С решение № 5 от 18.02.2011г. по гр.д. № 185/ 2010г. по описа на Еленски районен съд, е отхвърлен предявеният от И. А. П.от гр.Е. срещу „Е.” -гр.В. иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на сумата 62,54 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от пет работни дни за 2009г., ведно със законната лихва върху сумата 62,54 лв., считано от датата на предявяване на иск-17.05.2010г., като неоснователен и недоказан. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от мл.адв.К.Т., пълномощник на И. П. от гр.Е.. Обжалва решението, като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, по изложени за това съображения. Счита, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи при обсъждането на събраните по делото доказателства, като неправилно е кредитирал напълно заключението на вещото лице, и е приел, че сумата за обезщетението по чл.224 ал.12 от КТ е изплатена, въпреки че са налÞце доказателства-РКО от 30.09.2010г. и от 30.10.2010г., с които се установява, че заплатените суми по тях са за работни заплати. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи исковата претенция, Претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответницата по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства. Предявен е иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона и константната съдебна практика, поради което и на основание посочения текст от закона въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск по чл.224 ал.1 от КТ. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Правилни са правните изводи на съда за неоснователност на предявения иск поради извършено плащане от страна на ответника по жалба на претендираната от жалбоподателя сума за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за пет работни дни неползван платен годишен отпуск, с оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза. Няма причина съдът да не кредитира заключението на вещото лице, което е извършило проверка разплащателните ведомости при ответника по жалба. След направената проверка експертът е констатирал, че е налице начисляване и извършено плащане от работодателя на работника на сумата 69,49 лв., която след направената удръжка за ДОД възлиза на 62,54 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за пет работни дни. Тази сума вещото лице е констатирало, че е изплатена заедно с трудовото възнаграждение на работника за м.септември 2009г., с РКО от 30.09.2010г. за сумата общо 258,42 лв., от която сума 195,88 лв. е трудовото възнаграждение, а останалата сума-62,54 лв. е обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ. Без значение е, че в РКО от 30.09.2009г. като основание за плащането е посочено само „заплата за м.септември”. Видно от приложения фиш за работна заплата за м.септември 2009г. е, че в него са начислени освен сума за трудово възнаграждение и сумата 69,49 лв. за пет дни неизползван годишен отпуск. Тази начислена сума, видно от разплащателните ведомости, които е проверило вещото лице при изготвяне на експертизата, както и от РКО от 30.09.2009г., е изплатена на жалбоподателя. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 18.02.2011г. по гр.д. № 185/2010г. по описа на Еленски районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |