Определение по дело №4/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба от „. Д. Е. против определение № 6199/09.12.2010 г., постановено по Г.д. № 1296 по описа за 2010 г. на РС-Р., по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Сочи се от въззивника, че определението е неправилно и незаконосъобразно. РС е следвало да извърши нова преценка на редовността на исковата молба, а не да преценява изпълнението на дадените указания от ОС, който впоследствие му е изпратил делото по подсъдност. От друга страна уточненията, поискани от съда на съответните обстоятелства не е свързана с преценката за допустимостта на предявените искове, а с тази по тяхната основателност. Сочи, че изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК за излагане на обстоятелства, на които се основава иска и посочване на искането е за да се даде правна квалификация на иска съотв. ответникът да разбере каква е претенцията срещу него, което в случая е сторено. Попълването на делото с доказателства за родствените връзки между ответниците предполага снабдяването им С. съд. удостоверение, което са поискали. Изложени са съображения, че върху ответниците е доказателствената тежест да докажат, че са в родствени връзки, различни от посочените в чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

Жалбата е допустима и основателна.

Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил образуваното пред него производство. Счел е, че не са изпълнени всички указания на ОС по отношение редовността на исковата молба. Приел е, че в подадената молба не са посочени конкретни обстоятелства досежно родствената връзка между първия ответник-длъжник, който е праводател по сделките и останалите ответници-приобретатели по договорите за продажба на МПС-тата, обуславящо приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Посочил е, че е поискано съдебно удостоверение в тази насока, но не е направено искане за продължаване на преклузивния едноседмичен срок за изпълнение на указанията. Актът е аргументиран и с прибавянето в поправената искова молба на още един договор, чиято недействителност се иска, което процесуално действие съдът не е могъл да го определи- като поправена искова молба или като изменение на иска.

Окръжният съд счита, атакуваният акт за незаконосъобразен. Даденото указание на ищеца за излагане на обстоятелства за родствената връзка между първия ответник и останалите ответници не касае редовността на исковата молба. Необходимостта от посочването на всички обстоятелства от значение за спорното право и формулиране на искането до съда, съгл. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е с оглед определянето предмета на спора съотв. на правната квалификация, които са от значение за възможността ответната страна ефективно да организира защитата си. Всички тези обстоятелства са наведени в първоначалната искова молба, които обсъдени с петитума й сочат, че е предявен иск на основание чл. 135 от ЗЗД. Твърдението на ищеца, че ответниците-приобретатели на сделките са сред лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД няма пречка да се конкретизира в първото по делото с.з., каквата възможност е предвидена в чл. 145, ал. 1 и 2 от ГПК. Самото твърдение няма отношение за редовността на иска, а както е посочено и в разпореждането за без движение е от значение за разпределението на доказателствената тежест. Но и без тази конкретизация според настоящият състав може да се извърши разпределение на доказателствената тежест.

Незаконосъобразно е счетено от РС, че не може да се определи процесуалното действие на ищеца по прибавяне в петитума и на нова сделка за обявяването на недействителността й. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата на ГПК за изменение на иска не важат, ако изменението се предприема докато още не е връчен препис от исковата молба на ответника. До този момент ищецът може да измени иска без ограничения във всяко отношение. Подобно изменение представлява поправка на исковата молба. По изложените съображения настоящият състав отменя атакувания акт и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че РС е следвало да извърши нова преценка на редовността на исковата молба. Окръжният съд счита, че такава не е необходима, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл. 118, ал. 2 ГПК извършените от ненадлежния съд действия запазват силата си. Това обаче не повлиява върху крайния извод за незаконосъобразност на атакувания акт.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 6199/09.12.2010 г., постановено по Г.д. № 1296 по описа за 2010 г. на РС-Р..

Връща делото на РС-Р. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: