и два лева осемдесет и шест стотинки ) договорно възнаграждение
по договор за потребителски кредит № НОМЕР/31.05.2018 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
26.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 49736/2021 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля исковете в частта за разликата над 22,86 лева до пълния
претендиран размер от 641,45 лева договорно възнаграждение,за сумата от
52,68 лева мораторна лихва за периода 27.07.2018 г. до 10.08.2020 г.,за сумата
от 256,68 лева законна лихва за периода 11.08.2020 г. до 26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79 от ЗЗД,предявен от
„П.“ЕООД,ЕИК НОМЕР,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от ИМЕ за осъждане на Р. К. Т.,ЕГН **********,с
адрес АДРЕС да заплати сумата от 1403,69 лева възнаграждение за
допълнителен пакет услуги.
ОСЪЖДА Р. К. Т.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „П.“ЕООД,ЕИК НОМЕР,със
седалище и адрес на управление АДРЕС,представлявано от ИМЕ сумите от
46,34 лева ( четиридесет и шест лева тридесет и четири стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 151,96 лева ( сто петдесет и един лева деветдесет
и шест стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „П.“ЕООД,ЕИК НОМЕР,със седалище и адрес на
управление АДРЕС,представлявано от ИМЕ да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Р. К. Т.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС сумата
от 392 ( триста деветдесет и два ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8