Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10 август 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 04 август 2020 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №317…… по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от П.Б.Г., чрез адв. С. С.,***,
срещу заповед № 20-1085-000419 от 27.04.2020г., издадена от началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена
ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон
за движение по пътищата(ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби – основания за незаконосъобразност,
разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава и обективната истина, и това е довело до погрешния му
извод за налагане на предвидената в чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка спрямо жалбоподателя. Тези доводи се поддържат от
адвоката на оспорващата страна и в съдебна зала.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
20-1085-000419 от 27.04.2020г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на П.Б.Г., в качеството
му на водач на МПС, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена
с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Правното основание за издаването
й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „Б“ от
Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил следното:
На 26.04.2020 г.,
около 19.00 часа, в с. Тетово, от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Русе бил направен опит да се установи концентрацията на алкохол на лицето П.Б.Г..
Причината за тази проверка, при която Г. отказал тестване с техническо средство
Алкотест Дрегер 7410+ била получен сигнал в Сектор ПП Русе, че лицето управлява
собствения си лек автомобил марка „*****“ с рег.№ ******, след употреба на алкохол. На П. Г. му бил даден и талон за изследване и
за вземане на биологична проба за употребата на алкохол, бланков номер №0033447(л.6
от адм. преписка). В него е записано, че трябва да се яви в УМБАЛ Канев до 120 мин от връчване на талона, което
станало в 20.00 часа. Видно от протокол за вземане на биологична проба за
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е, че такова изследване
не е извършено, тъй като Г. бил просрочил времето за явяване, явил се в 22.10 часа.
В протокола все пак са записани снети данни от адресата му, от които е видно,
че самият жалбоподател не отрича употребата на алкохол, а именно-2 литра бира.
За деянието, представляващо
административно нарушение бил съставен и Акт за установяване на административно
нарушение, бланков №АА437518 от същата дата (л.4 от преписката). В графата за обяснения/възражения,
приетото за нарушител лице записало-„Нямам възражения“.
Въз основа на АУАН,
и при липсата на възражения срещу него, е издадено и наказателно постановление НП
№20-1085-001530 от 21.05.2020г.(л.9 от адм. преписка), с което за нарушението,
на основание чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на оспорващия са му наложени
административни наказания – „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца“.
Във връзка със
случая, служителят, извършил проверката, е разпитан като свидетел по настоящото
дело, това е мл. автоконтрольор А. Д.. На гърба на съставения доклад за
установен факт и предприети действия(л.8 от преписката), е записано и
обяснението на другия свидетел по делото-Р.А.. В докладната записка, и след
това в съдебно заседание и двамата описват подробно и безпротиворечиво
случилото се на 26.04.2020 г., около 19.00 часа, в с. Тетово. А св. А. дори
въвежда и предисторията на случая, довела до повикване на служителите от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе. Според неговите обяснения, на посочената
дата, малко преди да бъде извършена проверката на П. Г., последният е бил седнал
зад волана на личното си МПС, като е шофирал неадекватно и без малко да причини
ПТП с детенце с велосипед на улицата. Това наложил намесата на св. А., който
настигнал автомобила на жалбоподателя, движещ се не в права линия и му свирнал.
След като водачът спрял, на въпрос на св. А. отговорил, че е пил, което и наложило позвъняване на
тел. 112. При пристигането на служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Русе, от св. Д. било установено, че Г. лъха на алкохол. Това наложило да
извършат и проверка с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7410+”, каквато проверка
обаче водачът отказал. Както видяхме в изложеното по-горе, не е направена и кръвна
проба, поради закъснението на П.Б.Г. да се яви в болницата в рамките на 2-та
часа, които са му били дадени.
Гореизложеното
мотивирало началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе на 27.04.2020г.
да издаде и оспорената в настоящото съдебно производство заповед №
20-1085-000419, с която наложил на П.Б.Г. ПАМ по чл.171, т.1, б. „Б“ от Закон
за движение по пътищата-„временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач „който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Недоволен от
заповедта, П. Г. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник С. С.,
по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.
