Р Е Ш Е Н И Е
№71
гр.
Велико Търново, 17.6.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година
проведено чрез ВИДЕОКОНФЕРЕНТНА ВРЪЗКА
в Административен съд Велико Търново зала №15 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.С.и
в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно
КАХД № 10 024/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция“Изпълнение на
наказанията ГДИН против Решение № 512/5.12.2018г,
постановено по адм.д.643/2018г. по описа на
Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение, в производство по
реда на Глава
Единадесета от АПК, във вр. с чл. 285 и чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр. София 1309, бул.
„Ген. Н. Столетов“ № 21, е осъдена да
заплати на Т.И.М. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Ловеч,
сумата в размер на 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018г.(датата,
на която незаконните бездействия са били преустановени) до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г.,
произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия
/минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк
достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения/
и тайна на разговорите с адвокат при
престоя в следствения арест в гр. Велико Търново. Искът до претендираният пълен
размер от 28 000 лева е отхвърлен и
решението в тази част е влязло в сила.
Настоящото производство е образувано, след като с Определение № 823/20.1.2020г., постановено по адм. д. № 1169/2019г. по описа на Върховен административен съд, състав на Трето отделение е прекратил производството по делото и изпратил делото на Административен съд – Велико Търново.
В касационната жалба се навеждат доводи, че постановеният акт бил неправилен и необоснован, постановен в противоречие с константната съдебна практика и на европейското законодателство. Първото възражение на касационния жалбоподател е, че съдът е постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка, не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, коментирал е Заповед на Началник на ГДИН, която не касае процесния период. Сочи се, че първоинстанционният съд не бил съобразил действителната обстановка по случая, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, с което да се ангажирала отговорността на ГДИН. Не била установена по категоричен начин вредата, бездействието и причинната връзка. Смята, че ищецът не е доказал твърдяното незаконно бездействие от страна на ГДИН, което се явява и първата предпоставка за ангажиране отговорността на касатора. Доколкото по делото са събрани достатъчно доказателства то необосновано съдът е намерил, че затворническата администрация не е изпълнила задълженията си по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС- била е осигурена едночасова почивка макар и в стая с отворени прозорци, което е допустимо съгласно приложена заповед на Началника на ГДИН, съответни санитарно-хигиенни условия като при сигнал задържаните са завеждани до сервизното помещение, спазено е и изискването за квадратура – 2 души в 8 кв.м. килия, надзирателят се е отдръпвал при провеждане на разговор на ищеца с негов адвокат. Счита, че решението е недопустимо в частта, с която се присъждат вреди от ухапвания от дървеници, тъй като такива оплаквания в исковата молба няма, поради което съдът се е произнесъл свръхпетитум. С оглед на така изложеното от настоящата инстанция се иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав, или неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с което искът се отхвърли.
В съдебно заседание се представлява от *** О., който поддържа така подадената касационна жалба с оплакванията в нея. Иска се намаляване на присъденото обезщетение, тъй като решението е неправилно и в тази частпоради несъответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК..
Ответник касационна жалба Т.И.М. се представлява от ***С., който оспорва така подадената жалба като я намира за неоснователна. Счита, че след като в самата жалба няма искане за намаляване на присъденото обезщетение, такова искане е недопустимо да се прави едва в открито съдебно заседание.Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като определеното обезщетение не е завишено. Макар да не е съобразено с решението на ЕКПЧ „Н. и други против България“ съгласно което за 1 ден престой в следствен арест се следва 12 лева обезщетение, решението е правилно като е определен по- нисък размер от 4,43 лева на ден. Моли се за потвърждаване на решението като правилно, мотивирано и справедливо. Съдът всестранно обсъдил събраните доказателства и правилно направил своя извод.
