Номер 320106.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502643 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Т. , подадена, чрез процесуален представител
адв. С.П. - ВАК. Обжалва се определение №526/23.06.2020г., постановено по гр.д. №
793/2016г., по описа на РС-Провадия, в частта, с която е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката за изменение по реда на чл.248 ГПК, в частта за разноските на
постановеното по делото решение №94/03.04.2020г. за разликата от допълнително
присъдените разноски за адвокатско възнграждение, направени пред въззивната и
касационната инстанции по обжалване на решението, постановено в първата фаза на
делбеното производство, в размер на сумата от 500лв., до претендирания размер от 1000лв.
Жалбоподателката счита, че в обжалваната част определението е неправилно и
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, вместо него да се постанови съдебен
акт, с който молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена, като сумата от 400лв., представляваща
сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, не следва да се присъединява
към общите разноски по извършване на делбата и да се възстановява на ответника. Сочи, че
искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. В определението не е
посочено на какво основание сумата от 400лв., представляваща разноски по делото се
присъжда на ответника. Жалбоподателката счита, че такива не следва да се присъждат, тъй
като предвид разпоредбата на чл.355 ГПК страните заплащат разноски, съобразно
стойността на дяловете им и всеки следва да понесе разноските, които е направил за
процесуално представителство. Разноски не се дължат и по предявения от ответника
насрещен иск и предявените във втората фаза на производството искове за подобрения,
предвид това, че същите са отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, ответникът Д. Г. Б. не е депозирал писмен отговор.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр. д.№ 793/2016г по описа на РС Провадия е образувано по предявен
от С. Н. Т. срещу Д. Г. Б. иск за делба на недвижими имоти: нива с площ от 11680 кв.м. в
землище на с.Петров дол, община Провадия и дворно място, находящо се в гр.Провадия,
ул.“Хр.Ганчев“№43 с площ от 340 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и
стопански постройки. Ответникът е предявил насрещен иск с правно сонование чл.21, ал.1
СК, за признаване за установено, че е изключителен собственик на имотите. С решение №
190/04.08.2017г. ПРС е уважен предявеният иск с правно основание чл.21 СК, като е
1
признато за установено, че Д. Г. Б. е изключителен собственик на имотите и е отхвърлен
предявения от С.Т. иск за делба на същите, като ищцата е осъдена да заплати разноски в
размер на 368,73лв. С решение, постановено по в.гр.д. № 2266/2017г. по описа на ВОС
решението на ПРС е потвърдено, и С.Т. е осъдена да заплати на Д.Б. разноски в размер на
600лв. С решение № 64/22.05.2019 на ВКС, постановено по гр.д. № 1909/2018г. по описа на
ВКС е отменено въззивно решение № 67/12.01.20178г. по гр.д. № 2266/2017г. по описа на
ВОС, като е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от Д.Б. срещу С.Т. насрещен
иск с правно основание чл.21 СК по отношение на имот: нива, находяща се в землище на
с.Петров дол с площ от 11680 кв.м. и дворно място, находящо се в гр.Провадия, ул.“Христо
Ганчев“ №14, ведно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки; допуска
извършване на делба между страните на жилищната сграда и стопанска постройка,
находящи се в гр.Провадия, ул.“Христо Ганчев“ №43, което е с площ от 340 кв.м.,
съставляващо поземлен имот №2087, в кв.101 при равни квоти; оставя в сила решението, с
което е отхвърлен искът на С.Т. срещу Диян Борисов за делба на недвижим имоти нива,
находяща се в землището на с.Петров дол и дворно място, без построените в него
постройки/ за които делбата се допуска/, като Д.Б. е осъден да заплати на С.Т. разноски за
касационното производство в размер на 664,36лв.
С решение №94/03.04.2020г., по извършване на делбата, РС Провадия е отхвърлил
възлагателната претенция на Д.Б. по отоношение на жилищния имот и е постановил
изнасяне на публична продан на допуснатите до делба имоти; отхвърлил е предявеният от
Д.Б. срещу С.Т. иск за заплащане на сумата от 12 650лв., представляваща сума, с която се е
увеличила стойността на делбения имот в следствие на извършени подобрения за периода м.
09.2011г. – м. 06.2019г. и е оставил без разглеждане иска за заплащане на сумата от 500лв.,
представляваща сума, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършени
подобрения – изграждане на ограда и е осъдил Д.Б. е осъден да заплати на С.Т. разноски в
размер на 669,68лв.
С молба от 20.05.2020г. С.Т. е отправила искане за допълване на решението с
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от молителката при
въззивното разглеждане на делата в размер на 400лв. и за касационната инстанция в размер
на 600лв., или общо в размер на 1000лв., като същите се възложат на ответника. Посочва ,че
искане за присъждане на разноските е направено своевременно, коментирано е в мотивите
на решението, но не са присъдени с диспозитива.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице произнасяне на съда по въпроса
за разноските, тъй като с решението по отправено от ищцата искане с нарочен диспозитив е
определена дължимост на разноски в нейна полза, поради което депозираната молба, следва
да се разгледа по реда на чл.248 ГПК.
Молбата е депозирана в срок, същата е връчена на насрещната страна, която не е
изразила становище по нея.
С определение от 23.06.2020г. постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е изменил
постановеното по дело № 793/2016г. на РС Провадия решение №94/03.04.2020г. в частта му
за разноските, като е осъдил Д.Б. да заплати на С.Т. допълнително сумата от 500лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната и
касационната инстанция по обжалването на решението в първата фаза на делбеното
производство и е оставил без уважение молбата на за разликата до размера на
претендираната сума от 1000лв. Изложени са съображения, че при определяне
отговорността на страните за разноски по чл.355 ГПК, съразмерно с дела им е взето предвид
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000лв. за обжалване
пред въззивната и касационната инстанция, вместо отговорността по тях да бъде определена
по реда на чл.78 ГПК, поради което и на същата следва да се присъдят допълнителни
разноски в размер на 500лв.
2
Основните доводи на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното
определение, в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, се
свеждат до това, че не е посочено основанието, на което на ответника по делото е присъдена
сума в размер на 400лв.
С постановеното по делото решение по извършване на делбата и с обжалваното
определение за изменението му по реда на чл.248 ГПК, не са присъдени разноски в полза на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство,
разноските се определят по чл.78 от ГПК. Съгласно указанията, дадени в ППВС №7/1973г. и
установената съдебна практика, разпоредбата на чл.355, ир.първо ГПК има предвид
разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата
съсобственост/ експертизи, оглед и др./ Когато е повдигнат спор относно съществуване на
съсобственост и правата на съделителите или способа на извършване на делбата, както и по
присъединените искове и обжалване на постановено от първоинстоционен или въззивен съд
решение, следва да се прилагат правилата по чл.78 ГПК. В случая ответникът Д.Б. е
предявил насрещен иск, с който е оспорил правата на ищцата; по подадена от ищцата жалба
е образувано въззивно производство пред ВОС, като с въззивното решение е потвърдено
решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на имотите и
уважаване на предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл.21 СК. В това
производство С.Т. е претендирала присъждане на направените разноски в размер на 400лв.
С оглед изхода на делото във въззивното производство, ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски в размер на 600лв. Решението на въззивната инстанция е обжалвано от
С.Т. през ВКС, който с решение № 64/22.05.2019г. е отменил частично решението на
въззивния съд като в тази част е постановил ново, с което е отхвърлил иска с правно
основание чл.21 СК от 1985г./отм./ по отношение на част от имотите и е допуснал да се
извърши делба на същите. В останалата част, включително и за разноските решението на
ВОС, е оставено в сила. С постановеното решение, касационният съд, съгласно
разпоредбата на чл.81 ГПК се е произнесъл и по искането за разноски, като Д.Б. е осъден да
заплати на С.Т. сторените в касационното производство разноски в размер на 664,35лв.
Липсват данни за отмяна или изменение на посочените решения на въззивния и касационния
съд, в частта за разноските, поради което настоящият състав на съда намира, че същите са
стабилизирани и не подлежат на изменение от страна на първоинстанционния съд.
От представените по делото списък по чл.80 ГПК, договори за правна защита и
съдействие е видно, че ищцата е претендирала присъждането на разноскте за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400лв. и пред касационната в размер
на 600лв., 340лв. и 375лв. –възнаграждения за вещи лица; 64,36 лв. държавна такса или
общо разноски в размер на 1779,36лв. Разноските на двамата съделители в делбата са общо
в размер на 2219,35лв. С постановеното от ВКС решение № 64/22.05.2019г. на
жалбоподателката са присъдени сторените в касационното производство разноски и същите
не следва да се присъждат отново.
С решението по извършване на делбата съдът е разпределил отговорността за
разноските по делото, като е осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса
съобразно стойността на дела им и Д.Б. е осъден да заплати на С.Т. разноски в размер на
669,68лв. Всички разноски са разпределени по реда на чл.355, изр.1 ГПК. С обжалваното
определение съдът е изменил решението в частта за разноските по присъединените в
производството по делба искове, като правилно и законосъобразно е разпределил същите,
съгласно правилата на чл.78 ГПК, като е отчетено обстоятелството, че при първоначалното
присъждане е взето предвид заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв. за обжалване пред въззивната и касационната инстанция. Предвид изхода от спора
по предявените насрещни искове и претенции, заявени от ответника, първоинстонционният
правилно и законосъобразно, съгласно правилата на чл.78 ГПК е приел, че на ищцата следва
да се присъдят допълнително разноски още в размер на 500лв. Искането за присъждане на
3
разноски над посочения размер и за вече присъдени във въззивното и касационно
производство съгласно правилата на чл.81 ГПК е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, чрез допълнително
присъждане на такива за разликата над 500лв. е неоснователно, поради което определението
в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №526/23.06.2020г., постановено по гр.д. №
793/2016г., по описа на ПРС, в частта, с която е оставена без уважение молбата на С.Т. за
изменение по реда на чл.248 ГПК на решение №94/03.04.2020г., постановено по гр.д. №
793/2016г. за разликата от 500лв. до 1000лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчване препис на страните, при условията и предпоставките на чл.
280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4