Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 157 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, конституирана с определение от 17.06.2020
г., на основание чл.153, ал.3 вр.чл.228 от АПК вр. чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, на мястото на заличения касационен жалбоподател Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Русе, против решение № 126/30.01.2020 г., постановено
по АНД № 2325/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
наказателно постановление № 38-0001485/28.10.2019 г., издадено от началника на
ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление (НП), на
основание чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр, за нарушение по чл.91в, т.2, пр.2
от същия закон, на ответника по касация – „М-Газ“ ЕООД, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. Като
касационни основания се сочат тези по чл.209 от АПК като касаторът очевидно не
е съобразил разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, която изрично
указва, че приложими в производството по ЗАНН са касационните основания по НПК,
т.е. тези по чл.348 от НПК. От неясното изложение в касационната жалба могат да
бъдат изведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради
неправилно приложение на материалния закон във връзка с извършения от
въззивната инстанция анализ на двете форми на изпълнителното деяние, описано в
чл.104, ал.7 от ЗАвПр, респ. съществено нарушение на процесуалните правила при
оценката на доказателства от гледна точка на направения извод за недоказаност
на административнонаказателното обвинение. Иска се отмяна на решението на
районния съд и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – „М-Газ“
ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила
на въззивното решение.
Съдът, като съобрази изложените
в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната инстанция напълно
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК
вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Обосновано въззивната инстанция е
приела, че в извънсъдебната фаза на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че обвинението не е доказано по
несъмнен начин.
В текстовата част на наказателното
постановление поведението на наказаното лице, осъществяващо изпълнителното
деяние на нарушението, за което е наложено административното наказание, е
описано като „не представя за проверка“
информация от картата на водача, което, както правилно е приела и
контролираната инстанция, не съвпада с нито една от двете форми на изпълнителното
деяние, описани в санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Същите се
изразяват, според текста на закона, в несъхраняването
или отказ за предоставяне за проверка
на тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни. Поради неясната формулировка на
санкционния акт, въпреки посочването в него само на пр.последно на чл.104, ал.7
от ЗАвПр, което касае единствено отказа за предоставяне за проверка на
посочените в нормата документи, въззивната инстанция е изследвала и двете
съдържащи се в нея форми на изпълнителното деяние, в резултат на което е
достигнала до обоснования извод, че липсват доказателства да е била осъществена
която и да е от тях.
От показанията на самия актосъставител
– св.Дочев, е видно, че не се твърди наказаното дружество да не е съхранило
информацията от картата на водача Юрий Георгиев за посочените в НП периоди, а
само, че същата не е била предоставена при извършената проверка. Правилно е
прието, че липсват доказателства за осъществяване и на втората форма на
изпълнителното деяние, а именно наказаното дружество да е отказало да я
предостави при проверката. Напротив, от събраните доказателства се установява,
че наличната информация е била предоставена на св.Дочев в хода на проверката
като именно въз основа на нея е било установено, че липсва такава единствено
досежно посочените часови периоди на посочените в НП дати като актосъставителят
изрично е уточнил, че дружеството не е отказвало да я предостави. Както
правилно е отбелязал съдът, тази форма на изпълнително деяние се изразява не в
простото непредоставяне на информацията, което може да се дължи на различни
причини, в това число и на пропуск от страна на проверявания превозвач, а в
категоричното волеизявление от страна на последния да изпълни указанията на
контролните органи за предоставяне на изисканите документи (т.е. в отказ за
тяхното предоставяне).
По изложените съображения, като е
приел, въз основа на събраните доказателства, че описаното в НП деяние е
несъставомерно, районният съд не е допуснал процесуални нарушения и е приложил
правилно материалния закон като е постановил едно правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.1 от АПК в полза на ответника по
касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, за чието плащане по банковата сметка
на адвокатско дружество „Стефанова, Мянкова и С.“ са представени надлежни доказателства.
Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвПр и
чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на осн. чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
126 от 30.01.2020 г., постановено по АНД № 2325/2019 г. по описа на Районен съд
- Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", със седалище в гр.София, ул.„Ген. Й.В.
Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор Бойко Рановски, да заплати
на „М-Газ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
пл.“Хан Кубрат“ № 1, ет.8, представлявано от управителя Стоян Георгиев Манолов,
сумата от 720 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: