№ 784
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110201102 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Амураа консерв 68“ ООД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 03-2100317/30.12.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице изразява несъгласие с обжалваното
наказателно постановление. Намира, че работникът А. В. е положила труд в
рамките на допустимите часове. Сочи, че положеният извънреден труд е
компенсиран с два поредни следващи почивни дни. Поддържа и че в НП е
допусната неяснота защо се приема, че е положен извънреден труд повече от
допустимия, като е налице и несъответствие в периода, за който е наложена
санкцията, което е накърнило правото на защита на дружеството. Изтъква, че
наказващият орган не е изложил мотиви за отказа си да приложи нормата на
чл.28 от ЗАНН, както и такива за определянето на размера на наложената
санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че е
налице нарушение, привежда доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв.П. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в
1
нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна
дейност „Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без
готови ястия“. Същото стопанисвало обект- консервна фабрика, находяща се
на адрес: гр.Аксаково, местност „Бахчите“, ЗПЗ.
На 27.11.2021г. от свидетелите М. Ж. и П. Б. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна била извършена проверка в посочения обект за
спазване на трудовото законодателство. Било установено, че лицата А. И. В. и
А. С. И., заемащи длъжност „работник консервна фабрика“, полагат труд,
като приготвят компоти от дюли. В. попълнила декларация във връзка с
проверката, в която отразила, че почивните й дни са събота и неделя, както и
че е била извикана извънредно този ден. В. декларирала също, че има
сключен трудов договор и получава месечно трудово възнаграждение в
размер на 650 лева. В обекта присъствал един от съдружниците в
дружеството-Ясер Амура, който бил поканен да представи заповед за
полагане на извънреден труд при подневно отчитане на работното време, но
той не разполагал с такава. Амура подписал обяснение, в което отразил, че е
извикал двете работнички, защото има извънредна работа, както и че няма
издадена заповед за извънреден труд за този ден. Впоследствие била
представена Заповед №2/26.11.2021г. на управителя на дружеството, с която
разпореждал служителите да работят в събота, 27.11.2021г. с работно време
от 08,00 до 16,30ч., с предвидени почивки, като се предвиждало да бъдат
компенсирани с допълнителен почивен ден. В хода на проверката било
поискано представянето на определени документи, между които и отчетна
форма за явяване на работа, след запознаването с които проверяващите
2
установили, че В. е отработила 8 часа извънреден труд на 27.11.2021г.
Във връзка с тези констатации на 20.12.2021г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното лице за
това, че на 27.11.2021г. лицето А. В. е положила извънреден труд с
продължителност повече от допустимите 6 часа дневен труд седмично за
календарната седмица от 22.11.2021г. до 28.11.2021г. Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.12.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.146, ал.3, т.2
от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката
М.О. М.-Ж., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на М.-Ж. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката, поради което
твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията
на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства и
конкретно- от изготвения Протокол за извършена проверка, от попълнената
от работничката декларация и от отчетна форма за явяване на работа за м.
ноември 2021г. (от която е видно, че на процесната дата В. е положила 8 часа
труд, а не три, както се твърди в жалбата). Данните от приобщените писмени
доказателства кореспондират на показанията на свидетелката и подкрепят
извода за тяхната достоверност, като позволяват изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
3
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, на основание Заповед № В-0011/12.01.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
Действително, в акта и в НП е посочен погрешно седмичният период,
във връзка с който е счетено, че е положен извънреден труд, като е отразено,
че се касае за календарната седмица от 22.12.2021г. до 28.12.2021г. При
положение обаче, че датата, на която се приема, че е извършено нарушението
е 27.11.2021г. и с оглед обстоятелството, че актът е съставен на 20.12.2021г.
(преди 22.12.2021г.) безспорно е налице техническа грешка, която не е довела
до действителна неяснота. За да обуслови отмяната на издаденото
наказателно постановление допуснатата непрецизност следва реално да е
накърнила възможността на санкционираното лице да разбере извършването
на какво деяние му е вменено, а в случая несъответствието създава само
формална неяснота, която в действителност не може да затрудни
възприемането на фактическите твърдения на наказващия орган. В тази
връзка следва да се изтъкне становището на ВКС, че на грешки от рода на
досадни разминавания или погрешно посочване на имена не бива да се отдава
значение, каквото те очевидно нямат.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява забрана за полагане на
извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това
понятие, като посочва, че извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. По начало работната седмица е
петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40
часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа
/чл.136 от КТ/. Такава е била установена и в обекта, видно от приложените
декларация от А. В. и отчетна форма за явяването на работа за м.ноември
2021г. Липсват данни, а и твърдения, за преминаване към посменен режим на
работа.
4
С нарочна заповед на работодателя (независимо дали към момента на
полагане на труд е съществувала в писмен вид или е дадена устно) е
разпоредено полагането на труд на 27.11.2021г., който се явява положен
извън установеното работно време, тъй като посочената дата е била съботен
ден и следователно- неработен такъв /с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 от
КТ/. Трудът също така е бил реално положен от лицето А. В.. При така
установеното съдът приема, че положеният труд действително се явява
извънреден по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, доколкото работната сила е
престирана извън установеното за работниците работно време.
На следващо място, разпоредбата на чл. 146, ал. 3 КТ урежда
максималната продължителност на извънредния труд, който за една
календарна седмица не може да надвишава 6 часа дневен или 4 часа нощен. В
случая за календарната седмица от 22.11.2021г. до 29.11.2021г. А. В. е
положила 8 часа извънреден труд, с което е надвишена допустимата норма и
е нарушена разпоредбата на чл. 146, ал. 3, т. 2 от КТ, за което дружеството
правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Правилно е счетено, че нарушението е извършено на 27.11.2021г.,
когато е приключило полагането на извънреден труд от В., а именно с
полагането на извънреден труд над шест часа от това лице е била нарушена
нормата на чл. 146, ал. 3, т. 2 от КТ. Неоснователни са възраженията в
жалбата, че положеният извънреден труд е бил компенсиран с два поредни
следващи почивни дни. Както беше посочено, по делото липсват данни в
дружеството да е било въведено сумирано изчисляване на работното време за
месеца, респ. за седмицата, което да даде възможност за компенсиране на
положения от работниците извънреден труд чрез осигуряване на почивка в
други два последователни дни.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена правилно, като
наказанието е наложено на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ
санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и
процесният случай.
Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на
чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители. Процесното неизпълнение на административно
5
задължение обаче е довършено с полагането на извънреден труд над
допустимата норма от работника, при което липсва възможност за
отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната
норма.
Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява
обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма
на чл.415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“
административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер.
Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ
значително минималния, предвиден в закона, не е мотивирано по никакъв
начин. При това положение и с оглед липсата на данни за наличие на влезли в
сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото
законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да
е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.3, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата
(1500 лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира,
че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 40,00 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя също следва да се
присъди съразмерната част от направените по делото разноски. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. за
процесуално представителство. В случая възнаграждението е в минималния
размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Като съобрази размера на уважената част на жалбата (1500 лв., доколкото
това е размерът на отменената санкция), съдът намира, че на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 220 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100317/30.12.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „Амураа консерв 68“ ООД- гр.Варна, ЕИК:*********, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, административно наказание
“имуществена санкция” от 3000,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Амураа консерв 68“ ООД- гр.Варна, ЕИК:********* да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 40,00 лева
/четиридесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на
„Амураа консерв 68“ ООД- гр.Варна, ЕИК:********* сумата от 220,00 лева
/двеста и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7