Ответникът лично заявява , че се присъединява към становището на служебния адвокат, като намира подадената жалба за недопустима. Не се сочат никакви нови доказателства. Моли да се потвърди обжалваното решение като мотивирано и постановено в съответствие със закона.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдът е градил фактическите си и правни изводи въз основа на доказателства за наличието на обстоятелства, които стоят извън наведените в исковата молба основания- вреди, причинени от нахапване от дървеници. Следователно в тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено като произнесено свръхпетитум. В останалата част намира същото за правилно и законосъобразно. Определеният от съда размер не се явява завишен, а точно компенсира вредите, претърпени от ищеца, без това да води до обогатяването му. Обезщетението е съобразено с характера, степента, интензитета, времетраене на бездействието на администрацията, от което за ищеца са възникнали неимуществени вреди. Предлага съдът да се произнесе в този смисъл.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство пред Административен съд –Велико Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на Т.И.М. , против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г., произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина/ и тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в гр. Велико Търново. Неимуществени вреди вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване по време на престоя му в Ареста, при изпълнение на мярката за неотклонение "Задържане под стража" се изразяват в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, унижение на човешкото му достойнство, което е породило у него чувство за отритнатост, отхърленост, незащитеност и страх и се е обективирало в защитна реакция на организма – сълзене на очите и същите надвишават неизбежното ниво на мярката "Задържане под стража". Както се посочи по- горе като правно основание за възникване на имуществената отговорност на касатора е неговото бездействие- неизпълнение на негови нормативно определени задължения по чл. 3, ал.2 от ЗИНСЗ изразяващи се в неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно-битови условия, невъзможност за общуване с адвокат без намесата на затворническата администрация.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи. Не се споделят от настоящата инстанция твърденията в касационната жалба, че съдът неправилно е ценил доказателствата. Това, че съдът е стигнал до различен правен извод от желания от касатора само по себе си не обосновава съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът е изложил подробни аргументи кои гласни доказателства кредитира, преценил е всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и поотделно като вярно е установил фактическата обстановка по спора- точното положение на ищеца – в коя от съответните килии се е намирал, същата с каква площ разполага, колко човека са били настанени в една стая, наличие или липса на слънчева светлина, наличие на санитарни помещения, възможност за тяхното ползване, Също така съдът е установил и безспорния по делото факт, че едночасовата разходка на задържаните се е осъществявала в едно по- голямо помещение, което е имало два отворени прозореца. Не е спорен и другия факт, че свиждането с адвокат се осъществява в една стая, в която присъства надзирател, чиято възможност за отдалечаване е ограничена от размерите на това помещение.
При така установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за частична основателност на претендцията както следва:
1. Съдът е намерил за доказано по основание оплакването на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя в арест, която съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС е 4 кв.м. След като килиите, в които е пребивавал ищецът са с площ от 8 кв.м. и съгласно справка, изходяща от касатора в тях са били настанявани повече от две лица, то горното нормативно задължение не е изпълнено от касатора.
2. Доказано
е било и второто оплакване за неосигуряване на престой на открито, съгласно чл.
86, ал.1, т.1 от ЗИНСЗС във вр. с чл. 240, чл. 256, ал.1, т.1 от ЗИНЗС
доколкото касаторът също не спори, че едночасовият престой е бил в по- голяма
стая от около 20 кв.м. с два отворени прозореца, което не съответства на
нормативното изискване за пребиваване на открито, извън зданието на следствения
арест. Приложената Заповед на Главен директор на ГДИН, с която се приема, че
нормативното задължение е изпълнено когато при липса на възможност това
пребиваване е в по- голямо помещение с отворени прозорци. Съдът е посочил, че
съгласно чл. 256, ал. 5 от ЗИНЗС вътрешният ред в арестите броят на свижданията
и времето за провеждане на открито се определят със заповед на Главния директор
на ГДИН и следователно този орган може само да предвиди времето за престой на открито,
но не и да предвижда провежданото му в закрити врати в противоречие на закона.
3. Съдът е намерил за основателни и доказани
оплакванията за липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и
за липсата на естествено осветление в килиите, в които е пребивал ищеца. Нормативно това задължение
на затворническата администрация е уредено в чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, който
визира, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като при заведения от закрит тип това ползване се
осъществява в самите спални помещения. Съгласно ал.2 на същия член в спалните помещения се осигурява пряк достъп
до дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Съдът е намерил, че
посочените факти се доказват от разпитаните свидетели, но същите не се оспорват
и от самия касатор. Единственият му аргумент е, че след като сградата е стара и
липсва достатъчен бюджет за обновяване на арестантските помещения, то се касае
за обективна невъзможност за изпълнение на това нормативно задължение, които
съдът е намерил за неоснователни.
4. За доказана е и претенцията за обезщетение от неосигурена възможност за провеждане на телефонни разговори, включително и с адвокат, както и при посещенията на защитника без същите да бъдат слушани от страна на надзираващия служител в ареста. Нормативната рамка на тези задължения е чл. 256, ал 1, т.2 от ЗИНЗС и чл.254,ал.3 от с.з. като от събраните безпротиворечиви свидетелски показания се установява, че при провеждане на телефонен разговор или среща със защитник в помещението задължително присъства надзирател.
С оглед на така изложеното съдът е намерил,че искът е основателен и доказан за сумата от 1250 лева ведно със законната лихва считано от 10.5.2018г. до заплащането й. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на мярка за неотклонение "задържане под стража", като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът намира направеното от страна на касатора оплакване за недопустимост на
решението в частта, с която се присъждат вреди от нахапвания от дървеници,
доколкото такива обстоятелства не са изложени в исковата молба, за
неоснователно. Наистина в диспозитива на решението е посочено и такова
неизпълнение на санитарно- хигиенните изисквания – наличие на дървеници в
спалните помещения. Както систематично се изложи по- горе обаче, съдът е приел
за нормативно неизпълнени задължения само за четири обстоятелства: 1.минимална жилищна площ, 2. един час престой на открито
на ден, 3. липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и
за липсата на естествено осветление в килиите, и 4. тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в гр. Велико
Търново. Същият е обсъждал показанията на свидетелите относно спазването на
санитарно- хигиенните изисквания като само е маркирал, че е имало и нахапвания
от дървеници. Съдът не е градил мотивите си в такава насока и за настоящият
състав е ясно, че същите са ясни досежно посочените четири броя обстоятелства,
които съответстват на посочените и в исковата молба. С оглед на това настоящата инстанция намира, че съдът е
допуснал явна фактическа грешка като е посочил в диспозитива нахапвания от
дървеници, без такива изрично да са формулирани както в исковата молба , така и
в мотивите на съда. В тази връзка липсва твърдяното произнасяне свръхпетитум,
което прави решението недопустимо. Делото следва да се изпрати на пети състав
на Административен съд Велико Търново за отстраняване на посочената грешка
служебно по реда на чл.247 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС- Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на съда, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" от ищеца в периода, предмет на исковата молба, в Ареста-гр. В.Търново.
Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на всички изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че административният орган е този, който следва да установи по безспорен начин изпълнение на горецитираните нормативни задължения. По делото не са събрани никакви доказателства опровергаващи твърденията на ищеца, като съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието е приел за доказани твърдени в исковата молба факт. Правилно съдът е приел за неоснователен единственият му аргумент на касатора за освобождаването му от отговорност за неизпълнение - след като сградата е стара и липсва достатъчен бюджет за обновяване на арестантските помещения, което води до обективна невъзможност за изпълнение на това нормативно задължение. Съдът правилно е приел, че в тежест на администрацията е да докаже, че са налице обстоятелства- форсмажорни, които съгласно чл. 81, ал.1 от ЗЗД освобождават длъжника от отговорност, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Съдът правилно е приел, че сочените такива- липса на бюджет не представляват обстоятелства по ал.1, а съгласно ал.2 на същата разпоредба обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Законът забранява осъдените, респ. задържаните под стража, да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложеното им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, неосигурен достъп до санитарни помещения и липса на пряко слънчево осветление, не е било осигурено правото на престой на открито,и е препятствано запазване на конфиденциалността на телефонните контакти и такива със защитник в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
При приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера, степента, интензитета на въздействието и неговото времетраене /продължително/ на посочените обстоятелства върху ищеца в условията в Ареста – гр. Велико Търново. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на пети състав при Административен съд Велико Търново и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към същите, включително и по отношение на приложените от съда стандарти на защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца.
Настоящата инстанция намира, че не следва да излага мотиви за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, доколкото в касационната жалба липсва изрично посочване на такова касационно основание. В петитума на касационната жалба се посочва, че решението следва да се отмени и се отхвърли иска изцяло, като липсват оплаквания и доводи досежно размера на обезщетение и искане за неговото намаляване.
За пълнота обаче на изложението съдът намира, че следва да се посочи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, втори касационен състав на Административен съд – Велико Търново.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 512/5.12.2018г,
постановено по адм.д.643/2018г. по описа на
Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение, в производство по
реда на Глава
Единадесета от АПК, във вр. с чл. 285 и чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр. София 1309, бул.
„Ген. Н. Столетов“ № 21, е осъдена да
заплати на Т.И.М. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Ловеч,
сумата в размер на 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018г.(датата,
на която незаконните бездействия са били преустановени) до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г.,
произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия
/минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк
достъп в килията на дневна светлина / и
тайна на разговорите с адвокат при
престоя в следствения арест в гр. Велико Търново.
ВРЪЩА адм.д. 643/2018г. по описа на Административен съд
Велико Търново на пети състав за провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.