За изясняване на
спора от фактическа страна в хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства, като съдът допусна както поисканият от адвоката на жалбоподателя
свидетел, така и полицейският служител, присъствал и извършил проверката в
процесната вечер и лицето, подало сигнала на тел. 112.
Разпитаните като свидетели по делото полицейски служител А. Д. и Р. А. излагат
подробно фактическа обстановка, която съдът намира за безспорна и
непротиворечива, кореспондиращи на останалите доказателства по спора.
Версията на свидетеля на жалбоподателя-негова бивша съпруга е досежно причината
за закъснението за даване на кръвна проба. Нейните показания за случилото се в
Тетово не са от лични впечатления, а преразказват казаното й от жалбоподателя. Преки
впечатления тя има едва от времето, в което е пристигнала в с. Тетово, за да го
закара до Русе за даването на кръвна
проба. Обясненията й защо П. Г. не се съгласил за проба с Дрегер-а също се
базират на пресъздаване на казаното от бившия й съпруг.
Съдът дава вяра на показанията на полицейския служител и прекия очевидец,
дал сигнал на тел. 112, тъй като те са безпротиворечиви, възпроизвеждат
възприетите от тях непосредствено обстоятелства и са незаинтересовани, предвид
това, че те не са в лични отношения с оспорващия, а са възприели ситуация - единият
при изпълнение на вменените му служебни задължения, а другият-като пряк очевидец.
Освен тези гласни доказателства, не
на последно място по важност е факта, че в административната преписка се
намират два документа, които са официални,
съставени са - единият от орган на държавната власт- това е талона за изследване и за вземане на биологична проба за употребата
на алкохол, бланков номер №0033447. Другият е протокол за вземане на биологична проба за
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. И двата са съставени
съгласно изискванията на чл.4, ал.3 и чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. – Д.в., бр. 81 от 2018 г.).
Те материализират записаното от полицейският служител, в това му качество и на
д-ра, пред който е следвало да се извърши кръвната проба.
Тези два документа,
не бяха оспорени по реда на чл.193 от ГПК от жалбоподателя. Последното означава, че удостовереното в тях, си остава така, както е
записано.
Друг е въпросът, че защитната теза на П. Г. се опитва да докаже, че е била
налице обективна причина да не му бъде взета кръвна проба, която причина не е в
неговото поведение. Остава обаче недоумението защо, ако е считал, че е управлявал
личното си МПС не под употребата на алкохол, той е отказал проба с Дрегер-а.
Още през 1999г. от законодателя е прието за наказуемо поведението на „Водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му“, като наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за определен срок и съответната глоба.
Която от двете хипотези/за отказ/ да е налице, е основание за АО да
наложи ПАМ.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП и по друга причина, а именно-в самата норма е предвидено
налагането на тази мярка по причина, че водачът „откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест“. Следователно, достатъчно за налагане на ПАМ по
този текст е отказът за проверка с Дрегер. Съюзът „или“ сочи на алтернативност
на отказа, съответно на действията на АО.
Ето защо, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б „а“, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът са служебно известни заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, такава е представена и по делото(л.36), както и заповед
№336з-571/2018г. за изменение на цитираната от 2017г.
Оспореният административен акт - заповед № 20-1085-000419 от 27.04.2020г. е
издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.1 , б. "б" е процесната: „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
„който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП,
е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки, а именно:
лицето да е правоспособен водач, и да бъде установено, че управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или да
откаже проверка с техническо средство или кръвна проба.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо жалбоподателя П.Б.Г..
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията,
сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 20-1085-000419 от 27.04.2020г. се
явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата
отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Те са поискани в размер на 200 лева, съгласно списък на разноските, която
сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ. Съдът приема, че те следва да се присъдят в поискания размер, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.Б.Г., срещу заповед №
20-1085-000419 от 27.04.2020г., издадена от
началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата „ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач „който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Осъжда П.Б.Г. *** да
заплати на ОД на МВР Русе сумата от 200 (Двеста) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: